Диана Дойчинова е българка, чиято история достига до все повече хора и вдъхновява – жена, отдала сърцето си на децата в Кения. Там тя не просто живее, тя създава реална промяна. Децата я начират „мамо“, защото я чувстват толкова близка, а раздялата с тях винаги е най-трудната промяна за нея.
Основател е на Every Day Care for Africa – фондация, която създава решения за най-уязвимите в Африка, като се бори с липсата на вода, работи за осигуряване на по-добро образование и грижа за деца, останали без родители, от които около 4 милиона деца под 15-годишна възраст живеят в крайна бедност.
Благодарение на нейната отдаденост и помощта на дарители и доброволци, вече са изградени два кладенеца, които спестяват на хората дълги преходи до замърсените реки, а шест пункта в различни окръзи осигуряват прехрана на бездомни хора. Много от съществуващите пунктове активно се включват в това да помогнат, а лекции в над 30 училища повишават осведомеността за вредата от пластмасата и значението на рециклирането.
В какво се състои работата на Вашата организация? С какви трудности се
сблъскват децата в училищата в Африка?
Фондацията има три основни дейности, които са взаимосвързани. Работата ни беше повлияна от дейностите на „Капачки за бъдеще„, които адаптирахме според нуждите на страната.
Първият от трите основни проблема в Кения е замърсяването с пластмаса, слециално тип ПЕТ.
В основна дейност се превърна отварянето на пунктове и организирането на масивни кампании от доброволни организации като Червения кръст и други фондации, чиято дейност е свързана с екологията. Вече 7 окръга се включиха. Остават още 40! Вярвам, че в следващите три години, ще успеем да овладеем замърсяването от пластмасови бутилки. Идеята за рециклиране е доста нова за страната. Особено за по-възрастното поколение тя често изглежда лишена от смисъл. Но нашата цел е да обучим децата. Посещаваме много основни училища с млади еколози, носим нагледни материали и правим обучителни срещи за вредата от пластмасата и как да рециклираме.
Вторият проблем е липсата на вода. Източници на вода има, но няма инфраструктура. Няма водопроводи.
Какво решение намерихме? Със средствата, които получаваме от рециклиращата фабрика за пластмасата, сондираме в селски и безводни райони. В началото никой не разбираше как така от пластмасови бутилки може да се дълбаят кладенци? Вече има много хора, които схванаха концепцията и с удивление разказват и мобилизират колеги, съседи, приятели!
Третият проблем е препитанието и образованието на сираците в Кения.
Приблизително 4 милиона деца под 15 години са сираци и много от тях живеят в крайна бедност. Това е една пета от децата на тази възрастова група. За някои изоставени деца се грижат роднини и понякога съседи. Други са в сиропиталища. Над 1 милион са бездомни и живеят на улицата. Точният брой на серопозитивно родени деца, чиито родители са починали също от СПИН, не е известен. Смята се, че са над 40 хиляди…
Откъде идва тази огромна бройка? Кения е страна, в която полигамията е разпространена. Докато при мюсюлманите стриктно се спазва ограничението до четири съпруги, сред християните или атеистите броят на съпругите понякога надхвърля тази бройка. В миналото мъжете са подсигурявали земя и крави за жените и децата си, но това вече много рядко се случва. Много майки от селата идват при мен с молба за помощ. Често тази майка е втора или трета съпруга с 3… 4 или повече деца, а бащата ги изоставя и изчезва при друга. А гетата в големите градове са пълни с изоставени деца, които само един Бог знае как оцеляват. Не се знае откъде са, 99% нямат идентификационен номер защото са родени на улицата и захвърлени. За узаконяване идентичността на няколко деца от най-голямото гето в Източна Африка – Кибера в Найроби ми трябваха 2 години работа със Защита на децата и институция, подобна на Детска педагогическа стая.
Получава ли подкрепа от международни или местни организации в усилията си за по-добро образование, здраве и борба с бедността?
Подкрепата идва от приятели, от случайни хора, попаднали на сайта, или социалните мрежи, най-вече и от доброволци, които идват на посещение и виждат истинското положение на децата и условията, при които живеят. За проверка на здравето им обикновено помагат познати лекари, които се съгласяват да дойдат в училището срещу скромно възнаграждение. Сираците в настоящия проект са 58. Много трудно намирам средства за образованието им. Ако приятели, роднини, доброволци изпратят някаква сума, парите не отиват за едно или две деца. Гледаме да купим учебници и тетрадки за повечето от тях. Ако взимаме храна, взимаме за всички. Проблемът е, че за съжаление нямат актове за раждане и смъртни актове на родителите. Без това е трудно да убедиш непознати донори. Много време ми трябваше да разбера, че не мога да помогна на всички. Правя каквото мога. Ползвам всички възможности. Пробвам всичко, което ми хрумне. От цялото си сърце. Няма голяма подкрепа, но съм благодарна на всеки, който е изпратил и 10 лева.
Как включваш теми като липсата на вода и замърсяването с пластмаса в своите лекции в училищата и защо според теб е важно те да бъдат част от образованието?
Това е много любимо занимание на всички, с които си сътрудничим. Работим обикновено с млади специалисти, които работят на половин работен ден. Има и студенти, на които им трябва стаж в благотворителна организация. Например, има медицински университети в Кения, които искат студентите да са имали поне три месеца благотворителна дейност преди дипломиране. Имаме различни модули за различните възрасти. Използваме обикновена терминология, за да могат и най-мъничките да разберат темата. В гимназията задават много повече въпроси. С тях прекарваме по-дълго време. Оставяме материали на класните ръководители и те им напомнят един, два пъти през седмицата за тях. Също така, разговаряме с учителите по природознание и околна среда, както и по земеделие. Имаме много покани. Често ходя сама, защото някои от доброволците идват отдалеч. Приятно ми е. Засяваме семената на знанието.
Какво количество пластмаса обработвате и с какви предизвикателства се
сблъсквате? Как се промени начинът, по който работите за устойчиво развитие в африканските общности?
Преди около 2 години, разговаряхме с племенницата ми Цвети. Споделих й, че много ме притеснява мръсотията и особено пластмасата, която е буквално на всяка крачка. Казах й, че съм започнала отново да правя почистващи кампании с бездомните деца. Тогава тя много въодушевено ми разказа за кампанията „Капачки за Бъдеще“ в България. Със средствата от пластмасовите капачки, организацията купувала инкубатори за недоносени бебета. Тогава нещо в главата ми направи КЛИК! Бях дълбоко убедена, че подобна кампания може да разреши най-наболелите проблеми в Кения.
Започнах да разучавам не дали, а как мога да адаптирам „Капачки за бъдеще“ в Кения. Вселената започна да ми праща правилните хора. Хора с много задълбочени знания, ентусиасти, които нямаха представа какво ще правим, доброволци… Всеки един даде, колкото може, за тази абсурдна на пръв поглед идея. Как избрах името? Не знам, не съм го избирала. Една нощ се събудих и се чух да произнасям – „Пластмаса за Вода“! – Plastik for water! – Plastiki kwa maji! Така се роди името на кампанията.
Оказа се, че в момента, във всички окръзи имаме тонове пластмаса, която не можем да извозим до рециклиращата фабрика. Това е така, защото нямаме преса за балиране на пластмасовите бутилки. За извозването ползваме двадесеттонни камиони. Ако бутилките не са пресовани, може да се извозят само от осем до десет тона. Вместо един, се правят два курса. Сумата за транспорт и заплатите на шофьорите правят печалбата незначително малка. За това решихме първо да насочим фокуса към набиране на средства за такава машина. Ако я имаме, ще можем да работим на пълен капацитет, съответно да дълбаем повече кладенци и да помогнем на повече сираци. Ще сме много благодарни на всеки, който помогне за закупуването на тази хидравлична преса.
Какви са ползите от Вашите проекти?
Нека започнем с това, че все повече хора осъзнават връзката между замърсяването на околната среда, дълбаенето на кладенци и нуждата от подкрепа за сираците. В началото беше наистина трудно да обясня как всичката тази пластмаса се превръща в кладенец! Как така? Кой дава пари за боклук? Започнахме да организираме почиствания на много места. Имаше много доброволци, но и много бездомни деца и възрастни. След всяка от нашите кампании раздавахме храна на бездомните, започнахме да изкупуваме пластмасата от тях и те вече имат някаква прехрана освен да просят. Градовете и пазарите покрай пътищата стават по-чисти и хората се радват, че са част от екипа и са допринесли за техния град.
Как успяхте да обедините усилията на Червения кръст и Вашата фондация за реализирането на инициативата по засаждане на 100 дървета?
И зад тази дейност стои българска инициатива. Винаги сме засаждали дървета, макар и в по-малки количества – около двадесет, тридесет, когато посещаваме различни места, за да разказваме за кампанията „Пластмаса за вода“. Вдъхновението за по-мащабно засаждане се появи последния път, когато бях в София. Един приятел ме заведе в Перник, където се намира базата на Гората БГ. Там с екипа на Никола Рахнев помагахме за разпределянето на десет хиляди плодни фиданки. Ентусиазмът им е супер заразителен! И си обещах, когато се върна, да увелича количествата дървета, които засаждаме. Даже преди два дни говорихме с Никола и той изяви желание да ни бутне едно рамо. Все пак Планетата ни е една за всички.
От Червения кръст често ми се обаждат за различни инициативи. Почистване на болници, садене на дървета, раздаване на храна на бездомните, събиране на средства за храна за бежански лагери и други инициативи. Също от правителствените офиси за околна среда ме търсят за лично присъствие на тяхно събитие, защото бездомните деца ме познават, вярват ми.
Коя е Диана, отвъд мисионерската дейност?
Тотален интроверт, колкото и да не е за вярване! Контактувам с хората по работа, свързана с децата, със сондите и организирането на събития. Не се чувствам самотна. Обичам да слушам вътрешния си диалог. Постоянно уча нещо. Сега е ред на Искуствения Интелект. Вярвам в Бог. Вярвам, че Вселената е неизчерпаем източник на изобилие от идеи и блага. Вярвам в себе си и мисията си на Земята. Държа да кажа, че не се идентифицирам с това, което правя. Всичко става възможно благодарение на божията воля и, разбира се, на дарителите. Знам и чувствам, че съм на мястото си. Събуждам се с усмивка. Изпитвам истинска радост и удовлетворение от най-малкото нещо, което успея да направя за децата. И не на последно място, Благодаря на всички, които ме подкрепят в социалните мрежи. Благодаря на всички дарители и доброволци. През изминалите няколко месеца ни посетиха повече от 30 човека. Благодаря на всеки, който ни подкрепи със средства и с молитва!
Как реагират децата в Кения, когато разказваш за България?
Като всички деца те са много любопитни. Познават българският флаг. Обичат да им пускам български народни танци и се прехласват по носиите на танцьорите. Скоро написах пост за София, където съм родена и израснала. Те бяха запленени от църквите, сградите, чистите улици. Едно момиче ме пита дали всички сме богати. Един младеж, тийнейджър, направи заключение, че всички живеем в дворци. Много от тях не са излизали от махалата. Живеят в калени колиби без ток и течаща вода. Не знаят какво да питат, защото не знаят, че съществува. Моля се да успеем да отворим малък медицински център и да им построим душове. Те никога не са виждали душове… Имитират ме когато говоря по телефона на български. Само като се сетя, че наближава времето да се преместя в друг окръг за следващия проект… Пак ще има сълзи…
Как хората могат да се включат/помогнат на Вашата работа?
Даренията се набират по банковите сметки в уебсайта и също със системата IntaSend, която е африканската алтернатива на PayPal – Pay Every Day Care For Africa. Благодарим на всички дарители, които оценяват нашия труд и имат желание да подкрепят кампанията „Пластмаса за вода“ – „Plastic for Water“!
Това ще промени много животи! И нека си припомним, че всички сме свързани и че Планетата ни е нашият дом!
Вратите на общността, която Диана създава с грижа и отдаденост, винаги са широко отворени. Всеки, който пожелае да се докосне до един свят, далечен от познатия, може да я посети. До края на септември тя ще дарява своята помощ на африканските деца в окръг Транс-Нзоя.
Диана вярва, че в близкото бъдеще инициативата ѝ ще се превърне в пример за устойчиво развитие.
Интервю на Гергана Петкова
