Розет (Rosette) е на 37 години и е бежанка, самотна майка е на две деца. Започнала е първата си официална работа в Кампала. Работи във фабрика за производство на дамски превръзки, които се правят местен материал. Намира се на няколко километра южно от столицата. Тя е от четиримата бежанци и единствената жена от тях, които са избрани да участват в нов пилотен проект, който обучава и наема на работа бежанци.
Разказва, че върви пеша два часа сутрин, за да отиде на работа и два часа на връщане, защото няма пари за транспорт. Шест от членовете на разширеното й семейство зависят от нейната заплата. Тя е благодарна за предоставената й възможност.
Работата й е свързана със странната комбинация между университетски преподавател и Агенцията за бежанците на ООН. Той е успял да изобрети дамски превръзки от местни материали – папирус и остатъци от хартия, които позволяват цената на продукта да е по – ниска и достъпна. Преди това някои от момичетата в африканските училища не са посещавали училище по няколко дни на месец, защото не са можели да си позволят дамски превръзки.
Най – големият клиент на марката от дамски превръзки е Агенцията за бежанците на ООН. Тя купува 90 процента от продукцията за 55 000 момичета и жени в репродуктивна възраст в Уганда. Агенцията е започнала да купува тези превръзки, защото предоставят възможност на бежанците да работят, изготвят се от екологични продукти и помагат момичетата да се задържат в училище. От фабриката се надяват месечно да обучават повече бежанци и поне 20 – 30 да работят в нея. Засега общия брой на работниците е 150. От фабриката се надяват също така да имат по – голям успех като цяло в Уганда, не само с Агенцията за бежанците на ООН и да разширят бизнеса си извън страната.
