Време ли е за реформа в СЗО?

В разгара на най-голямата здравна криза от създаването на ООН, светът е приковал вниманието си към Световната здравна организация (СЗО) не само заради препоръките на експертите ѝ, но и заради проблеми в управлението, които стават обект на все по-голямо медийно внимание.

От началото на епидемията СЗО води държавите в борбата срещу новия вирус. Ежедневни пресконференции от Генералния директор, Тедрос Гебрейесос, дават информация за броя на заразените и тяхното териториално разпределение още преди епидемията да се превърне в пандемия. С разпространението на COVID-19 в почти целия свят обаче критиките към Световната здравна организация за неадекватни мерки и реакция, се засилват.

Най-силно отекнаха обвиненията към СЗО, когато американският президент Доналд Тръмп обяви, че е дал разпореждане на администрацията си за временно спиране на финансовата вноска на САЩ към СЗО, поради съмнения за прикриване на информация за разпространението на вируса и лошо управление, което е загубило ценно време на държавите в борбата срещу коронавируса.

Сред аргументите на Доналд Тръмп бяха липсата на адекватна реакция на СЗО още в началото на епидемията, когато тя не е изпратила достатъчно експерти, които да установят причините за възникването и разпространението на COVID-19 и не е призовала Китай за повече прозрачност и споделяне на информация за заразата. Това далеч не е първият случай на остра критика към ООН и оттегляне от споразумения от началото на мандата на Доналд Тръмп. През 2019 г. САЩ официално се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата.

Срещата на Г-7 и времето за трудни въпроси

След провелата се през изминалия месец конферентна среща на лидерите от Г-7, резултатът бе твърда позиция, че сега не е време за ограничаване на финансирането на организации като СЗО и че само чрез общи усилия с всички възможности на многостранната дипломация битката с вируса може да бъде спечелена. Още тогава обаче световните лидери споделиха нуждата от внимателно проучване и разследване на действията на СЗО, както и задаването на “трудни въпроси“, на които трябва да се търсят отговори. Ето че времето за това дойде, след като само преди седмица в рамките на виртуално заседание, държавите – членки на СЗО приеха резолюция, с която се съгласиха да бъде проведено независимо разследване на действията на организацията при справяне с пандемията от COVID-19.

Нека обаче разгледаме какви са основните дейности и цели на Световната здравна организация и как тя се финансира.

Kакво всъщност прави СЗО?

СЗО е основана през 1948 г. със седалище в Женева, а функциите и бюджетът ѝ се определят от всички държави членки. Задачите ѝ се простират от подобряване на здравните услуги по света и достъп на повече хора до основни здравни грижи, ограничаване на разпространението на заразни болести, до предвиждането на глобални здравни кризи като настоящата и тяхното овладяване.

Един от основните приноси на организацията за световното здраве още от 70-те години на миналия век е създаването на Програмата за имунизиране, с помощта на която милиони деца по света биват ваксинирани. Организацията, също така, работи за подобряване достъпа до антибиотици, чиста вода и санитарни условия, които силно намаляват рисковете от разпространение на зарази.

Източник: WHO Africa

СЗО създава редица научни фондове, привличайки учени от цял свят, които да работят върху някои от най-наболелите проблеми на медицината, включително изследването на антибиотичната резистентност на световното население, която се превръща в проблем, критичен за световното здраве.

В резултат от дейностите по превенция, проследяване и лечение от страна на СЗО и нейните глобални партньори в периода 2000 – 2015 г. броят на смъртните случаи, причинени от малария е намалял с 60%, а смъртността от туберколоза е спаднала с 30%. Организацията има важен принос в спасяването на живота на милиони деца по света, заболели от дребна шарка, а детският паралич днес почти напълно е изкоренен.

СЗО има ключова роля и в ограничаване на разпространението на ебола – вирусна инфекция, със средно 50% смъртност, която в различните периоди на разпространение на заразата, открита през 1976 г., е варирала между 25 и 90%.

Как се финансира СЗО?

Източник: WHO

Източниците на финансиране на Световната здравна организация са различни. Около 35% от бюджета на организацията идва от държавите – членки на СЗО, което се равнява на 1.79 млрд. щатски долара. Най-голяма вноска правят Съединените щати (553 млн. щ.д.), следвани от Великобритания (293 млн. щ.д.) и Германия (214 млн..д.). Трите държави заедно допринасят за над половината от бюджета, гарантиран от държавите членки. България допринася със 114 000 щ.д. от държавния си бюджет. Останалата част от финансирането на СЗО се формира от филантропски фондации, международни организации, дарения от бизнеса и частни лица.

Най-значителна част от общия бюджет на организацията бива усвояван в борбата срещу детския паралич, имунизации, подобряване на достъп до основни грижи, както и за управление и администрация. Вглеждайки се в териториалното разпределение на финансовите средства, можем да видим, че те са насочени преди всичко към африканските държави и тези от Източното Средиземноморие (Сирия, Ливан, Палестина, Йордания).

Какво показват предишни независими доклади и научен ли е урокът от епидемията от ебола ?

Критиките към СЗО, свързани с настоящата пандемия са ненавременни действия, липса на ефективни пропоръки, а често и противоречиви такива към държавите. Чести са обвиненията, че организацията защитава интересите на Китай.

Един от аргументите срещу СЗО е нейно официално съобщение от 14 януари, когато СЗО съобщава: „Първоначалните изследвания на ситуацията в Китай сочат, че няма доказателство за пренасяне на заразата от коронавируса от човек на човек“.

СЗО бива обвинявана и че е игнорирала информация от тайванските власти за сериозността на вируса още през декември, както и че умишлено не дава гласност на мерките, които Тайван предприема за справяне с COVID-19. Островът се превърна в добър пример, успявайки да овладее и контролира разпространението на коронавируса, а междувременно отношенията му със СЗО се изостриха.

През 2014 г. в борбата срещу ебола, СЗО по подобен начин бива разкритикувана, че оперативните ѝ действия са неефективни, че често има несъответствие между нормативно заложените ѝ функции и реалния капацитет на работа. Както и в кризата с COVID-19, СЗО реагира прекалено бавно в началото на епидемията и не успява да алармира навреме световната общност за опасностите от бързо разпространение на заразата.

През 2015 г.  Изпълнителният съвет на СЗО взима решение за създаване на Независим панел за оценка (Ebola Interim Assessment Panel), съставен от група от независими експерти, които да оценят реакцията на организацията при епидемията от ебола. Задачата на експертите се състои в оценката на три компонента от дейността на СЗО, а именно:

  • следване на Международните здравни правила;
  • капацитет на СЗО за справяне при здравни кризи;
  • сътрудничество на СЗО със здравните системи и хуманитарни организации.
Източник: UNICEF / Naftalin

Незивисимият панел от експерти установява категорично, че задействането на всички механизми на хуманитарната система при епидемията от ебола се е случило прекалено бавно.

На първо място, в доклада на Независимия панел се споменава, че промени в СЗО са необходими, за да изпълнява тя ролята си на „пазител на глобалното здраве“. Те обаче ще изискват участието не само на организацията, но и на Генералния секретар на ООН и на всички държави членки.

Една от препоръките на експертите e въвеждането на стимули на държавите – членки да докладват на СЗО за наличието на рискове за обществено здраве, както и увеличаване на финансовия принос на държавите със 100 млн. щ.д., които да бъдат насочени само за подготовка за отговор при епидемични кризи. Препоръчва се и нова стратегия за разпределение и организиране работата на регионалните офиси на СЗО по света, вземайки се предвид спецификата на всяка държава.

Впечатление прави препоръката на независимите експерти за създаване на Център за подготовка и отговор при кризи, чиято дейност да се следи от независим борд. Председателят на този борд следва да представя Годишен доклад за здравната сигурност на глобално ниво пред ръководството на СЗО и пред Общото събрание на ООН.

Анализирането на действията на здравната организация при епидемията от ебола е ключово за подобряване работата на организацията и отговора ѝ при епидемични и други здравни кризи. Всеки ненаучен урок тогава е довел до бавна и неефективна реакция при пандемии като днешната с COVID-19. Именно затова е критично важно сегашната ситуация и механизми на реакция да се анализират и оценят, за да сме подготвени за следващата пандемия, която може да е още по-смъртоносна от сегашната. А какво ще покаже независимото разследване на действията на СЗО при пандемията от COVID-19, предстои да разберем.

Източници: WHO; Ebola Interim Assessment Panel

„Благодаря на хората!“ Национален форум „С очи за всички“

Източник на снимките: УНИЦЕФ БЪЛГАРИЯ

Замисляли ли сте се колко често казвате благодаря на някого? Ще ви разкажа за един форум, в който изразът „Благодаря на хората!“ се повтаряше с трепет в гласа след всяка лична история в най-чистия и искрен вид. Всъщност това не бяха обикновени истории. УНИЦЕФ изправи пред нас най-силните хора на планетата Земя. От онази порода, за които казват, че трудностите са им отредени. Става въпрос за хората, които се изправят пред повече предизвикателства, отколкото всеки друг, но същевременно откриват своята суперсила и някак си тя изглежда неизмерима на фона на един обикновен човешки живот.

Под патронажа на министър-председателя на Република България, г-н Бойко Борисов, по случай 30-тата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето УНИЦЕФ, заедно с Министерство на труда и социалната политика, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ) и НДК, на 20 ноември организираха Национален форум „С очи за всички“. В партньорство се включиха Нова телевизия, Нет Инфо, Българската национална телевизия и Дневник.

Конференцията бе открита от Дилиян Манолов от фондация „Визионер“ и Български младежки делегат към ООН, мандат 2018/2019, Бисер Петков, Министър на труда и социалната политика, Омбудсманът на Република България – Диана Ковачева и д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България.

Дилиян Манолов – представител на фондация “Визионер” и Български младежки делегат към ООН, мандат 2018/2019, Източник: УНИЦЕФ България

„Хората се опитваме да компенсираме уврежданията“ и „бариерите са в нашите глави“, заяви още в самото начало на конференцията Омбудсманът на Република България, Диана Ковачева.

В първия панел чухме историите на Мариета Петрова, Мария Александрова, Калинка Асенова, Петър Нефтелимов и Янис Макдейвид. Всеки един от тях поднесе личната си история по изключително интересен начин. Техен модератор бе Дарин Маджаров, създател на образователната платформа Уча.се.

Графично представяне на Национален форум “С очи за всички”, Източник: УНИЦЕФ България

Участниците разкриха предизвикателствата, пред които са се изправяли, например често отправяни към тях реплики като „това е невъзможно за теб“, „какво да те правя сега?“ и т.н. Това са само някои от поставените им бариери от обществото, но въпреки това с много труд, болка и обич те успяват да сбъднат и невъзможното.

Основата, която се положи в панела, бе, че уврежданията не са липса на конкретна способност, а напротив, те развиват нови способности у хората с физически затруднения. Всеки един от участниците успя да докосне сърцето на присъстващите. „Вие давате стойност не само на самите вас, но и на всички около вас“, заключи Дарин Маджаров, в края на дискусията.

Дарин Маджаров, създател на Уча.се и Калинка Асенова, участник в първия панел, Източник: УНИЦЕФ България

Приобщаващото образование е ключът, но бизнесът е важен, за да продължим

Това казва Юрий Вълковски, изпълнителен директор на „Reach for Change“ България, и акцентира върху въпроса кои практики са устойчиви. „Най-позитивното е, че има енергия за промяна в българското общество. Кой е генераторът на промяната? Вярваме, че тръгва отдолу нагоре“. Г-н Вълковски разказа как всяка година се разглеждат по 200-300 социални инициативи в България и се избират 5, главно такива, които биха могли да се разрастват и да бъдат чути.

Калинка Асенова, друг участник в конференцията, покорява върхове в буквалния смисъл на думата. Тя обича катеренето и пещерното дело, макар много хора да смятат това за лудост, поради зрителните й увреждания. „Ние можем да научим много от природата и не трябва да я подценяваме. За да приемеш другите, първо трябва да приемеш себе си. Първата победа винаги става в главата. Не бъдете спирачки за нас, но не бъдете и двигатели“. В същия дух д-р Лидия Маринова, член на Общински съвет Варна, подчерта, че „в тази зала вижда много победители“.

Участници от първия панел, Източник: УНИЦЕФ България

Петър Нефтелимов, доброволец, предприемач и автор на блог за практически съвети за бизнеса, открива своя начин, за да достигне до хората – технологиите. В своята история той наблегна върху мотивацията за работа на хората с физически увреждания. Според Нефтелимов: „Това са хора, които оценяват шанса, който им давате и работят с цялото си сърце“.

Програмата „Open Mind“ на Теленор е социално-корпоративен проект, създаден за включването на хора с физически увреждания в бизнеса. „Освен предизвикателствата, ние имаме и много ползи от работата си с тях. С тази програма ние насърчаваме толерантността и разбирането в компанията и обучаваме лидерите си на това“, отбеляза Радостина Тодорова – бизнес партньор „Човешки ресурси“ в компанията. До този момент в Теленор са наети 17 човека със специални потребности.

Янис Макдейвид е мотивационен лектор и автор на книгата „Вашият най-добър живот“. Ражда се без ръце и крака, което би събудило съжаление у много хора. Истината е, че това е последното усещане при среща с него, защото той по нищо не се различава от тези, които не са в неговото положение. „Запитах се кои са нещата, в които съм най-добър?“ Тогава той открива своята суперсила. Разбира се, не я нарича така – споделя, че това е просто мъчно постигнато приемане на себе си.

Янис Макдейвид, мотивационен лектор и автор на книгата “Вашият най-добър живот”, Източник: УНИЦЕФ България

Миналата година Макдейвид сбъдва една своя мечта – изкачва планина в Перу, носен от приятелите си на гръб. „Бях като турист в раница”, смее се той. Следващата му цел е Килиманджаро, която ще осъществи още идната година. Според Макдейвид българското общество трябва да спре да говори за проблемите и предизвикателствата и да започне да говори за това от какво имаме нужда, за да живеем живота си по най-добрия начин.

Държавата и бизнеса за хората с интелектуални затруднения

Държавата също се старае да покрие нуждите на хората с интелектуални затруднения, но все още остават пролуки, които предстоят да се разрешат.

Варна е една от областите, в които напоследък най-усилено се работи за подобряване условията на децата с физически увреждания. Там има около 400 деца, които са имали проблеми с хранителния режим в училищата. За да се реши този проблем, в община Варна са възприети добри практики например, изискване постоянно присъствие, както на медицинска сестра в училищата, така и присъствие на лекар и се изграждат допълнителни съоръжения като рампи и асансьори за самостоятелен достъп.

Бюджетът на Министерство на труда и социалната политика е с 30 милиона повече от предходната година по данни на зам.-министър Зорница Русинова. В партньорства с неправителствени организации, тя вярва, че този подход ще отвори врати към възможно най-широк спектър от хора, които да споделят нуждите си в следващите години.

„Свикнали сме да поставяме акцент главно върху затрудненията. Все още е така. Всеки един от нас е агент на промяната. Идеята е да приемеш различието на другите като нещо, което те обогатява“, заключи зам.-министърът за труда и социалната политика.

Все още остават някои неразрешени въпроси като например защо държавната издръжка за социалните услуги приключва след пълнолетие? Това бе една от важните теми, която повдигна пълнолетен човек с увреждания, присъстващ на форума, и остана без отговор. Въпросът заслужава специално внимание.

Ролята на медиите

Мария Чернева, журналист от БНТ, и Юрий Вълковски от фондация „Reach for Change” и организатор на конкурса „Промяната“ съвместно с Нова телевизия акцентираха върху ролята на медиите за подкрепата на работата за социалното включване на децата и младежите с различни способности.

Г-н Вълковски провокира присъстващите с въпроса: „Кое е системата? Само държавата ли? Медиите? А родителите? Децата? Истината е, че всеки един от нас би могъл да бъде герой на промяната.“

Участници във втория панел на форума, Източник: УНИЦЕФ България

На мотивационния лектор Янис Макдейвид му е отнело 8 години, за да намери най-доброто за себе си. Можем да вперим поглед в негативите и да стоим залостени зад своята орисия, а може и да изберем да видим предимствата на ситуацията. Самият Макдейвид се шегува, че личното му предимство е, че не му се налага да си купува обувки… А сега само си представете вашите предимства.

Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, Източник: УНИЦЕФ България

Най-важният въпрос според д-р Джейн Муита от УНИЦЕФ е какво всеки един от нас би могъл да направи. „Важно е да се вгледаме във визията на Конвенцията“, настоя д-р Муита и отправи своя призив да гледаме през очите на всеки.

Алиансът за мултилатерализъм – инициатива за многостранен ред 2.0

0

През април 2019 г. Франция, Германия и няколко други държави
представиха инициативата Алианс за мултилатерализъм. Тя има две
основни цели: първо, да покаже че повечето държави подкрепят
мултилатерализма и ценят ООН и второ, да се създаде гъвкава мрежа от държави, готови да подкрепят инициативи, които да стимулират международното сътрудничество, да формират коалиции, да постигат консенсус, като правят това по конструктивен и открит начин. Тази гъвкава мрежа би била отворена по принцип за всички независими държави, ангажирани да реагират колективно на най-сериозните проблеми на глобализирания свят.

Инициативата има три основни амбиции:

  1. Защита, запазване и развитие на международното право;
  2. Провеждане на мощни инициативи за укрепване на многостранната система, по-специално, когато липсва или е недостатъчно добре управлявана;
  3. Реформиране и модернизиране на съществуващите международни организации, за да ги направят по-приобщаващи, представителни, демократични, прозрачни, отговорни и ефективни в тяхното функциониране и в способността им да дават конкретни резултати за гражданите.

Създаден официално на 2 април 2019 г. в Ню Йорк, Алиансът за
мултилатерализъм е неформална организация на държави, убедени, че многостранният ред, основан на спазването на международното право, е единствената надеждна гаранция на международния мир и стабилност и че предизвикателствата, пред които сме изправени, могат да бъдат решени само чрез сътрудничество.

Първите осезаеми резултати от този алианс бяха представени през
септември 2019 г. по време на събитие, председателствано от Франция, Германия, Канада, Чили, Гана, Мексико и Сингапур, което събра около 50 министри по време на 74-тата седмица на Общото събрание на ООН на високо ниво. Събитието, озаглавено „Изграждане на мрежата и представяне на резултати“, беше възможност за насърчаване на „многостранност чрез доказване“.

Спечелена беше широка подкрепа за следните конкретни проекти:
• Призив за действия за засилване на зачитането на международното
хуманитарно право и принципните хуманитарни действия, одобрен от 43 държави.
• Парижки призив за доверие и сигурност в киберпространството,
подписан от 17 държави.
• Международно партньорство за информация и демокрация, подписано от 34 държави.
• Инициатива за равнопоставеност на жените и мъжете, подписана от 13 държави.
• Инициативата за климата и сигурността, одобрена от 48 държави.
• 11 принципа за регулиране на леталните автономни оръжейни системи, одобрени от 82 подписали държави.

България е сред учредителите на Алианса за мултилатерализъм.
Имаме само един свят и не може да си позволим да правим грешки. Само с обединени усилия имаме шанс. Мултилатерализмът не е абстракция и няма алтернатива”, каза Екатерина Захариева пред колегите си в Ню Йорк през септември 2019 г. Тя допълни, че България истински вярва в ползите от международното сътрудничество.

Реализирането на тази инициатива ще зависи от успешното убеждаване на повече бъдещи членове, че предложеният алианс не
представлява заплаха за техния национален суверенитет, че може да
допринесе за прагматичното решаване на проблеми и че не е насочен
срещу някоя конкретна държава. Рисковете да се провали или проточи без видими резултати са по-скоро на локално равнище. Много граждани по света са загубили вяра в глобализацията, не се доверяват на своите правителства, подозират международните институции в изграждането на свой глобалистичен дневен ред, който според тях заплашва националния суверенитет.

Именно това е голямата задача на тази инициатива – да разсее
страховете, че многостранността заплашва суверенитета. Националният суверенитет е в основата на международното сътрудничество, то е междуправителствено и на практика утвърждава суверенитета на държавите – членки на ООН.

Мултилатерализмът е доказал своята ефективност и именно с
многостранни договорености и върху принципите на международното право могат да се опазят глобалните публични блага, между които е и здравето. Сега, когато сме вече във фаза на оценка на полезни и грешни стъпки в битката с COVID-19, е време да се мисли и за приноса и участието на СЗО в тази и евентуално в бъдещи глобални пандемии. За борбата с тях светът се нуждае от прозрачен, стъпил върху научна основа, добре координиран глобален подход.

Именно пандемията COVID-19 е призив за мултилатерализъм, прилаган в свят на много промени в областта на технологиите и на международните отношения. Траен остава интересът от мир, сътрудничество и защитени права на човека.

Материала изготви: Петя Димитрова

Източници: UN, MFA

Кристиана Стоянова и Тодор Рогошев са новите български младежки делегати към ООН

0
На снимката: Посланик Валери Йотов, Тодор Рогошев, Кристиана Стоянова и зам. министър на външните работи - Милен Люцканов

Новите младежки представители на България към ООН с мандат 2020-2021 година са Кристиана Стоянова и Тодор Рогошев. Това стана ясно на 3 юли 2020 г. след провеждането на финалния четвърти кръг от националния конкурс за избор на младежките ни делегати. Заместник-министърът на външните работи Милен Люцканов приветства новата двойка делегати по време на тържествена церемония в Министерството на външните работи.

Кристиана Стоянова е завършила бакалавър „История” и магистър „Кризи, конфликти и дипломация” в Софийски университет, както и магистър “Международни отношения” в Утрехтския университет. По време и след образованието си е участвала в различни обмени и стажове, сред които в Българския културен институт в Рим, българското посолство в Хага, както и в Генерална дирекция „Образование, младеж, спорт и култура” на Европейската комисия.

Тодор Рогошев е възпитаник на Юридическия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, като основните му професионални интереси са международното право и международните отношения.  Понастоящем е доброволец към Асоциация „Голям брат, Голяма сестра“ и е член на управителните съвети на сдруженията с нестопанска цел „Център за международно Право – Ерга Омнес“, „Клуб Дебати – Пловдив“ и „Център за Разрешаване на Спорове  –  Пловдив“.

В обръщението си, заместник-министър Люцканов поздрави всичките осем финалисти за демонстрираната висока компетентност, въпреки предизвикателствата, породени от кризата с COVID-19. 

За мен е голямо удоволствие да видя такива млади и ентусиазирани хора. Вие сте поколението, което трябва да подготви новия свят“, каза Люцканов. Той благодари на Дружеството за ООН в България и институциите които реализират тази програма.

ООН е изключително важна организация – гръбнакът на мира след Втората световна война и източник на стабилност. Радвам се, че вие сте хората, които искате да работите там“, заяви заместник-министър Люцканов пред участниците в конкурса.

Националният конкурс за избор на „Български младежки делегати към ООН” се организира за четиринадесета поредна година от Дружеството за ООН в България в сътрудничество с МВнР.

След 3-месечна селекционна процедура в 4 кръга, осемте финалисти представиха проект на реч, както и своята мотивация за бъдещия си мандат пред 12-членна комисия. В състава на комисията бяха представители на Дирекция „ООН и сътрудничество за развитие” и на Дирекция „Права на човека” на Министерството на външните работи, представител на Дипломатическия институт към МВнР и Министерството на младежта и спорта, представители на Дружеството за ООН в България, Националния младежки форум, сдружение „Национална младежка карта“ и на Българската платформа за международно развитие, както и младежки делегати от предходни години.

Тази година се навършват 75 години от създаването на ООН, както и 65 години от членството на България в международната организация.

Преди да обяви новите младежки делегати директорът на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие“ в МВнР и председател на комисията Валери Йотов поздрави българските младежките делегати с мандат 2019-2020 г. Богомила Корманова и Минко Даскалов за участието им в заседанието на Работна група към Съвета на ЕС по въпросите на ООН (CONUN) на 21 януари. Младежки делегати към ООН от 19 европейски държави за първи път се включиха в заседанието на Работната група, а участието им бе определено като историческо.

Двамата българските младежки делегати към ООН са с мандат от 18 месеца и се включват в делегацията на страната ни към Общото събрание на ООН и Комисията по социално развитие на Икономическия и социален съвет на ООН.

Програмата „Български младежки делегати към ООН“ се координира от Дружеството за ООН в България с подкрепата на Министерството на външните работи на Република България. Позицията на младежки делегат към ООН съществува в около 40 държави от целия свят. С Програмата България се нарежда сред страните – лидери в световен и европейски план, които разпознават младите хора като равностоен партньор в процеси на вземане на решения на национално и международно равнище.

Силата на местната демокация, благодарение на учители и журналисти

0

На 20 и 21 юни се проведе семинар за учители и журналисти в рамките на проект “Млади репортери за местна демокрация”. В него взеха участие представители на местни медии и педагози от градовете Варна, Велико Търново, Карнобат, Монтана и Пловдив.

Обучението бе организирано от двама обучители от Дружеството за ООН в България и лектори в лицето на проф. Петранка Филева, проф. д-р Мария Нейкова (Софийски университет „Свети Климент Охридски“) и гл. ас. д-р Илия Вълков (Университет за национално и световно стопанство) от Фондация “За ново партньорство в журналистиката”.

През първия ден бяха разгледани темите свързани с т.н. гражданска журналистика и ролята на регионалните медии. Важен инструмент, който се открои, бе Законът за достъп до обществена информация.

Проф. д-р Нейкова започна своята презентация с това, че „всичко е насочено към това да бъдем активни граждани, както и да стимулираме младите хора да бъдат активни, граждански ангажирани на местно равнище, в града, в който живеят и учат“ . Тя уточни, че става дума за “участието в публични дебати“.

В рамките на втория ден, учителите и журналистите успяха  заедно да набележат следващите стъпки в продължаването на дейностите по проекта – планиране на срещи с журналисти, обучения на ученици и създаване на училищни редакции.

Обучителният семинар се проведе като част от дейностите по проект “Млади репортери за местна демокрация”, който се изпълнява от Дружество за ООН в България в партньорство с Фондация „За ново партньорство в журналистиката“ с финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Млади репортери за местна демокрация“ е подобряване демократичната култура и гражданска осведоменост.

20 юни – Световен ден на бежанците

0

На 4 декември 2000 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция, с която обявява 20 юни за Световен ден на бежанците. От тогава насам всяка година на този ден международната общност отдава почит на бежанците по целия свят. Денят се посвещава на предизвикателствата, с които се сблъскват бежанците, както и на тяхната смелост и сила.

Защо е важен Световният ден на бежанците?

Световният ден на бежанците насочва прожекторите към правата, нуждите и мечтите на бежанците, като помага за мобилизиране на политическата воля и ресурси, така че бежанците да могат не само да оцелеят, но и да започнат нов живот. Макар че е важно да се защитава и подобрява живота на бежанците всеки един ден, Световният ден на бежанците съсредоточава  глобалното внимание върху тежкото положение на бягащите от военен конфликт или преследване хора в нужда.

Конвенцията за бежанците и нейният Протокол

Бежанците са сред най-уязвимите хора в света. Конвенцията за бежанците от 1951 г. и нейният Протокол от 1967 г. помагат за защитата им. Те са единствените глобални правни инструменти, които изрично обхващат най-важните аспекти от живота на бежанеца.

Конвенцията от 1951 г.  е ключов правен документ, върху който се гради днешната международна закрила на бежанците. Тя дефинира кой е бежанец и какви видове правна закрила, друга помощ и социални права следва да получат бежанците в държавите, които са се присъединили към документа.

Основополагащ за нея е принципът на неотблъскване. Съгласно този принцип бежанците не трябва да бъдат отпращани от държавата, в която са потърсили убежище в страна, в която те биха били изправени пред сериозни заплахи за живота или свободата си. Това не важи за бежанци, които се считат  за опасност за националната сигурност на приемащите ги страни.

Конвенцията от 1951г. няма за цел да се занимава с причините, които принуждават бежанците да търсят спасение, като нарушения на човешките им права, политически или въоръжени конфликти в родните им държави. Тя е замислена като начин за облекчаване на последствията от тези проблеми, като предлага на жертвите известна степен на международна правна закрила. Крайната цел е да им се помогне да започнат нов живот.

Някои от правата на бежанците според Конвенцията  от 1951 г. са право на работа, жилище, образование, достъп до съдилища, свободно движение из територията на страната, издаване на документи за самоличност и други.

OOН в помощ на бежанците в лицето на Върховния комисариат  на ООН за бежанците (UNHCR)

Повече от половин век UNHCR помага на милиони хора да започнат нов живот, далеч от войната и всекидневната опасност за живота и неприкосновеността им. Основната цел на Комисариата е да защитава правата и благополучието на хората, които са били принудени да напуснат дом и родина.

Според последния им доклад  близо 70,8 млн. души са били принудително изселени от домовете си само през 2018 г, сред тях има близо 30 млн. бежанци, над половината от които са на възраст под 18г.

„При всяка ситуация с бежанци, където и да е тя, колкото и дълго да е продължила, трябва да има непрекъснат акцент върху решенията и премахване на пречките пред това  хората да могат да се върнат у дома. Това е едно от големите предизвикателства на нашето време“, казва Филипо Гранди, Върховен комисар на ООН за бежанците.

България – “транзитна страна” по пътя към новия живот на бежанците

От 2013 г. до 2017 г. общият брой молби за закрила в България е достигнал малко над 58 000, т.е. средно по 14 500 годишно. Въпреки тези относително високи стойности, България остава сред т.нар. „транзитни страни“. Много малка част от търсещите закрила и получилите статут лица остават в страната трайно. В качествено изследване на UNHCR  от 2016 г., по-малко от 10% от запитаните 400 търсещи и получили международна закрила лица са изявили желание да останат в страната. Макар точният брой оставащи в страната лица да е неизвестен, едва няколко стотин бежанци остават в България годишно. Повечето от тях се установяват в столицата София.

Според Държавната агенция за бежанците (ДАБ), приблизително 14% от търсещите закрила лица са жени. В България има 5 центъра за бежанци, като те се намират в Пъстрогор, Харманли, Баня и софийските квартали Овча Купел, Враждебна и Военна рампа.

Тема 2020: Всяко действие има значение

Пандемията  от COVID-19 и последните антирасистки протести ни показаха колко отчаяно трябва да се борим за един по-приобщаващ и равноправен свят. Никога не е било по-ясно, че всички ние трябва да вземем участие, за да постигнем промяна. Всеки от нас може да направи промяна. Това е в основата на кампанията на Световния ден на бежанците на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Тази година той цели да напомни на света, че всеки от нас, включително бежанците, може да допринесе за създаването на по-справедлив свят.

Материала изготви: Мартина Казакова

Седмица „Заедно за света“ организират от Дружеството за ООН

0

В дните от 20-и до 26-и юни Дружеството за ООН в България подготвя серия от събития, с които ще се отбележи 75-годишнината от приемането на Устава на ООН. Голямо внимание е отделено на младите хора. По този начин ще се подчертае ключовото им значение в процеса на формиране на политики и в подкрепа на международното сътрудничество.

На 20 юни доброволците на организацията ще отбележат Световния ден на бежанците чрез облагородяване на район в планината Плана, заедно с партньорите си от Българската платформа за международно развитие и „ManEco“, както и Зеленият отбор на България. Те ще бъдат подкрепени от бежанци, с които Дружество за ООН в България от години работи с проектите си, насочени към културен и езиков обмен между българи и араби. Инициативата не е случайна, тъй като 2020 г. е обявена от Общото събрание на ООН за Международна година на здравето на растенията.

В уикенда 20-21 юни предстои семинарът „Млади репортери за местна демокрация“ който обединява учители и журналисти за работа с ученици в пет града в България – Варна, Велико Търново, Карнобат, Монтана и Пловдив. Те ще обсъдят ролята на местните медии за поддържане на местната демокрация и как да се насърчават младите хора да участват в поставянето и обсъждането на важни за общността теми. Основен акцент ще бъде подобряването на медийната грамотност при младите хора и устойчива младежка работа чрез журналистика на участието.

Още две събития, обвързани с младежи, подготвят от Дружеството за ООН в България. Първото е наречено „Целите за устойчиво развитие – сила за младежко действие“ и ще се проведе на 23-и юни. На него ще се представят резултатите от използването на мониторингов инструмент, приложен в 22 училища сред почти 3000 ученици, целящ да идентифицира приноса на училищата към постигането на Целите на ООН за устойчиво развитие. Ще бъде представена публикация, съчетаваща добрите практики на участвалите училища от цяла България, както и полезна информация относно Целите на ООН за устойчиво развитие.

Второто събитие Форум “Глобални въпроси”: Младите хора и мултилатерализмът“ ще се състои на 25-и юни чрез онлайн дискусия, излъчвана на живо във Фейсбук на страницата на Дружеството за ООН в България. В нея ще се чуе мнението на преподавателя от Софийския университет – д-р Мира Кънева, българския младежки делегат към ООН с мандат 2017/2018 – Ася Панджарова, както и членове на студентски организации, изследващи международните отношения – Михаил Проданов от Студентски дипломатически клуб и Божидар Миладинов от Студентската асоциация за изследване на международните отношения (САИМО) относно мястото на младите в многостранната дипломация и сътрудничество.

Седмицата „Заедно за света“ ще завърши с отбелязване на Деня на Устава на ООН на 26-и юни, организирано съвместно с Дипломатическия институт към министъра на външните работи.

Дружеството за ООН в България е една от най-старите неправителствени организации в страната със заслуги за популяризиране на идеите и принципите на ООН. Младежката секция е създадена през юни 2004 година и функционира относително автономно в рамките на организацията. Тя има мисията да въвлича амбициозни млади хора в разнообразни дейности – организиране и провеждане на симулационни игри Модел ООН, организиране на събития по повод най-важните дни от календара на ООН, участие в акции за толерантност и защита на правата на човека в страната ни. Благодарение на активността на членовете на младежката секция на Дружеството за ООН расте популярността на организацията сред младите хора, както и сред институциите.

САЩ и СЗО – това ли е краят на сътрудничеството?

0

През април т.г. президентът на Съединените щати, Доналд Тръмп, взе решение временно да замрази финансирането на Световната здравна организация (СЗО). Малко след това, с писмо от 18 май, Тръмп даде 30 дни на Организацията да извърши „съществени промени“, но без да акцентира точно какви.

Едва 11 дни по-късно президентът обяви, че САЩ ще напусне Организацията, поради нейната неспособност да се реформира и да предотврати пандемията от COVID-19. Той добави, че средствата, внасяни от САЩ, ще бъдат пренасочени към други „наложителни нужди на глобалното здраве.“

Според Тръмп, Китай има тотален контрол върху СЗО, въпреки че плаща по 40 млн. долара годишно в сравнение със САЩ, които са подпомагали бюджета с близо 450 млн. долара на година. По думите му, Китай не е спазил задълженията си да уведоми СЗО за наличието на COVID-19 и е оказвал натиск върху Организацията да “подведе света“, след като вирусът бе открит.

Все още не е ясно колко бързо САЩ може да се оттегли от СЗО и дали Тръмп има нужда от одобрението от Конгреса, за да направи това. В Съвместната резолюция на Конгреса от 1948 г. относно членството на САЩ в СЗО се казва, че страната “си запазва правото да се оттегли от организацията с едногодишно предизвестие.”

Американският президент все още не е изпратил официално известие за оттегляне до генералния директор на СЗО. Към момента, САЩ остават задължени да изпълняват изцяло финансовите си задължения към СЗО за текущата фискална година. Освен това, страната ще се нуждае от една година, считано от датата, на която Тръмп изпрати известие, за да напусне Oрганизацията официално. С други думи, прекратяването на отношенията може да стане реалност в средата на 2021 г. С оглед на предстоящите президентски избори в САЩ през ноември 2020 г. е възможно тогава Доналд Тръмп вече да не е държавен глава, а неговият приемник би могъл да отмени решението за оттегляне. Преди да напусне официално, САЩ трябва и да изплати 60 млн. долара, които към момента дължи на СЗО.

От своя страна, Тедрос Гебрейесус, генералният директор на СЗО, заяви, че „светът дълго време е печелил от силната, съвместна работа с правителството и народа на САЩ“ и че СЗО желае сътрудничеството да продължи.

Какви ще са последиците, ако заръката на Тръмп се изпълни?

Няма съмнение, че САЩ са най-големият донор на ООН и нейните специализирани агенции, като приносът им през 2018 г. се равнява на около 10 млрд. долара. Поради тази причина, използването на финансовите средства като оръжие представлява сериозна заплаха за съществуването на международните организации и международното сътрудничество като цяло. Загубата на американския принос би нанесла сериозен удар върху целите за борба с болести, смятани за приоритетни за Америка, като СПИН, туберкулоза и малария.

Други страни вече са обещали допълнителни вноски в бюджета на СЗО. Китай обяви допълнителни 30 млн. долара финансиране, Финландия обеща допълнителни 5 млн. евро (5,5 млн. долара), а Ирландия обяви, че ще удвои вноските си, за да достигне 9,5 млн. евро (10,5 млн. долара).

Следващият ход на Тръмп ще е важен, както за СЗО, така и за САЩ. Ако САЩ не плащат никакъв членски внос или изцяло прекратят отношенията си със СЗО, те ще загубят правото си на глас и влиянието си върху дейността на организацията. В момента само три държави – Южен Судан, Венецуела и Централноафриканската република, са в подобно положение.

Научните партньорства по света също биха били застрашени. САЩ могат да загубят своето влияние върху глобалните здравни инициативи, включително тези за разпространение на лекарства и ваксини за COVID-19, когато станат достъпни. Това ще попречи на САЩ да определят дневния ред по подобни проблеми и ще доведе до появата на вакуум, който ще бъде запълнен от други страни, като например Китай.

Нови инициативи

Според Devex, онлайн платформа, фокусирана върху глобалното развитие, Държавният департамент на САЩ е разпространил предложение за инициатива, наречена President’s Response to Outbreaks (PRO). Нейната цел ще бъде да ръководи националния и международния отговор на пандемията и ще се равнява на 2,5 млрд. долара.

Освен това, на 14 април Мисията на САЩ при Международните организации във Виена издаде прессъобщение, в което се заявява, че Държавният департамент е внесъл 11 млн. долара за проект за борба с COVID-19 към Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Базираната във Виена МААЕ започна най-големия проект за техническо сътрудничество в своята история, за да се бори с COVID-19. Въпреки че МААЕ не е обичайната агенция на ООН за борба с глобалната здравна криза, тя исторически играе роля в откриването на огнища на вирусни заболявания. Нейната лаборатория е разработила комплекти за тестване на ебола, Зика и африканска чума по свинете.

Въпреки че и двете организации– СЗО и МААЕ, работят в една област, става ясно, че администрацията на Тръмп предпочита да подпомага техническа агенция, отколкото специализирана такава, каквато е СЗО. Като специализирана агенция, СЗО е самостоятелна международна организация, която координира дейността си с ООН чрез споразумение за сътрудничество. МААЕ, от своя страна, е независима междуправителствена организация. Учредяването ѝ през 1957 г. става въз основа на многостранен договор, сключен извън Обединените нации. Тя не е специализирана агенция на ООН, но има уникален статут в системата на ООН и се отчита годишно пред Общото събрание, а в определени случаи и пред Съвета за сигурност.  

Решението на Доналд Тръмп за оттегляне на САЩ от СЗО може да се разглежда като поредната стъпка от неговата програма за „Америка на първо място“ и като поредно отхвърляне на мултилатерализма. От началото на президентския мандат на Тръмп, САЩ са напуснали Съвета на ООН по правата на човека, ЮНЕСКО, Парижкото споразумение за климата и Ядреното споразумение с Иран. С решение на Тръмп бе намалено финансирането на Фонда на ООН за населението и Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци.


Материала изготви: Велислава-Михаела Крачунова

Новото правителство на Ирак е факт след месеци национални протести

0
Новият министър-председател на Ирак Мустафа ал-Кадими. Снимка: Wikimedia Commons

В началото на май т.г. парламентът на Ирак одобри ново правителство след месеци национални протести, докато страната се бори с икономическата криза и пандемията от COVID-19. Предишният министър-председател Адел Абдул Махди се оттегли през ноември 2019 г. на фона на масови антиправителствени протести в страната. Протестиращите обвиняваха властта, че е довела страната до неработещи политически институции и икономическа разруха. 

Новоизбраният министър-председател Мустафа ал-Кадими започна мандата си с непълен кабинет. Мнозинство от иракските депутати прие повечето от предложените от премиера членове на кабинета му, но седемте ваканти поста, включително тези на външен министър и министър на петролното производство, бяха попълнени едва на 6 юни.

Нефтът заема главна роля в икономиката, вътрешната и външната политика на Ирак. Приходите от международната търговия с него представляват около две трети от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Петролното производство е причина за сериозни дебати за това как правителството трябва да разпределя властта и ресурсите. Затова за страната е важно кой стои начело на петролното министерство. Поелият длъжността Ихсан Исмаил, бивш ръководител на една от местните държавни петролна компании, вече е заявил в телефонен разговор със саудитския министър на енергетиката, че Ирак ще изпълни изцяло споразумението ОПЕК+, сключено по-рано този месец, за временно намаляване на добива на петрол.

Нефтеният терминал Khawr Al Amaya в Персийския залив. Снимка: Wikimedia Commons

Генералният секретар на ООН приветства новото правителство

Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш и неговият специален пратеник в Ирак приветстваха дългоочакваното сформиране на ново правителство в Багдад и призоваха за въвеждане на значителни реформи за подобряване на живота на иракския народ и за укрепване на демократичните институции. Гутереш заяви, че е важно новата администрация, водена от ал-Кадими, да действа в интерес на цялата страна чрез политически процес, който включва жени, младежи, етнически и религиозни малцинства.

„Генералният секретар изразява своята подкрепа към новото правителство и призовава за прилагането на значителни реформи, които правят осезаеми подобрения в живота на хората и укрепват демократичните институции на Ирак“, посочи Стефан Дужарик, говорител на Генералния секретар.

Гутереш също така потвърди ангажимента на ООН да помогне на Ирак при справянето с пандемията от COVID-19 и за постигане на Целите за устойчиво развитие.

Мустафа ал-Кадими – новият лидер на Ирак

Ал-Кадими е ръководител на Иракската национална разузнавателна служба от 2016 г. до месец май т.г., когато е натоварен със задачата да състави правителство. Работил е и като журналист. Двамата предишни кандидати за поста, Мохамед Алауи и Аднан ал-Зурфи, се оттеглят, след като не успяват да спечелят достатъчно подкрепа в парламента.

С какви предизвикателства се сблъсква кабинетът?

Преди пандемията от COVID-19 да достигне страната през март, хиляди хора излязоха на улиците на столицата Багдад, за да изразят гнева си от местната корупция и високата безработица. Повече от 500 протестиращи са били застреляни от силите на реда и неидентифицирани артилеристи през петте месеца на размирици. Хиляди други са ранени, предава Би Би Си.

Исканията на протестиращите включват премахване на политическата система в Ирак, която разпределя позиции на партии въз основа на етническа идентичност, насърчавайки корупцията. Ал-Кадими обеща, че неговото правителство ще организира предсрочни избори и ще държи сметка на отговорните за убийствата на протестиращите.

Кадър от протестите в Ирак, 15.11.2019 г. Снимка: Wikimedia Commons

Новият премиер трябва да се справи още с пандемията от COVID-19, a иракската здравна система има ограничен капацитет за болнично настаняване.

Друг наболял проблем е сривът в цената на петрола и икономическата криза, която предизвика. Продажбите на петрол представляват около 90% от правителствените приходи и ал-Кадими е изправен пред тежката задача да продължи да плаща заплати в публичния сектор. Световната банка прогнозира, че БВП на Ирак ще се свие с 9,7% през тази година. Това е най-лошото годишно представяне на страната от 2003 г. насам, когато започва войната между Ирак и САЩ.

Междувременно джихадистката групировка „Ислямска държава“ засили атаките срещу иракските сили за сигурност, като очевидно се стреми да се възползва от това, че военнослужещите са насочили вниманието си към борбата срещу разпространението на коронавируса в страната. Отделно се очаква Ирак и САЩ да започнат стратегически диалог относно обтегнатите отношения между двете страни. Това се случи заради убийството на иранския генерал Касем Солеймани и на иракския военен командир Абу Махди ал Мухандис след удар с дрон в Багдад в началото тази година.

„Няма време за губене”

Правителството е изправено пред трудна битка и няма време за губене“, каза Жанин Хенис-Пласхарт – ръководител на Мисията на ООН в Ирак (UNAMI).

Противопоставянето на икономическата криза, допълнително усложненa от пандемията от COVID-19 и падащите цени на петрола, е основен приоритет. Но и други дългогодишни предизвикателства пред страната също трябва да бъдат решени незабавно. Те включват адекватно предоставяне на обществени услуги, борба с корупцията, укрепване на управлението, както и справедливост и отчетност. ООН е готова да съдейства за идентифициране на възможностите и справяне с предизвикателствата, като работи в партньорство с иракчани за изграждането на проспериращо и стабилно бъдеще за тяхната страна“, добави още Хенис-Пласхарт.


Материала изготви: Мартина Казакова

„Изгубеното поколение“ на Африка

0
Снимка: Juan Pablo Serrano Arenas / Pexels

Терминът „изгубено поколение” започва да се употребява след края на Първата световна война. Той е използван за първи път от Гъртруд Стайн, американска писателка и колекционер на модернистко изкуство. Думите на Стайн: „Всички вие, млади хора, които сте участвали във войната. Вие сте едно изгубено поколение” са насочени към всички онези, достигнали своята зрялост по време на Голямата война.

Фразата набира популярност в следвоенен Париж и оттогава „изгубеното поколение” става събирателно понятие за всички разочаровани млади хора, които след войната не могат да намерят своето място в един чужд, непознат свят.

Значението на израза обаче никога не е било по-актуално от последните десетилетия на XX в., когато светът е обхванат от поредица конфликти. Насред тези конфликти израстват поколения, върху които войната оставя сериозен отпечатък.

Най-потърпевши са децата, особено в страни като Сирия, Сомалия и Ирак. Изправени пред отчайващата демографска, социална и икономическа ситуация, живеещите там са принудени да търсят всевъзможни начини за адаптация и преживяване. В тези условия, животът се е превърнал в борба за оцеляване, а броят на изгубените поколения расте.

„Изгубеното поколение“ деца във въоръжени конфликти

В XXI в. терминът е приложим и към децата, отвличани и обучавани като войници от бунтовнически групировки. Голяма част от тях грабват оръжието не по собствена воля, а по принуда. По данни на УНИЦЕФ, цитирани от Дойче Веле, повечето малолетни, които биват насилствено въвлечени във военни конфликти, са сираци или деца, които са били принудително откъснати от семействата им. Има и примери за деца, продадени от своите близки.

Независимо от начина, по който са попаднали в зоната на насилието, съдбата на всички е изключително жестока. Ниня Шарбоно от УНИЦЕФ разказва:

За въоръжените групировки, които се нуждаят от нови попълнения, няма по-лесна плячка от децата. Те са евтини бойци, а и лесно се манипулират. Първо им се дават наркотици, а после ги подготвят за бъдещите им задачи, като им показват пропагандни филми.

Пътят след освобождението

Малцина се измъкват от този омагьосан кръг на жестокости, страх и болка. Тези, които успяват, са изправени пред ново изпитание – това на успешната реинтеграция. Освен психологическите травми, с които трябва да се борят, много от освободилите се страдат и от недохранване, наркозависимост и заболявания, предавани по полов път. Физически и душевно осакатени, те срещат огромни трудности при адаптирането си в обществото.

Това, от което тези хора имат най-силна нужда, е разбиране, подкрепа и сигурност. За да им гарантира това, светът вече полага усилия за предотвратяване и прекратяване на практиката на отвличане и малтретиране на хора от въоръжени бунтовнически групировки.

https://twitter.com/childreninwar/status/1239934235772928000

Първите крачки към промяната

Въпреки трудностите, процесът на унищожаване на поколения е обратим. За целта обаче са необходими значителни усилия на международно ниво.

Централноафриканската република наскоро направи първата крачка към промяната, като прие Кодекс за закрила на детето, който криминализира набирането и използването на деца за военни цели. Вирджиния Гамба, специалният представител на ООН за деца и въоръжени конфликти, коментира реформата:

„Този кодекс е силна стъпка в посока защита на децата и предотвратяване на тежки нарушения. Той също така носи надежда на жертвите и аз насърчавам властите да продължат да търсят отговорност на извършителите на престъпления срещу деца и да ги изправят пред съд”.

Историята на Доминик Онгвен

Доминик Онгвен е отвлечен на 10-годишна възраст от Божията армия на съпротивата (БАС), чийто лидер Джоузеф Кони е обявен за официално издирване от Международния наказателен съд в Хага от 2005 г. насам.

През годините, прекарани в БАС, Онгвен успява да спечели доверието на Кони и постепенно се издига в йерархията на бунтовническата групировка, ставайки един от заместниците на лидера на армията.

През януари 2015 г. значителното отслабване на армия на Кони дава възможност на Онгвен да се освободи. Той доброволно се предава на американските войски, активно издирващи Кони на територията на Централноафриканската република по онова време.

https://twitter.com/IntlCrimCourt/status/1237303529624215553

„Престъпник или жертва“

Доминик Онгвен е изправен пред Международния наказателен съд в Хага, който в процеса срещу заместника на Кони се сблъсква с особена трудност. За първи път се съди човек, който е едновременно и жертва, и извършител на военни престъпления.

Съдът постановява, че деца, които са били отвлечени и принуждавани да вършат престъпления преди навършването на 18-тата си година, следва да се третират като жертви. Онгвен е отвлечен и превърнат в дете войник на 10-годишна възраст. Когато се предава на американските власти, той е на 32 години. Това поставя въпроса жертва или извършител на военни престъпления е Доминик Онгвен.

Процесът срещу Доминик Онгвен започва на 6 декември 2016 г. и за момента все още няма постановено решение. Срещу него са повдигнати 70 обвинения за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. След изчитане на всичките 70 обвинения Онгвен казва: „В името на Бог отричам всички тези обвинения. Божията армия на съпротивата отвличаше и убиваше хората в Северна Уганда, а аз съм един от хората, срещу които [армията] извърши зверства.

И така, въпросът „престъпник, жертва или и двете” засега остава отворен. Каквото и да постанови съдът в случая на Онгвен обаче, няма непременно да е отговорът следващия път, когато дете войник се изправи пред трибунала. За Онгвен и други пораснали като него деца единственият справедлив изход от тази ситуация ще бъде изграждането на ефективна стратегия, която да прекрати жестоката практика, принудила ги да извършват престъпления. Това ще бъде истинска победа за децата войници по света, чиято първа жертва е била тяхното детство.


Материала изготви: Дарина Емилова

Бъдещето на Европейския зелен пакт след пандемията от COVID – 19: Интервю с посланик Петър Попчев

0

Традиционната енергетика все повече допринася за глобално затопляне и за климатичните промени, на които ставаме свидетели. Негативните прогнози за бъдещето на околната среда накараха държавите да си поставят високата цел, заложена в Парижкото споразумение, а именно – достигане на нулеви нетни емисии към 2050 г.

За да изпълни тази отговорна задача, Европейският съюз прие т.нар. Европейски зелен пакт (ЕЗП). Той обхваща всички сектори на икономиката и се стреми да направи Европа първия в света, неутрален по отношение на климата, континент. Съгласно ЕЗП до 2050 г. икономиката на ЕС трябва да стане ресурсно ефективна и конкурентоспособна, без нетни емисии на парникови газове. Икономическият растеж не трябва да зависи от използването на ресурси, а напредъкът трябва да бъде повсеместен – да не бъдат пренебрегнати нито един човек или регион.

Във връзка с това, решихме да се свържем с посланик Петър Попчев със специални поръчения по енергийна сигурност към Министерството на външните работи, който да отговори на въпросите на UNA News България.

  1. Редица проучвания посочват, че въглеродните емисии ще се понижат с от 4 до 7% тази година в резултат на пандемията от COVID-19. Възможно ли е това да не бъде просто едно краткотрайно постижение, а да продължим с тази положителна промяна и в бъдеще?

През последните месеци хората в много части на света, включително България, се радваха на по-чист въздух, синьо небе  и отсъствие на някои традиционни замърсители. Това е временен ефект, чувстван най-вече на местно равнище.

В глобален мащаб концентрацията на въглеродни емисии е достигнала ново рекордно равнище от 417,2 частици на милион през май т.г. Продължаването на промяната от месеците на затваряне на икономиката и социално дистанциране може да доведе до резултати, само ако стотици страни – по подобие на Европейския съюз – осъществят мерки за енергиен преход и устойчиво развитие.

2. Председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, нарече Европейския зелен пакт (ЕЗП) „нашето (европейско) стъпване на Луната“. Прекалено амбициозна ли е целта Европа да бъде неутрална по отношение на климата до 2050 г.?

Като първа по рода си инициатива с глобална насоченост ЕЗП може да бъде оприличен на стъпването на Човек на Луната, тъй като очертава съвършено нова реалност: скъсване с почти двеста годишната практика на въглеводородна икономика и изграждане на устойчива среда за живот и развитие, както на европейките граждани, така и на цялото човечество.

Реализацията на ЕЗП се обляга на редица допълващи се фактори и интереси, най-вече договореностите между  Берлин и Париж. Вече над 2/3 от страните членки са изразили подкрепа за ЕЗП. Концептуализирането и всекидневното придвижване на ЕЗП е в ръцете на Франс Тимерманс, изпълнителен зам.-председател на ЕК и застъпник за зелена Европа.

Силен тласък на ЕЗП ще даде започващото на 1 юли германско председателство на ЕС, което е за органично съчетаване на мерките за социално-икономическо възстановяване след COVID-19 с програми за декарбонизация на германската и на европейската икономика.

Целта за климатична неутралност е несъмнено амбициозна, но не прекалено и във всеки случай е в рамките на научните, технологичните и финансовите възможности на Европейския съюз. Това е обаче само началото. Общественото внимание и надзор трябва да изиграят своята роля в случай, че способността на европейския проект да обновява себе си, се окаже недостатъчна.

3. Какви са тенденциите в енергийната и климатичната политика?

Две основни тенденции определят сегашното развитие на европейската и световната енергетика: първо, продължаващ осезаем спад в стойността на възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/; второ, възникване на безпрецедентни, нарастващи, затруднения, дори възможен срив, в цялата система на изкопаеми горива.

Само преди 5 години въглеводородните горива – нефт, газ, въглища – бяха най-евтиният източник на базова електроенергия. Днес поради рязкото намаляване на стойността си, ВЕИ са се превърнали в най-евтин източник на /нова/ базова енергия за 85% от света, с перспектива тази реалност да обхване всяка голяма страна още преди 2025 г. и така да покрие целия свят.

В центъра на климатичната политика – която е органично свързана с енергийната и индустриалната – е изискването, новите технологични решения да съответстват на целите на Парижкото споразумение за климата, особено тази за сдържане на глобалното затопляне на равнище 1,5 грудуса по Целзий.

Източник: Delegation of the European Union to Turkey

4. Какви са основните приоритети на ЕК във връзка с предложението ѝ за създаване на Фонд за възстановяване на икономиката, за да се справят държавите членки с икономическите поражения, причинени от COVID-19? До каква степен са свързани те с ЕЗП?

Новият механизъм на ЕС за финансово подпомагане на страните членки в размер на 750 млрд. евро, наречен „Следващо поколение ЕС“, преодолява едно табу, именно, да не се обобществява дълг. Ако Механизмът бъде одобрен от всички страни членки, възстановяването на ЕС ще се осъществява върху два стълба: Европейска зелена сделка и дигитален преход. Изрично се предвижда да не се допуснат стари грешки, при които различни схеми за икономическо подпомагане са водели до бързо възстановяване на увеличаването на парникови емисии.

Финансовият механизъм изисква столиците да разработят координация между отделните отрасли и между отделните страни /полезно за България/, а също страните членки да си оказват една друга „здравословен натиск“. От интерес за страни като България е нов инструмент от 26 млрд. евро, предназначен да подпомага инвестиции в „стратегически компании“ и да бъде допълван от набиране на средства на финансовите пазари.

5. Ще успее ли дипломацията на Европейския съюз да убеди държави като Китай и САЩ да последват примера на Съюза във връзка с целите на ЕЗП? Възможно ли е да се повиши сътрудничеството с Индия в това отношение?

Концепцията на ЕЗП  разчита на предимствата и силните страни на ЕС като водещ фактор в съвременния свят. ООН и системата от специализирани международни организации са незаменими за дипломацията на ЕС. Решаваща ще бъде Конференцията на страните по Парижкото споразумение COP26, предвидена да се състои в Глазгоу и която бе отложена за ноември 2021 г. ЕС ще положи усилия, за да обедини световната общност в по-нататъшни координирани действия за справяне с климатичните промени и за изпълнение на Целите на ООН за устойчиво развитие.  

В тази политика на ЕС Китай заема особено важно място, тъй като двете страни са значителни търговски партньори. По отношение на Парижкото споразумение първоначалната нагласа на Пекин беше подчертано положителна по вътрешнополитически и социални причини, които продължават да са валидни. Степента на сътрудничеството и евентуалната подкрепа на Пекин за ЕЗП ще се реши на предстоящата през септември т.г. Среща на високо равнище ЕС-Китай. Резултатът е непредсказуем поради причини, които излизат извън рамките на климатичната политика.

Сложна е перспективата САЩ да окажат подкрепа на ЕС в замисъла му да привлече общността от държави към подхода на ЕЗП. Администрацията на САЩ е отявлен противник на Парижкото споразумение. Демократическата партия, обратно, следва политики, които са близки или съвпадат с ЕЗП. Очевидно, предстоящите президентски избори ще решат климатичната политика на САЩ.  

Отношението към Парижкото споразумение на Индия като голям емитент на парникови емисии е противоречиво, с примери на отстъпление – оправдавани с COVID-19 – и примери на активна климатична политика. Tata Steel заяви намерение да произвежда стомана при нулеви нетни емисии към 2050 г.        

6. Какви стъпки трябва да предприеме България в най-скоро време, за да има напредък по отношение на целите на ЕЗП?

България има консервативна политика към Зелената сделка, която оправда с обща позиция на страните от ЦИЕ. По всичко изглежда, че у нас това, което професионалната общност нарича съответно петролно, въглищно и ядрено лоби, е парализирало волята на отговорните институции, включително в Парламента, за реализация на ЕЗП в България. Така че първата стъпка, която управляващите би трябвало да направят е да създадат условия за открит и задълбочен обществен дебат за ревизия на Интегрирания план за енергетика и климат до 2030 г.

От друга страна, обявеното наскоро от правителството намерение за рехабилитация и изграждане на ж.п. инфраструктура у нас се вписва изцяло в ЕЗП и би имало многостранен „зелен“ ефект.

Нов прилив на национална енергия за изпълнение на ЕЗП трябва да се основе на системен подход за разработване на индустриални планове и програми, както и на координация между тях в териториален, отраслов и финансов аспект. Предвидените за България средства – възлизащи общо на около 30 млрд. лв. за следващите четири години – са достатъчни, за да се реализира обновяване на енергетиката, икономиката, градската и селската среда по цялата територия на България, а не само в трите въгледобивни райони и съответните ТЕЦ.

7. Как гражданското общество и в частност младите хора биха могли да допринесат за постигането на целите на ЕЗП?

Една от отличителните черти на ЕЗП е акцентът върху интересите и ролята на европейските граждани за постигане на климатична неутралност, превръщането им в prosumers (едновременно производители и консуматори на енергия), справяне с енергийната бедност и най-вече за реализация на ЕЗП като стратегия за икономически растеж и заетост. Българските граждани на ЕС ще споделят правото и отговорността за реализация на стратегията на ЕЗП, която е наистина в състояние да преобразува икономиката, а в известен смисъл и обществото ни.

В тази гражданска среда младите хора са неотменим и дори задължителен, елемент. Каузата на зелените политики и на природосъобразен и здравословен начин на живот в България се нуждае от младежи в училищна възраст и в техните 20 и 30 години, наред с активистите в зряла възраст. Редица организации като Грийнпийс-България, За Земята и WWF-България, са почти изцяло съставени от млади хора именно в тази възрастова група.

С удоволствие отбелязвам, че Дружеството на ООН в България, където също преобладават млади хора, има реален принос към подготовката и внасянето на доклада на България по Целите на ООН за устойчиво развитие.

Интервюто взе Велислава-Михаела Крачунова

Учените продължават да търсят животинския източник на коронавируса

0

Откакто COVID-19 се появи в централен Китай в края на декември миналата година, учените се надпреварват да открият къде и как за първи път вирусът се е предал от животинския си гостоприемник върху човека.  

Пазарът в Ухан

Най-разпространената теория е, че заразата е тръгнала от вече затворения градски пазар в Ухан, макар все още да не е доказано дали това е първоначалният източник. Д-р Петер Ембарек, който е експерт в СЗО по безопасността на храните и по вирусите с животински произход, обясни, че никога не е прекалено късно да се намери липсващата връзка между животните и хората при предаването на различни вируси. Той сподели, че при предишни огнища на коронавирус, като например ситуацията около MERS през 2012 г., намирането на липсващата връзка далеч не е ясно, „въпреки че всички търсеха източника“.

 „Важно е да се опитаме да намерим източника и да разберем какво се е случило в началото на събитието, за да избегнем повторение на това събитие и поредното прескачане в следващите години с други вируси“, категоричен е
д-р Ембарек.

Партньорство между СЗО и здравните власти в Китай

По отношение на партньорството между здравните власти в Китай и Световната здравна организация, лекарят обясни, че по всяка вероятност Китай има необходимите експерти, за да направи разследване. В същото време Ембарек отбеляза, че често е полезно да се водят дискусии и да се сътрудничи с групи, изследователи и хора от цял свят, които имат вече изграден опит с подобни изследвания. Според него, „това винаги е обогатявало и подобрявало скоростта, качеството и вероятността за успех на тези много сложни изследвания“.

Различните хипотези

В свой материал от BBC пък отразяват виждането на проф. Андрю Кънингам от Лондонското зоологическо дружество, че от известно време са очаквали подобна пандемия да се случи. Професорът споделя също, че тези заболявания се появяват по-често през последните няколко години „в резултат на посегателство на хората над дивата природа, увеличаването на контактите и използването на дивите животни от хората.

Един от най-големите научни журнали в света, Nature, следи темата в дълбочина и представя обзор на събраните до момента данни. Те се съсредоточават върху няколко основни точки – произхода от прилепите, междинният гостоприемник, геномните следи и различните “заподозрени”. Според изданието има сериозни доказателства, че произходът на вируса води началото си от прилепи, но най-голямата загадка продължава да бъде как е достигнал от прилепите до хората.

Произход от прилепи

Първото нещо, което учените направиха, беше да разгледат генома на вируса, за да открият дали могат да го съпоставят с патогени, открити в други животни. В края на януари, няколко седмици след като генетичната последователност на SARS-CoV-2 беше определена, учените от Института по вирусология на Ухан публикуваха в интернет цялата генетична последователност на коронавирус, която се е съхранявала в лабораторията им, откакто е открита в междинни подкововидни прилепи (Rhinolophus affinis) в провинция Юнан през 2013 г. Този геном, наречен RATG13, е идентичен на 96% с този на SARS-CoV-2, което го прави най-близкият известен и подкрепя теорията, че новият вирус произхожда от прилепи.

Междинен гостоприемник

Люспениците са сред първите животни, за които се заподозря, че са междинен гостоприемник. Два екипа в Китай съобщават, че са открили прилики между коронавируса, изолиран от тъканта на малайските люспеници, и SARS-CoV-2.

Коронавирусът при люспениците се оказва твърде далечен, за да бъде пряк предшественик на SARS-CoV-2, но фактът, че те са единствените други диви бозайници, освен прилепите, при които се наблюдава коронавирус подобен на SARS-CoV-2, не може да ги изключи като междинен гостоприемник.

Геномните следи

Изследването на генома на SARS-CoV-2 също може да разкрие улики за възможни междинни гостоприемници. С течение на времето вирусите често започват да кодират протеините си, използвайки сходни модели нуклеотиди с тези на своя гостоприемник, което помага на вируса да се адаптира към новата среда.

Изследователи от University College London използват машинно обучение, за да разкъсват модели в генетичния код на SARS-CoV-2, които биха могли да предскажат към кои животни може да се е адаптирал.

Различните „заподозрени“

Досегашните изследвания сочат, че много видове могат да бъдат заразени. В лабораторни експерименти е доказано, че котките, плодните прилепи (Rousettus aegyptiacus), поровете, макаките резус и хамстерите са чувствителни към SARS-CoV-2. Извън лабораторията животни, включително котки и кучета, тигри и лъвове в зоологическите градини и отглежданите във ферми норки също са хванали вируса – вероятно от хора.

Изследователите също така използват изчислителни модели и клетъчна биология, за да изследват чувствителността на животните. SARS-CoV-2 обикновено влиза в клетките чрез рецепторен протеин, наречен ACE2. Проучване, ръководено от Кристин Оренго, биоинформатик в University College London, моделира структурата на ACE2 от повече от 215 гръбначни животни и установява, че рецепторът при много бозайници, включително овце, шимпанзета и горили, се захваща добре с протеина на шипа на повърхността на вируса, което предполага, че тези животни могат да бъдат податливи към заболяването.

Мишел Бейкър, сравнителен имунолог от Организацията за научни и индустриални изследвания, споделя, че когато се опитваме да стесним кръга за вирусоносителя, е разумно да се съсредоточим върху тези животни „в тесен контакт с прилепи“.

Източник: Flickr

Повечето изследователи смятат, че става въпрос за див вирус, който вероятно се е предал на хората чрез междинен вид. Все още обаче никой не е открил вируса в дивата природа, така че нито една хипотеза не може да бъде напълно изключена. Люси ван Дорп, която е генетик в University College London, песимистично отбелязва: „Напълно възможно е да не го намерим. Всъщност ще имаме изключителен късмет, ако се натъкнем на нещо.


Материала изготви: Ива Е. Иванова

Последни публикации

Останете информирани

0FansLike
601FollowersFollow
Copy link
Powered by Social Snap