Home Blog

Време ли е за реформа в СЗО?

В разгара на най-голямата здравна криза от създаването на ООН, светът е приковал вниманието си към Световната здравна организация (СЗО) не само заради препоръките на експертите ѝ, но и заради проблеми в управлението, които стават обект на все по-голямо медийно внимание.

От началото на епидемията СЗО води държавите в борбата срещу новия вирус. Ежедневни пресконференции от Генералния директор, Тедрос Гебрейесос, дават информация за броя на заразените и тяхното териториално разпределение още преди епидемията да се превърне в пандемия. С разпространението на COVID-19 в почти целия свят обаче критиките към Световната здравна организация за неадекватни мерки и реакция, се засилват.

Най-силно отекнаха обвиненията към СЗО, когато американският президент Доналд Тръмп обяви, че е дал разпореждане на администрацията си за временно спиране на финансовата вноска на САЩ към СЗО, поради съмнения за прикриване на информация за разпространението на вируса и лошо управление, което е загубило ценно време на държавите в борбата срещу коронавируса.

Сред аргументите на Доналд Тръмп бяха липсата на адекватна реакция на СЗО още в началото на епидемията, когато тя не е изпратила достатъчно експерти, които да установят причините за възникването и разпространението на COVID-19 и не е призовала Китай за повече прозрачност и споделяне на информация за заразата. Това далеч не е първият случай на остра критика към ООН и оттегляне от споразумения от началото на мандата на Доналд Тръмп. През 2019 г. САЩ официално се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата.

Срещата на Г-7 и времето за трудни въпроси

След провелата се през изминалия месец конферентна среща на лидерите от Г-7, резултатът бе твърда позиция, че сега не е време за ограничаване на финансирането на организации като СЗО и че само чрез общи усилия с всички възможности на многостранната дипломация битката с вируса може да бъде спечелена. Още тогава обаче световните лидери споделиха нуждата от внимателно проучване и разследване на действията на СЗО, както и задаването на “трудни въпроси“, на които трябва да се търсят отговори. Ето че времето за това дойде, след като само преди седмица в рамките на виртуално заседание, държавите – членки на СЗО приеха резолюция, с която се съгласиха да бъде проведено независимо разследване на действията на организацията при справяне с пандемията от COVID-19.

Нека обаче разгледаме какви са основните дейности и цели на Световната здравна организация и как тя се финансира.

Kакво всъщност прави СЗО?

СЗО е основана през 1948 г. със седалище в Женева, а функциите и бюджетът ѝ се определят от всички държави членки. Задачите ѝ се простират от подобряване на здравните услуги по света и достъп на повече хора до основни здравни грижи, ограничаване на разпространението на заразни болести, до предвиждането на глобални здравни кризи като настоящата и тяхното овладяване.

Един от основните приноси на организацията за световното здраве още от 70-те години на миналия век е създаването на Програмата за имунизиране, с помощта на която милиони деца по света биват ваксинирани. Организацията, също така, работи за подобряване достъпа до антибиотици, чиста вода и санитарни условия, които силно намаляват рисковете от разпространение на зарази.

Източник: WHO Africa

СЗО създава редица научни фондове, привличайки учени от цял свят, които да работят върху някои от най-наболелите проблеми на медицината, включително изследването на антибиотичната резистентност на световното население, която се превръща в проблем, критичен за световното здраве.

В резултат от дейностите по превенция, проследяване и лечение от страна на СЗО и нейните глобални партньори в периода 2000 – 2015 г. броят на смъртните случаи, причинени от малария е намалял с 60%, а смъртността от туберколоза е спаднала с 30%. Организацията има важен принос в спасяването на живота на милиони деца по света, заболели от дребна шарка, а детският паралич днес почти напълно е изкоренен.

СЗО има ключова роля и в ограничаване на разпространението на ебола – вирусна инфекция, със средно 50% смъртност, която в различните периоди на разпространение на заразата, открита през 1976 г., е варирала между 25 и 90%.

Как се финансира СЗО?

Източник: WHO

Източниците на финансиране на Световната здравна организация са различни. Около 35% от бюджета на организацията идва от държавите – членки на СЗО, което се равнява на 1.79 млрд. щатски долара. Най-голяма вноска правят Съединените щати (553 млн. щ.д.), следвани от Великобритания (293 млн. щ.д.) и Германия (214 млн..д.). Трите държави заедно допринасят за над половината от бюджета, гарантиран от държавите членки. България допринася със 114 000 щ.д. от държавния си бюджет. Останалата част от финансирането на СЗО се формира от филантропски фондации, международни организации, дарения от бизнеса и частни лица.

Най-значителна част от общия бюджет на организацията бива усвояван в борбата срещу детския паралич, имунизации, подобряване на достъп до основни грижи, както и за управление и администрация. Вглеждайки се в териториалното разпределение на финансовите средства, можем да видим, че те са насочени преди всичко към африканските държави и тези от Източното Средиземноморие (Сирия, Ливан, Палестина, Йордания).

Какво показват предишни независими доклади и научен ли е урокът от епидемията от ебола ?

Критиките към СЗО, свързани с настоящата пандемия са ненавременни действия, липса на ефективни пропоръки, а често и противоречиви такива към държавите. Чести са обвиненията, че организацията защитава интересите на Китай.

Един от аргументите срещу СЗО е нейно официално съобщение от 14 януари, когато СЗО съобщава: „Първоначалните изследвания на ситуацията в Китай сочат, че няма доказателство за пренасяне на заразата от коронавируса от човек на човек“.

СЗО бива обвинявана и че е игнорирала информация от тайванските власти за сериозността на вируса още през декември, както и че умишлено не дава гласност на мерките, които Тайван предприема за справяне с COVID-19. Островът се превърна в добър пример, успявайки да овладее и контролира разпространението на коронавируса, а междувременно отношенията му със СЗО се изостриха.

През 2014 г. в борбата срещу ебола, СЗО по подобен начин бива разкритикувана, че оперативните ѝ действия са неефективни, че често има несъответствие между нормативно заложените ѝ функции и реалния капацитет на работа. Както и в кризата с COVID-19, СЗО реагира прекалено бавно в началото на епидемията и не успява да алармира навреме световната общност за опасностите от бързо разпространение на заразата.

През 2015 г.  Изпълнителният съвет на СЗО взима решение за създаване на Независим панел за оценка (Ebola Interim Assessment Panel), съставен от група от независими експерти, които да оценят реакцията на организацията при епидемията от ебола. Задачата на експертите се състои в оценката на три компонента от дейността на СЗО, а именно:

  • следване на Международните здравни правила;
  • капацитет на СЗО за справяне при здравни кризи;
  • сътрудничество на СЗО със здравните системи и хуманитарни организации.
Източник: UNICEF / Naftalin

Незивисимият панел от експерти установява категорично, че задействането на всички механизми на хуманитарната система при епидемията от ебола се е случило прекалено бавно.

На първо място, в доклада на Независимия панел се споменава, че промени в СЗО са необходими, за да изпълнява тя ролята си на „пазител на глобалното здраве“. Те обаче ще изискват участието не само на организацията, но и на Генералния секретар на ООН и на всички държави членки.

Една от препоръките на експертите e въвеждането на стимули на държавите – членки да докладват на СЗО за наличието на рискове за обществено здраве, както и увеличаване на финансовия принос на държавите със 100 млн. щ.д., които да бъдат насочени само за подготовка за отговор при епидемични кризи. Препоръчва се и нова стратегия за разпределение и организиране работата на регионалните офиси на СЗО по света, вземайки се предвид спецификата на всяка държава.

Впечатление прави препоръката на независимите експерти за създаване на Център за подготовка и отговор при кризи, чиято дейност да се следи от независим борд. Председателят на този борд следва да представя Годишен доклад за здравната сигурност на глобално ниво пред ръководството на СЗО и пред Общото събрание на ООН.

Анализирането на действията на здравната организация при епидемията от ебола е ключово за подобряване работата на организацията и отговора ѝ при епидемични и други здравни кризи. Всеки ненаучен урок тогава е довел до бавна и неефективна реакция при пандемии като днешната с COVID-19. Именно затова е критично важно сегашната ситуация и механизми на реакция да се анализират и оценят, за да сме подготвени за следващата пандемия, която може да е още по-смъртоносна от сегашната. А какво ще покаже независимото разследване на действията на СЗО при пандемията от COVID-19, предстои да разберем.

Източници: WHO; Ebola Interim Assessment Panel

„Благодаря на хората!“ Национален форум „С очи за всички“

Замисляли ли сте се колко често казвате благодаря на някого? Ще ви разкажа за един форум, в който изразът „Благодаря на хората!“ се повтаряше с трепет в гласа след всяка лична история в най-чистия и искрен вид. Всъщност това не бяха обикновени истории. УНИЦЕФ изправи пред нас най-силните хора на планетата Земя. От онази порода, за които казват, че трудностите са им отредени. Става въпрос за хората, които се изправят пред повече предизвикателства, отколкото всеки друг, но същевременно откриват своята суперсила и някак си тя изглежда неизмерима на фона на един обикновен човешки живот.

Под патронажа на министър-председателя на Република България, г-н Бойко Борисов, по случай 30-тата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето УНИЦЕФ, заедно с Министерство на труда и социалната политика, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ) и НДК, на 20 ноември организираха Национален форум „С очи за всички“. В партньорство се включиха Нова телевизия, Нет Инфо, Българската национална телевизия и Дневник.

Конференцията бе открита от Дилиян Манолов от фондация „Визионер“ и Български младежки делегат към ООН, мандат 2018/2019, Бисер Петков, Министър на труда и социалната политика, Омбудсманът на Република България – Диана Ковачева и д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България.

Дилиян Манолов – представител на фондация “Визионер” и Български младежки делегат към ООН, мандат 2018/2019, Източник: УНИЦЕФ България

Хората се опитваме да компенсираме уврежданията“ и „бариерите са в нашите глави“, заяви още в самото начало на конференцията Омбудсманът на Република България, Диана Ковачева.

В първия панел чухме историите на Мариета Петрова, Мария Александрова, Калинка Асенова, Петър Нефтелимов и Янис Макдейвид. Всеки един от тях поднесе личната си история по изключително интересен начин. Техен модератор бе Дарин Маджаров, създател на образователната платформа Уча.се.

Графично представяне на Национален форум “С очи за всички”, Източник: УНИЦЕФ България

Участниците разкриха предизвикателствата, пред които са се изправяли, например често отправяни към тях реплики като „това е невъзможно за теб“, „какво да те правя сега?“ и т.н. Това са само някои от поставените им бариери от обществото, но въпреки това с много труд, болка и обич, те успяват да сбъднат и невъзможното.

Основата, която се положи в панела, бе, че уврежданията не са липса на конкретна способност, а напротив, те развиват нови способности у хората с физически затруднения. Всеки един от участниците успя да докосне сърцето на присъстващите. „Вие давате стойност не само на самите вас, но и на всички около вас“, заключи Дарин Маджаров, в края на дискусията.

Дарин Маджаров, създател на Уча.се и Калинка Асенова, участник в първия панел, Източник: УНИЦЕФ България

Приобщаващото образование е ключът, но бизнесът е важен, за да продължим

Това казва Юрий Вълковски, изпълнителен директор на „Reach for Change“ България, и акцентира върху въпроса кои практики са устойчиви. „Най-позитивното е, че има енергия за промяна в българското общество. Кой е генераторът на промяната? Вярваме, че тръгва отдолу нагоре“. Г-н Вълковски разказа как всяка година се разглеждат по 200-300 социални инициативи в България и се избират 5, главно такива, които биха могли да се разрастват и да бъдат чути.

Калинка Асенова, друг участник в конференцията, покорява върхове в буквалния смисъл на думата. Тя обича катеренето и пещерното дело, макар много хора да смятат това за лудост, поради зрителните й увреждания. „Ние можем да научим много от природата и не трябва да я подценяваме. За да приемеш другите, първо трябва да приемеш себе си. Първата победа винаги става в главата. Не бъдете спирачки за нас, но не бъдете и двигатели“. В същия дух д-р Лидия Маринова, член на Общински съвет Варна, подчерта, че в тази зала вижда много победители.

Участници от първия панел, Източник: УНИЦЕФ България

Петър Нефтелимов, доброволец, предприемач и автор на блог за практически съвети за бизнеса, открива своя начин, за да достигне до хората – технологиите. В своята история той наблегна върху мотивацията за работа на хората с физически увреждания. Според Нефтелимов: „Това са хора, които оценяват шанса, който им давате и работят с цялото си сърце“.

Програмата „Open Mind“ на Теленор е социално-корпоративен проект, създаден за включването на хора с физически увреждания в бизнеса. „Освен предизвикателствата, ние имаме и много ползи от работата си с тях. С тази програма ние насърчаваме толерантността и разбирането в компанията и обучаваме лидерите си на това“, отбеляза Радостина Тодорова – бизнес партньор „Човешки ресурси“ в компанията. До този момент в Теленор са наети 17 човека със специални потребности.

Янис Макдейвид е мотивационен лектор и автор на книгата „Вашият най-добър живот“. Ражда се без ръце и крака, което би събудило съжаление у много хора. Истината е, че това е последното усещане при среща с него, защото той по нищо не се различава от тези, които не са в неговото положение. „Запитах се кои са нещата, в които съм най-добър?“ Тогава той открива своята суперсила. Разбира се, не я нарича така – споделя, че това е просто мъчно постигнато приемане на себе си.

Янис Макдейвид, мотивационен лектор и автор на книгата “Вашият най-добър живот”, Източник: УНИЦЕФ България

Миналата година Макдейвид сбъдва една своя мечта – изкачва планина в Перу, носен от приятелите си на гръб. „Бях като турист в раница“, смее се той. Следващата му цел е Килиманджаро, която ще осъществи още идната година. Според Макдейвид, българското общество трябва да спре да говори за проблемите и предизвикателствата и да започне да говори за това от какво имаме нужда, за да живеем живота си по най-добрия начин.

Държавата и бизнеса за хората с интелектуални затруднения

Държавата също се старае да покрие нуждите на хората с интелектуални затруднения, но все още остават пролуки, които предстоят да се разрешат.

Варна е една от областите, в които напоследък най-усилено се работи за подобряване условията на децата с физически увреждания. Там има около 400 деца, които са имали проблеми с хранителния режим в училищата. За да се реши този проблем, в община Варна са възприети добри практики например, изискване постоянно присъствие, както на медицинска сестра в училищата, така и присъствие на лекар и се изграждат допълнителни съоръжения като рампи и асансьори за самостоятелен достъп.

Бюджетът на Министерство на труда и социалната политика е с 30 милиона повече от предходната година по данни на зам.-министър Зорница Русинова. В партньорства с неправителствени организации, тя вярва, че този подход ще отвори врати към възможно най-широк спектър от хора, които да споделят нуждите си в следващите години.

Свикнали сме да поставяме акцент главно върху затрудненията. Все още е така. Всеки един от нас е агент на промяната. Идеята е да приемеш различието на другите като нещо, което те обогатява“, заключи зам.-министърът за труда и социалната политика.

Все още остават някои неразрешени въпроси като например защо държавната издръжка за социалните услуги приключва след пълнолетие? Това бе една от важните теми, която повдигна пълнолетен човек с увреждания, присъстващ на форума, и остана без отговор. Въпросът заслужава специално внимание.

Ролята на медиите

Мария Чернева, журналист от БНТ, и Юрий Вълковски от фондация „Reach for Change” и организатор на конкурса „Промяната“ съвместно с Нова телевизия акцентираха върху ролята на медиите за подкрепата на работата за социалното включване на децата и младежите с различни способности.

Г-н Вълковски провокира присъстващите с въпроса: „Кое е системата? Само държавата ли? Медиите? А родителите? Децата? Истината е, че всеки един от нас би могъл да бъде герой на промяната.

Участници във втория панел на форума, Източник: УНИЦЕФ България

На мотивационния лектор Янис Макдейвид му е отнело 8 години, за да намери най-доброто за себе си. Можем да вперим поглед в негативите и да стоим залостени зад своята орисия, а може и да изберем да видим предимствата на ситуацията. Самият Макдейвид се шегува, че личното му предимство е, че не му се налага да си купува обувки… Представете си какви са вашите предимства.

Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, Източник: УНИЦЕФ България

Най-важният въпрос според д-р Джейн Муита от УНИЦЕФ е какво всеки един от нас би могъл да направи. „Важно е да се вгледаме във визията на Конвенцията“, настоя д-р Муита и отправи своя призив да гледаме през очите на всеки.

Форум „Глобални въпроси“: Киберсигурността е ангажимент на всички

0

На 28.04. се състои първият за тази година Форум „Глобални въпроси“, организиран от Дружеството за ООН в България (ДООНБ). Темата на събитието, което се проведе онлайн, беше „Кибервойна или кибернесигурност – съвременната информационна заплаха“.

Основните въпроси, свързани с киберсигурността, сътрудничеството на България с НАТО и ЕС за ограничаване на кибератаките, а също и какви са най-срещаните заплахи и как можем да се предпазим от тях дискутираха председателят на Софийски форум за сигурност Йордан Божилов, и международният експерт по киберсигурност, работил като част от екипа за сигурност на „Майкрософт“ Александър Свердлов. Модератор беше зам.-председателят на Младежката секция към ДООНБ Стела Вълчева.

Йордан Божилов подчерта, че темата става все по-значима, защото все повече си служим с електронните средства. „Кибератаките ще се увеличават и ще стават по-сложни и по-комплексни, ще бъдем свидетели на кибертероризъм, а много възможно и на кибервойни. Трябва да бъдем готови“, категорично заяви председателят на Софийски форум за сигурност. Той изтъкна, че едно от най-важните неща е сътрудничеството между държавите, както и взаимодействието между държавата и частните фирми. Той обясни националния подход на България, свързан с решенията на НАТО и ЕС, от една страна, и с изграждането на национална система за сигурност, наречена „Киберустойчива България“, от друга страна. Въпреки изградената система обаче, ставаме свидетели на груби пробиви и атаки. Според него това се случва заради неглижиране на правилата, пренебрегване на техническите изисквания, а също и заради дефицита на експерти.

Колкото до НАТО и ЕС, и двете организации имат изградени механизми за гарантиране на киберсигурността, смята Йордан Божилов. Това е един от основните приоритети на Европейската комисия, а НАТО възприема принципа, че кибератаката може да се разглежда като военна атака срещу някоя от държавите. Организациите считат за ключов приоритет подготовката на кадри. Освен това, НАТО изгражда екипи за бързо реагиране, които са на разположение денонощно.

От своя страна Александър Свердлов споделя, че коронавирусът показа на ръководителите как хората могат да работят от вкъщи, и това засили проблема за киберсигурността. Кибертероризмът се случва от поне 2008 г. насам, но обхватът му може да се ограничи чрез обучаване на кадрите. Според експерта по киберсигурност, ако човек изпълни всички изисквания на „Майкрософт“ за защита, хакерът няма почти никакви шансове за пробив. Според него основата е добра киберархитектура за киберсигурност. Свердлов съветва да се използват максимално наличните в интернет безплатните ресурси и след това да се мисли за евентуални покупки. На въпрос дали е доходоносна киберпрестъпността той отговаря, че печалбите на хакерите са пет пъти по-високи от тези на наркодилърите. Само с един пробив могат да се загубят няколкостотин милиона долара, т.е. една голяма, мощна престъпна организация би предпочела да се занимава с киберпрестъпност.

Данни за най-големите кибератаки и течове на информация в света

Участниците са категорични, че не може да няма взаимодействие между държавата и бизнеса, най-малкото защото българският закон за киберсигурността го изисква. И двамата специалисти споделят мнението, че в училищата трябва да има обучение по киберсигурност.

Форумът завърши със сесия с въпроси, зададени от зрителите във „Фейсбук“.

 

Автор: Галена Косева

Дружеството за ООН в България и Фондация “За ново партньорство в журналистиката” представиха Учебно помагало за млади репортери

0

Посланик Владимир Сотиров е новият председател на Дружеството за ООН в България

0

Посланик Иван Гарвалов беше избран за почетен председател на Дружеството за ООН в България

На Общо събрание на Дружеството за ООН в България (ДООНБ), проведено вчера (27 април 2021 г.), за председател на Управителния съвет на Дружеството беше избран кариерният дипломат посланик Владимир Сотиров. Той заменя на този пост досегашния председател на Дружеството – доайенът на българската дипломация посл. Иван Гарвалов, който беше избран единодушно за почетен председател на организацията.

Общото събрание на Дружеството започна със своеобразно отбелязване на 90-годишния юбилей на посланик Иван Гарвалов. Беше прочетен поздравителен адрес от дирекция “ООН и сътрудничество за развитие” в Министерството на външните работи на Република България и му беше връчена почетна грамотата, подписана от министъра на външните работи в оставка Екатерина Захариева. Думи на признателност за напътствията, споделения опит и съвместната работа казаха проф. Петранка Филева и Петър Бучков, членове на УС на ДООНБ, и Ивайло Стоименов, първи председател на Младежката секция на Дружеството.

Иван Гарвалов беше избран за почетен председател на Дружеството за ООН в България. По-рано до кончината си почетен председател на сдружението беше видният български юрист и специалист по международно право Любен Кулишев. Практиката за избиране на почетни членове съществува и в други организации-членки на Световната федерация на сдруженията за ООН (WFUNA).

На Общото събрание бяха приети финансов отчет и отчет за дейността на Дружеството за изминалите две години. Работата си представиха Младежката секция, програмата Български младежки делегати към ООН“ и UNA News България.

Беше освободен досегашният състав на Управителния съвет на Дружеството и избран нов в състав: посланик Владимир Сотиров, проф. Емил Константинов, Ива Гарвалова-Досева, Мария Спасова, проф. Петранка Филева, Петър Бучков, Розалина Недкова.

Посланик Сотиров заяви, че е мотивиран от големия ентусиазъм и желание за работа от страна на членовете на Дружеството, мнозинството от които са млади хора.

Кой е посланик Владимир Сотиров?

Владимир Сотиров има над 40-годишен опит в сферата на двустранната и многостранната дипломация. Той е завършил Московския държавен институт по международни отношения, Дипломатическата академия в Москва и има докторат в областта на международното публично право.

Владимир Сотиров е бил директор на Дирекцията по правата на човека и хуманитарното и социално сътрудничество в МВнР (1995-1997 г.), ръководител на Постоянното представителство на Р България в ООН (1998-2001 г.), началник на Дирекция “ООН”. Участвал е като ръководител на българската делегация в множество органи на Съвета на Европа и е бил главен преговарящ за изработване на декларация за добросъседство с Република Северна Македоня.

Посланик Владимир Сотиров е ръководил две мисии на ООН – Представител на Генералния секретар на ООН и ръководител на Службата за съдействие на изграждането на мира в Таджикистан и Ръководител на полеви офис на ООН в окупираните от Израел палестински територии.

Има публикации в различни области на международното сътрудничество. Владее английски, руски и френски език.

Трудни преговори за съдбата на Острова на Афродита

0

Между 27 и 29 април  генералният секретар на ООН Антонио Гутиереш свика среща за разрешаване на кипърския въпрос. Тя ще се проведе в обичайния формат 5+1, т.е. между лидерите на гръцката и турската общности в Кипър, външните министри на Гърция, Турция и Великобритания, и Генералния секретар на ООН.

Целта на тази среща е да се намерят общи точки между двете страни, които ще помогнат при решаването на проблема. Последната подобна среща се провежда преди четири години и на нея не се стига до консенсус, а през 2004 г. кипърските гърци отхвърлят на референдум предложението на генералния секретар ООН за обединяване на страните. 

За кипърските турци единственият приемлив вариант е този, в който няма да им се налага по някакъв начин да си сътрудничат с кипърските гърци, твърди Тахсин Ертугрулоглу, министър на външните работи на непризнатия Северен Кипър. Той добавя, че кипърските турци все още понасят последствията от това да се партнират с Република Кипър, с което напомня, че през 1963 г. опитът да се създаде правителство, в което северното и южното население да споделят властта, пропада и завършва с насилие (така наречената в турската историография ,,Кървава Коледа”, по време на която приблизително 25 000 кипърски турци са прогонени в анклави).  

Никос Анастасиадис, президентът на Република Кипър, изразява готовността си да участва в преговорите и е склонен да прояви по-голяма гъвкавост с цел да се намери работещо решение за двете общности.

Турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу коментира, че планът за създаване на федерация се обсъжда безрезултатно от повече от 50 години, и твърди, че вината за това е на кипърските гърци, които отказват да споделят каквото и да е с турската страна. Затова той е категоричен, че щом не могат да постигнат консенсус за създаването на федерация, то все пак трябва да се срещнат и да обсъдят варианти, които ще решат въпроса веднъж завинаги

В началото на април тази година кипърският президент Никос Анастасиадис призова председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да напомни на Турция необходимостта от възобновяване на преговорите относно разделения остров. Според Анастасиадис Северен Кипър продължава със своите планове за района на Варосия/Вароша (съответно на гръцки и турски език), днес вече град-призрак, които са в разрез с резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Още по-притеснително е, че тези действия се случват по-малко от месец преди срещата в Женева. През 1974 г. градът с голям туристически потенциал е превзет от турските окупатори и е забранен достъпът до него – забрана, която важи за всички жители на острова, но през октомври 2020 г. Ердоган заявява, че Вароша остава част от Севернокипърската турска република и предвижда да възвърне туристическия му облик противно на резолюциите на Съвета за сигурност.

Турско-кипърските медии говорят за план от седем точки за решаване на проблемите на острова, предложен от британския министър на външните работи Доминик Рааб. Той призовава за гъвкавост и компромис и двете страни, а планът ще бъде представен на Европейския съюз и ООН. Това не е първият опит за преговори на такова ниво – в средата на миналия февруари е провалено провеждането на неофициална среща на върха между управляващите на двете части на острова, държавите гаранти за независимостта на острова според Цюрихските споразумения от 1959 г. – Гърция, Турция и Великобритания – и ООН. Някои източници твърдят, че Доминик Рааб е изпратил послание на северно и южнокипърската делегация, в което ги е предупредил да не ходят напразно, ако не са готови да се разделят със суверенитета си. Великобритания предлага двете части на острова да образуват Федерална република Кипър, в която двете правителства да споделят суверенитета поравно. По този начин държавата ще продължи да членува в ООН и в Европейския съюз, без да се налага повторно да заявява членство. Предлага се федералното правителство, подобно на федералните държави като Белгия, да има пълномощия по въпросите за външната политика, сигурността и икономиката, а министрите да бъдат 24 кипърски гърци и 12 кипърски турци (съобразно пропорцията на гръцкоговорящото население спрямо турскоговорящото 2:1). Въпреки това, по подобие на Великобритания, където Шотландия, Уелс и Северна Ирландия имат право да сключват собствени споразумения, във Федералната република Кипър също се предвижда такава възможност, например при участията в международни организации или спортни състезания. Що се отнася до Европейския съюз, в който членството ще бъде запазено, предложението е двете правителства на общностите заедно да участват в решенията на федералното правителство по въпросите, свързани със Съюза, а в случай на несъгласие между тях е препоръчително да се въздържат от глас в Брюксел. 

Единствената държава, признала независимостта на Севернокипърската република, създадена през 1983 г., е Турция. В същото време президентът на кипърските турци Ерсин Татар, както и 70% от тях, настояват при вземането на решения в края на април да се запази отделното съществуване на двете държави, за да може Северен Кипър да се присъедини към Европейския съюз. Йомер Челик, говорителят на управляващата партия в Турция, през февруари 2021 г. заявява, че ,,ако близнаците Гърция-Република Кипър хранят надежди да се съюзят с другите държави, които по една или друга причина имат проблем с Турция, за да осъществят мегаломанските си цели, то тази мечта ще бъде превърната в кошмар”. Също така той смята, че докладите за Кипър на Европейския съюз отразяват само гръцката позиция и не са достоверен източник на информация и че Турция като кандидат-членка на Европейския съюз е готова да подкрепи предложенията, които отразяват общите им интереси. Това изказване изразява мнението на турските политици, че Европейският съюз не е безпристрастен медиатор в случая, а е по-благосклонен към гръцките претенции, и тези съмнения биха могли да затруднят приемането на общо решение на по-късен етап.

Въпреки множеството опити за преговори и срещи между водачите на двете половини на Кипър, разделението на острова продължава. Кипърските гърци са по-отворени за преговори, докато кипърските турци държат на своята независимост. Бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан през 2004 г. предлага план за създаване на федерална държава, където и двете общности на Кипър да бъдат представен. Провежда се референдум по въпроса, в който и двете страни отбелязват активност от 90%. Идеята е одобрена от 65% от кипърските турци, но кипърските гърци я отхвърлят. Според тях планът предвижда завръщането само на половината от гръцките бежанци в северната част и не засяга въпроса за демилитаризацията на острова. По същото време се провеждат преговори за присъединяването на Кипър към Европейския съюз, а Гърция заявява безрезервната си подкрепа за Република Кипър без значение от резултата на референдума. Това от своя страна не потиква кипърските гърци да направят компромис, а европейските държави се съгласяват да приемат членството на Кипър в Европейския съюз, след като Гърция заплашва да блокира в противен случай присъединяването на други девет държави. През юли 2017 г. се провеждат едноседмични преговори в швейцарските Алпи под егидата на ООН, които завършват с ,,крясъци и драма” според някои дипломати.

Друг голям проблем на Кипър в последните години са бежанските вълни от Близкия изток. Кипър е държавата с най-много молби за убежище на глава на населението в Европейския съюз, а отказът на Турция  да изпълнява задълженията си по споразумението между нея и Европейския съюз от 2016 г. за спиране на миграционните потоци към Европа допълнително утежнява ситуацията.

Няма промяна в гледните точки на двете страни от последния опит за решаване на конфликта насам, от което би могло да се заключи, че преговорите ще ударят на камък; от една страна, Република Кипър не отхвърля възможността да си сътрудничи и да споделя властта със Севернокипърската турска република, което е и основното предложение на британския план; от друга страна, за момента кипърските турци са скептично настроени към едно евентуално създаване на федерално правителство и не отстъпват от позицията си за независима севернокипърска държава. 

 

Автори: Николета Димитрова, Лиа Лазариди

22 април – Международен ден на земята

0

„Едно от условията на щастието е връзката между човек и природа да остане нескъсана.”

Лев Толстой

 

Всяка година от 1970 г. насам на 22 април международната общност отбелязва Деня на Земята – събитие, което се провежда, за да демонстрира подкрепа за опазването на околната среда.

Тази година фокусът на глобалната кампания е върху подпомагането на местните общности чрез фокусиране върху области, които са силно засегнати от последствията от климатичните промени. Засегнатите хора, които живеят в тези региони, невинаги разполагат с нужните ресурси, за да овладеят и да се справят с щетите. През изминалата година стана ясно как нашето здраве е тясно свързано със състоянието на нашата планета. Борбата с климатичната криза изисква решителност и последователни действия на всички фронтове. Стига много от тези решения да се изпълнят, все още има шанс да бъдат предотвратени най-тежката последици през следващите години. Според програмата за устойчиво развитие на ООН и Парижкото споразумение за климатичните промени, ключова роля в преодоляването и на климатичните проблеми ще има равенството между половете и науката във времена на всеобщо недоверие и уронване на престижа на официалните институции.

За първи път Денят на Земята се отбелязва в САЩ и Канада, където милиони хора участват в демонстрации и настояват пред своите лидери и политици да включат опазването на планетата и нейната естествена среда в своите приоритети. Младият сенатор от Уисконсин Гейлорд Нелсон, отдавна забелязал бързо влошаващото се състояние на водите и въздуха в Америка, решава да мобилизира студентското протестно движение, породило се от разлива на нефт в Санта Барбара, и избира датата от 22 април, разположена между ежегодната пролетна ваканция и изпитната сесия. Заедно с помощта на друг млад активист, Денис Хайес, те сформират национален щаб от 85 души и така вдъхновяват 20 милиона американци да излязат и да демонстрират срещу 150 години нерегулирана индустриализация, оставила тежки здравни последствия.

През 1990 г. около 200 млн. души в над 140 страни се включват в различни акции и демонстрации, като по този начин отбелязването на Деня на земята става глобално.

България се включва в отбелязването му през 1993 г. Целта е да се обединят хората в опазването на околната среда.

Тъй като тазгодишната тема на Деня на Земята е „Да възстановим нашата земя“, много от инициативите са свързани с предлагане на иновативни и екологични идеи да се продължи това, което, макар и непланирано, се случи в глобалните екосистеми по това време миналата година. Глобалният туризъм спря и на природата бе даден шанс да поправи някои от нанесените щети през десетилетията. Някои изследвания за изминалата година показват, че със спадането на нивата на шум, породени главно от икономическата активност в океаните, голяма част от морския живот получи отново възможността да използва слуха и звука като основно оръжие за навигиране на обширните океани. Точно затова и тази година много от инициативите са концентрирани върху почистването и предпазването на световните океани и политиките, които биха спомогнали за това. Тази година онлайн се проведоха семинари с участието на млади хора, световни лидери, експерти по климатичните промени, за да се даде гласност на спешната нужда от промяна и да се съберат идеите, които ще подпомогнат борбата за опазване на земята днес и утре.

Автор: Давид Иванов

Състоянието на американската демокрация

0

Американският политолог и преподавател в университета „Харвард“ Даниел Зиблат беше гост-лектор на уебинар за състоянието на американската демокрация, който се проведе март месец, тази година. Организатор на онлайн-срещата беше Шведският институт за международни отношения. Зрителите също имаха възможност да се включат с мнения, отзиви и въпроси.

Една от най-известните книги на Даниел Зиблат е „Как умират демокрациите“. The Economist я определя като „най-важната книга в ерата на Тръмп“. Тя разглежда редица въпроси като електоралната култура, конституциите, ролята на ефективната опозиция, опасността от загубата на взаимна толерантност и др., които бяха обсъдени и на виртуалния семинар.

Американската демокрация е в сериозна криза. Аз съм силно притеснен!” Това бяха думите на Зиблат, с които той откри семинара. Неговите колеги Ян Хелънърг, Aза Уикфорс и Илва Петерсон, преподаватели по социални науки, се съгласиха с него и дадоха своите предложения за това как демокрацията би могла да се роди отново.

Доналд Тръмп

Той е заплаха за демокрацията!“ – категоричен беше Хелънбърг. Темата за бившия президент на Съединените американски щати, Доналд Тръмп, беше обсъдена още в самото начало на онлайн-семинара, за да даде контекст на някои събития.

Според  анализа на специалистите, президентът Тръмп е наложил един модел на поведение, който нормализира расизма, хомофобията, насилието, сексизма и нацизма. Лъжата била негов пръв помощник и работела изцяло в полза на целите му.

Според множество проучвания, проведени в периода 2016-2021 г., силата на фалшивите новини е една от основните причини Тръмп изобщо да се появи на политическата сцена. Но именно неодобрението на мнозинството не му позволи да се задържи дълго на власт.

Според преподавателя по философия Аза Уикфорс, много хора са повярвали, че изборите са нагласени, не просто заради емоционалното напрежение, което загубата носи, а и заради езика на омразата, с който президентът им си служеше през целия период на своето управление. Ян Хеленберг сподели притеснението си относно това колко манипулируеми и агресивни са станали повечето републиканци.

Според участниците в дискусията това още повече затвърждавало тезата, че демократите са една ефективна и добра опозиция. „Много републиканци дори не вярват на медиите, защото Тръмп им казва да не го правят. Политическата демагогия, на която сме свидетели, е резултат от неправилното функциониране на американската система, популизъм и силно поляризиране на обществото”, подчерта политолога Даниел Зиблат.

Избори и институции

Поведението на Д. Тръмп далеч не е първият пример за политическа демагогия в света. Проблемът е в това, че кризата на демокрацията се задълбочава. Децентрализираното гласуване в САЩ е едно голямо препятствие пред народната форма на управление, смятат лекторите. Мажоритарният вот създава проблеми на американското население, което е разпръснато по щати, в които има доминиращи политически настроения. Този очевидно неефективен модел не можел да представи адекватно голяма част от американското население, което в действителност чувствително се различава от медийния образ за него.

Американският народ, или поне мнозинството, е прогресивно-либерално и не се идентифицира с омразата, която Тръмп насажда”, обясни Зиблат. За американския гражданин е трудно да получи думата, или ако това се случи, често тя бива заглушавана от политически агресори. Индивидуалният глас все повече отслабва за сметка на статистиката и прогнозите. Една хипотетична прогноза е способна изцяло да промени начина, по който потенциалният избирател вижда политическата картина в страната си.

Хората не вярват в демокрацията, не вярват в своите институции. „Тук се появява един парадокс. Много малко хора вярват на Конгреса и много повече вярват на конгресмена“, твърди Зиблат. Той си обяснява този странен феномен с абстрактното недоверие.

Според тази теория хората знаят, че не могат да вярват на политическата система. Така им е казано и продължава да им се казва. Това се развива като тенденция, сама по себе си възникнала от конформизма и доразвита от практическия опит. Всички знаем, че действията са по-важни от думите. За немалка част от американците истинската демокрация е изгубена безвъзвратно, защото не видяха убедители действия, които да ги опровергаят.

Демокрацията е действия, които през последните години сериозно отсъстват от политическата сцена,  обясни Аза Уикфорс. За гражданите на САЩ е нормално да поддържат интересите и доверието си в личности, а не в институции. Поради това се предлага и реформа на избирателната система, която от децентрализирана мажоритарна да стане пропорционална. Така има много по-голяма възможност гласът на отделния човек, на избирателя, да бъде чут.

Често се отправят критики към избирателната колегия, че вотът ѝ не съответства на гласовете на избирателите. Прието е, че щатите са хомогенни в своето гласуване. Един щат винаги е изцяло републикански, или изцяло демократичен. Това далеч не отговаря на реалния вот, който подават гражданите от населеното място. Промяната в системата би направила всеки глас значим. Рестрикциите за гласуване, налагани в някои щати, са поредното доказателство за идеологическа криза в САЩ.

Изключително важно е основните познания за деморацията да бъдат заложени в образователната система. Трябва от ранна възраст да се научим да отсяваме полезното от вредното по политически и хуманен принцип. Само така можем да се оформим като граждани с позиция.“ – категорична бе Аза Уикфорс.

Медийно влияние

Друга важна тема, която специалистите засегнаха на уебинара, е свързана с журналистиката и медиите. Беше направено ясното разграничение между журналистиката като хуманна професия и призвание и медията като бизнес и пропаганда.

По думите на проф. Уикфорс моделът на обществената медия трябва да бъде променен. Прозрачността на източниците на информация и финнасиране би намалила манипулативния елемент, би подобрила качеството на информационното търсене, което е ниско към момента. Базови познания относно фалшивите новини са нужни, за да ги разпознаваме. Това, за което най-много трябва да внимават гражданите, е да не позволяват една статия или репортаж да формира мнението им. Необходима е проверка на няколко източника, от която да придобият по-разнообразна и достоверна картина.

Налице е непрестанна пропаганда по всички медийни канали, които ни показват познати образи, без да ни запознават с някаква дълбока концепция или контекст, обясниха специалистите по социални науки. Създава се фалшива омраза между хората, а тя се базира на тяхната раса, сексуална ориентация, политически пристрастия, религиозност и др.

Не е изненада, че гласовете за републиканците са предимно от бели хора, и то расисти“, обобщи Зиблат. Неговите разсъждения навеждат на мисълта, че понякога малко повече „медиен шум“ може да ни накара да си създадем грешни впечатления за една многомилионна страна, каквато е Америка. Според него общественото поляризиране в САЩ е неоспорим факт, но трябва си дадем сметка, че има и хора, живеещи там, които не се идентифицират с нито една от двете крайности и желаят балансирано управление. Медиите не ни показват много от тях, а те имат какво да кажат.

Победата на демократите

Дискусията на уебинара се насочи и към един особено важен детайл – президентските избори през 2020 г., които са огромно постижение в борбата срещу апатията. От години не беше отбелязвана толкова висока избирателна активност, което отново ни връща към въпроса за представителите на властта и как голяма част от обществото не може да се идентифицира с тях и техните действия.

Да не говорим колко е плашещо, че републиканците с гордост се асоциират с насилието.“ – споделя Ян Хелънбърг. „Антагонистът в лицето на Тръмп е по-силен от протагониста, който и да е той. Както бе споменато, корелацията между представителите в избирателната колегия и самото осъществяване на изборите, е по-силна от всякога. Като прибавим няколко фалшиви новини – и ето ти чисто нов страх от компроментирани избори”, завърши той.

Онова, което сериозно тревожи мен и колегите ми, е начинът, по който се развива Републиканската партия. Знаем, че те самите се борят за власт поединично и дори не харесват Тръмп. Но те бяха принудени да го подкрепят, за да имат шанс за по-сериозно представителство. Е, Тръмп не спечели. Но републиканците винаги ще са там и няма лесно да се откажат от разрушителния си модел, който подкопава устоите на демокрацията.“, обобщи Даниел Зиблат.  Негово мнение е, че демократите печелят малки битки, но прераждането на демокрацията ще бъде много бавен и сложен процес.

Семинарът представи обзор на ситуацията в Съединените щати. Според анализаторите не бива да се отчайваме, а да сме още по-наблюдателни и взискателни по отношение на политиката.

Има неща, които винаги ще останат извън физическите възможности на гражданина, но негова задача е да различава откровената пропагандна лъжа от политическите пристрастия. В свят, в който всичко е бизнес, е трудно да си хуманен. Реформи са нужни, но е по-важно те да имат ясна и дългосрочна цел. Гражданите трябва да инициират ефективна превенция срещу опасни за демокрацията хора. „Но аз имам надежди. Вярвам, че в един оптимистичен сценарий демокрацията се връща с пълна сила и работи за хората и тяхното справедливо съществуване“, завърши Зиблат.

Събитието отрази Василена Рангелова

Кризата в Ливан – докога?

0

Ливан е изправен пред една от най-тежките кризи в своята нова история. Последиците от войната в Сирия, сред които приток на стотици хиляди бежанци и пречки пред търговията, неспиращи протести, икономическа стагнация, масова безработица, увеличаващи се цени на стоките са само част от предпоставките, довели страната до колапс. Ситуацията стигна своя апогей с невижданата експлозия в Бейрут през август 2020, която изравни част от града със земята, уби стотици и рани хиляди.

Щетите от експлозията бяха оценени на милиарди долари, а разрухата на пристанището е тежък удар за страната, която разчита предимно на вноса на стоки.

Трагедията се случи на фона на продължаващите повече от 300 дни протести, които започнаха още на 17 октомври 2019 г.

Експлозията разпали гнева на ливанците с нова сила, като показа за пореден път липсата на политическа отговорност в страната и обезателната нужда от промяна. В доклада за инцидента на Главна дирекция „Държавна сигурност“ на Ливан е включено писмо от 20 юли до премиера и президента на страната, с което държавната служба предупреждава, че 2750 тона амониев нитрат, съхранявани в пристанището, са заплаха за сигурността.  Писмото е изпратено и до Върховния съвет за отбрана – с очакване на отговор и спешни мерки до 48 ч., но такива не са предприети.

Няколко дни след трагедията, на 10 август, тогавашният министър-председател Хасан Диаб беше принуден да подаде оставка заради нарасналото обществено недоволство.

Разбира се, подобна трагедия би разклатила всяка една държава, но Ливан вече се намираше в политическа и икономическа безизходица.

Въртене в кръг

Седем месеца след опустошителната трагедия в Бейрут и оставката на премиера Хасан Диаб политическата класа в Ливан все още не е формирала правителство. Причина за това са разногласията между номинирания за премиер Саад Харири и президента Мишел Аун. Надеждата да бъде сформирано ново правителство и да бъде сложен край на безкрайната агония на страната беше отново попарена след 18-та среща между двамата лидери, която се проведе на 22 март.

Разговорът между Харири и Аун за пореден път се превърна в арена, на която двамата ожесточено си разменяха обвинения. Резултат от дебата обаче няма – нито дата за нова среща.

Харири остава непреклонен по въпроса за експертно правителство, към което Париж е благосклонен, но конкретната цел е да се възобновят преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) и да се върне доверието на международната общност.

Ливан е бивша френска колония и до днес Франция поддържа интензивни отношения със страната.

С. Харири е бил 3 пъти министър-председател на Ливан. Той подаде оставка на 29 октомври 2019 г. под натиска на антиправителствените протести в страната, насочени и срещу влиянието на съперниците му от „Хизбула“ в управлението. След оставката на Диаб, през август миналата година, Харири отново беше избран да поеме отговорността за управлението на страната.

От друга страна, Хасан Насралла, ръководител на влиятелното шиитско движение „Хизбула“ и съюзник на президента Аун, призова Харири в телевизионно изявление да преразгледа своята формула за съставяне на правителство: „Правителство от технократи, което няма да бъде защитавано от политическите сили, няма да може нито да спаси страната, нито да взема важни решения“, заяви той, цитиран от France24.

Ливан е парламентарна република, в която се прилага конфесионална система. Тази структура е предназначена да разпредели властта между мюсюлманите, които са сунити и шиити, и християните и другите общности. В момента правителството финансира и е признало за легитимни 18 религии.

През 1989 г. Таифското споразумение слага край на 15-годишната гражданска война (1975 – 1990 г.). То предвижда увеличаване на броя на мюсюлманите в парламента,  така че той да е пропорционален на този на християните. Споразумението потвърждава и конституционната разпоредба висшите държавни служители като президент, премиер и председател на парламента да бъдат назначавани според религиозната им принадлежност.

Инфлацията и черните пазари

Безизходицата в страната не е само политическа. Според експерти Ливан е на път да се изправи пред дълбока продоволствена криза.

Ливанската лира потъна с близо 90% от октомври 2019 г. насам, а през последните 2 седмици загуби 2/3 от стойността си. Банките отказват на гражданите достъп до техните спестявания в долари, както и да ги трансферират в чужбина. Това принуждава много от тях да прибегнат до черния пазар и да обменят чуждестранна валута там. В момента ливанската валута се търгува за около 12 600 лири за долар (към 28.03.), а на 17 март достигна рекордна стойност от 15 000 лири за долар.

От началото на кризата цената на основните стоки се е увеличила тройно. Това е и причината много магазини в страната да затворят. Ливан е пряко зависим от вноса, а парите за това биха стигнала едва за близките месеци.

Централната банка на Ливан субсидира 3 основни стоки – пшеница, лекарства и горива, като е използвала критичните си резерви в чужда валута. За вносителите важи старият фиксинг на ливанската лира – 1500 за долар.

Слуховете, че скоро вносът на стоки в страната ще приключи, доведе до презапасяване на гражданите със стоки и нова поредица от протести през март. Основните пътища в страната отново бяха превзети от гнева на ливанците, предизвикан от управляващия политически елит. Този път протестите не бяха с мащаба на тези, започнали през 2019 г., но това не изключи намесата на армията и опитите й да потуши размириците.

Възможният изход за Ливан

Единственият възможен изход от кризата е формирането на правителство, способно да върне доверието на местно и международно равнище и което да приложи реформите, които поиска международната общност.

Практически това е трудно за постигане заради разделението на обществото по религиозни и етнически принципи.

В Ливан преобладава шиитското население, а „Хизбула“ има силно влияние в управлението на страната дори и сред сунитите и християните. Организацията, която САЩ и много други страни определят като терористична, заема 13 от 128 места на последните парламентарни избори през 2018 г. Това е още една от причините, които биха попречили за коренната промяна на политическата система на Ливан.

От друга страна, именно религиозното и етническото разделение на обществото правят Ливан привлекателна и сравнително лесен обект за въздействие от страна на външни интереси и прокарването от тях на идеи или поставяне на техни фаворити на ключови позиции.

Източници

Материала изготви: Елена Николова

Ефектите на пандемията от COVID-19 върху младежите

0
https://www.futurity.org/outrage-social-change-1895402/man-covering-face-in-dark_1600/

Ефектите на пандемията от COVID-19 върху младежите са системни, дълбоки и несъразмерни, с най-изявено влияние върху младите жени, младежите в по-крехка възраст и младежите в държавите с по-ниски доходи, сочи доклад на Международната организация на труда (МОТ). Проучването е проведено в периода 21 април – 21 май 2020 г., включва младежи от 112 държави и цели да анализира ефектите на пандемията върху живота на младите.

Намален достъп до образование и спад в качеството му

Изместването на образованието от класната стая в дигиталната среда разкрива дълбоко дигитално разделение между младежите в държави с по-високи доходи и техните връстници в държави с по-нисък доход.

  • 73% от учещите младежи, участвали в изследването, са засегнати от затварянето на учебни заведения, а близо всеки осми изцяло е преустановил обучението си.

Най-силни отрицателни последици са усетили младежите в държави с по-нисък доход, където достъпът до ресурсите, нужни за провеждане на онлайн обучение, е най-ограничен. Но дори и младежите, които са имали достъп до онлайн или традиционно образование, съобщават, че то е станало по-неефективно след началото на пандемията. Резултатите показват, че учители и ученици не са имали нужните средства, оборудване и подготовка, за да преминат безпрепятствено към онлайн обучение.

Докладът разкрива и песимистични прогнози на младежите за бъдещето на тяхното образование. Половината от младежите очакват образованието им да бъде забавено и това да повлияе на тяхната трудова реализация и чувстват несигурност относно бъдещите си възможности за образование и кариера.

Въпреки неяснотата, с която се сблъскват, и страхът, който чувстват, младежите търсят нови възможности за обучение и развитие на приложни умения с фокус в сферите на чуждите езици, информационните технологии, решаването на проблеми и работата в екип.

Ограничена заетост и несигурни възможности за реализация

  • Всеки шести младеж на възраст 18–29 е загубил работата си след началото на кризата.

Освен че е създала пречки в образованието, пандемията е повлияла и на възможностите за работа на младежите. Последвалата криза оказва най-голямо влияние върху най-младите, както и тези, които работят в сферите на услугите и продажбите. Намалени работни часове, по-нисък доход и усещане за намалена продуктивност поставят младежите, много от които в процес на търсене на първата си постоянна работа, в безпрецедентно положение на уязвимост.

Младежите, които работят и учат едновременно, вероятно ще изпитват затруднения в продължаването на образованието си, а за всички останали ще е трудно да наваксат загубеният работен опит и загубените доходи. Правителствените мерки за справяне на кризата, породена от пандемията, са достигнали най-вече до младежите, които са успели да останат на работните си места, оставяйки тези, загубили работата си, без достатъчна подкрепа.

На фона на загубата на работни места значителна част от младежите, запазили работата си, докладват увеличаване на работния ден, което поражда безпокойство относно извънредния труд и размиването на границата между работа и личен живот в условията на работа от вкъщи.

Влошено психическо здраве

  • Всеки втори младеж е възможно да бъде засегнат от депресия и тревожност

Докладът показва и значително влияние на кризата върху психическото здраве на младежите. Семейният стрес, социалната изолация, повишеният риск от домашно насилие, нарушеното образование и несигурността за бъдещето влияят на емоционалното състояние на младежите. Особено засегнати са младите жени и младежите на по-крехка възраст.

https://www.futurity.org/outrage-social-change-1895402/man-covering-face-in-dark_1600/

Младежите, загубили работата си, са почти два пъти по-уязвими към депресия и тревожност от техните връстници, запазили работата си. Стресът и несигурността относно бъдещото образование и работа представляват допълнителна пречка пред развитието на младежите.

Ограничена свобода на движение и гражданско участие

Пандемията е задълбочила и препятствията, които младежите срещат в упражняване на правата си. Мерките за социална дистанция и ограничаване на излизането навън са ключови за справяне с пандемията, но ограничават свободата на движение младежите и застрашават техните граждански права.

  • Всеки трети младеж чувства значително ограничение на възможността си да участва в обществения живот, включително да участва в мирни протести
  • Една четвърт от младежите чувстват, че пандемията е ограничила религиозната им свобода

Младежите чувстват значително влияние върху възможността им да водят пълноценен социален, културен и обществен живот. В нормални условия те срещат редица пречки пред участието си в политическите процеси и институционалното взимане на решения, а пандемията умножава тези пречки. Влиянието на ограниченията е по-силно усетено в развиващите се страни, както и от младежи, част от етнически, религиозни или други малцинства, а онлайн алтернативите за гражданска активност са достъпни само за младежите, които имат достъп до надеждна интернет връзка.

  • Близо една четвърт от младежите чувстват значително влияние върху достъпа им до информация

Масовото разпространение на дезинформация, свързана с пандемията, е ограничило и възможността на младежите да намират надеждни източници на новини.

Социална активност в отговор на кризата

Въпреки трудностите, които срещат в резултат на пандемията, младежите активно участват в борбата за облекчаване на икономическите и социалните и последици, като спазват мерките, налагани от правителствата, доброволстват и даряват.

  • Над една четвърт от младежите са силно обвързани с доброволчество и правят дарения, свързани със справянето с кризата

Докладът сочи, че младежите показват солидарност, като подкрепят своите общности. Те се грижат за своите близки и се стремят да запазят връзката си със семейство и приятели.

Младежите допринасят активно и в търсенето на решения за справяне с кризата. Те не само следват наложените мерки, но подкрепят по-строги такива за опазване на здравето и доходите на най-засегнатите групи, включително мигрантите и работниците в неформалната икономика. Играят важна роля и в борбата срещу фалшивата информация, като споделят с близките и приятелите си надеждни източници на информация, свързана с пандемията.

Източник: Младежта и COVID-19: Влияние върху заетостта, образованието, правата и психическото здраве. Международната организация на труда.

По материала работи: Ива Комсийска

10 конфликта, които да следим през 2021 г.

0

2020 беше богата на събития. Засега 2021 не изостава по конфликти и катастрофи от предшественицата си. В тази статия сме събрали 10 от най-големите световни конфликти, които да следите до края на годината.

1. Афганистан

Въпреки малкия, но важен напредък в мирните преговори, много може да се обърка за Афганистан през 2021 г.

След почти две десетилетия борба, правителството на САЩ подписа споразумение с бунтовниците-талибани през февруари 2020 г. Вашингтон обеща да изтегли войските си от Афганистан в замяна на ангажимент на талибаните да забранят на терористи да използват страната за операции и да влязат в преговори с афганистанското правителство.

Отне време мирните преговори в Афганистан да стартират, но в крайна сметка те започнаха в Доха в средата на септември миналата година, въпреки че чак през декември двете страни се споразумяха относно процедурните правила. Нито едните, нито другите проявяват голям интерес към компромиси. Проливането на кръв, ако не друго, е ескалирало. Изглежда, че талибаните са изоставили всякакви първоначални ограничения. През последните месеци се наблюдава повишен брой самоубийствени атентати и по-големи офанзиви в градовете.

Едно от предизвикателствата се крие в това как страните гледат на разговорите. Официален Кабул публично изразява подкрепа за процеса, но висши служители изпитват силно недоверие към талибаните или смятат, че преговорите могат да доведат до края на правителството. Кабул се опитва да забави разговорите, без да противоречи открито на Вашингтон. За разлика от тях талибанските лидери смятат, че надмощието е в ръцете им. Те възприемат оттеглянето на САЩ и мирния процес като отразяващи тази реалност. В рамките на бунтовническите редици много бойци очакват преговорите да осигурят голяма част от това, за което са се борили.

През май 2021 г. се задава крайният срок за пълно оттегляне на войските на САЩ и НАТО, предвидено в сделката от февруари миналата година. Въпреки че Вашингтон твърди, че този срок е условен и зависи от напредъка в мирните преговори, талибаните вероятно ще реагират ядно на големи закъснения. От февруари 2020 г. Тръмп изтегли хиляди американски военни от Афганистан. Допълнителното безусловно оттегляне засили доверието на талибаните и безпокойството на правителството.

Съдбата на Афганистан е най-вече в ръцете на талибаните и Кабул и тяхната готовност за компромис, но ще отнеме време афганистанците да постигнат споразумение помежду си. За да усложни допълнително нещата, новият американски държавен глава Джоузеф Байдън изрази предпочитание да задържи няколко хиляди контратерористични сили в Афганистан. Може да се наложи да избере между това и потенциално успешен мирен процес. Нито талибаните, нито местните власти, чиято подкрепа би била от решаващо значение за успеха на дадено споразумение, няма да приемат неопределено военно присъствие на САЩ.

Ускорено оттегляне на САЩ може да дестабилизира правителството на Афганистан и потенциално да доведе до гражданска война. И обратно, продължителното присъствие може да накара талибаните да се откажат от преговорите и да засилят атаките си, провокирайки голяма ескалация на напрежението. И двете биха означавали, че 2021 г. отбелязва годината, в която Афганистан може да загуби най-добрият шанс за постигане на мир през последните 20 години.

2. Етиопия

В UNA News сме разказвали за случващото се в Етиопия.

Хиляди бяха убити в края на 2020 г. в региона Тиграй в Етиопия, а повече от милион жители бяха принудени да емигрират. Гражданската война там подчерта някои от основните проблеми в страната, особено около етническата федерална система и нуждата от национален диалог.

Въпросът е какво следва сега? Федералните сили напредват и сравнително бързо овладяват столицата на автономния район Тиграй Мекел и другите големи градове. Адис Абеба се надява, че това, което той нарича продължаващата си “правоприлагаща операция“, ще победи останалите бунтовници. Той отхвърля възможността за разговори с лидерите на Народния фронт за освобождение на Тиграй.

Има обаче и много обезпокоителни признаци. Постъпват съобщения за етническо прочистване на тиграйци и разселвания им другаде в страната. Военните от региона Амхара, който граничи с Тиграй, завзеха спорна територия, държана през последните три десетилетия от тиграйците. В конфликта се намеси и Еритрея. Всичко това подхранва сепаратистките настоения в региона.

Ако федералното правителство инвестира сериозно в Тиграй като работи с местната държавна служба, спре тормоза на тиграйците в останалите части от страната и управлява качествено спорните области, вместо да ги оставя на Амхара, може да има някаква надежда за мир. В такъв случай би било изключително важно да се премине към национален диалог, за да се излекуват дълбоките разделения на страната. При липса на подобни действия перспективете са мрачни, въпреки надеждата от само преди година и половина.

3. Сахел

Кризата, обхващаща района на Сахел в Северна Африка, продължава да се влошава като нараства междуетническото насилие и джихадистите разширяват обхвата си. 2020 беше най-смъртоносната година от началото на кризата през 2012 г., когато ислямистки бойци превзеха северната част на Мали, вкарвайки региона в продължителна нестабилност.

Джихадистите контролират или поне присъстват в части от селските райони на Мали и Буркина Фасо и навлизат в югозападната част на Нигер. Засилените френски операции за борба с тероризма през 2020 г. нанесоха някои удари на бойците, разгромявайки местния филиал на Ислямска държава и убивайки няколко от лидерите на Ал Кайда. Тези действия, изглежда, са допринесли и за намаляването на атаките на ислямистите срещу силите за сигурност. Но въздушните удари и убийствата на лидерите не са нарушили командните структури или вербуването на джихадистите. Всъщност колкото повече се натрупват чуждестранни военни, толкова по-кървав изглежда регионът. Дори там, където военният натиск изтласква джихадистите, те са склонни да се връщат, когато операциите стихнат.

Трудно е да се променят условията, при които тези конфликти процъфтяват. Отношенията на държавите с много от техните селски жители се разрушиха, както и традиционните системи за управление на конфликти. В резултат нито държавните, нито традиционните авторитети са в състояние да успокоят нарастващите търкания между общностите, често заради ресурсите. Насилието на силите за сигурност предизвиква допълнително недоволство. Всичко това е златна възможност за джихадистите, които предоставят оръжие и предлагат защита на местните жители и дори се намесват в разрешаването на спорове. Етническите милиции, мобилизирани от властите на Мали и Буркина Фасо, пък подклаждат насилието между общностите.

Дори извън селските райони гражданите стават все по-ядосани на своите правителства. Превратът в Мали от август миналата година – резултат от протести, провокирани от оспорвани избори, но поддържани от широката ярост към корупцията и некомпетентното управление – е най-яркото доказателство. Подобно недоволство измъчва и жителите на Нигер и Буркина Фасо.

Без по-съгласувани усилия за справяне с кризата на управлението на селските райони в Сахел не е ясно как регионът може да избегне по-нататъшни сътресения. Най-общо казано, подобни усилия биха наложили държавите участници и другите да се съсредоточат преди всичко върху посредничеството в местните конфликти, при необходимост да разговарят с джихадистите и да използват получените споразумения като основа за връщането на държавната власт в провинцията. Чуждестранните военни операции също са от значение, но международните участници трябва да наблегнат на мироопазването и да настояват за рефрма на управлението.

4. Йемен

Войната в Йемен предизвиква това, което ООН все още смята за най-тежката хуманитарна катастрофа в света. COVID-19 изостри страданията на цивилни граждани, които вече са засегнати от бедност, глад и различни болести.

Преди година и половина имаше възможност за прекратяване на войната, но воюващите я пропиляха. Бунтовниците хуси преговаряха тайно със Саудитска Арабия, основния външен спонсор на признатото от ООН йеменско правителство, водено от президента Абед Рабо Мансур Хади. Саудитците освет това посредничиха сред антихуситски фракции, които си оспорваха Аден – южен град, който е временна столица на правителството и който беше контролиран от сецесионистичния, подкрепен от емирати Южен преходен съвет (ЮПС) през август 2019 г. В комбинация тези две преговорни пътеки биха могли да служат като градивни елементи за политическия процес при посредничеството на ООН. Вместо това борбата ескалира, особено в Мариб, последната градска крепост на правителството на Хади на север. Отне една година, преди анти-хуситските сили да се споразумеят как да си разпределят отговорностите за сигурност на юг, да отдалечат силите си от фронтовите линии и да сформират ново правителство. Преговорите вероятно ще се сблъскат с по-нататъшни пречки за преместването на кабинета от Аден. Усилията на ООН за мироопазване също стигнаха задънена улица.

Има причи да бъдат спрени както хутите, така и правителството на Хади. Йемен вече не е страната, която беше в първите дни на войната. Хусите и правителството не поддържат дуопол върху териротията или вътрешната легитимност. Други местни участници имат своите интереси и влияние. ООН трябва да разшири рамката си, за да включи и други участници в конфликта, по-специално ЮПС и подкрепяните от емирати сили на брега на Червено море, заедно с племената на север. ООН трябва да започне да планира по-приобщаващ процес, който да насърчи сключването на сделки между всички ключови играчи.

При липсата на промяна на курса, 2021 г. изглежда ще бъде поредната мрачна година за йеменците, при които войната се проточва, а милиони жители на страната стават все по-болни и по-гладни с всеки изминал ден.

5. Венецуела

Изминаха две години, откакто венецуелската опозиция, САЩ и страни от Латинска Америка и Европа провъзгласиха Хуан Гуайдо за президент и предсказаха края на действащият Николас Мадуро. Днес всякакви подобни надежди са наивни. Водената от САЩ кампания за максимален натиск – включваща санкции, международна изолация, подразбиращи се заплахи от военни действия и дори неуспешен преврат – не свали Мадуро. Дори напротив, тези действия са го направили по-силен, тъй като съюзниците му, в това число и армията, са се сплотили зад него, страхувайки се, че падането му ще ги застраши. Условията на живот на венецуелците, опустошени от неспособното правителство, санкциите на САЩ и COVID-19, удариха дъното.

Противниците на Мадуро могат да видят как политическата им съдба се срива. Основанията за президентските претенции за Гуайдо лежат в парламентарното мнозинство, което опозиционните партии спечилиха през 2015 г., в комбинация с аргумента, че преизбирането на Мадуро през май 2018 г. е фалшиво. В момента опозицията е слаба, разделена и едва забележима в Народното събрание. Правителството спечели парламентарните избори през декември, които всички, с изключение на няколко малки опозиционни партии, бойкотираха.

Лошото състояние на опозицията произтича преди всичко от нейния неуспех да доведе до промяна. Стратегията ѝ подценява способността на Мадуро да оцелее, като същевременно надценява готовността на Вашингтон да приложи неясните  си заплахи за употреба на сила.

Подкрепящите санкциите също загубиха подкрепата на съперниците на Мадуро, като се има предвид, че тези мерки ускориха икономическия колапс на Венецуела и още повече спомогнаха за обедняването на населението. Повече от 5 милиона жители на страната са избягали. Повечето останали семейства не могат да сложат достатъчно храна на масата, а съдбите на хиляди деца са завинаги променени от необратимата вреда от недохранването.

Екипът на новия американски президента Джоузеф Байдън може да промени начина си на действие, да се откаже от опитите за сваляне на Мадуро и да предприеме дипломатически усилия, насочени към поставяне на основите за споразумение, което да бъде постигнато с помощта както на левите, така и на десните лидери в Латинска Америка.

Освен предприемането на незабавни хуманитарни стъпки за облекчаване на кризата, свързана с коронавируса във Венецуела, новата администрация може също да обмисли възобновяването на дипломатически контакти с Каракас и да се ангажира постепенно да отмени санкциите, ако правителството предприеме значими стъпки като освобождаване на политически затворници и разформироване на полицейски звена, участвали в насилие. Международно подкрепените преговори, насочени по-специално към организирането на легитимни президентски избори, насрочени за 2024 г., могат да доведат до положителен резултат, при условие че и двете страни покажат, че наистина са заинтересовани от компромис.

След две години, прекарани в безплодни и вредни усилия за провокиране на внезапен политически разрив, изграждането на подкрепа за по-постепенен преход е най-добрият път напред.

6. Сомалия

В Сомалия се очертават избори на фона на ожесточени спорове между президента Мохамед Абдулахи Мохамед (известен като Фармаджо) и неговите съперници. Войната срещу ислямистката милиция Ал-Шабааб навлиза в петнадесетата си година, без да се вижда край.

Парламентарните избори бяха насрочени за средата на декември миналата година, но бяха отложени, а президентските бяха планирани за 8 февруари 2021 г. Към април нито едните не са проведени. За Сомалия не е новост да няма избран нов президент, след като мандатът на предишният е изтекъл. Същото нещо се е случвало вече два пъти, при последните двама президенти преди Фармаджо.

Отношенията между Могадишо и някои от регионите на Сомалия – особено Пунтланд и Джубаланд, чиито лидери отдавна са съперници на Мохамед и се страхуват от преизбирането му – са напрегнати, до голяма степен поради спорове относно разпределението на властта и ресурсите между центъра и периферията. Подобен раздор има тенденция да насочи общностите на Сомалия една срещу друга, включително на ниво клан, с все по-ожесточена реторика, използвана от всички страни.

Междувременно Ал-Шабааб остава силен. Групировката контролира големи части от Южна и Централна Сомалия, разширява присъствието си в сянка далеч отвъд това и редовно атакува столицата на страната. Докато самалийските лидери и техните международни партньори признават по принцип, че предизвикателстовото на Ал-Шабааб не може да бъде решено само със сила, малцина формулират ясни алтернативи. Разговорите с терористите може да са опция, но досега лидерите на движението не са показали, че искат политическо споразумение.

7. Либия

Въпреки че в началото на февруари в страната беше избрано ново временно правителство, постигането на траен мир все още е трудно.

През октомври миналата година двете воюващи страни подписаха прекратяване на огъня и битката, която бушуваше в покрайнините на Триполи и на други места в страната от април 2019 г. насам, беше прекратена. В боевете бяха убити около 3000 души и разселени стотици хиляди. Понастоящем фронтовите линии в Централна Либия са замръзнали.

Примирието е добре дошло, но прилагането му изостава. Противниците се ангажираха да изтеглят войски от фронтовите линии, да изгонят чуждестранни бойци и да прекратят всякакво чуждестранно военно обучение. Сили и на двете страни все още са на фронтовите линии, а чуждестранните военни товарни самолети продължават да кацат в съответните им авиобази, което предполага, че външни поддръжници все още снабдяват двете страни.

По същия начин напредъкът е задържан при обединяването на държавата, разделена от 2014 г. Преговорите на ООН, свикани през ноември 2020 г., събраха 75 либийци, натоварение със задачада да изберат временно правителство на националното единството и съставянето на пътна карта за избори. Но разговорите бяха помрачени от противоречия относно това как ООН избра тези делегати, тяхната законова власт, и обвиненията, че са били правени опити за подкупването им. Участниците се съгласиха за избори в края на 2021 г., но не и за правната рамка, уреждаща това.

В основата на всички проблеми е разногласието относно споделянето на властта. Поддръжниците на Хафтар настояват ново правителство да постави лагерите на двете партии на равни начала. Неговите съперници се противопоставят на включването на лидери от партията на Хафтар във всяка нова властова конфигурация.

Чуждестранните сили имат подобни контрастни възгледи. Турция иска приятелско правителство – без привърженици на Хафтар в Триполи. Кайро и Абу Даби искат да намалят влиянието на Анкара и да засилят влиянието на Хафтар.

Изглежда, че борбата няма да се разпали в близко бъдеще, тъй като външните действащи лица, макар и желаещи да консолидират своето влияние, не искат нов кръг от открити военни действия. Но колкото по-дълго условията за прекратяване на огъня остават неизпълнени, толкова по-голям е рискът инциденти да провокират връщане към войната. За да избегне този резултат, ООН трбва да помогне за изготвянето на пътна карта за обединяване на разделените институции в Либия и за деескалация на напрежението между регионалните врагове.

8. САЩ – Иран

През януари 2020 г. убийството на иранския командир Касем Сюлеймани доведе напрежението между САЩ и Иран близо до точката на кипене. В крайна сметка реакцията на Иран беше относително ограничена и нито една от страните не избра да ескалира, въпреки че температурата остана опасно висока. Новата администрация на САЩ може да успокои едно най-опасните противопоставяния в света, по-специално чрез връщането на ядрената сделка от 2015 г., известна още като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA).

Политиката на администрацията на Тръмп спрямо Иран беше определяна с термина “максимален натиск”. Това означава излизане от JCPOA и налагане на сурови едностранни санкции срещу Иран с надеждата да Техеран да бъде принуден да направи по-големи отстъпки по ядрената си програма, да намали регионалното си влияние и, някои американски служители се надяваха, дори да свали правителството в Техеран.

Санкциите опустошиха икономиката на Иран, но не постигнаха нищо друго. По време на президентството на Тръмп ядрената програма на Иран се развиваше без да бъде ограничавана от JSPOA. Техеран разполага с по-точни балистични ракети от всякога и повече от тях.

Байдън даде знак, че ще промени курса, ще се съгласи да се присъдини отново към JCPOA, ако Иран възобнови спазването на условията, и след това да се опита да договори последваща сделка за балистичните ракети и регионалната политика. Техеран сигнализира, че и той е готов за взаимно придържане към същестуващата ядрена сделка. Въпреки това, съществуват много препятствия. Правителствата на САЩ и Иран ще трябва да се споразумеят за последователност от стъпки между облекчението на санкциите и ядрените ограничения, както и за това кои санкции трябва бъдат отменени. Прозорецът може да бъде кратък, тъй като президентските избори в Иран бяха насрочени за юни и се очаква да спечели по-консервативен кандидат.

Но ако се върнат към JCPOA, по-голямото предизвикателство ще бъде да се справят с регионалното напрежение и поляризация, които, оставени да се засилват, ще продължат да застрашават сделката и могат да предизвикат конфлик. Европейските правителства проучват възможността да накарат Иран и арабските държави от Персийския залив да започнат диалог за намаляване на регионалното напрежение и предотвратяване на неволно избухване на война. Администрацията на Байдън би могла да положи пълната си дипломатическа тежест зад подобни усилия.

9. Русия – Турция

Русия и Турция често са в сговор, но често и подкрепят противоположни страни – като в Сирия и Либия – или се конкурират за влияние, както в Кавказ. Те често са партньори, като разделят раздорите по един въпрос от сътрудничеството по други, дори когато техните местни съюзници са в конфликт. И все пак, както показва свалянето на руски самолет от Турция през 2015 г. в близост до турско-сирийската граница и убийствата на десетки турски войници през 2020 г. при въздушни удари от подкрепяни от Русия сирийски сили, рискът от неочаквани конфронтации е висок. Докато турсият президент Реджеп Тайип Ердоган и руският му колега Владимир Путин досега се оказаха умели в управлението на подобни проблеми, всичко може да задълбочи конфликтите, в които са заплетени и двамата.

Противоречията в отношенията между Анкара и Москва са най-ясни в Сирия. Турция е сред най-яростните чужди противници на президента Башар Асад и твърд привърженик на бунтовниците. Междувременно Русия застана зад Асад и през 2015 г. се намеси, за да обърне решително войната в негова полза. Оттгова Турция се отказа от свалянето на Асад, по-загрижена за борбата със Силите за народна защита, сирийски клон на Кюрдската работническа партия, която води борба срещу Турция в продължение на почти четири десетилетия и която Анката счита за терористична организация.

Сделка от март 2020 г. между Москва и Анкара спря последната битка в Идлиб, последният регион, контролиран от бунтовниците в севеоападната част на Сирия, и показа доколко двете сили се нуждаят една от друга. Русия очаква Турция да умиротвори региона. Анката признава, че друга офанзива на сирийското правителство, която може да доведе до нова бежанска вълна от стотици хиляди сирийци към Турция, зависи от руската въздушна подкрепа, което дава на Москва условно право на вето върху такава операция. Но статуквото е крехко – сирийската война не е приключила и поредната офанзива в Идлиб, подкрепена от Русия, остава възможна.

Русия и Турция също бяха замесени в неотдавнашната война за Нагорни Карабах. Русия има военен съюз с Армения, но избягва да избира страни и в крайна сметка посредничи за постигане на прекратяване на огъня. Турция предостави на Азербайджан дипломатическа и военна подкрепа, като турски (и израелски) безпилотни летателни апарати помагаха за подавянето на арменската противовъздушна отбрана. Въпреки конкуренцията си в Южен Кавказ, и Москва, и Анкара спечелиха този път. Русия разположи миротворци и драстично увеличи влиянието си в региона. Турция може да твърди, че е изиграла значителна роля за победата на Азербайджан и ще се възползва от търговския коридор, създаден със споразумението за прекратяване на огъня.

Парадоксално, точно както Москва и Анкара се състезават на все по-голям брой бойни полета, връзките им са по-силни, отколкото са били от известно време. Тяхната „неприкосновеност“ е характерна за по-широките тенденции – свят, в който незападните сили все повече се отблъскват срещу САЩ и Западна Европа и са по-напористи и по-склонни да сключват колебливи съюзи.

Русия е в напрегнати отношения със Запада на фона на конфликтите в Украйна и Сирия, обвиненията за намеса в избори и отстраняване на противници на чужда земя, както и санкции на САЩ и Европа. Турция се противопоставя на подкрепата на САЩ за СНЗ и на американския отказ да екстрадира Фетхулах Гюлен – духовник, когото Анкара обвинява в организиране на опита за преврат през 2016 г., както и на европейските критики за срив на демокрацията в Турция и заради ситуацията около Кипър. Санкциите, наложени от Вашингтон в отговор на закупуването и изпитването от страна на Анкара на руската система за противовъздушна отбрана С-400, засилват напрежението между Анкара и Вашингтон. Чрез сключването на двустранни сделки в различни конфликтни зони и Русия, и Турция виждат потенциална печалба.

И все пак връзките, родени от възможности, не винаги траят. Със съответните им сили, разположени в близост до множество предни линии, изобилства от потенциални точки на конфликт. Спадът в отношенията им може да доведе до проблеми и за двете нации и в повече от една конфликтна зона.

10. САЩ – Китай

Мнозина анализатори очакваха, че след слизането на Доналд Тръмп от власт отношенията между САЩ и Китай нямат да имат ясно изразен конфтонтационен характер. Изследователи от Eurasia Group смятат, че в отношенията между двете страни трябва да се вземат предвид три нови фактора: прехвърляне на напрежението с Китай от Съединените щати към техните съюзници, конкуренция между двете велики държави за изцеляване на света и друга в сферата на зелените политики. Накрая тази година двустранното съперничество ще бъде толкова силно, колкото и миналата и това е опасно.

Според данни от доклада “Top risks 2021” на Eurasia Group за разлика от администрацията на Д. Тръмп, която едностранно провеждаше по-остра китайска политика, Джоузеф Байдън ще потърси координация със съюзници в тази област, търсейки многостранен фронт срещу конкретни китайски икономически политики и политики за сигурност. Европейският съюз, Япония и Индия ще бъдат ключови в стратегията на САЩ. Въпреки постигането на инвестиционно споразумение между Китай и ЕС, новата администрация ще има известни успехи – подозренията към Китай нарастват. На свой ред това ще стане причина за създаването на по-дълбоки пукнатини между Пеник и тези американски съюзници. Но създаването на широк, единен фронт за Китай няма да се случи лесно. Пекин ще нападне страните, тясно координиращи се с Вашингтон, както направи срещу Австралия. В други случаи Пеник ще предложи свои свобствени икономически стимули, за да отблъсне усилията за обграждане. Това ще създаде битка за дипломация, която ще послужи като допълнителен дразнител за отношенията между САЩ и Китай.

САЩ и Кирай ще се опитат да увеличат своето влияние като предоставят ваксини на други страни. Китай е готов да надмине САЩ. Сдържайки до голяма степен пандемията в границите на страната, мощният китайски държавен апарат ще може да изнася по-лесно ваксини. И за разлика от най-добрите налични ваксини в САЩ, настоящите китайски ваксини могат безопасно да се преместват при относително висока температура, което ги прави привлекателни за страните с ниски и средни доходи, които нямат инфраструктурата за студена верига.

Вторият нов източник на напрежение ще бъде съперничеството в зелените технологии. Като се ангажира да достигне пикови емисии на въглерод преди 2030 г. и да стане неутрален до 2060 г., Китай се стреми да спечели точки за публична дипломация. Пекин вече се радва на голяма преднина в много от ключовите вериги за доставка на чиста енергия през XXI век, от батерии и електрически превозни средства до слънчеви, вятърни и други. И тук САЩ ще са готови да наваксат, използвайки инструменти на индустриланата политика, които бележат отклонение от неолиберализма от следвоенния период. Ще направят големи инвестиции, за да пренасочат части от тези вериги за доставка на чиста енергия обратно към САЩ, като опитат и да посрамят китайските инвестиции за въглища в чужбина и ще съберат съюзници, за да окажат натиск върху Китай по въпросите на климата и чистата енергия.

Усилията на САЩ да привлекат съюзници, дипломацията за ваксини и конкуренцията в областта на енергийните технологии ще взаимодействат с дългогодишното напрежение, за да усложнят още повече отношенията между САЩ и Китай, като всичко това ще поддържа значителен шанс за грешни изчисления и ескалация по време на криза.

Дали 2021 г. ще бъде по-добра от 2020? Предпазливият отговор е да. COVID-19 продължава да съществува, но наличието на ваксини и по-доброто разбиране на вируса навежда към оптимистични прогнози за края на година. В същото време няколко събития – президентстовото на Байдън, важни конференции на високо равнище, избори в редица страни – може да означават ново начало за многостранни политически подходи и институции, както във политически, така и в икономически и климатичен аспект.

2021 г. може да бъде началото на по-конструктивен и съвмествен подход към глобалните предизвикателства. Но имайте предвид, че дори ако 2021 г. донесе добър старт, ще са необходими години, за да се преодолеят последствията от COVID-19 и другите належащо глобални предизвикателства. Бързите корекции и политически игри не са достатъчни.

Полетът на човечеството към звездите

0

На 12 април се отбелязва Международния ден на космонавтиката и авиацията. Денят е избран, тъй като на тази дата през 1961 г. в 09:07 московско време, Юрий Алексеевич Гагарин отлита в Космоса от космодрума „Байконур“ с космическия кораб „Восток 1“. С това отбелязваме началото на космическата ера за човечеството и изследването на Космоса непосредствено от човек. На този ден си припомняме колко далеч стигнахме в науката и технологиите, колко нови неща научихме за необятното пространство и колко много работа ни чака още. С това се изправяме и пред някои от най-наболелите теми в сферата на космическото изследване: устойчиви космически кораби, космическият боклук и много други.

Устойчивите космически кораби са тези, които може да се използват повече от веднъж и чиито материали да бъдат рециклирани и използвани отново, а не захвърляни, предизвиквайки още боклук.

Това обаче не е единственият екологичен проблем, свързан с космонавтиката. Емисиите от въглероден диоксид от космическите програми са се покачили в течение на времето. Колкото по-голяма е ракетата, толкова повече гориво е нужно, за да може тя да излети. Нека не забравяме, че ракетата е от около 95% гориво. Докато НАСА работят с двигатели, състоящи се от течен кислород и водород, в SpaceX разчитат изцяло на керосина. Може и да не ни се струва толкова много в сравнение със световните нива на изгарянето на въглероден диоксид, но ако SpaceX пуска много често ракети, както планират, това ще се превърне в сериозен проблем.

Но нека се фокусираме и върху позитивите от изстрелването на ракети в космоса.
Със зачестяването на космическите мисии и интереса към т.нар. бизнес с пътуване в космоса, човечеството става все по-амбициозно в стремежа си да създава нови технологии, които да подобрят мисиите и най-вече безопасността и комфорта на космонавтите в орбита. Това от своя страна привлича много инвеститори и спонсори, което мотивира интереса на много млади хора в точните науки, тъй като знаят, че технологиите напредват и мисиите са по-вълнуващи от всякога.

Проблемът за т. нар. „космически боклук“ е наболял от години, тъй като материалите, направени от човека, остават в орбита на нашата планета, докато не се разградят или сблъскат с разни космически обекти. По последни данни, към октомври 2019 година има близо 20 000 изкуствени обекта в орбита над Земята, включително 2218 спътника в експлоатация. Въпреки че има 2000 активни сателита, които в орбитата на Земята, все още има 3000 неактивни, които блуждаят из пространството. Освен това, около 34 000 са и парчетата от космически боклук с диаметър, по-голям от 10 см и милиони по-малки парчета, които могат да предизвикат катастрофални последици, ако се срещнат не с когото трябва. Те не застрашават пътуваният до космоса, но могат да се сблъскат с активни сателити и да ги повредят или дори разрушат. Ако искаме да обзавеждаме с нови действащи сателити заобикалящото ни пространство, ще трябва да започнем да разчистваме това, което сме оставили след над. За наша радост, през 2020 г. Европейската космическа агенция подписа договор за 105 милиона долара с швейцарския стартъп „ClearSpace” да бъде премахнат орбиталният боклук. Компанията се ангажира да изобрети космически кораб-робот с четири ръце, който ще премахне боклука от орбита на нашата планета. Това би трябвало да се случи през 2025. Можем само да се надяваме, че нещата ще се развият в наша полза.

12 април е ден за размисъл. Размисъл върху всички значими събития в сферата на космическата индустрия, всички хора, допринесли за благото на науката, на бъдещото ни изследване на необятното и на неспирната жажда за търсене на отговори на въпроси, които преди дори не сме смеели да си зададем.

Последни публикации

Copy link
Powered by Social Snap