През 2025 г. президентът на Съединените щати Доналд Тръмп предприе политика на
протекционизъм, който доведе до сериозни сътресения в глобалната търговия. Като
част от кампанията си за „икономически суверенитет“, Тръмп наложи нови мита върху
ключови продукти като: автомобили, фармацевтични изделия и суровини като стомана
и алуминий. Новите 25% мита бяха обосновани с нуждата от защита на вътрешното
производство и ограничаване на външното влияние върху американската икономика .
Тази политика бързо предизвика реакция в Европейския съюз. Според Европейската
комисия, въведените мита нарушават принципите на Световната търговска организация (СТО) и представляват едностранна намеса в съществуващия ред. Най-силно засегнати бяха Германия, Франция и Италия, където автомобилната индустрия представлява значителен дял от износа за САЩ. Според Федерацията на германската автомобилнаиндустрия, новите мита могат да доведат до загуби за над 6 млрд. евро годишно и до отмяна на инвестиции в американски заводи.
Макар България да не е пряк износител на автомобили за САЩ, икономическата ѝ
обвързаност със Западна Европа я прави уязвима. Производството на автомобилни
компоненти в страната е тясно интегрирано във веригите на германски и френски
концерни. Това означава, че всяко свиване на външното търсене в САЩ рефлектира
индиректно върху българската икономика. Според данни на БНБ за 2024 г., 18% от
българския износ в машиностроенето и електрониката е предназначен за страни, които
реекспортират към САЩ. Съответно, митата увеличават производствените разходи по
веригата и намаляват конкурентоспособността.
В същото време, ЕС започна да обмисля контрамерки, въвеждане на мита върху
американски продукти като алкохол, тютюневи изделия, цифрови технологии и дори
аграрна продукция. Доклад на Bruegel предупреждава, че ескалация на търговската
война може да доведе до забавяне на растежа в еврозоната с до 0.4% през 2025 г.,
особено в страни, зависими от експортна икономика. Това ще постави предизвикателства пред Европейската централна банка и координацията между
държавите членки.
България, като не добре развита икономическа сила в рамките на ЕС, няма директни
канали за влияние върху търговската политика на съюза, но има какво да губи. През
последните години страната изгради имидж на производствен партньор с конкурентни
разходи и технически кадри, особено в автомобилната и фармацевтичната индустрия. С новите търговски бариери, западните компании започват да преразглеждат своите
стратегии, ориентирайки се към вътрешния пазар или по-близки търговски зони.
Според анализ на The Economist Intelligence Unit, това може да доведе до това малки
отворени икономики като българската да бъдат подложени на по-висок риск от
икономически спад в резултат на външни шокове. Правителството обяви, че ще работи
за насърчаване на изнасяне към трети пазари, включително Близкия изток и Азия, но
това е процес, който изисква години и стратегически инвестиции.
Допълнителна тревога буди състоянието на фармацевтичния сектор, в който България
търси да засили конкурентоспособността си. Макар износът за САЩ да е символичен,
промените в глобалната верига на доставки правят достъпа до пазарите все по-зависими от политиката, а не само от пазарна логика. Една все по-често изразявана теза в доклади на Carnegie Europe е, че протекционизмът не просто променя търговския баланс, той променя властовите отношения в икономическата геополитика.
В този контекст, изборът пред ЕС и България е стратегически. Или ще реагират с
огледало чрез мита, индустриална политика и стимули за вътрешно производство, или
ще заложат на многостранност като съюзи с Азия и Латинска Америка. Вече се
обсъжда активизиране на търговския диалог с Индия, както и разширяване на пакта
EU-Japan Economic Partnership Agreement, в който България е страна чрез членството си в ЕС.
В заключение, търговската политика на администрацията Тръмп отново поставя на
изпитание структурите на глобалната икономика. Докато САЩ залагат на
икономически национализъм, ЕС и неговите по-малки членове като България трябва да
намерят начин да защитят интересите си, без да се изолират от световните пазари. Това изисква гъвкавост, активност и инвестиции в нови пазарни посоки преди да е станало късно.
Ния Понева
Източници:
1. The New York Times (2025) – Trump’s Tariffs on EU: What It Means for Global
Trade
2. Европейска комисия (EC Presscorner) – EC Response to US Tariffs
3. Федерация на германската автомобилна индустрия (VDA) – Официален сайт
4. Асоциация за индустриален бизнес и икономика (АИБЕ) – aibeconomics.bg
5. Българска народна банка (БНБ) – bnnb.bg
6. Bruegel – EU Retaliation Against US Tariffs
7. Евростат – ec.europa.eu/eurostat
8. The Economist Intelligence Unit – eiu.com
9. Brookings Institution – The New Economics of Global Trade
10. Carnegie Europe – Return of Economic Sovereignty
11. EU-Japan Economic Partnership Agreement (EPA) – Официална информация
