Време ли е за реформа в СЗО?

В разгара на най-голямата здравна криза от създаването на ООН, светът е приковал вниманието си към Световната здравна организация (СЗО) не само заради препоръките на експертите ѝ, но и заради проблеми в управлението, които стават обект на все по-голямо медийно внимание.

От началото на епидемията СЗО води държавите в борбата срещу новия вирус. Ежедневни пресконференции от Генералния директор, Тедрос Гебрейесос, дават информация за броя на заразените и тяхното териториално разпределение още преди епидемията да се превърне в пандемия. С разпространението на COVID-19 в почти целия свят обаче критиките към Световната здравна организация за неадекватни мерки и реакция, се засилват.

Най-силно отекнаха обвиненията към СЗО, когато американският президент Доналд Тръмп обяви, че е дал разпореждане на администрацията си за временно спиране на финансовата вноска на САЩ към СЗО, поради съмнения за прикриване на информация за разпространението на вируса и лошо управление, което е загубило ценно време на държавите в борбата срещу коронавируса.

Сред аргументите на Доналд Тръмп бяха липсата на адекватна реакция на СЗО още в началото на епидемията, когато тя не е изпратила достатъчно експерти, които да установят причините за възникването и разпространението на COVID-19 и не е призовала Китай за повече прозрачност и споделяне на информация за заразата. Това далеч не е първият случай на остра критика към ООН и оттегляне от споразумения от началото на мандата на Доналд Тръмп. През 2019 г. САЩ официално се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата.

Срещата на Г-7 и времето за трудни въпроси

След провелата се през изминалия месец конферентна среща на лидерите от Г-7, резултатът бе твърда позиция, че сега не е време за ограничаване на финансирането на организации като СЗО и че само чрез общи усилия с всички възможности на многостранната дипломация битката с вируса може да бъде спечелена. Още тогава обаче световните лидери споделиха нуждата от внимателно проучване и разследване на действията на СЗО, както и задаването на “трудни въпроси“, на които трябва да се търсят отговори. Ето че времето за това дойде, след като само преди седмица в рамките на виртуално заседание, държавите – членки на СЗО приеха резолюция, с която се съгласиха да бъде проведено независимо разследване на действията на организацията при справяне с пандемията от COVID-19.

Нека обаче разгледаме какви са основните дейности и цели на Световната здравна организация и как тя се финансира.

Kакво всъщност прави СЗО?

СЗО е основана през 1948 г. със седалище в Женева, а функциите и бюджетът ѝ се определят от всички държави членки. Задачите ѝ се простират от подобряване на здравните услуги по света и достъп на повече хора до основни здравни грижи, ограничаване на разпространението на заразни болести, до предвиждането на глобални здравни кризи като настоящата и тяхното овладяване.

Един от основните приноси на организацията за световното здраве още от 70-те години на миналия век е създаването на Програмата за имунизиране, с помощта на която милиони деца по света биват ваксинирани. Организацията, също така, работи за подобряване достъпа до антибиотици, чиста вода и санитарни условия, които силно намаляват рисковете от разпространение на зарази.

Източник: WHO Africa

СЗО създава редица научни фондове, привличайки учени от цял свят, които да работят върху някои от най-наболелите проблеми на медицината, включително изследването на антибиотичната резистентност на световното население, която се превръща в проблем, критичен за световното здраве.

В резултат от дейностите по превенция, проследяване и лечение от страна на СЗО и нейните глобални партньори в периода 2000 – 2015 г. броят на смъртните случаи, причинени от малария е намалял с 60%, а смъртността от туберколоза е спаднала с 30%. Организацията има важен принос в спасяването на живота на милиони деца по света, заболели от дребна шарка, а детският паралич днес почти напълно е изкоренен.

СЗО има ключова роля и в ограничаване на разпространението на ебола – вирусна инфекция, със средно 50% смъртност, която в различните периоди на разпространение на заразата, открита през 1976 г., е варирала между 25 и 90%.

Как се финансира СЗО?

Източник: WHO

Източниците на финансиране на Световната здравна организация са различни. Около 35% от бюджета на организацията идва от държавите – членки на СЗО, което се равнява на 1.79 млрд. щатски долара. Най-голяма вноска правят Съединените щати (553 млн. щ.д.), следвани от Великобритания (293 млн. щ.д.) и Германия (214 млн..д.). Трите държави заедно допринасят за над половината от бюджета, гарантиран от държавите членки. България допринася със 114 000 щ.д. от държавния си бюджет. Останалата част от финансирането на СЗО се формира от филантропски фондации, международни организации, дарения от бизнеса и частни лица.

Най-значителна част от общия бюджет на организацията бива усвояван в борбата срещу детския паралич, имунизации, подобряване на достъп до основни грижи, както и за управление и администрация. Вглеждайки се в териториалното разпределение на финансовите средства, можем да видим, че те са насочени преди всичко към африканските държави и тези от Източното Средиземноморие (Сирия, Ливан, Палестина, Йордания).

Какво показват предишни независими доклади и научен ли е урокът от епидемията от ебола ?

Критиките към СЗО, свързани с настоящата пандемия са ненавременни действия, липса на ефективни пропоръки, а често и противоречиви такива към държавите. Чести са обвиненията, че организацията защитава интересите на Китай.

Един от аргументите срещу СЗО е нейно официално съобщение от 14 януари, когато СЗО съобщава: „Първоначалните изследвания на ситуацията в Китай сочат, че няма доказателство за пренасяне на заразата от коронавируса от човек на човек“.

СЗО бива обвинявана и че е игнорирала информация от тайванските власти за сериозността на вируса още през декември, както и че умишлено не дава гласност на мерките, които Тайван предприема за справяне с COVID-19. Островът се превърна в добър пример, успявайки да овладее и контролира разпространението на коронавируса, а междувременно отношенията му със СЗО се изостриха.

През 2014 г. в борбата срещу ебола, СЗО по подобен начин бива разкритикувана, че оперативните ѝ действия са неефективни, че често има несъответствие между нормативно заложените ѝ функции и реалния капацитет на работа. Както и в кризата с COVID-19, СЗО реагира прекалено бавно в началото на епидемията и не успява да алармира навреме световната общност за опасностите от бързо разпространение на заразата.

През 2015 г.  Изпълнителният съвет на СЗО взима решение за създаване на Независим панел за оценка (Ebola Interim Assessment Panel), съставен от група от независими експерти, които да оценят реакцията на организацията при епидемията от ебола. Задачата на експертите се състои в оценката на три компонента от дейността на СЗО, а именно:

  • следване на Международните здравни правила;
  • капацитет на СЗО за справяне при здравни кризи;
  • сътрудничество на СЗО със здравните системи и хуманитарни организации.
Източник: UNICEF / Naftalin

Незивисимият панел от експерти установява категорично, че задействането на всички механизми на хуманитарната система при епидемията от ебола се е случило прекалено бавно.

На първо място, в доклада на Независимия панел се споменава, че промени в СЗО са необходими, за да изпълнява тя ролята си на „пазител на глобалното здраве“. Те обаче ще изискват участието не само на организацията, но и на Генералния секретар на ООН и на всички държави членки.

Една от препоръките на експертите e въвеждането на стимули на държавите – членки да докладват на СЗО за наличието на рискове за обществено здраве, както и увеличаване на финансовия принос на държавите със 100 млн. щ.д., които да бъдат насочени само за подготовка за отговор при епидемични кризи. Препоръчва се и нова стратегия за разпределение и организиране работата на регионалните офиси на СЗО по света, вземайки се предвид спецификата на всяка държава.

Впечатление прави препоръката на независимите експерти за създаване на Център за подготовка и отговор при кризи, чиято дейност да се следи от независим борд. Председателят на този борд следва да представя Годишен доклад за здравната сигурност на глобално ниво пред ръководството на СЗО и пред Общото събрание на ООН.

Анализирането на действията на здравната организация при епидемията от ебола е ключово за подобряване работата на организацията и отговора ѝ при епидемични и други здравни кризи. Всеки ненаучен урок тогава е довел до бавна и неефективна реакция при пандемии като днешната с COVID-19. Именно затова е критично важно сегашната ситуация и механизми на реакция да се анализират и оценят, за да сме подготвени за следващата пандемия, която може да е още по-смъртоносна от сегашната. А какво ще покаже независимото разследване на действията на СЗО при пандемията от COVID-19, предстои да разберем.

Източници: WHO; Ebola Interim Assessment Panel

„Благодаря на хората!“ Национален форум „С очи за всички“

Замисляли ли сте се колко често казвате благодаря на някого? Ще ви разкажа за един форум, в който изразът „Благодаря на хората!“ се повтаряше с трепет в гласа след всяка лична история в най-чистия и искрен вид. Всъщност това не бяха обикновени истории. УНИЦЕФ изправи пред нас най-силните хора на планетата Земя. От онази порода, за които казват, че трудностите са им отредени. Става въпрос за хората, които се изправят пред повече предизвикателства, отколкото всеки друг, но същевременно откриват своята суперсила и някак си тя изглежда неизмерима на фона на един обикновен човешки живот.

Под патронажа на министър-председателя на Република България, г-н Бойко Борисов, по случай 30-тата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето УНИЦЕФ, заедно с Министерство на труда и социалната политика, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ) и НДК, на 20 ноември организираха Национален форум „С очи за всички“. В партньорство се включиха Нова телевизия, Нет Инфо, Българската национална телевизия и Дневник.

Конференцията бе открита от Дилиян Манолов от фондация „Визионер“ и Български младежки делегат към ООН, мандат 2018/2019, Бисер Петков, Министър на труда и социалната политика, Омбудсманът на Република България – Диана Ковачева и д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България.

Дилиян Манолов – представител на фондация “Визионер” и Български младежки делегат към ООН, мандат 2018/2019, Източник: УНИЦЕФ България

Хората се опитваме да компенсираме уврежданията“ и „бариерите са в нашите глави“, заяви още в самото начало на конференцията Омбудсманът на Република България, Диана Ковачева.

В първия панел чухме историите на Мариета Петрова, Мария Александрова, Калинка Асенова, Петър Нефтелимов и Янис Макдейвид. Всеки един от тях поднесе личната си история по изключително интересен начин. Техен модератор бе Дарин Маджаров, създател на образователната платформа Уча.се.

Графично представяне на Национален форум “С очи за всички”, Източник: УНИЦЕФ България

Участниците разкриха предизвикателствата, пред които са се изправяли, например често отправяни към тях реплики като „това е невъзможно за теб“, „какво да те правя сега?“ и т.н. Това са само някои от поставените им бариери от обществото, но въпреки това с много труд, болка и обич, те успяват да сбъднат и невъзможното.

Основата, която се положи в панела, бе, че уврежданията не са липса на конкретна способност, а напротив, те развиват нови способности у хората с физически затруднения. Всеки един от участниците успя да докосне сърцето на присъстващите. „Вие давате стойност не само на самите вас, но и на всички около вас“, заключи Дарин Маджаров, в края на дискусията.

Дарин Маджаров, създател на Уча.се и Калинка Асенова, участник в първия панел, Източник: УНИЦЕФ България

Приобщаващото образование е ключът, но бизнесът е важен, за да продължим

Това казва Юрий Вълковски, изпълнителен директор на „Reach for Change“ България, и акцентира върху въпроса кои практики са устойчиви. „Най-позитивното е, че има енергия за промяна в българското общество. Кой е генераторът на промяната? Вярваме, че тръгва отдолу нагоре“. Г-н Вълковски разказа как всяка година се разглеждат по 200-300 социални инициативи в България и се избират 5, главно такива, които биха могли да се разрастват и да бъдат чути.

Калинка Асенова, друг участник в конференцията, покорява върхове в буквалния смисъл на думата. Тя обича катеренето и пещерното дело, макар много хора да смятат това за лудост, поради зрителните й увреждания. „Ние можем да научим много от природата и не трябва да я подценяваме. За да приемеш другите, първо трябва да приемеш себе си. Първата победа винаги става в главата. Не бъдете спирачки за нас, но не бъдете и двигатели“. В същия дух д-р Лидия Маринова, член на Общински съвет Варна, подчерта, че в тази зала вижда много победители.

Участници от първия панел, Източник: УНИЦЕФ България

Петър Нефтелимов, доброволец, предприемач и автор на блог за практически съвети за бизнеса, открива своя начин, за да достигне до хората – технологиите. В своята история той наблегна върху мотивацията за работа на хората с физически увреждания. Според Нефтелимов: „Това са хора, които оценяват шанса, който им давате и работят с цялото си сърце“.

Програмата „Open Mind“ на Теленор е социално-корпоративен проект, създаден за включването на хора с физически увреждания в бизнеса. „Освен предизвикателствата, ние имаме и много ползи от работата си с тях. С тази програма ние насърчаваме толерантността и разбирането в компанията и обучаваме лидерите си на това“, отбеляза Радостина Тодорова – бизнес партньор „Човешки ресурси“ в компанията. До този момент в Теленор са наети 17 човека със специални потребности.

Янис Макдейвид е мотивационен лектор и автор на книгата „Вашият най-добър живот“. Ражда се без ръце и крака, което би събудило съжаление у много хора. Истината е, че това е последното усещане при среща с него, защото той по нищо не се различава от тези, които не са в неговото положение. „Запитах се кои са нещата, в които съм най-добър?“ Тогава той открива своята суперсила. Разбира се, не я нарича така – споделя, че това е просто мъчно постигнато приемане на себе си.

Янис Макдейвид, мотивационен лектор и автор на книгата “Вашият най-добър живот”, Източник: УНИЦЕФ България

Миналата година Макдейвид сбъдва една своя мечта – изкачва планина в Перу, носен от приятелите си на гръб. „Бях като турист в раница“, смее се той. Следващата му цел е Килиманджаро, която ще осъществи още идната година. Според Макдейвид, българското общество трябва да спре да говори за проблемите и предизвикателствата и да започне да говори за това от какво имаме нужда, за да живеем живота си по най-добрия начин.

Държавата и бизнеса за хората с интелектуални затруднения

Държавата също се старае да покрие нуждите на хората с интелектуални затруднения, но все още остават пролуки, които предстоят да се разрешат.

Варна е една от областите, в които напоследък най-усилено се работи за подобряване условията на децата с физически увреждания. Там има около 400 деца, които са имали проблеми с хранителния режим в училищата. За да се реши този проблем, в община Варна са възприети добри практики например, изискване постоянно присъствие, както на медицинска сестра в училищата, така и присъствие на лекар и се изграждат допълнителни съоръжения като рампи и асансьори за самостоятелен достъп.

Бюджетът на Министерство на труда и социалната политика е с 30 милиона повече от предходната година по данни на зам.-министър Зорница Русинова. В партньорства с неправителствени организации, тя вярва, че този подход ще отвори врати към възможно най-широк спектър от хора, които да споделят нуждите си в следващите години.

Свикнали сме да поставяме акцент главно върху затрудненията. Все още е така. Всеки един от нас е агент на промяната. Идеята е да приемеш различието на другите като нещо, което те обогатява“, заключи зам.-министърът за труда и социалната политика.

Все още остават някои неразрешени въпроси като например защо държавната издръжка за социалните услуги приключва след пълнолетие? Това бе една от важните теми, която повдигна пълнолетен човек с увреждания, присъстващ на форума, и остана без отговор. Въпросът заслужава специално внимание.

Ролята на медиите

Мария Чернева, журналист от БНТ, и Юрий Вълковски от фондация „Reach for Change” и организатор на конкурса „Промяната“ съвместно с Нова телевизия акцентираха върху ролята на медиите за подкрепата на работата за социалното включване на децата и младежите с различни способности.

Г-н Вълковски провокира присъстващите с въпроса: „Кое е системата? Само държавата ли? Медиите? А родителите? Децата? Истината е, че всеки един от нас би могъл да бъде герой на промяната.

Участници във втория панел на форума, Източник: УНИЦЕФ България

На мотивационния лектор Янис Макдейвид му е отнело 8 години, за да намери най-доброто за себе си. Можем да вперим поглед в негативите и да стоим залостени зад своята орисия, а може и да изберем да видим предимствата на ситуацията. Самият Макдейвид се шегува, че личното му предимство е, че не му се налага да си купува обувки… Представете си какви са вашите предимства.

Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, Източник: УНИЦЕФ България

Най-важният въпрос според д-р Джейн Муита от УНИЦЕФ е какво всеки един от нас би могъл да направи. „Важно е да се вгледаме във визията на Конвенцията“, настоя д-р Муита и отправи своя призив да гледаме през очите на всеки.

25 ноември – Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените

Насилието срещу жени и момичета е едно от най-широко разпространените и груби нарушения на правата на човека в нашия свят днес. До голяма степен то остава неотчетено поради мълчанието на жертвите, резултат от обществената стигма, която все още съпътства тормоза, както и от липсата на адекватни присъди за насилниците. 

Декларацията за елиминиране на насилието срещу жените, приета от Общото събрание на ООН през 1993 г., определя насилието срещу жени като „всеки акт на насилие, основано на пола, което води до или е вероятно да доведе до физическа, сексуална или психологическа вреда или страдание на жените, включително заплахи от такива действия, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали се случват в публичния или в личния живот. “ 

Насилието основно се проявява във физическа, сексуална и психологическа форма, обхващаща: физическо и психическо насилие от страна на интимен партньор, сексуално насилие и тормоз, сексуално насилие над деца, насилствен брак, уличен тормоз, преследване, кибертормоз, трафик на хора, робство, сексуална експлоатация, генитално осакатяване и детски брак. 

Насилието срещу жени по света и у нас

Според данни на ООН – Жени, 35% от жените в глобален мащаб някога са били жертва на физическо или сексуално насилие като тази цифра не включва сексуален тормоз. В някои национални проучвания се стига до 70%, а последиците от сексуалния тормоз могат да бъдат депресия, аборт или засягане от ХИВ.

В България, МВР все още не води официална статистика на сигналите и случаите на домашно насилие. Формално домашното насилие не е обособено престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, но в някои случаи, насилието преминава в изнасилване или убийство, където чак тогава, се обръща по-сериозно внимание на проблема.

По данни от 2015 г., всяка четвърта българка или един милион жени у нас са преживели физическо или сексуално насилие, но за проблема се говори трудно. Димитър Главчев, народен представител, подчертава, че насилието има различни лица, форми и измерения, но най-важното е то да бъде осъзнато от пострадалите и споделено, за да бъде спряно навреме.

В условията на пандемията, по данни на ООН и Фондация “Асоциация Анимус”, по света и у нас, телефонните обаждания на гореща линия се увеличават, в следствие на изолацията.

България е една от държавите, в които случаите на домашно насилие през първата половина на 2020 г. бележат ръст в сравнение с предходни години при обявяване извънредното положение във връзка с COVID-19.

25 ноември  – Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените 

25 ноември се отбелязва като ден срещу насилието, основано на пола, от 1981 г. насам. Тази дата е избрана в чест на сестрите Мирабал, три политически активистки от Доминиканската република, които биват убити през 1960 г. по заповед на президента на страната Рафаел Трухильо (1930-1961), тъй като не подкрепяли режима в страната. 

През 2000 г. с резолюция 54/134 на Общото събрание на ООН, 25 ноември e обявен за Международен ден за премахване на насилието срещу жени. Целта е да се приканят правителства, международни правителствени и неправителствени организации да се обединят и чрез разнообразни дейности да помогнат за повишаването на обществената осведоменост по този проблем.

“Оцвети света в оранжево” – Заедно срещу насилието, основано на пола 

16 дни на активизъм срещу насилието, основано на пола, е ежегодна международна кампания, която започва на 25 ноември – Международния ден за премахване на насилието над жени, и продължава до 10 декември – Международния ден на правата на човека. Началото е поставено през 1991 г. от активисти от Института за глобално лидерство на жените. Инициативата се координира от Центъра за глобално лидерство на жените и всяка година към нея се присъединяват все повече организации и хора по целия свят.

В подкрепа на тази гражданска инициатива, под патронажа на Генералния секретар на ООН, Антонио Гутереш, започва кампанията UNiTE by 2030 to End Violence against Women campaign (UNiTE campaign), която призовава за глобално действие, с което да се повиши информираността и подбуждането на усилията за застъпничество и споделяне на знания и иновации, които да допринесат към разрешаването на проблема с насилието, основано на пола. 

Тазгодишната инициатива е под надслов: “Orange the World: Fund, Respond, Prevent, Collect!” и е свързана с пандемията от COVID – 19. Пандемията изостря ключови рискови фактори, свързани с насилието над жени, сред които нарастване на безработицата, недостиг на храна, икономическа несигурност, затваряне на училища, огромни миграционни потоци и заплаха от граждански вълнения.

3-те най-важни неща в живота на една жена

“За жените мира, справедливостта и правата на човека са трите най-важни неща в живота. Трябва да надигнем глас, да споделяме проблемите си и да търсим подкрепа, за да ги преодолеем. Искам да продължа да помагам на жените в моята общност. С осигуряването на достъп до образование, всяко момиче ще може да следва своите мечти, точно както мен.”, споделя Лъки – активист за правата на жените.

Лъки е на 18 г. и живее в бежанския лагер в Кокс Базар, Бангладеш, след като е избягала от въоръжен конфликт в Мианмар. Тя е отдадена на подобряването на живота на жените и момичетата рогинги в бежанските лагери, като защитава правото им на образование и самостоятелно вземане на решения. 

По време на разселване проблемът с насилието ескалира. Жените и момичетата съставляват около 50% от всички бежанци, вътрешно разселени лица или лица без гражданство, а тези, които са непридружени, бременни, глави на домакинства, инвалиди или в напреднала възраст са особено уязвими. 

Поради тази причина, Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) е разработил редица специални програми, които да осигурят на жените равен достъп до закрила и основни стоки и услуги, докато се опитват да изградят отново живота си. ВКБООН управлява програми, които помагат на жените да подобрят своите лидерски умения и да получат достъп до образование и различни възможности за развитие. 

20 ноември – Световен ден на детето

0
Изображение: Unsplash

Кризата, породена от пандемията тази година, се отрази на целия свят и начина, по който бяхме свикнали да живеем. Най-силно тези промени усетиха децата и особено тези, в по-слабо развитите страни, където още по-остро се усеща кризата в здравната и образователната система. В тези времена е още по-важно да си припомним правата на децата и да отбележим подобаващо Световният ден на детето – 20 ноември.

Световният ден на детето за първи път се чества през 1954 г. и се отбелязва всяка година на 20 ноември като насърчава международното обединяване, сплотеността и осведомеността сред децата по света и подобряването на тяхното благосъстояние.

Датата с годините се е превърнала в символ на правата на човека и правата на децата, тъй като на 20 ноември 1959 г. е подписана първо Всеобщата декларация за правата на човека, а след това през 1989 г. и Конвенцията за правата на детето.

Световен ден на детето 2020 в България

За шеста поредна година в България на този ден се провежда форумът Voice It, който обръща специално внимание на правата на децата и тяхното мнение. Организаторите по традиция са Национална мрежа за децата, Младежка мрежа Мегафон и УНИЦЕФ България, а фокусът тази година е насочен към дискриминацията. Заради обстановката, свързана с коронавирусът, събитието ще се проведе онлайн и ще се излъчва на живо във фейсбук.

Предизвикателство за илюстрация

По случай празника през 2020 г. УНИЦЕФ организира множество различни инициативи. Първата от тях е предизвикателство за илюстрации.

Предизвикателството е насочено към всички на възраст между 13 и 24 години, които обичат да рисуват и искат да променят света. Всичко, което трябва да направят е да покажат своята версия на света след COVID-19. Вече стотици деца от цял свят се включиха, а някой от най-интересните илюстрации могат да бъдат открити в профила на UNICEF в социалните мрежи Фейсбук, Инстаграм и Туитър, както и в профилите на капманията на организацията Voices of Youth.

Разговори с Орландо Блум и Дейвид Бекъм

Като част от кампанията Voices of Youth са направени и няколко интервюта между деца и известни личности, които са посланници на добра воля на УНИЦЕФ. Така например 11-годишната Мария от Барбадос разговаря с Орландо Блум за опазването на околната среда, а 18-годишната Сабабатсо обсъжда науката, равенството между половете и влиянието на COVID-19 над образователната система с Дейвид Бекъм. Интересно е, че в повечето интервюта не децата задават своите въпроси, а звездите, с които те разговарят.

Шест точков план за защита на деца

УНИЦЕФ и парньори на организацията са приели Шест точков план за защита на децата, в който призовават правителствата за навременни действия:

  1. Уверете се, че всички деца имат достъп до образование, включително чрез затваряне на цифровото разделение.
  2. Гарантирайте достъп до здравни и хранителни услуги и направете ваксините достъпни и възможни за всяко дете.
  3. Подкрепете и защитете психичното здраве на децата и младите хора и сложете край на злоупотребата, насилието, основано на пола, и пренебрегването в детството.
  4. Увеличете дотъпа до чиста вода, санитария и хигиена принадлежности и справяне с деградацията на околната среда и изменението на климата.
  5. Намалете детската бедност и осигурете възстановяване за всички.
  6. Удвоете усилията за защита и подкрепа на децата и техните семейства, живеещи в конфликт, бедствие и разселване.

Отключване потенциала на децата бежанци

Заедно със Световния ден на детето тази година отбелязваме и Месеца на бежанците. Тази година УНИЦЕФ създаде специална видео игра, която да ни помогне да открием потенциална на децата бежанци.

Освен с насилие, експлоатация, дискриминация – все ежедневни заплахи за безопасността на децата бежанци и мигранти, и децата, засегнати от ужасите на конфликта, тази година, те са изправени и пред редица други опасности, породени от пандемията.

Самата игра дава възможност да влезеш в обувките на едно от три деца, на които се е наложило да извървят дълъг път, за да успеят да спасят бъдещето си. Пуя, Сама и Нора се изправят пред много предизвикателства, както физически, така и емоционални, но техният оптимизъм и тяхната воля не изчезват.

Доклад разкрива системни прояви на насилие срещу мигранти по външните граници на ЕС

0
Фотография: Маркъс Списк

Доклад на Мрежата за наблюдение и насилие по границите от м. септември показва системни прояви на насилие срещу мигранти по външните граници на Европейския съюз. В него авторите разказват за 40 случая,  в които служителите на държавите, охраняващи външните граници на Съюза, упражняват натиск върху хора, преминаващи през Гърция и Балканския маршрут за Европа.

За изготвянето на най-новия от поредицата доклади, които се публикуват ежемесечно от организацията, са проследени историите на 1548 души – мъже, жени и непълнолетни. Мрежата за наблюдение алармира за няколко често срещани форми на насилие.

Насилствено преместване на хърватско-сръбската и македоно-гръцката граници

През септември Мрежата за наблюдение публикува три случая на т. нар. директни отблъсквания /насилствено преместване/ на 27 души от Хърватия към Сърбия. Отблъскванията стават на хърватската граница при град Товарник – една от предпочитаните области от незаконно преминаващите мигранти, заради връзката с железопътен и автомобилен прелез със Сърбия. Описаните случаи се характеризират с използване на различни форми на насилие като ритане или удряне на транзитните групи от хърватската полиция, а в два от инцидентите – с конфискуване собствеността на преминаващите. Жертви на отблъскване са станали както мъже и жени, така и деца.

На македоно-гръцката граница също се наблюдава увеличаване на насилствените отблъсквания  В доклада от 8 септември 2020 г., респондент описва как той и трима други са бити два пъти от две различни групи офицери при залавянето им. Те срещат и по-нататъшно насилие на границата с Гърция. Най-често използваните средства срещу мирно преминаващите включват побои с палки, клони на дървета и други видове пръчки, ритане, използване на лютив спрей.

Нападения с неформални оръжия

Полицията използва различни оръжия при залавянето на бежанци през Балканския път и Гърция като щурмови пушки, пистолети, палки. Наред с тях, често органите на реда използват и импровизирани оръжия. През септември Мрежата за наблюдение документира използването на камшик с дължината на кабел, вързан към края на дървена палка от румънската полиция за насилствено отблъскване на група сирийци преди връщането им в Сърбия.

Импровизираните оръжия не се използват само в тази гранична зона. В Хърватия също има многобройни доклади, които документират използването на клони от дървета срещу хората или други подобни. Законът позволява някои от действията на граничните служители в името на националната сигурност, но прилагането на формални и неформални оръжия срещу хората, бягащи от война, не бива да нарушава и правата на бежанците.

Фотография: Unsplash

Верижни връщания от Австрия

Австрийската полиция обикновено не е замесена при отблъскванията, главно защото Хърватия и Словения действат като буферни зони и най-често поемат отговорността. Наскоро, доброволци от неправителствената организация No Name Kitchen, които осигуряват храна и материали от първа необходимост за бежанците, са записали показанията  на човек, който разказва как той и четирима други, всички от Сирия и Мароко, са били заловени от австрийските власти и изпратени до  Босна и Херцеговина. Групата е задържана в австрийското село Лаафелд, а оттам през няколко  държави, т.нар. верижно отблъскване, което се основава на съвместни патрули .Те са откарани до словенската граница, после в Хърватия, и чак накрая, в Босна и Херцеговина.

Още през 2019 г. Мрежата за наблюдение записа първия случай на верижно отблъскване, инициирано от австрийските власти – група, която беше прехвърлена през Унгария в Сърбия. Както при последните случаи, регистрирани от Италия, Австрия изглежда ще се превърне в допълнителна връзка към верижните отблъсквания заради подписаните правни споразумения с останалите страни от Съюза.

Граждани на трети страни извозват незаконно мигранти

В доклада от август 2020 г. Мрежата за наблюдение идентифицира нова тенденция – използването на граждани на трети държави да отблъскват незаконните мигранти от териториалните води на Гърция към Турция. През септември бяха оповестени 14 случая на отблъскване през река Еврос. Респонденти разказват, че лица, най-често от Пакистан и Афганистан, са принудени от гръцката полиция да управляват лодките с преминаващи и да ги връщат в турската част на Еврос.

Средният брой на хората, отблъснати през септември, е 74 души. Обикновено, преминаването на групите става с лодки, които са с капацитет  до 10 човека. Броят на преминаващите винаги надхвърля тази бройка, а водачите на лодките трябва да правят множество рисковани маневри . Удавянето в резултат на преобръщане на лодки и залавянето от турските власти са постоянна заплаха. Тези общи черти, възникващи при отблъскванията на Еврос, предполагат, че този начин на действие може да се превърне в неофициална политика на гръцката сухопътна граница.

Когато говорим за отблъсквания по външната граница на Европейския съюз, няма как да пропуснем Гърция. Само за септември, Мрежата за наблюдение отчита 2 случая на отблъскване на 59 души обратно в Егейско море. Подобни истории се потвърждават и източниците на други  организации и медии. На 14 август “Ню Йорк Таймс” публикува разследване, че Гърция „отблъсква“ в морето мигранти, които се опитват да достигнат до нейната територия. Над 1000 лица, търсещи убежище от март досега, са  били „отблъснати“, твърди вестникът, като се позовава на независими източници и турската брегова охрана. В отговор на тези обвинения, в интервю за CNN, гръцкият премиер Кириакос Мицотакис отрече тази информация и заяви, че Гърция има „строги, но справедливи“ политики за управление на границите:

“Ако има някакъв инцидент, който трябва да бъде проучен, ако има някакво преувеличение в даден момент, аз ще бъда първият, който ще го разгледа. Гърция е държава, която зачита върховенството на закона, предоставихме убежище на десетки хиляди хора.”

Ръководителят на миграционната политика в Европейската комисия – Илва Йохансон, заяви, че е обезпокоена от обвиненията за отблъскване на хора по външните граници на Европейския съюз, а твърденията трябва да бъдат разследвани както в Гърция, така и в целия ЕС.

„Не можем да защитим границите си, като нарушаваме правата на хората“

Макар и с ресор „Вътрешни работи“, комисар Йохансон, няма правомощия да разследва предполагаемо неправомерно поведение на представители на държавите – членки на европейско ниво. Ето защо, в новия Пакт за убежище и миграция, който беше публикуван от Европейската комисия на 23 септември, комисар Йохансон предложи да се създаде нов механизъм за наблюдение на границите на държавите членки, за да се гарантира, че няма да има повече подобен тип отблъсквания. В своето предложение, тя включва и допълнително задължение всички членки на Съюза да разследват появата на такъв тип твърдения за отблъсквания на хора. За да влезе в сила, Пактът за убежище и миграция ще трябва да получи зелена светлина от Европейския съвет и от Европейския парламент.

Агенцията на ООН за бежанците и Международната организация по миграция също реагираха на предложения пакт. Те апелират Европейския съюз да осигури наистина съвместно и принципен подход, който да разглежда всички аспекти на миграцията и управлението на убежището. Двата органа на ООН се надяват, че Пактът ще даде нов старт за преминаване от ad hoc кризисен подход в Европа към общ, който е по-изчерпателен, добре управляван и предсказуем, както в рамките на Съюза, така и извън него.

„Пактът дава възможност на Европа да покаже, че може да отстоява основното право на убежище, като същевременно си сътрудничи по прагматични политики за идентифициране на нуждаещите се от международна закрила и споделяне на отговорността за тях“, каза Филипо Гранди, върховен комисар на ООН за бежанците.

Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Minority Rights Group Europe.

*Мрежата за наблюдение на насилието по границите е проект между различни организации и НПО-та, работещи на територията на Западните Балкани и Гърция, които се занимават с документиране на нарушения по границите, насочени към хората в движение. Участниците разполагат с обща база с данни на уебсайтове, използвана като платформа за събиране на свидетелства и интервюта от свидетели, потърпевши за действия, нарушаващи правата на хората.

**No Name Kitchen е неправителствена организация, съставена от доброволци от няколко държави и развиваща дейността си в Сърбия, Босна и Херцеговина и Гърция. Те осигуряват храна, дрехи и други неща от първа необходимост на бежанците в тези региони.

16 ноември – Международен ден на толерантността

Източник: PixaBay

Според Декларацията за принципите на толерантност, „Толерантността е уважение, приемане и оценяване на богатото разнообразие от културите на нашия свят, нашите форми на изразяване и начини да бъдем хора ” .

През 1996 г. OOН учредява 16 ноември като Международния ден на толерантността. Един ден в годината, на който би било добре да се замислим за емпатията, разбирането, подкрепата и истинската съпричастност с всички онези, които по някакъв начин са различни от нас.

Живеем в ера на нарастващ и насилствен екстремизъм и разрастващи се конфликти, които се характеризират с пренебрежение и незачитане на човешкия живот. В тези трудни времена ООН се ангажира да укрепва толерантността чрез насърчаване на взаимното разбирателство между културите и народите. Това правило е в основата на Хартата на ООН, както и на Всеобщата декларация за правата на човека. Сега е по-важно от всякога да го спазваме.

Декларация за принципите на толерантността

На 16 ноември 1995 г. държавите-членки на ЮНЕСКО приемат Декларацията за принципите на толерантността. Тя потвърждава, че толерантността е уважение и оценяване на богатото разнообразие от култури на нашия свят, нашите форми на изразяване и начини да бъдем хора. Всеки от нас е различен и толерантността може да осигури оцеляването на смесените общности във всеки регион на света.

Декларацията квалифицира толерантността не само като морален дълг, но и като политическо и правно изискване за отделни лица, групи и държави. В нея се подчертава, че държавите трябва да изготвят ново законодателство, когато е необходимо, за да осигурят еднакво третиране и възможности за всички групи и индивиди в обществото.

Как да се противопоставим на нетолерантността?

  • Чрез закони – Правителствата са отговорни за прилагане на законите за правата на човека, за забрана и наказване на престъпления от омраза и дискриминация и за осигуряване на равен достъп до уреждане на спорове.
  • Чрез образование – Законите са необходими, но недостатъчни за противодействие нетърпимостта. Според ООН и ЮНЕСКО, трябва да се постави по-голям акцент върху образованието.
  • Чрез достъп до информация – Най-ефективният начин за ограничаване на влиянието на разпространителите на омраза, е насърчаването на свободата на печата и плурализма на печата, за да позволи на обществеността да прави разлика между факти и мнения.
  • Чрез индивидуално осъзнаване – Нетолерантността поражда нетолерантност. За да се борят с нея, хората трябва да осъзнаят връзката между поведението си и порочния кръг на недоверие и насилие в обществото.
  • Чрез местни решения – Когато сме изправени пред ескалация на нетърпимост около нас, не трябва да чакаме правителствата и институциите да действат сами. Всички ние сме част от решението.

Награда на ЮНЕСКО – Маданджит Сингх за насърчаване на толерантността и ненасилието

Маданджит Сингх е автор на няколко книги по изкуство и други теми, тясно преплетени с програмите, принципите и идеалите на ЮНЕСКО. Посланик на Индия в Азия, Южна Америка, Африка и Европа.

През 1995 г., като признание за отдадеността към принципите за толерантност през целия си живот , ЮНЕСКО създава награда за насърчаване на толерантността и ненасилието на името на Маданджит Сингх. Тя се връчва на всеки две години и награждава значителни дейности в научната, художествената, културната или комуникационната сфера, насочени към насърчаване на дух на толерантност и ненасилие.

Тазгодишният носител на наградата е Центърът за разрешаване на конфликтите (CRC) от Демократичната република в Конго. Той е признат за работата си по защита правата на човека, неуморния си ангажимент за спасяването на деца войници от милиционерски групи и тяхната рехабилитация и реинтеграция в родните им общности.

Образованието и възпитанието на подрастващите към толерантност трябва да има за цел да се противопостави на влиянията, които водят до страх и изключване на другите и трябва да помогне на младите хора да развият способности за независима преценка, критично мислене и етични разсъждения.

“Месецът на бежанците 2020” и толерантността

Защо толерантността към бежанците е важна?

Толерантността може да бъде един доста силен инструмент за интеграция на бежанците.

Нека си представим само какво тежко ежедневие има един такъв човек – от предизвикателството да прескочи границата при военния конфликт до това да успее да извади документ за самоличност в държавата, в която има възможност да потърси закрила. Да докаже на света, че съществува. В някои държави, бежанците не говорят официално приетия език. Това също е една малка, но съществено важна пречка особено при административните процеси. Те се оказват тромави за самите граждани на България например, а какво остава за бежанците, които са изплашени до смърт, не говорят български и до скоро са се борили главно за оцеляване чисто физически.

Да си толерантен означава да бъдеш човечен спрямо различията на другите. Инициативата “Месец на бежанците” насърчава толерантостта като обогатява информираността на българското общество относно хората, бягащи от военни конфликти. Толерантността изгражда взаимна загриженост.

Намалява информираността на българите относно бежанците

0
Фотография: Ростислав Савчун

Спадът на информираността по темата и липсата на преки контакти с бежанци води до формирането на нагласи, основаващи се на стереотипи и информация от медиите.

На 10-ти ноември, 2020, Върховният комисариат на ООН за бежанците в България и Институтът по философия и социология при Българската академия на науките представиха проучване във връзка с нагласите на българите относно бежанците.

 Има изгубена връзка между българите и бежанците. Поради липсата на преки контакти с бежанците, нагласите на българите се основават главно не на лични впечатления, а на информация, споделяна от медиите. В този смисъл, медиите играят централна роля при формирането на общественото мнение относно бежанците, като заедно с това носят отговорност да предоставят надеждна информация по темата в съответствие с професионалните принципи на журналистиката. казва Нарасима Рао, представител на ВКБООН в България.

Информираността за бежанците е на много ниско ниво и с годините намалява допълнително. През 2020 г. делът на българите, които са напълно неинформирани относно бежанците достига 87,9% в сравнение с 78% през 2019 и 63,7% през 2018 г. През 2020 по-голямата част от българите (90,9%) не поддържат контакт с бежанци, а 76,8% никога не са се срещали с бежанец.

Проучванията показват, че българите не проявяват ксенофобия в отношението си към бежанците. 51,5% описват отношението си към тях като „нито позитивно, нито негативно“. По отношение на интеграцията на бежанците за българите по-важни са социални умения, отколкото антропологични характеристики, като например цвят на кожата или раса. 84% заявяват, че за тях е най-важно бежанците да „приемат местния начин на живот“, 80% казват, че трябва да „имат професионални умения“, а 77% смятат, че трябва „да се самоиздържат“.

Основните страхове спрямо бежанците са: страх от извършване на престъпления, страх от разпространение на културни и религиозни вярвания на бежанците, страх от разпространение на болести. В годината, в която светът живее в условия на пандемия, страхът, че бежанците могат да разпространят болести намалява до най-ниското си ниво за последните две години (32%).

Проучванията отчитат тенденция към по-толерантно отношение спрямо правото на работа на хората, търсещи закрила, и на възможността бежанците да доведат в страната свои близки и роднини. Българите проявяват повече толерантност и готовност за подкрепа спрямо бежанци, отколкото към икономически мигранти. Според проучването през 2020, 62% от българите биха приели хора, които бягат от война и преследване в държавите им на произход.

За проучванията

Проучването на ВКБООН в България, проведено през януари 2020 и проучването на Института по философия и социология при БАН използват еднаква методология. И двете прилагат количествено проучване сред 1000+ респонденти на възраст между 18 и 61 години с различни социално-демографски характеристики, както и качествено проучване – дискусии във фокус групи в различни български градове.

Целта на проучванията е да се изследват нагласите на българското общество към бежанците и съответните влияещи фактори.

За ВКБООН

От създаването си през 1993 г. Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България подпомага и консултира правителството и неправителствени организации, за да гарантира основните права на бежанците, хората, търсещи закрила и лицата без гражданство. ВКБООН работи в партньорство с Български хелзинкски комитет, Български червен кръст, Съвет на жените бежанки в България, Български съвет за бежанци и мигранти в сферата на правната закрила, социалната медиация, психо-социалната подкрепа и интеграцията на бежанците. 

За Института по философия и социология при БАН

Институтът по философия и социология е водеща институция в рамките на БАН в развитието на социологическото и философското знание. Сред основните му дейности са провеждането на фундаментални и приложни, теоретични и емпирични изследвания, чрез реализирането на образователна, експертна и консултантска дейност за нуждите на управлението и обществената практика в съответствие с потребностите на социално-икономическото и културно развитие на страната и с развитието на науката в обществото на знанието.

Източник: ВКБООН, Институт по философия и социология при БАН

Месец на бежанците 2020

0

„Месецът на бежанците“ ще се проведе за 4-ти пореден път в България между 10 ноември и 11 декември 2020 г. Инициативата обединява множество събития, чиято основна цел е преодоляването на стереотипите и предразсъдъците към хората, търсещи закрила в страната.

Месецът на бежанците е подкрепен от 18 граждански организации, обединени от желанието да изградят взаимна култура на разбиране и приемане между българските граждани и хората с бежанска история, които продължават да срещат редица препятствия пред пълноценното си интегриране в обществото.

Програмата включва разнообразие от присъствени и онлайн събития с основен фокус върху културата на страните на произход на бежанците, тяхното ежедневие и предизвикателствата, пред които са изправени в търсене на убежище.

Поради променливата епидемиологична обстановка, съветваме желаещите да се включат и да следят страницата на събитието във Фейсбук за евентуални промени в програмата. Всички присъствени събития ще бъдат проведени при пълно спазване на противоепидемичните мерки. Събитията са, както следва:

10.11.2020 – Събитие за медии – Нагласите на българите към бежанците | Онлайн | 10:00 – 11:30 |Организира: ВКБООН

12.11.2020 – Експертна кръгла маса – миграция и убежище в България | Онлайн |10:00-11:30 | Организира: ЦПП – Глас в България

14.11-15.11.2020 – Let’s craft Peace Workshop | 10:00-14:00 |Организират: Фабрика за идеи и Meeting Points

14.11.2020 – Food and Spices Walking Tour | Ул. Цар Симеон |14:30-16:00 |Организира: Meeting Points

18.11.2020 – Национален форум |Организират: ВКБООН, Мулти Култи Колектив, Български съвет за бежанци и мигранти
Вход: Само с покани

19.11.2020 – Dress Up! Clothing & Culture of the Middle East | Онлайн |18:30-20:30 |Организира: Бежански консултативен съвет в България

20.11.2020 – Викторина: Познавате ли страните на произход на бежанците | Онлайн |15:00-16:00 |Организират: Катедрата по арабистика в Софийския университет, CVS България и Бежанския консултативен съвет в България

21-22.11.2020 –  „Права на човека: Учим. Действаме!“ – онлайн обучение по права на човека | Организира: Амнести Интернешънъл България

26.11.2020 – „Ден на отворените врати“ в център „Св. Анна“ |Организира: Каритас София

03.12.2020 – Представяне на доклад |Организират: ВКБООН, Български съвет за бежанци и мигранти, Мулти Култи

04.12.2020 – Открит урок и работилница за подготовка за работа + фотосесия за автобиография | Организира: Humans in the Loop

08.12.2020 – Дискусия по въпроса за лицата без документи в България | Онлайн |Организира: ЦПП – Глас в България

10.12.2020 – Покажи и разкажи | 18:30-20:00 |Организират: Фабрика за идеи и Meeting Points

11.12.2020 – Стойността на миграцията | Зона 21 | 19:00-21:00 |Организира: Фондация 42

СЕДМИЦА НА ООН: „ГЛОБАЛНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НОСЯТ ГЛОБАЛЕН ОТГОВОР.“

Започна „Седмицата на ООН“, организирана от Дружеството за ООН в България с подкрепата на Министерството на външните работи. Седмицата е посветена на 75-та годишнина на ООН и 65-та годишнина от членството на България в ООН. 

Ролята на ООН, това е организация на държавите членки и успехите на организацията зависят от това до колко те успяват да постигат компромиси, когато се стремят да постигат своите национални или групови интереси.“, заяви проф. Петранка Филева, зам.председател на Дружество за ООН в България. – Глобалните предизвикателства носят глобален отговор.

Темата за глобалния разговор, която ООН повдига, е „Бъдещето, което искаме, Организацията на обединените нации, от която се нуждаем: потвърждаване на нашия колективен ангажимент за мултилатерализъм – противопoставяне на COVID-19 чрез ефективни многостранни действия.“

ООН не е просто Съветът за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН или Социалният икономически форум. Според жаргона на ООН, те са „първото ООН“. „Второто ООН“ наричаме специализираните организации или агенциите на ООН – УНИЦЕФ, ЮНЕСКО, ВКБООН и много много други, които събират експертния елит на света. Експертите в тези организации изследват, обсъждат, предлагат и разработват концепции за икономическия свят, като с това работят и за по-добро управление на държавите членки, и „третото ООН“ е т.н. неправителствен сектор, който влияе силно върху хората.

ООН често е обвиняема в идеализъм и поставяне на непостижими цели. И наистина е вярно, че ако оценяваме дейността на ООН в краткосрочен план, всичко направено може да изглежда безполезно харчене на ограничен публичен ресурс. Целите на ООН обаче не са краткосрочни и често дават резултати едва след 20-30 години или дори повече. В общата картина на съвременния свят това може да се види в нови видове поведение в производството, потреблението, отношението към другите. Вижда се и в променените ценности на младите.

Събитията можете да следите на страницата на Дружеството за ООН в България.

ООН: За първи път българските младежки делегати с видеообръщение пред Общото събрание на ООН

0

„Българските младежи активно търсят развитие в сферите на качественото образование и заетостта – те остават наши основни приоритети като младежки делегати, въпреки настоящата ситуация. Именно затова е от огромно значение да осигурим още по-засилено младежко участие, ангажиране и овластяване на всички нива – младежта е ключова за постигане на позитивна промяна.“ това подчерта Богомила Корманова, един от двамата български младежки делегати към ООН за 2019/2020, в първото по рода си виртуално участие в сесия на Организацията на обединените нации.

Богомила Корманова – български младежки делегат към ООН, мандат 2019-2020

Тази есен за първи път българските младежки делегати към ООН отправиха дистанционно своето изказване от името на младежта в България. Страната ни отново се доказа като успешен и добър пример за младежко овластяване на най-високо междуправителствено ниво. То се осъществява вече 14 години през Програмата „Български младежки делегати към ООН“, координирана от Дружеството за ООН в България с подкрепата на Минитерството на външните работи. Държавата ни бе от първите, дала заявка за дистанционно включване на младежките делегати – пример, към който се присъединяват и Германия, Румъния, Финландия, Албания.

В изказването си Богомила подчерта важността на младежкото участие и силата на младежта да води към положителна социална промяна. Младежкият делегат очерта приоритетите за мандата на делегатите, които остават качествено образование и заетост. Това са двете сфери, които българската младеж продължава устойчиво да посочва като приоритетни за търсене на развитие и подобрение. Богомила отбеляза и 75-тата годишнина от създаването на ООН, както и 65-тата годишнина от приемането на България като държава-член.

Форматът на националното изказване е прецедент и по причина, че за първи път младежкият делегат прави своето обръщение преди посланика на държавата. Посланик Георги Панайотов, постоянен представител на Република България в ООН, подчерта ключовата и положителна роля на Програмата „Български младежки делегати към ООН“ в процесите на вземане на решения, като я посочи за успешен пример за ефективно младежко включване.

Настоящите младежки делегати на България към ООН, Богомила Корманова и Минко Даскалов проведоха своите две присъствени посещения в централата на ООН през изминалата година, като настоящата глобална обстановка наложи виртуалното участие на делегатите. Новоизбраните през тази година делегати Кристиана Тодорова и Тодор Рогошев работят рамо до рамо с Богомила и Минко, което позволява утвърждаване на приемствеността между делегатите в Програмата, както и още по-добра подготовка за работата в защита интересите на българската младеж на най-високо международно равнище. 

Богомила Корманова, Тодор Рогошев, Кристиана Стоянова и Минко Даскалов

Програмата „Български младежки делегати към ООН“ вече 14 години се координира от Дружеството за ООН в България с официалната подкрепа на Министерството на външните работи на Република България.

Материала изготви: Ралица Диканска

Международен ден на мира 2020: Заедно градим мира

Идеята за Международния ден на мира се появява още 1981 г. по време на Общото събрание на ООН. Единодушно, през 2001 г. Общото събрание гласува да определи този ден за период на ненасилие и прекратяване на огъня.

Организацията на Обединените нации приканва всички държави и хора да почетат този ден чрез образование и осведоменост на обществеността по въпроси, свързани с мира.

Честването тази година акцентира върху изграждането на мира от всички ни, заедно, в несигурни времена. По случая, Генералният секретар на ООН, Антонио Гутериш, отправи и своята поздравителна реч:

Международният ден на мира е посветен да призовава воюващите страни да свалят своите оръжия и да работят за разбирателство.

Докато пандемията от КОВИД-19 продължава да опустошава света, този призив е по-важен отвсякога. Ето защо през март отправих своя апел за глобално примирие. 

Нашият свят е изправен пред общ враг: смъртоносен вирус, който причинява огромно страдание, разрушава поминъка, допринася за увеличаването на международните напрежения и обостря вече утвърдилите се предизвикателства пред мира и сигурността. 

Фокусът на тазгодишния Международен ден на мира е „Заедно градим мира“.

В този дух и за да отбележим нашата 75-та годишнина, ООН обединява хората за глобална дискусия относно формирането на нашето бъдеще и изграждането на мир в несигурни времена.

В тези дни на физическа дистанция може да не сме способни да стоим един до друг. Но ние трябва заедно да отстояваме мира. 

И знам, че заедно можем и ще построим един по-справедлив, устойчив и равнопоставен свят.”

Всяка година Дружеството за ООН в България отбелязва Международния ден на мира подобаващо, следвайки принципите на Организацията на Обединените нации. Заповядайте на Камбаните на мира в гр. София на 26 септември от 11:00 ч., за да го отбележим заедно.

Превод на речта: Български младежки делегати към ООН

Източник: UN

Започва кампанията “Преподаватели иноватори”

0

Българските младежки делегати към ООН с мандат 2019/2020 година, Богомила Корманова и Минко Даскалов, заедно с техния екип от доброволци, стартират онлайн кампания под надслов „Преподаватели иноватори“.

Вследствие от проведената през лятото на 2019 година на национално равнище анкета сред младежта бяха изведени приоритетните области за текущия мандат на младежките делегати, а именно качествено образование и заетост. Като един от най-разпространените отговори за често срещан проблем от младежите в България в областта на образованието бяха посочени остарелите методи на преподаване в училище и университета. Мнозина изразиха нуждата за осъвременяване и/или дигитализация на преподавателските практики. Така се ражда и идеята за кампанията.

,,Преподаватели иноватори“ започва на 15 септември 2020 г., като има за цел да даде гласност на добри практики в образованието в национален план, да покаже новаторски методи на обучение и след задълбочен анализ да ги представи под формата на препоръки към Министерството на образованието и науката на Република България. Всяка седмица на Фейсбук страницата на българските младежки делегати към ООН ще бъдат представяни интервюта с преподаватели в сферата на средното и висшето образование. По този начин ще можете да се запознаете по-отблизо с техните лични истории и индивидуалните им методи на преподаване, отличаващи ги с иновация, креативност и ефективност.

Качественото образование е една от 17-те Цели за устойчиво развитие на ООН (ЦУР). Посочена е като една от областите с национален приоритет. През 2015 г. е приет нов Закон за предучилищно и училищно образование и се правят промени в Закона за професионалното образование и обучение, като и до днес образованието у нас продължава да се модернизира и обновява.

Източник: Български младежки делегати към ООН

Останете информирани

0FansLike
601FollowersFollow
Copy link
Powered by Social Snap