„Ислямска държава в Ирак и Леванта“ или „Ислямска държава в Ирак и Сирия“ възниква първоначално в Ирак като клон на Ал Кайда. По-късно, по време на гражданската война, започва да действа и на територията на Сирия. Скоро след това настъпва раздор с Ал Кайда и групировката се разграничава от тях. За пръв път привлича по-сериозно медийно внимание с превземането на град Мосул през юни 2014 г. А в края на същия месец се преименува на „Ислямска държава“ и обявява създаването на халифат. Успява да завземе значителна територия от Ирак и Сирия, където води борба както с правителството на Асад, така и с умерените бунтовници.
Групировката обикновено попада в медийното пространство с различни актове на насилие, публични екзекуции, гръмки изявления и демонстративни разрушения на антики. Вниманието на зрителите се привлича с различни видео и снимкови материали, както и множество слухове, свързани със ставащото на територията на халифата. Всичко това успява за кратко време да превърне „Ислямска държава“ в новото лице на тероризма. Сред особено шокиращите случаи е този от началото на 2015 г., свързан с йордански пилот, който бива изгорен жив. Екзекуцията е заснета и пусната в медийното пространство. Широк отзвук добиват и множеството случаи на хора, живеещи в Европа, много от които все още тийнейджъри, които заминават да се бият за групировката. Те често произхождат от слабо религиозни семейства , но след като се радикализират, бягат от вкъщи и се присъединяват към джихадистите. Значителна роля за вербуването им имат социалните мрежи.
„Ислямска държава“ изгражда силна и отличителна идентичност, в основата на която стои противопоставянето срещу Запада и срещу западния светски начин на живот, които биват набедени като корена на всяко зло. По този начин се стига до едно състояние на конфликт и разделение на „ние“ и „другите“. Останалите актьори се чувстват застрашени и негативното отношение спрямо тях поражда реципрочна реакция. В изграждането на образа на „Ислямска държава“ медиите и отразяването на събитията са от голямо значение. Те са средство за комуникация и за изпращане на определени послания. Групировката успешно привлича множество джихадисти на своя страна, голяма част от тях млади хора от Европа, които биват разкъсвани между своите национални и религиозни идентичности и се опитват да открият своя собствен образ. „Ислямска държава“ им предоставя една ясно изразена идентичност и чувство за пълноценност и изпълнение на свещена мисия. Действията на насилие и терор още повече засилват тези процеси на радикализация и водят до все по-отдадена подкрепа и още по-ясно разграничение на „аз-а“ от „другия“. Индивидът слива идентичността си с тази на общността и се разграничава категорично от тези, които не са част от нея.
Много от бойците на „Ислямска държава“ са сунити. Такава е и формата на ислям, която групировката следва. След падането на режима на Саддам Хюсеин, шиитските общности добиват привилегировани позиции във властта. Сунитите често се чувстват дискриминирани и потискани, което ги тласка към маргинализиране и радикализация. Създават се условия за разделение на отделни общности. Сунитите вече не се идентифицират с иракската националност. След войната в Ирак така и не се създава единна иракска национална идентичност, която да обедини отделните общности. Войните в Ирак и по-късно в Сирия водят до тежък живот за населението и множество социални проблеми. Идеологията на радикален политически ислям се ражда като алтернатива. От една страна, надигането на радикалния политически ислям може да се разглежда като разочарование от статуквото и реакция срещу системата, която не е успяла да проработи, като опит за повече социална справедливост. Неслучайно „Ислямска държава“ плаща заплати на своите бойци и извършва различни социални дейности.
Важна част от екстремистката идеология на „Ислямска държава“ е разделението на „ние“ и „другите“. Със създаването на халифат всички неверници стават „другите“. Реториката срещу Запада и западните ценности е силно изразена. Западът е виновен за всички злини, които се случват на мюсюлманите, той е на война срещу исляма. Това ясно разграничение подсилва позициите на групировката. Голяма част от изявленията, екзекуциите и актовете на насилие могат да бъдат разглеждани като типични опити за провокация, които понякога имат успех като например случая с въздушните удари от страна на Йордания, извършени веднага след екзекуцията на йорданския пилот. Всички враждебни действия спрямо групировката само подсилват идеологията й и помагат допълнително да изгражда негативния образ на врага.
Основният метод за изпращане на послания, който „Ислямска държава“ ползва, са медийните средства. Чрез тях повече от успешно се насажда едно чувство на страх и несигурност у обикновения зрител, което още повече подсилва позициите на групировката. Чрез медиите се отправя ясно послание, което се интерпретира от другите актьори в международните отношения като заплаха за основни ценности като например свобода, защита на човешките права, мир и вяра в институциите.
Много изследвания, които се занимават с проблемите на екстремизма и радикализацията, подчертават огромната роля, която играе изграждането на идентичност. По средата на сблъсъка между западните и ислямските ценности се намират много млади хора в Европа. Те биват разкъсвани между своята религиозна и национална идентичност.
За арабските общности идеята за религия и държавност като едно цяло е много по-приемлива, отколкото за западните общества. „Ислямска държава“ предлага ясно изразена идентичност, базирана на интерпретация на религията, която поставя радикалът встрани от обществото и го кара да чувства своето духовно превъзходство. Обществото извън групата често бива демонизирано.
Индивидите се присъединяват към „Ислямска държава“ по различни причини. Голяма част от тях са вече второ или трето поколение имигранти. Родени са и живеят в Европа, не са особено религиозни и водят западен начин на живот. Някои преживяват криза на ценностите, свързана с изцяло лично житейско събитие. Важна роля в изграждането на идентичност на младите мюсюлмани играят и роднинските връзки, приятелските отношения и социалните кръгове. Сред възможните причини е и чувството на вина, съпричастност и емпатия към сънародници или други мюсюлмани, които преживяват страдания. Тези чувства биват подсилвани от случаите на дискриминация срещу мюсюлманските общности в Европа. Индивидът се опитва да си отговори на въпроса „Кой съм аз?“ и търси себе си. Започва да копнее за по-дълбок смисъл и да издирва своята идентичност. Съвременният начин на живот лесно може да доведе до подобни екзистенциални кризи. Идентичността трябва да предоставя позитивно възприятие или смисъл в определени контексти, в противен случай лесно може да бъде заменена. „Ислямска държава“ успява да предостави усещане за смисъл, свещена мисия и религиозно възнаграждение на своите последователи.
Колкото по-радикална и по-крайна е групировката, толкова повече нейната идентичност се изгражда и засилва. Границата между „ние“ и „другите“ става все по-силно изразена и колкото повече индивидът е отдаден на общността, склонен да стигне докрай в своите действия и да извършва немислимото, толкова повече той се отдалечава от „другите“.
Според теорията за самокатегоризацията подобни разграничения затвърждават границите между групата и другите и установяват определени групови стандарти. Именно те започват да стоят в основата на идентичността и поведението на личността, която постепенно бива деперсонализирана. Приемането на колективна идентичност променя индивидуалната до степен, че да я превърне в продължение на колективното цяло. Така, колкото по-посветени са членовете, стават толкова по-радикализирани и отделени от останалия свят. Всеки е добре дошъл в „Ислямска държава“, но трябва първо да се докаже, за да бъде наистина част от общността.
„Ислямска държава“ притежава силна, ясно изразена идентичност, която се гради благодарение на медийното внимание, на насилствените методи, използвани от групировката и на категоричното разграничение между „ние“ и „другите“. Именно чрез тази идентичност повече от успешно успява да привлича джихадисти от цял свят.
Противопоставянето между Запад и Ислям и генерализирането на конфликта по този начин само задълбочава проблемите. Теорията на Самюъл Хънтигтън за сблъсъка на цивилизациите е категорично неприложима и може да бъде сметната за отживелица. Необходим е нов подход, който да набляга повече на общите позиции и действия на западните и ислямските държави срещу един общ враг. Това би разрушило идентичността на „Ислямска държава“ като защитник на исляма, който бива атакуван от Запада.
Изготвил: Радост Карамихалева
