Под падащите скали продължава търсенето на около 2000 души, затрупани от планинското свлачище в провинция Енга, Папуа Нова Гвинея.
Надеждите, че ще бъдат открити живи, все повече избледняват. „Това не е спасителна мисия, а мисия за възстановяване. Много малко вероятно е те да са оцелели.“, каза Нилс Крайер от УНИЦЕФ в Папуа Нова Гвинея.
Според УНИЦЕФ, около 40 процента от засегнатите са деца под 16-годишна възраст. Те са „дълбоко травматизирани“ от случилото се и усилията за оказването им на помощ трябва да бъдат засилени.
Спасителните дейности на мястото на свлачището – планината Мунгало, са ръководени изцяло от местните жители. Много от тях са изгубили целите си семейства в свлачището, което отнесе цяла общност на планинския хълм в 03.00 ч. сутринта (местно време), в петък.
Двойка е оцеляла „по чудо“ и са намерени само шест тела, докато Националният център за бедствия на Папуа Нова Гвинея изчислява, че около 2000 души все още не са открити.
Бедствието е отнесло зеленчукови градини и пътища, което застрашава населението от недостиг на храна и затруднява търсенето на хора.
„Хората копаят с ръце и пръсти.“, съобщи областният управител на Енга, Сандис Цака във вторник.
Страховете растат и в близките селища, защото земната маса продължава да се размества. Местните власти се опитват да евакуират 7 900 души, за да предотвратят бъдещи жертви.
Във вторник сутринта Цака разговаря с чужди правителства на извънредна онлайн среща, организирана от ООН. На нея той поиска незабавна помощ за справянето с рисковете от свлачището, както и за управлението и осигуряването на доставки. Той призна, че Папуа Нова Гвинея е една от най-бедните страни в Азиатско-тихоокеанския регион и не е подготвена да се справи с мащаба на трагедията.
Последното преброяване на населението е отпреди 24 години, затова не е ясно колко души са населявали тропическите гори преди бедствието. В последно време населението на общността се е увеличило. Хората са се преместили в района с надеждата да намерят злато в открития рудник и депа за отпадъци на мината за злато Поргера, която се намира на 20-30 км от свлачището и има „пряк ефект“ върху стабилността на почвата. Друга причина за увеличаване на населението в района са десетките жертви в племенните конфликти в страната през февруари, като повече от 25 000 души са били разселени в района на Енга, а според последните данни на Международната организация по миграция (МОМ), само за периода февруари-март тази година са били около 5 453 души.
Свлачищата стават все по-чести
Районът на Енга е един от няколкото високопланински района на Папуа Нова Гвинея и образува третата по големина в света тропическа гора след тропическите гори на Амазонка и в басейна на Конго. Жителите на Папуа Нова Гвинея все по-често се борят с климатичните промени и с изсичането на горите от големите мултинационални компании за минно дело, дървен материал и палмово масло. Според Алън Колинс, професор по геология в университета в Аделаида, обезлесяването води до по-голямо разпространение на свлачищата, валежите отслабват скалите и дестабилизират земната маса, а нестабилността на планините в района на Енга се дължи на близостта им до ръба на австралийската и тихоокеанската континентална плоча.
Папуа Нова Гвинея е на 16-то място в света с най-голям риск от изменения на климата и природни бедствия, според Световния индекс за риск 2022 г., независимо че е отговорна само за 0,11 процента от световните емисии на парникови газове.
Източник: Al Jazeera
Превод: Ани Тодорова
