Във вторник Русия представи законопроект, който ще определи наново морските ѝ граници в Балтийско море, предизвиквайки възмущение сред балтийските и други северноевропейски държави и подхранвайки геополитическото напрежение.
Според законопроект на Министерството на отбраната на Руската Федерация, публикуван във вторник, Москва планира да разшири териториалните си води, като промени морските си граници с Финландия и Литва в Балтийско море от януари 2025 г. В резултат на променените координати Москва ще обяви финландските и литовските райони на морето за руски.
„Това е очевидна ескалация на напрежението срещу НАТО и Европейския съюз, която изисква съответен твърд отговор“, написа външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис в X.
Another Russian hybrid operation is underway, this time attempting to spread fear, uncertainty and doubt about their intentions in the Baltic Sea. This is an obvious escalation against NATO and the EU, and must be met with an appropriately firm response.
— Gabrielius Landsbergis🇱🇹 (@GLandsbergis) May 22, 2024
„Русия не може едностранно да променя границите си по този начин“, заяви шведският министър-председател Улф Кристерсон. Естония и Финландия подкрепиха това мнение.
Мотивите на Русия за този ход остават неясни. Текстът на законопроекта беше публикуван на официалния уебсайт на Регистъра на законите на 21 май и впоследствие беше премахнат.
Тактическо отстъпление?
Говорителката на Руското външно министерство Мария Захарова заяви в четвъртък, че Руското министерство на отбраната просто работи за „изясняване“ на границата.
„Подобен текст, отнасящ се до Арктическо море, също беше отлаган години наред от Русия, преди внезапно да се появи отново пред Думата през 2021 г.“, посочва Пиер Тевенин, специалист по морско право и арктическите и балтийските региони в университета в Тарту, Естония.
„След свалянето на текста е трудно да се разберат намеренията на Русия, но руската правна регулация на този морски регион датира от 1985 г.“, посочва Лаури Мелксоо, специалист по история на съветското и международното право в същия университет.
Русия може би възнамерява да изясни наследството, оставено от Съветския съюз. След разпадането на СССР морските граници в Балтийско море стават донякъде неясни. Морската граница между Русия и Естония, например, не е определена. „През 2014 г. между двете страни беше сключен договор, но той все още не е ратифициран от Русия“, отбелязва Мелксоо.
Започва се от изходната линия
Изглежда, че Москва възнамерява да преначертае част от т.нар. изходна линия – контурите на бреговата линия на дадена държава, които се използват за изчисляване на обхвата на териториалните ѝ води. „Изходната линия е юридическият израз на бреговата линия и представлява краят на територията на дадена държава“, обяснява Тевенен.
В член 7 от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. обаче се казва, че „там, където бреговата линия е дълбоко врязана и криволичеща, или където покрай брега или в непосредствена близост до него има верига от острови, за прокарване на изходна линия, от която се отмерва ширината на териториалното море, може да се използва методът на прави изходни линии, съединяващи съответните точки“.
„Именно този член на Конвенцията се тълкува по различен начин от Русия и западните страни“, казва Тевенен.
Москва би могла да включи някои руски острови във Финския залив, като Хогланд, на 180 км западно от Санкт Петербург, във вътрешните си води. Тогава водите между руския бряг и тези острови ще бъдат юридически част от руската територия и ще се считат за вътрешни води. Всяка страна може да наложи специален контрол върху тези вътрешни води, обяснява Мелксоо, а именно ограничаване на достъпа на плавателни съдове.
Правен и геополитически интерес
Русия има не само чисто правен интерес от изясняване на базовите линии на Балтийско море. Според Ринна Кулаа, специалист по въпросите на руската външна политика в университета в Тампере, Финландия не е случайно, че руският законопроект е представен след решението на Финландия от вторник да предложи закон за затягане на контрола по границата с Русия, която е затворена от миналата година. Руската инициатива според нея е отчасти отмъщение.
Съществуват и други проблеми. „Това се случва и в момент, когато Русия се опитва да упражни по-голям контрол върху въздушното пространство над Калининград“, казва Кулаа. Москва е обвинявана, че заглушава джипиес сигналите над руския анклав, разположен между Полша и Литва.
„Не е изненадващо, че руското правителство иска да се върне към морските граници, договорени през 1985 г., по време на периода на разведряване“, отбелязва Джеф Хоун, специалист в областта на Русия в Лондонското училище по икономика.
Източник: France 24
Превод: Мартина Димитрова
