Положителният пример на Тунис

0
951

Flag_of_Tunisia.svg

За период от 4 години Тунис успя да отхвърли един авторитарен президент, да приеме нова конституция и да проведе демократични парламентарни и президентски избори. Успешният политически преход не остана незабелязан и на 9 октомври беше обявено, че тазгодишният носител на Нобеловата награда за мир е Тунизийският квартет за национален диалог. Той се състои от няколко организации – Общият съюз на работниците в Тунис, Конфедерацията на индустриалците, търговците и занаятчиите, Лигата за човешки права на Тунис и Националната асоциация на адвокатите. Наградата се присъжда на Квартета в неговата цялост, заради съвместната му работа и ключовата роля, която играе за спасението на демократичния процес в Тунис. Необходимо е да се направи кратък преглед на събитията от последните няколко години, за да се разбере най-добре тунизийският принос към международния мир и сигурност.

На 17 декември 2010 г. млад тунизиец на име Мохамед Буазизи се самозапалва в знак на протест срещу отношението на властите спрямо него. Избухват протести в родния му град, а скоро след това и в други области на страната. Органите за сигурност се намесват с брутални действия, които биват широко отразени в социалните мрежи. Когато протестите достигат столицата Тунис, правителството реагира с още повече бруталност, извършва арести и цензурира интернет пространството. Стига се до човешки жертви. Президентът Бен Али прави промени в кабинета си и обещава да създаде 300 000 работни места, но вече е прекалено късно. Започнала е Жасминовата революция на Тунис. Протестиращите искат президентът да бъде лишен от власт. Доброто икономическо състояние на страната, развитият туристически сектор и качественото образование, което предлага, служат като прикритие за един от най-авторитарните режими в Арабския свят. На 14 януари 2011 г. Бен Али и семейството му бягат извън Тунис. Това е победа за народа и може би първият път, в който арабски диктатор е отстранен под натиска на обществени протести, а не заради държавен преврат.

Тези събития поставят началото на Арабската пролет. Скоро протести избухват в Египет, Либия, Бахрейн, Йемен, Сирия. Всички те са реакция на гражданското общество срещу различни форми на държавно насилие и изразяват обществените нагласи за повече демокрация и свобода. Тенденциите се подпомагат от развитието на новите технологии и новите възможности за онлайн комуникация, които позволяват на активистите да споделят информация и мнения по достъпен и анонимен начин. Голяма част от протестиращите са млади хора, които за разлика от своите родители, са израснали в един много по-глобален свят и привикнали на по-широки свободи, трудно толерират авторитаризма. Икономическите фактори също са от значение. В месеците преди началото на протестната вълна се наблюдава рецесия, висока младежка безработица и увеличение на цените на хранителните стоки.

Събитията се развиват почти едновременно на различните места, имат някои общи черти и носят названието Арабска пролет. Въпреки това, държавите имат своите специфични проблеми и особености. Протестите във всяка една страна трябва да бъдат разглеждани отделно и като независими един от друг процеси, за да се отговори най-точно на въпроса защо само някои революции доведоха до положителни резултати.

Освен че дава началото на Арабската пролет, Тунис е и сред успешните примери. Там протестите започват в бедните провинциални райони и постепенно обхващат и столицата. Въпреки авторитарния режим, Тунис е държава с добро икономическо положение, отлична образователна система и голяма средна класа. Държавните институции са стабилни, което допринася за възможността ефективно и технократско правителство да наследи Бен Али. За успеха на протестите значителна роля играят и профсъюзите, които имат много силни позиции в страната и организират ефективни стачки. За разлика от други държави като например Египет, военните не се месят в държавните дела и играят незначителна роля в протестите.

След успешното сваляне на президента от власт, Тунис провежда първите си свободни избори, с които избира Учредително събрание, което да състави нова конституция. Политическият преход върви повече от успешно до лятото на 2013 г., когато има няколко случая на политически убийства. В отговор опозицията организира протести срещу управляващата партия. Политическата обстановка става изключително напрегната и се създават предпоставки за дестабилизация на страната. Именно тогава се формира Квартетът за национален диалог. Той изиграва основна роля за деескалацията на обстановката и инициира преговори между водещите политически сили в страната. С негова помощ се подготвя и подписва компромисно споразумение, което укрепва сигурността в страната. Политическите лидери се съгласяват да прекратят протестите и да спрат медийната война помежду си. Сред добрите герои в историята е и тунизийският народ, който не се поддава на провокациите и в по-голямата си част не излиза по улиците. Насилието, радикализмът и политическите убийства са строго осъдени от широката общественост. Това, което отличава Тунис най-много обаче е успешното измъкване от несигурната постреволюционна обстановка, която толкова лесно подвежда към насилие и конфликти.

Страната, която започна всичко показа, че е възможно светска и демократична държава да се роди от хаоса на революцията. Противопостави се на насилието със силата на диалога и на гражданското общество. Нобеловата награда за мир не е признание само за Квартета за национален диалог, тя е и за Тунис като успешния символ на Арабската пролет. За революцията, която успява.

Изготвил: Радост Карамихалева

Източници

 

 

NO COMMENTS