Home Blog

Време ли е за реформа в СЗО?

В разгара на най-голямата здравна криза от създаването на ООН, светът е приковал вниманието си към Световната здравна организация (СЗО) не само заради препоръките на експертите ѝ, но и заради проблеми в управлението, които стават обект на все по-голямо медийно внимание.

От началото на епидемията СЗО води държавите в борбата срещу новия вирус. Ежедневни пресконференции от Генералния директор, Тедрос Гебрейесос, дават информация за броя на заразените и тяхното териториално разпределение още преди епидемията да се превърне в пандемия. С разпространението на COVID-19 в почти целия свят обаче критиките към Световната здравна организация за неадекватни мерки и реакция, се засилват.

Най-силно отекнаха обвиненията към СЗО, когато американският президент Доналд Тръмп обяви, че е дал разпореждане на администрацията си за временно спиране на финансовата вноска на САЩ към СЗО, поради съмнения за прикриване на информация за разпространението на вируса и лошо управление, което е загубило ценно време на държавите в борбата срещу коронавируса.

Сред аргументите на Доналд Тръмп бяха липсата на адекватна реакция на СЗО още в началото на епидемията, когато тя не е изпратила достатъчно експерти, които да установят причините за възникването и разпространението на COVID-19 и не е призовала Китай за повече прозрачност и споделяне на информация за заразата. Това далеч не е първият случай на остра критика към ООН и оттегляне от споразумения от началото на мандата на Доналд Тръмп. През 2019 г. САЩ официално се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата.

Срещата на Г-7 и времето за трудни въпроси

След провелата се през изминалия месец конферентна среща на лидерите от Г-7, резултатът бе твърда позиция, че сега не е време за ограничаване на финансирането на организации като СЗО и че само чрез общи усилия с всички възможности на многостранната дипломация битката с вируса може да бъде спечелена. Още тогава обаче световните лидери споделиха нуждата от внимателно проучване и разследване на действията на СЗО, както и задаването на “трудни въпроси“, на които трябва да се търсят отговори. Ето че времето за това дойде, след като само преди седмица в рамките на виртуално заседание, държавите – членки на СЗО приеха резолюция, с която се съгласиха да бъде проведено независимо разследване на действията на организацията при справяне с пандемията от COVID-19.

Нека обаче разгледаме какви са основните дейности и цели на Световната здравна организация и как тя се финансира.

Kакво всъщност прави СЗО?

СЗО е основана през 1948 г. със седалище в Женева, а функциите и бюджетът ѝ се определят от всички държави членки. Задачите ѝ се простират от подобряване на здравните услуги по света и достъп на повече хора до основни здравни грижи, ограничаване на разпространението на заразни болести, до предвиждането на глобални здравни кризи като настоящата и тяхното овладяване.

Един от основните приноси на организацията за световното здраве още от 70-те години на миналия век е създаването на Програмата за имунизиране, с помощта на която милиони деца по света биват ваксинирани. Организацията, също така, работи за подобряване достъпа до антибиотици, чиста вода и санитарни условия, които силно намаляват рисковете от разпространение на зарази.

Източник: WHO Africa

СЗО създава редица научни фондове, привличайки учени от цял свят, които да работят върху някои от най-наболелите проблеми на медицината, включително изследването на антибиотичната резистентност на световното население, която се превръща в проблем, критичен за световното здраве.

В резултат от дейностите по превенция, проследяване и лечение от страна на СЗО и нейните глобални партньори в периода 2000 – 2015 г. броят на смъртните случаи, причинени от малария е намалял с 60%, а смъртността от туберколоза е спаднала с 30%. Организацията има важен принос в спасяването на живота на милиони деца по света, заболели от дребна шарка, а детският паралич днес почти напълно е изкоренен.

СЗО има ключова роля и в ограничаване на разпространението на ебола – вирусна инфекция, със средно 50% смъртност, която в различните периоди на разпространение на заразата, открита през 1976 г., е варирала между 25 и 90%.

Как се финансира СЗО?

Източник: WHO

Източниците на финансиране на Световната здравна организация са различни. Около 35% от бюджета на организацията идва от държавите – членки на СЗО, което се равнява на 1.79 млрд. щатски долара. Най-голяма вноска правят Съединените щати (553 млн. щ.д.), следвани от Великобритания (293 млн. щ.д.) и Германия (214 млн..д.). Трите държави заедно допринасят за над половината от бюджета, гарантиран от държавите членки. България допринася със 114 000 щ.д. от държавния си бюджет. Останалата част от финансирането на СЗО се формира от филантропски фондации, международни организации, дарения от бизнеса и частни лица.

Най-значителна част от общия бюджет на организацията бива усвояван в борбата срещу детския паралич, имунизации, подобряване на достъп до основни грижи, както и за управление и администрация. Вглеждайки се в териториалното разпределение на финансовите средства, можем да видим, че те са насочени преди всичко към африканските държави и тези от Източното Средиземноморие (Сирия, Ливан, Палестина, Йордания).

Какво показват предишни независими доклади и научен ли е урокът от епидемията от ебола ?

Критиките към СЗО, свързани с настоящата пандемия са ненавременни действия, липса на ефективни пропоръки, а често и противоречиви такива към държавите. Чести са обвиненията, че организацията защитава интересите на Китай.

Един от аргументите срещу СЗО е нейно официално съобщение от 14 януари, когато СЗО съобщава: „Първоначалните изследвания на ситуацията в Китай сочат, че няма доказателство за пренасяне на заразата от коронавируса от човек на човек“.

СЗО бива обвинявана и че е игнорирала информация от тайванските власти за сериозността на вируса още през декември, както и че умишлено не дава гласност на мерките, които Тайван предприема за справяне с COVID-19. Островът се превърна в добър пример, успявайки да овладее и контролира разпространението на коронавируса, а междувременно отношенията му със СЗО се изостриха.

През 2014 г. в борбата срещу ебола, СЗО по подобен начин бива разкритикувана, че оперативните ѝ действия са неефективни, че често има несъответствие между нормативно заложените ѝ функции и реалния капацитет на работа. Както и в кризата с COVID-19, СЗО реагира прекалено бавно в началото на епидемията и не успява да алармира навреме световната общност за опасностите от бързо разпространение на заразата.

През 2015 г.  Изпълнителният съвет на СЗО взима решение за създаване на Независим панел за оценка (Ebola Interim Assessment Panel), съставен от група от независими експерти, които да оценят реакцията на организацията при епидемията от ебола. Задачата на експертите се състои в оценката на три компонента от дейността на СЗО, а именно:

  • следване на Международните здравни правила;
  • капацитет на СЗО за справяне при здравни кризи;
  • сътрудничество на СЗО със здравните системи и хуманитарни организации.
Източник: UNICEF / Naftalin

Незивисимият панел от експерти установява категорично, че задействането на всички механизми на хуманитарната система при епидемията от ебола се е случило прекалено бавно.

На първо място, в доклада на Независимия панел се споменава, че промени в СЗО са необходими, за да изпълнява тя ролята си на „пазител на глобалното здраве“. Те обаче ще изискват участието не само на организацията, но и на Генералния секретар на ООН и на всички държави членки.

Една от препоръките на експертите e въвеждането на стимули на държавите – членки да докладват на СЗО за наличието на рискове за обществено здраве, както и увеличаване на финансовия принос на държавите със 100 млн. щ.д., които да бъдат насочени само за подготовка за отговор при епидемични кризи. Препоръчва се и нова стратегия за разпределение и организиране работата на регионалните офиси на СЗО по света, вземайки се предвид спецификата на всяка държава.

Впечатление прави препоръката на независимите експерти за създаване на Център за подготовка и отговор при кризи, чиято дейност да се следи от независим борд. Председателят на този борд следва да представя Годишен доклад за здравната сигурност на глобално ниво пред ръководството на СЗО и пред Общото събрание на ООН.

Анализирането на действията на здравната организация при епидемията от ебола е ключово за подобряване работата на организацията и отговора ѝ при епидемични и други здравни кризи. Всеки ненаучен урок тогава е довел до бавна и неефективна реакция при пандемии като днешната с COVID-19. Именно затова е критично важно сегашната ситуация и механизми на реакция да се анализират и оценят, за да сме подготвени за следващата пандемия, която може да е още по-смъртоносна от сегашната. А какво ще покаже независимото разследване на действията на СЗО при пандемията от COVID-19, предстои да разберем.

Източници: WHO; Ebola Interim Assessment Panel

„Благодаря на хората!“ Национален форум „С очи за всички“

Замисляли ли сте се колко често казвате благодаря на някого? Ще ви разкажа за един форум, в който изразът „Благодаря на хората!“ се повтаряше с трепет в гласа след всяка лична история в най-чистия и искрен вид. Всъщност това не бяха обикновени истории. УНИЦЕФ изправи пред нас най-силните хора на планетата Земя. От онази порода, за които казват, че трудностите са им отредени. Става въпрос за хората, които се изправят пред повече предизвикателства, отколкото всеки друг, но същевременно откриват своята суперсила и някак си тя изглежда неизмерима на фона на един обикновен човешки живот.

Под патронажа на министър-председателя на Република България, г-н Бойко Борисов, по случай 30-тата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето УНИЦЕФ, заедно с Министерство на труда и социалната политика, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ) и НДК, на 20 ноември организираха Национален форум „С очи за всички“. В партньорство се включиха Нова телевизия, Нет Инфо, Българската национална телевизия и Дневник.

Конференцията бе открита от Дилиян Манолов от фондация „Визионер“ и Български младежки делегат към ООН, мандат 2018/2019, Бисер Петков, Министър на труда и социалната политика, Омбудсманът на Република България – Диана Ковачева и д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България.

Дилиян Манолов – представител на фондация „Визионер“ и Български младежки делегат към ООН, мандат 2018/2019, Източник: УНИЦЕФ България

Хората се опитваме да компенсираме уврежданията“ и „бариерите са в нашите глави“, заяви още в самото начало на конференцията Омбудсманът на Република България, Диана Ковачева.

В първия панел чухме историите на Мариета Петрова, Мария Александрова, Калинка Асенова, Петър Нефтелимов и Янис Макдейвид. Всеки един от тях поднесе личната си история по изключително интересен начин. Техен модератор бе Дарин Маджаров, създател на образователната платформа Уча.се.

Графично представяне на Национален форум „С очи за всички“, Източник: УНИЦЕФ България

Участниците разкриха предизвикателствата, пред които са се изправяли, например често отправяни към тях реплики като „това е невъзможно за теб“, „какво да те правя сега?“ и т.н. Това са само някои от поставените им бариери от обществото, но въпреки това с много труд, болка и обич, те успяват да сбъднат и невъзможното.

Основата, която се положи в панела, бе, че уврежданията не са липса на конкретна способност, а напротив, те развиват нови способности у хората с физически затруднения. Всеки един от участниците успя да докосне сърцето на присъстващите. „Вие давате стойност не само на самите вас, но и на всички около вас“, заключи Дарин Маджаров, в края на дискусията.

Дарин Маджаров, създател на Уча.се и Калинка Асенова, участник в първия панел, Източник: УНИЦЕФ България

Приобщаващото образование е ключът, но бизнесът е важен, за да продължим

Това казва Юрий Вълковски, изпълнителен директор на „Reach for Change“ България, и акцентира върху въпроса кои практики са устойчиви. „Най-позитивното е, че има енергия за промяна в българското общество. Кой е генераторът на промяната? Вярваме, че тръгва отдолу нагоре“. Г-н Вълковски разказа как всяка година се разглеждат по 200-300 социални инициативи в България и се избират 5, главно такива, които биха могли да се разрастват и да бъдат чути.

Калинка Асенова, друг участник в конференцията, покорява върхове в буквалния смисъл на думата. Тя обича катеренето и пещерното дело, макар много хора да смятат това за лудост, поради зрителните й увреждания. „Ние можем да научим много от природата и не трябва да я подценяваме. За да приемеш другите, първо трябва да приемеш себе си. Първата победа винаги става в главата. Не бъдете спирачки за нас, но не бъдете и двигатели“. В същия дух д-р Лидия Маринова, член на Общински съвет Варна, подчерта, че в тази зала вижда много победители.

Участници от първия панел, Източник: УНИЦЕФ България

Петър Нефтелимов, доброволец, предприемач и автор на блог за практически съвети за бизнеса, открива своя начин, за да достигне до хората – технологиите. В своята история той наблегна върху мотивацията за работа на хората с физически увреждания. Според Нефтелимов: „Това са хора, които оценяват шанса, който им давате и работят с цялото си сърце“.

Програмата „Open Mind“ на Теленор е социално-корпоративен проект, създаден за включването на хора с физически увреждания в бизнеса. „Освен предизвикателствата, ние имаме и много ползи от работата си с тях. С тази програма ние насърчаваме толерантността и разбирането в компанията и обучаваме лидерите си на това“, отбеляза Радостина Тодорова – бизнес партньор „Човешки ресурси“ в компанията. До този момент в Теленор са наети 17 човека със специални потребности.

Янис Макдейвид е мотивационен лектор и автор на книгата „Вашият най-добър живот“. Ражда се без ръце и крака, което би събудило съжаление у много хора. Истината е, че това е последното усещане при среща с него, защото той по нищо не се различава от тези, които не са в неговото положение. „Запитах се кои са нещата, в които съм най-добър?“ Тогава той открива своята суперсила. Разбира се, не я нарича така – споделя, че това е просто мъчно постигнато приемане на себе си.

Янис Макдейвид, мотивационен лектор и автор на книгата „Вашият най-добър живот“, Източник: УНИЦЕФ България

Миналата година Макдейвид сбъдва една своя мечта – изкачва планина в Перу, носен от приятелите си на гръб. „Бях като турист в раница„, смее се той. Следващата му цел е Килиманджаро, която ще осъществи още идната година. Според Макдейвид, българското общество трябва да спре да говори за проблемите и предизвикателствата и да започне да говори за това от какво имаме нужда, за да живеем живота си по най-добрия начин.

Държавата и бизнеса за хората с интелектуални затруднения

Държавата също се старае да покрие нуждите на хората с интелектуални затруднения, но все още остават пролуки, които предстоят да се разрешат.

Варна е една от областите, в които напоследък най-усилено се работи за подобряване условията на децата с физически увреждания. Там има около 400 деца, които са имали проблеми с хранителния режим в училищата. За да се реши този проблем, в община Варна са възприети добри практики например, изискване постоянно присъствие, както на медицинска сестра в училищата, така и присъствие на лекар и се изграждат допълнителни съоръжения като рампи и асансьори за самостоятелен достъп.

Бюджетът на Министерство на труда и социалната политика е с 30 милиона повече от предходната година по данни на зам.-министър Зорница Русинова. В партньорства с неправителствени организации, тя вярва, че този подход ще отвори врати към възможно най-широк спектър от хора, които да споделят нуждите си в следващите години.

Свикнали сме да поставяме акцент главно върху затрудненията. Все още е така. Всеки един от нас е агент на промяната. Идеята е да приемеш различието на другите като нещо, което те обогатява“, заключи зам.-министърът за труда и социалната политика.

Все още остават някои неразрешени въпроси като например защо държавната издръжка за социалните услуги приключва след пълнолетие? Това бе една от важните теми, която повдигна пълнолетен човек с увреждания, присъстващ на форума, и остана без отговор. Въпросът заслужава специално внимание.

Ролята на медиите

Мария Чернева, журналист от БНТ, и Юрий Вълковски от фондация „Reach for Change” и организатор на конкурса „Промяната“ съвместно с Нова телевизия акцентираха върху ролята на медиите за подкрепата на работата за социалното включване на децата и младежите с различни способности.

Г-н Вълковски провокира присъстващите с въпроса: „Кое е системата? Само държавата ли? Медиите? А родителите? Децата? Истината е, че всеки един от нас би могъл да бъде герой на промяната.

Участници във втория панел на форума, Източник: УНИЦЕФ България

На мотивационния лектор Янис Макдейвид му е отнело 8 години, за да намери най-доброто за себе си. Можем да вперим поглед в негативите и да стоим залостени зад своята орисия, а може и да изберем да видим предимствата на ситуацията. Самият Макдейвид се шегува, че личното му предимство е, че не му се налага да си купува обувки… Представете си какви са вашите предимства.

Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, Източник: УНИЦЕФ България

Най-важният въпрос според д-р Джейн Муита от УНИЦЕФ е какво всеки един от нас би могъл да направи. „Важно е да се вгледаме във визията на Конвенцията“, настоя д-р Муита и отправи своя призив да гледаме през очите на всеки.

Тайван – малкият остров с голямо значение в американо-китайските отношения

0

Председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси пристигна в Тайван късно на 2 август, превръщайки се в най-високопоставеният избран американски служител, посетил Тайван, след посещението през 1997 г. на тогавашния председател Нют Гингрич. Китай, който смята Тайван заотцепила се от него провинция, незабавно обяви, че ще проведе военни маневри в отговор за нейното посещение. Напрежението между КНР и САЩ бързо се засили, тъй като визитите на чуждестранни високопоставени служители се приемат от Китай като признание на суверенитета на острова.

Администрацията на американския президент Джо Байдън и Нанси Пелоси заяви, че Съединените щати остават ангажирани с така наречената политика за „един Китай“, която признава Пекин, но позволява неофициални отношения и връзки в областта на отбраната с Тайпе.

Говорителят определи пътуването като част от по-широка мисия във време, когато „светът е изправен пред избор между автокрация и демокрация“. Посещението й идва, след като тя ръководи делегация на Конгреса в украинската столица Киев през пролетта.

Скоро след пристигането на Пелоси, Китай обяви поредица от военни операции и учения, които последваха обещания за „решителни и строги мерки“.

12 дни след посещението на Пелоси, на 14 август, група от петима членове на конгреса направи второ посещение на острова в рамките само на месец. Китай отговори на визитата с нови военни учение във водите около острова, както и с персонални санкции за тайвански политици.

Защо въпросът за Тайван е толкова чувствителен за Китай?

Тайван е остров на около 150 километра от брега на Югоизточен Китай. Историческите източници предполагат, че островът за първи път попада под пълен китайски контрол през 17-ти век, когато династията Цин започва да го управлява. С победата на комунистите гражданска война в Китай между Гуоминдана (националистите), начело с Чан Кайши и комунистическите сили, начело с Мао Дзедун, през 1949 г. Мао Дзедун обявява създаването на Китайската народна република, а Чан Кайши бяга с останките от националистическото си правителство в Тайван.

В продължение на две десетилетия Съединените щати подкрепят Чан Кайши, застъпват се за смяна на режима в континенталната част на Китай и настояват, че Тайпе, а не Пекин, е законната столица, която да представлява страната на международната сцена.

Нещата се променят през 1972 г., когато президентът Никсън предприема политика на привличане на Пекин като партньор на Америка в сдържането на Съветския съюз. Връхна точка на тази политика е посещението на президента Никсън в Пекин през февруари 1972 г. Своеобразна прелюдия към срещата е приемането от САЩ през октомври 1971 г. на резолюция № 2758, озаглавена „Възстановяване на законните права на Китайската народна република в ООН.“ С други думи, мястото в Съвета за сигурност на ООН премина от Тайван към Китай.

С цел нормализиране на отношенията с Пекин, през годините са подписани три внимателно координирани съвместни комюникета. Тези документи, издадени през 1972, 1979 и 1982 г., служат като основа на китайско-американските отношения, затвърждавайки идеята за „един Китай“. В тях Вашингтон обещава, че вече няма да поддържа официални връзки с Тайпе, че няма да има американски войски и военни съоръжения на острова и че САЩ ще продължат да продават само внимателно подбрани отбранителни оръжия на Тайван и то в ограничени количества. С третото комюнике САЩ се съгласяват да ограничат качеството и да намалят количеството на оръжията, продавани на Тайван. Въпреки това, с мълчаливото съгласие на континентален Китай, Съединените щати поддържат други „неформални“ отношения с Тайван. Междувременно Пекин изоставя заявената си решимост да „освободи“ Тайван със сила и започва да полага последователни усилия за мирно прекратяване на разделението на Китай.

През 2005 г. председателите на Китайската комунистическата партия и Гуоминдана се срещат в Пекин. Те се съгласяват с принципа за „един Китай“ и се споразумяват за широк набор от практически връзки през Тайванския пролив. През 2015 г. тогавашният президент на Тайван Ма Инджоу се среща в Сингапур с колегата си от континентален Китай Си Дзинпин. Тази среща бележи кулминацията на разведряването в отношенията между двете страни.

Нагласи в Тайван

В последните години все по-осезаемо се усеща отдръпването на Тайван от договорката за „един Китай“. Според скорошни проучвания все по-голямата част от населението на острова се самоопределя като жители на Тайван.

От друга страна потенциалът на континентален Китай да наложи със сила евентуално обединение с Тайван досега е бил ограничен от собствената му военна неспособност, американските възможностите за възпиране и желанието на Тайван да организира ефективна съпротива срещу нахлуване и окупация. Но все по-решителното утвърждаване на тайванските лидери, деклариращи желанието си да се отделят от Китай, както и желанието на Китай да има водеща роля в световните дела, стартираха сериозна програма за модернизация на Народноосвободителната армия на Китай (НОА) през последните години.

Сепаратистите в Тайван знаят, че не могат да убедят континентален Китай да им предостави независимост или да спечелят войната за отцепване. Те разчитат на намесата на Съединените щати, за да защитят дръзкото си предизвикателство срещу принципа на „един Китай“. Това им позволява да поддържат сравнително ниски разходи за отбрана и да прехвърлят рисковете от провокиране на кървав сблъсък към Съединените щати.

Реакции след посещението

Не е изненада, че китайската реакция не закъсня. В изявление, публикувано още на 2 август, Министерството на външните работи на Китай определи посещението на Пелоси като „сериозно нарушение на принципа за един Китай и разпоредбите на трите китайско-американски съвместни комюникета“. В изявлението КНР твърдо заявява, че Тайванският въпрос е най-важният и чувствителен въпрос в отношенията между Китай и САЩ и, че ще има сериозни последици, ако Щатите не прекратят опитите си да помагат на Тайван в търсенето на независимост от Китай.

Китай не ограничи реакцията си само до публикуването на тази позиция. Китайската армия изстреля 11 балистични ракети във водите около Тайван на 4 август, почти двойно повече от броя, изстрелян през юли 1995 г. по време на Третата криза в Тайванския пролив, провокирана от посещение на тогавашния тайвански президент Ли Тенг Хуей в САЩ.

В допълнение на тези действия, Китай наложи персонални санкции на Пелоси и близки членове на семейството й. Освен това прекрати диалога със САЩ по темите: отбрана, военноморска безопасност, сътрудничеството при връщането на нелегални имигранти, криминалните разследвания, транснационалната престъпност, борба с наркотиците и изменението на климата.

Последното буди доста притеснения, тъй като Китай и Съединените щати са замърсители на климата номер 1 и номер 2 в света, като заедно произвеждат близо 40% от всички емисии от изкопаеми горива.

Съвместна сделка между САЩ и Китай за борба с изменението на климата, сключена от Си и тогавашния президент Барак Обама през ноември 2014 г., се счита за повратна точка, довела до забележителното Парижко споразумение от 2015 г., в което почти всяка нация в света обеща да се опита да ограничи емисии на улавяне на топлина газове.

Правителствата в Югоизточна Азия, от своя страна, се придържат към по-меки изявления, наблягащи на важността на усилията на САЩ и Китай да избягват евентуална по-нататъшна ескалация на напрежението.

Япония, един от най-ентусиазираните поддръжници на китайската стратегия на Вашингтон, увеличи координацията със Съединените щати по отношение на Тайван. Японският министър-председател Фумио Кишида заяви, че китайските военни учения, насочени срещу Тайван, представляват „тежък проблем“, който застрашава регионалния мир и сигурност. Това изказване бе направено, след като пет балистични ракети, изстреляни в рамките на ученията, се приземиха в японската изключителна икономическа зона. Но, въпреки че нагласите в страната са в подкрепа на Тайван, Япония също предпочита да избегне всякакви ненужни нови търкания между Съединените щати и Китай, с когото го свързват значителни търговски връзки.

Интерес предизвика реакцията на президента на Южна Корея – Юн Сук Юл, който не се срещна лично с Пелоси, както бе предвидено в програмата й, оправдавайки решението си с почивка, планирана преди обявяването на визитата й. Действията му бяха разчетени като опит да избегне евентуално напрежение с Китай, който е най-големият търговски партньор на Южна Корея.

Някои анализатори смятат, че оттук-нататък Пекин няма да бъде мотивиран да постига каквито и да било стратегически споразумения с администрацията на Байдън. Евентуалните двустранни споразумения – политически, икономически, военни – ще бъдат предимно тактически, ситуативни. Приоритетите на Китай ще започнат да се изместват към по-надеждни и предвидими партньори за тях партньори, главно сред водещите страни от глобалния Юг.

Въпреки по-скоро сдържаната реакция на Китай след посещението на Пелоси и временното затишие на напрежението, светът ще продължава да следи с интерес събитията в региона.

Автор: Стела Абдулджалил

Друпади Мурму – жена от племенна общност, учител, политик и новият президент на Индия

0


На 21 юли законодателите избраха 15-тия президент на Индия – Дроупади Мурму – първият човек от племенна общност на тази длъжност, най-младият кандидат, който е избран, както и втората жена, след Пратибха Патил, която поема ролята на президент на Индия. Президентът на Индия до голяма степен има церемониална позиция, а съгласно конституцията на страната изпълнителната власт принадлежи на премиера и кабинета му.
И все пак президентът може да играе решаваща роля по време на политическа нестабилност, като реши коя партия може да формира федерално правителство, когато парламентарните избори са недостатъчни. Президентът също така може да помилва осъдени на смърт.
Коя обаче е новият президент на Индия? Родена през 1958 г. в село Упарбеда, област Одиша, Марму е дъщеря на кмета на селото. От ранна детска възраст подхожда сериозно към образованието си, за което е подкрепяна от семейството си. На 5-годишна възраст се премества в по-голям, съседен град, където учи, а по-късно завършва и бакалавърска степен в Женският колеж „Рама Деви“. Тя е единствената от семейството си, която завършва колеж. Докато учи, се запознава с банкера Шаям Чаран Мурму, за когото се жени. Двойката има три деца.
Дроупади Мурму започва професионалния си път в департамента по напояване в Одиша, а по-късно става учителка в местно училище. По време на учителската си дейност никога не поисква да взема пълна заплата.
Пътят към политиката идва съвсем естествено за нея. Идва от семейство, в което и баща ѝ и дядо и са част от политиката. През 1997 г., когато страната празнува 50-тата година на независимост, Дроупади Мурму влиза в политиката. Тя се присъединява към Индийската народна партия (ИНП) и е избрана за съветник на областния управител. Това става сравнително лесно, тъй като тя е популярна сред родителите на децата, на които преподава. Известна е и със социалната си работа. Популяризира образованието и културното развитие сред съседните селища. По-късно през 2000 г. печели място в Законодателно събрание на Одиша. Когато Одиша е под управлението на коалиционното правителство на ИНП и Народната партия на Бижу (местна партия), Мурму е държавен министър на търговията и транспорта от 2000 г. до 2002 г. и министър на развитието на рибарството и животинските ресурси от 2002 г. до 2004 г. През 2007 г. ѝ е връчена награда „Нилканта“ за най-добър член на Законодателното събрание, връчена от самото Събрание на Одиша.
Мурму се заклева като губернатор на Джаркханд на 18 май 2015 г., превръщайки се в първата жена от племенен произход и първият човек от Одиша, който заема длъжността. Племената са групите в Индия, които са с най-неравностойно социално-икономическо положение. Подобна неравнопоставеност е записана дори в конституцията на страната. Високите позиции в страната са запазени за хора от високите касти, а преминаването от по-ниска в по-висока каста е забранено. Именно заради това строго социално разделение, чрез приемането и гласуването на доверие на жена именно от племенната общност е стъпка към воденето на нов вид политика в Индия. Мандатът й завършва на 18 май 2020 г., като поради пандемията от Ковид-19 няма ново назначение, направено от президента за поста. Заради това тя служи като губернатор на Джаркханд в продължение на 6 години, 1 месец и 18 дни и е първият губернатор на Джаркханд, който завъшва успешно пълния мандат, който е 5 години. Заради честата смяна във властта, нейните предшественици не успяват да се задържат дълго на тази позиция.
По време на нейното управление като губернатор през 2016-2017 г. се създава движението „Паталгади“. То е започнато от племена в Джаркханд с цел борба за права, включително право на суверенна територия. Паталгади буквално преведено означава издълбаване на камък. През 2016–2017 г. правителството търси начини да измени два закона, действали десетилетия, които запазват правата на племенните общности върху земята им. Според тези закони, сделките със земя биха могли да се извършват само между племената. Изменения, предложени от правителството, дават на племената право да позволи на правителството да използва в търговски оборот племенната земя и да я взима под наем. Предложеният законопроект трябва да се одобри от Законодателното събрание на Джаркханд, оглавявано от Дроупади Мурму. Това предизвиква масови протести от страна на участниците в движението. Стига се и до физически сблъсъци с полицията. Мурму е остро критикувана за меката си позиция относно полицейската агресия срещу племенните общности по време на протестите. На 24 май 2017 г. Мурму отстъпва и отказва да съдейства за приемането на законопроекта. По-късно законопроектът е оттеглен официално и от правителството през август 2017 г.
През юни 2022 г.Индийската народна партия номинира Мурму за кандидат-президент от името на Националния демократичен алианс, чиято водеща партия е ИНП. Яшант Синха е кандидатът от опозиционната партия. По време на предизборната си кампания Мурму получава голяма подкрепа, включително и от някои опозицонни партии, заради широкия спектър от идеи, които представлява. На 21 юли 2022 г. се провежда гласуването за президент, като Мурму печели с голямо мнозинство – 64,03%, като излиза победител в 21 от 28-те области и става 15-тият президент на Индия. Официално поема длъжността на 25 юли 2022 г.
“Индия пише история. Във време, когато 1,3 милиарда индийци отбелязват Фестивала на Деня на независимостта, дъщеря на Индия, идваща от племенна общност, родена в отдалечена част на Източна Индия, е избрана за наш президент! Поздравления на г-жа Дроупади Мурму за този подвиг“, поднесе поздравленията си премиерът Нарендра Моди в Туитър.

Автор: Елена Цанкова

Използвани източници:
‘Why not?’ How a tribal girl who dared to dream became India’s 15th President | Latest News India – Hindustan Times
India: Tribal politician Draupadi Murmu wins presidential vote | News | DW | 21.07.2022
Draupadi Murmu: Biography, About, Birthday, Family, Education, Age – Javatpoint
Draupadi Murmu: Lesser known facts about the 15th President of India – Times of India (indiatimes.com)

Проект анализира устойчивата градска среда в Столична община

0
Снимка: Десислава Кулелиева

„София 2030 – Мониторингов доклад за изпълнение на Цел 11 от Целите на ООН за устойчиво развитие в град София“

В градовете живее по-голямата част от населението в Европа и те имат решаваща роля за постигането на целите на ООН за устойчивост. Градовете са сложна система от взаимодействия между общностите и околната среда, един непрекъснато развиващ се организъм. Именно затова в постигането на критериите за устойчиво развитие на ООН до 2030, градовете и тяхната инфраструктура е важно да направят необходимия преход към градска устойчивост: от създаването на повече зелени пространства до улеснена градска свързаност.

Според  данни от анализа на „Програма за София“, Столична община има проблеми в транспортните маршрути извън центъра, висока гъстота на населението в някои части на града, лоши екологични условия в северните части и ниска енергийна ефективност на жилищата. Общинската администрация, бизнесът и неправителственият сектор се нуждаят от подкрепа за интегриране на политики от глобалното към локалното, повишаване на капацитета за оценка на напредъка, ползвайки разнообразие от публични данни.

Проект „София 2030 – Мониторингов доклад за изпълнение на Цел 11 от Целите на ООН за устойчиво развитие в град София“ има за цел да им предложи информация за множество европейски инициативи и инструменти в подкрепа на градовете в рамките на политиката на сближаване в ЕС.

Крайната цел на проекта е изготвяне на инструмент за наблюдение и осъществяване на европейската публична политика на местно ниво по изпълнение на Целите на ООН за устойчиво развитие, водещи към повишаване качеството на живот с фокус екология и акцент върху качеството на въздуха и към повишаване на ангажираността на гражданите да опазват околната среда и климатичните промени. Ще бъдат представени и взаимовръзките между ЦУР11 и останалите цели в Дневен ред 2030 на ООН.

Като част от проекта се подготвя кръгла маса „Дневен ред 2030 за София“ с участието на експерти по устойчиво развитие. В резултат от тази дейност ще бъдат уточнени най-подходящите за стратегическото планиране и управление на столичния град индикатори, адаптирани съобразно индикаторите на ЦУР11 в европейски и национален контекст. Документът ще стане част от мониторинговия доклад – краен продукт по проекта.

Докладът ще представи най-преобразуващите действия и постигнатите постижения, също така ще подчертае областите, в които са необходими най-спешни действия, за да стане градът по-устойчив икономически, социално и екологично.

Проектът ще завърши със заключително събитие през ноември, на което ще бъде публично представен мониторинговият доклад пред заинтересованите страни.

Очаква се с този проект да се провокира интерес към периодично изработване на Доброволен местен преглед за изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие, който е широко прилаган инструмент за комуникация със света.

 *Проект „София 2030 – Мониторингов доклад за изпълнение на Цел 11 от Целите на ООН за устойчиво развитие в град София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2022 от Дружество за ООН в България и в партньорство с ОП „Софияплан“

 

 

 

 

 

 

 

Международният ден на мира беше отбелязан в София

0

На 21 септември 2022 г. в София от Дружество за ООН, Съюза на ветераните от войните на България и други организации с поднасяне на венци беше отбелязан Международният ден на мира. Събитието се проведе пред Паметника на незнайния воин. 21 септември е обявен за международен ден на мира от Общото събрание на ООН преди 41 години. Тазгодишната тема на Деня по света е „Край на расизма. Изграждане на мир.“

В словото си председателят на Дружеството за ООН в България посланик Владимир Сотиров посочи, че по света в момента бушуват около 60 вътрешнодържавни и междудържавни военни конфликта. Световните военни разходи в последните години са рекордни и достигат до 2 трлн. долара годишно. Тези средства са достатъчни за изпълняване на Целите за устойчиво развитие на ООН, сред които изкореняване на бедността, намаляване на неравенствата, подобряване на здравеопазването и образованието по света, борба с климатичните промени.

Владимир Сотиров заяви, че в контекста на войната в Украйна се засилва опасността от нова ядрена катастрофа. Ръководителят на Дружеството за ООН – България подчерта, че единственият път за завръщане на нормалността на нашата планета е пътят на диалога и дипломацията, чрез преговори и компромиси.

Той обобщи, че мирът е благо, без което не може да има социален и икономически прогрес, благо, за което трябва да се борим.

Българските младежки делегати към ООН с мандат 2022-2023 г. Цветелина Гарелова и Виктория Савова представиха речта на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш по повод Деня на мира. Слова произнесоха председателят на Съюза на ветераните от войните на България Мария Стоянова и председателят на Асоциацията на българските ветерани миротворци полк. инж. Стефан Давидов, както и представители на иницативата „Пробег за мир“.

Церемонията завърши с художествена програма с участието на вокална формация „Врабчета“.

Послание на Генералния секретар на ООН Антонио Гутериш по случай Международния ден на мира 2022 г.

0

Мирът е благороден и необходим стремеж, както и единственият път към един по-
добър и по-справедлив свят за всички хора. Въпреки това на прекалено много места и в прекалено много случаи проваляме каузата „мир“.
Темата на тазгодишния Международен ден на мира, „Край на расизма. Изграждане на
мир“ – ни напомня за многото начини, по които расизмът отравя сърцата и умовете на хората и разяжда мира, към който се стремим.
Расизмът отнема достойнството и правата на хората, засилва неравенството и
недоверието и разединява хората във времена, в които трябва да вървим обединени, като семейство, за да поправим нашият разкъсан свят.
Вместо да сме едни срещу други, трябва да работим заедно, за да преборим враговете
на обществото: расизма, бедността, неравенството, конфликтите, климатичната криза и пандемията COVID-19. Трябва да изкореним структурите, които поддържат расизма, и да издигнем движенията за човешки права навсякъде. И трябва да заглушим езика на омразата с единен и устойчив призив за постигане на истина, разбирателство и взаимно уважение.

В този важен ден, в който отбелязваме 24 часа на ненасилие и примирие, ние
призоваваме всички хора да направят нещо повече от това да свалят оръжията си.
Призоваваме ги да закрепят солидарността едни към други и да се заемат с изграждането на един по-добър и по-мирен свят.

 

Повече за отбелязването на Деня на мира в България през 2022 г. вижте ТУК.

Енергийната криза: възможност или заплаха за зеления преход на ЕС?

0

С растящата инфлация и енергийната сигурност под заплаха, европейските правителства са изправени пред сериозна ситуация, стремейки се да балансират разходите за живот, войната в Украйна и целите в областта на климата.

Европейският съюз преживява безпрецедентно съчетание от сътресение на енергийните цени и риск за енергийната сигурност. След като цените на петрола се сринаха през първите месеци на пандемията, от април 2020 г. те непрекъснато се покачват в резултат на намаляването на производствените квоти на ОПЕК и на възстановената икономическа активност и оптимистичните очаквания за растеж на икономиката след края на пандемията. Същото се случи и с цените на природния газ.

Руската инвазия в Украйна и отговорът на европейските правителства и институции създаде „перфектната буря“ и още повече увеличи цените на изкопаемите горива, особено в Европа. Рязкото повишаване на разходите за петрол се отрази на всички икономически сектори, докато покачването на цената на природния газ засегна особено силно производството на храни и изкуствени торове, металургията, стъкларската промишленост. Стойността на бензина в ЕС е нараснала с повече от 50% от 2021 г. насам, увеличавайки разходите за личен и служебен транспорт. Същевременно инфлацията в еврозоната достигна рекордните 8,6% през юни.

Русия е основен доставчик на природен газ и петрол за ЕС. През 2021 г. ЕС е внесъл 155 млрд. куб. м. природен газ от Русия, което представлява около 45% от целия внос на газ в ЕС и близо 40% от общото потребление на газ. Преди кризата в Украйна Русия осигуряваше повече от една четвърт от петрола на ЕС. Сега тези доставки са подложени на двоен натиск от санкциите на ЕС и възможни ответни действия от страна на Русия. В същото време НАТО смята, че руско-украинският конфликт може да продължи няколко години.

Европейската енергийна криза

На 3 юни 2022 г. държавите-членки на ЕС приеха шестия пакет от санкции срещу Русия, сред които и пълна забрана за внос на суров петрол и петролни продукти по море от Русия, която трябва да влезе в сила до края на годината.

След като забраниха вноса на руски въглища и петрол, някои лидери като Крисиянис Каринс – министър-председателя на Латвия, настояха за ембарго върху природния газ. Според тях съществуващите санкции далеч не са достатъчни, за да накажат Русия за нахлуването ѝ в Украйна. Повечето държавни ръководители са съгласни с необходимостта от забрана на руския газ, но не очакват да я видят в следващия набор от санкции поради силната зависимост на Европа от него.

За разлика от петрола, руският природен газ е трудно заменим, като се има предвид, че Русия е най-големият му износител. През 2021 г. само тя е експортирала около 240 млрд. куб. м. газ, с 60 милиарда повече от втория по големина износител – САЩ. Въпреки че САЩ значително увеличиха износа си на втечнен природен газ за Европа след инвазията, това не е достатъчно за прекратяване на зависимостта на Европа от руските залежи. Напротив, експерти смятат, че спирането на доставките на природен газ е по-скоро разменна монета за администрацията на Путин срещу получаване на зелена светлина и вдигане на наложените санкции върху газопровода „Северен поток“ – 2.

В края на юни доставките на природен газ през „Северен поток“ – 1 – един от основните тръбопроводи, пренасящи доставките от Русия за Европа, бяха намалени с 60%. Русия се позова на технически проблеми, но експертите смятат, че истинските намерения са били повишаване цената на горивото – рязко напомняне на Европа, че санкциите са нож с две остриета.

Прекратяването на руските доставки на изкопаеми горива едновременно с осигуряването на непрекъснат поток от енергия представлява огромно стратегическо предизвикателство за енергийната сигурност на ЕС. Като предварителен отговор Европейската комисия представи плана „Презареждане на ЕС“, насочен към постепенното спиране на целия внос на руски изкопаеми горива и ускоряване на т. нар. „зелен преход“.

Планът „Презареждане на ЕС“

Изложен върху 47 страници и набор от придружаващи документи, планът има двойна амбиция: да направи Европа независима от руските изкопаеми горива до 2027 г. и едновременно с това да ускори нейния зелен преход. В краткосрочен план обаче съществува риск въглищата да се използват като заместител на руския газ. Каквото и да се случи, натискът върху цените на газа и електроенергията вероятно ще остане висок в ЕС, дори ако цените на петрола на световния пазар започнат да падат.

Първият от стълбовете на плана – диверсификация на енергийните източници, не получи одобрение от международните неправителствени организации. Те твърдят, че планът подценява рисковете от изгаряне на изкопаеми горива в продължение на още няколко десетилетия.

Планът призовава държавите-членки да работят заедно, за да осигурят солидарност – особено ако Русия изпълни заплахата си да спре целия износ на газ за Европа тази зима. Правителствата са помолени да купуват газ съвместно на международните пазари, подобно на подхода към ваксините срещу Ковид миналата година. За тази цел наскоро беше създадена енергийна платформа на ЕС за обединено закупуване на газ, втечнен природен газ и водород.

Но за момента не всички държави-членки изглежда са съгласни с идеята. Бойкотирайки руския внос, някои се стремят да създадат свои собствени стратегически съюзи, по-специално с доставчици на изкопаеми горива от Африка. Така например Италия наскоро подписа газови сделки с Ангола, Конго и Мозамбик, след като осигури споразумения с Алжир, Либия и Египет.

Вторият стълб на енергийния план, намаляване на потреблението, засяга пряко гражданите и компаниите. Основната идея е, че като се консумира по-малко, могат да се спестят значителни количества енергия. Комисията представя този подход като „най-евтиния, най-безопасния и най-чистия“ начин за откъсване на ЕС от руските изкопаеми горива.

Комисията се позовава на „лични избори“, които ще бъдат „главно доброволни и ще разчитат на добра воля“, като използване на обществен транспорт, пътуване с нощни влакове вместо със самолети, работа от вкъщи и други. Смята се, че подобни „поведенчески мерки“ могат да създадат дългосрочни тенденции, които ще помогнат за задвижване на зеления преход.

Третият стълб всъщност е единственият, който обещава да ускори прехода към чиста енергия чрез иновативни възобновяеми източници като слънчева, вятърна, геотермална, водна енергия и биомаса. Съставителите на плана са наясно, че бавните процедури за издаване на разрешителни представляват сериозна пречка за бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници. Може да коства години на компании, изграждащи проекти за вятърна или слънчева енергия, да получат необходимите разрешения. Съгласно новия енергиен план, държавите-членки ще трябва да определят зони, където процедурите трябва да бъдат значително опростени. Това могат да бъдат слабо населени региони или зони с по-ниски екологични предимства.

Ускоряването на издаването на разрешителни е стъпка в правилната посока. Но жертването на екологичното здраве на избрани региони вместо смекчаването на неефективните бюрократични процедури все пак може да причини нови конфликти и забавяния.

Що се отнася до биоенергията, която вече дава 60% от производството на цялата възобновяема енергия в ЕС, екологичните организации изразиха разочарованието си от новия енергиен план. Шведската биоенергийна асоциация посочва, че биоенергията се споменава само в един параграф от документа, докато водородът – 45 пъти. Това е знак, че ЕС не поставя приоритет върху производството на биоенергия.

Предпочитанията на енергийния план към електролитния водород наистина изпъкват. Пакетът поставя за цел производството на 10 милиона тона водород до 2030 г. и внасянето на същото количество от чужбина. Но геополитическите последици от такава обвързаност остават необмислени.

Проблемът е в това, че за създаването му са необходими огромни количества електричество. В най-добрия случай трябва да се използва зелена електроенергия, но това ще означава, че през следващите десетилетия все по-голяма част от съществуващото електричество ще се използва за производство на водород, а не за директна електрификация.

Реакциите на държавите членки

Националните правителства се намесиха на енергийния пазар с различни мерки, включително намаляване на енергийните данъци, тавани на цените на електроенергията и други. Германия, Ирландия и Франция снижиха цените на обществения транспорт.

За да намалят зависимостта от руските изкопаеми горива, Австрия и Германия решиха временно да отложат Зелената сделка и да открият отново някои затворени въглищни електроцентрали.

Въпреки че тези ходове са ясен удар върху зеления преход, повторното отваряне на въглищните електроцентрали оказа ефект върху понижаването на цените на изкопаемите горива: в началото на юли цените на западнотексаския петрол (West Texas Intermediate), на сорта Брент и на природния газ намаляха обратно до нивата преди войната.

Основният проблем е, че никой не може да предвиди кога войната ще приключи и как Европа ще се справи с енергийната си политика след това. Ето защо не можем да сме сигурни колко дълго ще продължат тези „временни“ мерки. А това води до въпроса:

Може ли енергийната сигурност да бъде съвместима с инициативите за смекчаване на изменението на климата?

Имаме примери за държави, които успешно съвместяват зелени инициативи с енергийна сигурност. Около 70% от енергията във Франция е ядрена и това обяснява защо индексът на потребителските цени в страната през юни 2022 г. е по-нисък от средния за ЕС. Макар ядрената енергия да не е възобновяема, тя не отделя парникови газове по време на производството си. Европейската комисия вече определи този вид енергия като „зелена“, а ЕС ще признае новите ядрени централи, построени до 2030 г., като преходен източник на енергия, стига да се използват за замяна на нефт и въглища.

И все пак мнозина твърдят, че никоя енергийна политика не може да гарантира пълна сигурност, тъй като търговията винаги е придружена от риск. Той обаче може да бъде намален чрез диверсификация на каналите за закупуване и броя на енергийните източници.

Изходът от енергийната криза

Енергийният преход не е просто „структурна промяна“. Той предполага устойчиви публични инвестиции в инфраструктурата, технологиите и социалната държава за осигуряване на стабилност. Това е от съществено значение за подобна широкомащабна и безпрецедентна социално-икономическа трансформация.

В дългосрочен план няма съмнение, че възобновяемата енергия е единственият начин да се поддържа достъпна цена и същевременно да се улеснява преходът към нулеви нетни емисии. Освен това производството ѝ почти не изисква внос. Според Световния икономически форум възобновяемите източници са били сред най-евтините през 2020 г., което ги прави много по-добра алтернатива на всеки друг източник на енергия.

Мащабните инвестиции във възобновяеми източници са единственият изход от европейската енергийна криза и най-добрият начин за постигане на зелена енергия на ниска цена с минимални рискове.

– Урсула фон дер Лайен

Автор: Каролина Величкова

Източници

Ще бъде ли възобновено иранското ядрено споразумение?

0

През последните седмици САЩ и Иран непряко обмениха виждания относно това, което ЕС описа като „окончателно“ предложение за съживяване на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), по-известен като „иранското ядрено споразумение“. Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел нарече отговорите на САЩ и Иран „разумни“.

В отговор дали могат да се проведат допълнителни консултации за преодоляване на различията между двете страни, източник от ЕС каза, че „няма да има нов кръг от преговори. Следващият път във Виена ще има среща на министрите за приемане на споразумението — ако има споразумение.“

Иран и шест световни сили, известни като P5+1 (Китай, Франция, Германия, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати – петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН + Германия), постигнаха историческо споразумение на 14 юли 2015 г., коeто ограничи ядрената програма на Иран и засили наблюдението в замяна на освобождаването на Ислямската република от санкции. Преди това в продължение на повече от две десетилетия Иран развиваше ядрена програма, която, според критиците, можеше да доведе до създаването на ядрени оръжия, тъй като Техеран имаше технологии, сред които обогатяване на уран, проектиране на бойни глави и техни носители, които биха му дали възможността да придобие ядрено оръжие в сравнително кратък период, ако вземе такова решение. Техеран твърди, че ядрените му дейности са изцяло мирни.

Поддръжниците на сделката считат, че тя ще предотврати възобновяването на програмата за ядрени оръжия на Иран и по този начин ще намали перспективите за конфликт между страната и нейните регионални съперници, сред които Израел и Саудитска Арабия. Сделката обаче пропадна, след като американският президент Доналд Тръмп изтегли едностранно САЩ от нея през 2018 г.

През 2021 г. Джо Байдън заяви, че САЩ ще се върнат към сделката, ако Иран отново започне да я спазва. Подновените дипломатически контакти първоначално изглеждаха обещаващи, но до последния момент остава неясно дали страните могат да постигнат споразумение.

Целите на споразумението

Страните от P5+1 искаха да отслабят ядрената програма на Иран така, че ако Техеран реши да се сдобие с ядрено оръжие, това да отнеме поне една година, давайки време на световните сили да реагират. Съществуват страхове, че амбициите на Иран да стане ядрена държава рискуват да вкарат региона в надпревара във въоръжаването. Израел бомбардира предполагаеми ядрени съоръжения в Ирак и Сирия и има риск да направи същото в Иран. Това вероятно ще предизвика ирански отговор чрез базираната в Ливан организация „Хизбула“ или затруднения при транспортирането на петрол в Персийския залив. Освен това Саудитска Арабия сигнализира, че е готова да се сдобие с ядрено оръжие, ако Иран успешно изпита такова.

Иран и СВПД

От своя страна Иран разчиташе на СВПД за облекчаване на международните санкции, които лишиха икономиката му от над 100 милиарда долара приходи за 2012–2014 г.

Прилагането на споразумението започна гладко. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) удостовери в началото на 2016 г., че Иран е изпълнил предварителните си обещания. В отговор САЩ, ЕС и ООН суспендираха своите санкции. Администрацията на американския президент Барак Обама отмени вторичните санкционни мерки върху петролния сектор, което позволи на Иран да увеличи износа си на петрол почти до нивата отпреди налагането на санкциите. САЩ и много европейски държави също размразиха блокирани ирански активи на стойност около 100 милиарда долара.

Впоследствие обаче Доналд Тръмп изтегли САЩ от сделката през 2018 г. и възстанови тежките банкови и петролни санкции. Според Тръмп споразумението не е успяло да се справи с програмата на Иран за балистични ракети и неговата прокси война в региона. Бившият американски президент твърди, че клаузите за прекратяване на споразумението ще позволят на Иран да развие ядрени оръжия в бъдеще. Ислямската република от своя страна обвини САЩ в неспазване на ангажиментите си, а Европа – че се е подчинила на едностранния подход на Вашингтон.

Текущата ядрена дейност на Иран

В отговор на действията на другите страни, които според Техеран представляват нарушения на сделката, Иран започна да обогатява уран до 60% (макар и не до чистотата, необходима за ядрени оръжия) и да превишава договорените лимити за своите резерви от това вещество. Освен това пристъпи към разработването на нови центрофуги за ускоряване обогатяването на метала.

През 2020 г. Иран се оттегли от ядрените си обещания след поредица от атаки – сред тях бяха убийството на висшия ирански генерал Касем Солеймани и покушението над атомния специалист Мохсен Фахризаде. На следващата година Иран ограничи възможността на МААЕ да инспектира неговите съоръжения, скоро след което напълно прекрати споразумението си за наблюдение с агенцията.

Въпреки че страната може да отмени тези стъпки, за да бъде в съответствие със СВПД, тя не иска да направи това в замяна на временно споразумение с настоящата администрация на САЩ и да остави съдбата на ядрената си програма в ръцете на следващите избори за американски президент. Техеран настоява за по-траен ангажимент.

Перспективите пред споразумението

Съдбата на ядрената сделка остава несигурна.

Признавайки провала на подхода на Тръмп за ограничаване на ядрения напредък на Иран, Джо Байдън встъпи в длъжност, обещавайки да се присъедини отново към СВПД. Страните по СВПД започнаха преговори за връщане на Вашингтон и Техеран в споразумението през април 2021 г., но оттогава те са непостоянни. Американски служители предупредиха да не се допускат повече забавяния, тъй като по-нататъшният ядрен напредък на Иран може да направи връщането към първоначалната сделка невъзможно. На този фон президентът Джо Байдън заяви през юли, че САЩ ще използват „всички елементи на националната си власт“, за да попречат страната да се сдобие с ядрено оръжие.

„Възстановяването на сделката се доближава до ситуация „сега или никога“

Хюсеин Ибиш, старши сътрудник в Института на арабските държави от Персийския залив

В серия от туитове главният преговарящ по ядрените въпроси на Иран Али Багери Кани каза, че страната ще положи последни усилия за съживяване на ядрената сделка.

Техеран продължава да настоява за механизми, гарантиращи, че икономическите интереси на Иран няма да бъдат засегнати, ако бъдещ президент на САЩ се оттегли от споразумението, както направи Тръмп през 2018 г. – нещо, което Байдън не може да гарантира законово. В резултат на това Техеран се отказа от „неподлежащото на преговори“ искане САЩ да премахнат Корпуса на гвардейците на ислямската революция от списъка на терористичните организации, съставен от Държавния департамент. Това пък беше червена линия за Байдън.

Позициите на двете страни

Критиците в САЩ (почти всички републиканци и някои водещи демократи) и в Израел твърдят, че на Иран не може се има доверие за изпълнение на задълженията. Според тях клаузите за прекратяване на споразумението означават, че сделката ще забави, но няма да прекрати ядреното развитие на Иран. Администрацията на Байдън е склонна да постигне компромис въпреки недостатъците, вярвайки, че алтернативите – или да позволи на Иран да стане ядрена държава, или да предприеме военни действия, за да спре това да се случи – са много по-опасни от несъвършена сделка.

Същевременно Иран е наясно, че всеки републикански президент незабавно ще изтегли САЩ от споразумението и отново ще наложи санкции. Върховният лидер на ислямската република може да не намери за политически целесъобразно да подкрепи сделка с толкова късо времетраене. Той може да прецени, че с намаляването на инфлацията, разширяването на отношенията с Китай и Русия и подобряването на енергийните приходи Иран може да отложи вземането на окончателно решение, докато се опитва да извлече допълнителни отстъпки от САЩ.

Проблемът е, че колкото повече се проточват преговорите без пробив, толкова повече напредва ядрената програма на Иран и САЩ се приближават до президентските избори. Това прави споразумението по-малко полезно и за двете страни.

В същото време и Вашингтон, и Техеран имат интерес да запазят перспективата за сделка, дори и да нямат намерение да я сключват. За Байдън публичното отказване от преговорите ще означава признаване на поражение по важен външнополитически приоритет и ще окаже натиск върху него да приложи санкциите от мандата на Тръмп. За Иран това ще доведе до по-големи международни санкции, ще отслаби икономиката и ще увеличи риска продължаващият ядрен напредък да предизвика военен конфликт.

Чрез преразгледаната сделка Иран ще получи достъп до около 100 милиарда долара резерви в твърда валута, които в момента са замразени в чуждестранни банки, и ще може бързо да увеличи износа на енергия в момент, когато светът остро се нуждае от него.

Анализатори на иранската икономика смятат, че експортът на страната на суров петрол и кондензат може да достигне близо 3 милиона барела на ден. Това ще увеличи държавните приходи с 65 милиарда долара годишно при текущи цени. Обикновените иранци ще забележат незабавно въздействие от гледна точка на по-силна национална валута и намалена инфлация, а страната ще може да попълни своя Фонд за национално развитие и да вложи средства в развитие на инфраструктурата. Облекчаването на санкциите ще улесни и чуждестранните инвестиции.

Подновената сделка би гарантирала свободен от ядрени оръжия Персийски залив, в който регионални съперници на Иран като Саудитска Арабия могат да се откажат от тези оръжия и да работят върху мерки за изграждане на доверие. Много по-вероятно е Иран и Саудитска Арабия да подновят дипломатически отношения и да си сътрудничат за разширяване и укрепване на примирието в Йемен, ако ядрена криза бъде избегната. Междувременно Ирак също ще спечели от намалената враждебност между Иран и арабските му съседи.

Възобновяването на споразумението няма да реши всичките проблеми в Ислямската република, но ще позволи на правителството да намали част от икономическия натиск, който тласка населението към бедност с бързи темпове. Освен това, по-малко иранци биха изпитали нужда да емигрират, ако намират повече възможности у дома.

Във време, когато светът е изправен пред множество кризи, Иран и САЩ имат силата да решат въпрос от изключително значение за регионалната стабилност и каузата за неразпространение на ядрено оръжие. Правителствата и на двете страни трябва да се възползват от тази възможност, преди да е изчезнала.

Автор: Каролина Величкова

Източници

Революцията на зелената мобилност в Мароко

0

Неотдавнашното съобщение на Рабат, че скоро ще подпише споразумение за изграждането на „гигафабрика“ за производство на батерии за електрически превозни средства (ЕПС), постави Мароко на чудесна позиция да стане лидер в екологичната мобилност в Близкия изток и Северна Африка. Възходът на Мароко като център за производство на електромобили в глобален мащаб е толкова важен за устойчивостта на западната верига за доставки, колкото и за насърчаване на мобилност без въглеродни емисии за борба с климатичните промени. Фокусът върху скъсяването на веригите за доставки („нийршоринг“), за да се гарантира стабилността на европейските потребителски пазари, вече подхранва бързия напредък на автомобилния производствен сектор в Мароко и развитието на по-напреднали производствени процеси. Сега резервите на Мароко от критични минерали за батерии ускоряват навлизането му в производството на електромобили. С достатъчно ресурси от слънчева и вятърна енергия, заедно с вече изградена инфраструктура за тяхното използване, Мароко има потенциала да предизвика революция в зелената мобилност, като задвижи производството на електромобили, използващи възобновяема енергия.

“Нийршоринг”: Движещата инерция зад мароканското производство на електромобили

На 21 юли 2022 г. мароканският министър на промишлеността Раяд Мезур информира пресата, че кралството е близо до подписване на сделка с производители на ЕПС батерии за създаване на масивна местна производствена база. Без да посочи нито една компания, Мезур каза, че заводът ще бъде гигафабрика и че Рабат се надява да подпише сделка за 2 милиарда долара за завода преди края на тази година. Термин, популяризиран от пионера в американския производител на електромобили Тесла, гигафабрика е изключително мащабно предприятие за производство на батерии, в което всяка производствена линия има годишно производство от около 3 гигаватчаса литиево-йонна батерия клетки, достатъчни за производство на батерии за 30 000-45 000 ЕПС, в зависимост от размера и модела. Докато Мезур не беше ясен относно броя на линиите и общия капацитет на предложеното мароканско съоръжение, успешната гигафабрика на Тесла на стойност 2 милиарда долара в Шанхай първоначално беше предназначена да произвежда 500 000 ЕПС батерии годишно. Възможно е продукцията на гигафабриката в Мароко да бъде от сравним порядък.

Производството на ЕПС батерии в такъв мащаб би било подходящо за впечатляващата автомобилна производствена екосистема на Мароко, която вече има капацитет да произвежда над 700 000 превозни средства годишно. Сега Рабат се стреми до 2025 г. да увеличи производството на Мароко до 1 милион превозни средства годишно, като много от тях ще са електромобили. Още през ноември 2021 г. законопроектът за публичните финанси на Мароко за 2022 г. предложи намаляване на митото за внос на литиево-йонни клетки от 40% на 17,5%, за да се насърчи местното сглобяване на литиево-йонни батерии с използване на клетки, внесени от Източна Азия. Ключът към издигането на Мароко като гигант в производството на зелена мобилност ще бъде разширяването на неговата автомобилна екосистема, за да включи местно производство на литиево-йонни батерии, които представляват 30% до 40% от цената на средното ЕПС. Така новата гигафабрика може да поеме производството на целевите допълнителни 300 000 превозни средства като електромобили.

Нийршоринг, съчетан с интелигентното индустриално планиране на Рабат и внимателното култивиране на чуждестранни партньорства, е двигателят на самоподсилващия се импулс, който тласка напредъка на мароканския автомобилен производствен сектор. През годините непосредствено преди избухването на пандемията от COVID-19 глобалните вериги за доставки вече започваха да се съкращават, тъй като компаниите и държавите поставяха по-голям акцент върху устойчивостта, отколкото върху непосредствената ефективност на разходите на наличностите точно навреме, доставени от отдалечени точки на света. За Европа тази структурна трансформация означаваше доближаване на снабдяването и производството до европейските крайни пазари. За да поддържат конкурентно предимство по отношение на оперативните разходи, международни фирми започнаха да локализират производствени мощности в Мароко.

Рабат даде тласък на инерцията за нийршоринг в Мароко чрез своя план за промишлено ускоряване за 2014-2020 г. и едновременното развитие на високоскоростен транспорт с голям капацитет, което доведе до изграждането на пристанище Танжер Мед, най-голямото в Средиземно море, както и ал-Борак железопътна линия (Казабланка–Танжер), първата високоскоростна железопътна система в Африка. Свързаното най-модерно пристанище и железопътен транспорт на Мароко подтикна френския автомобилен производител Рено да създаде втори марокански производствен завод, а Пежо да отвори производствен завод в Кенитра, северно от Рабат. Заводите на Рено и Пежо се поддържат от приблизително 250 международни доставчици от САЩ, Европа, Япония и другаде, които управляват свои собствени местни производствени предприятия. Например, китайската фирма Ситик Дискастал, световният лидер в алуминиевите ляти части, построи завод на стойност 400 милиона долара в Кенитра, който може да произвежда 6 милиона броя годишно, за да снабдява Пежо.

В резултат на близката инерция, двата най-продавани модела автомобили в Европа – Пежо 208 и Дачия Сандеро на Рено – се произвеждат в Мароко. Сега Рабат се е насочил към производството на техните ЕПС версии. От 2020 г. Рено премести цялото си производство на Дачия Сандеро от Румъния в заводите на компанията в Казабланка и Танжер, където разходите за труд могат да бъдат до 50% по-ниски. През 2021 г. Renault пусна своя модел Дачия Спринг ЕПС в Европа, рекламирайки го като най-евтината електрическа кола на континента. Автомобилът се произвежда от Рено в Китай, където се намира КАТЛ — водещият световен производител на литиево-йонни батерии за електромобили, чийто световен пазарен дял достигна 35% през първото тримесечие на 2022 г. Производството на батерии за електромобили в Мароко, с поне някои от основните метали за батерии, доставяни на местно ниво, може да представлява достатъчно ценово предимство, за да убеди Рено да произведе Дачия Спринг или наследниците на ЕПС моделите в заводите на компанията в Мароко. Давайки приоритет на сигурността на веригата за доставки за своите европейски крайни пазари пред запасите точно навреме, доставяни от Източна Азия, Рено вероятно ще започне производство на ЕПС в Мароко, след като започне производството на литиево-йонни батерии.

Стелантис, компанията майка на Пежо, изпреварва Рено. Заводът на Пежо в Кенитра, създаден през 2019 г., произвежда задвижваната с газ версия на Пежо 208. Тъй като изцяло електрическият Пежо е-208 използва същото шаси, мароканското производство на ЕПС батерии може да стимулира Стелантис да премести производството на e-208 от Словакия до съоръжението си в Кенитра, като също се възползва от намаляването на разходите за труд. Наистина, немският филиал на Стелантис за производство на автомобили Опел вече е започнал производството на своя модел Рокс-e ЕПС в Кенитра, в завода на дъщерната си компания Пежо. Мароко се подготви за този ход, като разработи капацитет за производство на полупроводници за ЕПС микрочипове. Френско-италианската СТМикроелектроникс, водещият производител на интегрирани устройства в Европа, управлява значително съоръжение за производство на автомобилни чипове в Бускура, в покрайнините на Казабланка и свързано чрез железопътна връзка с останалата част от веригата за производство на автомобили в страната. През 2021 г. компанията откри нова производствена линия в Мароко за производство на електронни чипове за Тесла.

Близо е красиво: запасите от кобалт в Мароко допринасят за пробива на батериите за електрически автомобили

Литиево-йонните батерии, основата на съвременните електромобили, изискват скъпи и трудни за набавяне метали, предимно литий и кобалт, за да разредят своя електрически ток. Наличието на кобалт е ограничаващ фактор за широкото разпространение на пътнически електромобили. Докато батерията на мобилен телефон изисква 0,2-0,4 унции (5-10 грама) кобалт, батерията на електрически автомобил изисква 10-20 паунда (22-44 килограма). В момента има около 12 милиона електрически пътнически автомобила по пътищата по света, но се очаква броят им да скочи до 54 милиона най-рано през 2025 г., увеличавайки търсенето на кобалт. Над 50% от световните запаси от този изключително важен метал се намират в Демократична република Конго (ДРК), която в момента произвежда 70% от световния добив на кобалт. Китай, най-големият производител на батерии за електромобили, е и водещият производител на рафиниран кобалт, който представлява около 65% от глобалното производство. Пекин се стреми да доминира в добива на изключително стратегически метал в ДРК и съответно китайското производство на добит кобалт в ДРК се очаква да нарасне с 60% до 2024 г. в сравнение с 2020 г.

Добивът на кобалт в ДРК е т. нар. занаятчийски и дребномащабен добив, извършван при тежки и токсични условия от около 255 000 конгоански граждани, използващи собствените си елементарни инструменти и ръце; сред тези работници има 40 000 деца на възраст до 6 години. Западните технологични компании и производителите на електромобили са под все по-голям натиск да гарантират, че кобалтът, който използват, е произведен чрез безопасни и устойчиви минни практики.

Геополитическата конкуренция с Китай по отношение на веригите за доставки, съчетана с екологични, социални и управленски опасения, кара производителите на електромобили със седалище на Запад да търсят по-близки и по-малко етично проблематични доставчици на кобалт. Нуждата се засилва от факта, че Европа вероятно ще бъде един от центровете на непосредствен растеж на пазара на ЕПС, стимулиран от директивата на Европейската комисия от юли 2021 г. за постепенно премахване на всички превозни средства, задвижвани с изкопаеми горива в Европейския съюз до 2035 г. По подобен начин Мароко не може да си позволи да загуби своя европейски пазар. Както обясни министърът на промишлеността Мезур, „Мароко няма избор, защото 90% от нашия автомобилен износ отива в Европа и Европа реши да премине към изцяло електричество до 2035 г.“

Близостта на запасите от кобалт в Мароко до европейските центрове за производство на електромобили, които са изправени пред голям натиск от търсенето на този критичен метал и способността да се гарантира, че той се извлича чрез по-приятни минни практики, по този начин насочи вниманието им към Северна Африка. Това се случи въпреки факта, че запасите от кобалт в Мароко са сравнително малки: едва 11-ти по големина в света. През 2020 г. износът на кобалт от кралството възлиза на 84 милиона долара, което нарежда Мароко на 13-то място по големина износител. Въпреки това през юли 2020 г. германският автомобилен производител БМВ подписа договор на стойност 113 милиона долара с мароканската минна компания Манагем за доставка на 20% от кобалта, необходим за производството на следващото поколение електрически задвижващи механизми на БМВ. На 1 юни 2022 г. Рено подписа договор с Манагем за доставка на 5000 тона кобалтов сулфат годишно в продължение на седем години. Както обясни директорът по покупките на Рено, сделката с Мароко гарантира „доставка, по-близо до нашата екосистема за производство на електрически батерии в Европа“. Като се има предвид, че Манагем трябва да започне да доставя кобалт на Рено през 2025 г., компанията може също така да гледа местно производство на батерии в Мароко.

Допълнителен стимул за Рено е, че кобалтът, доставян от северноафриканската държава, се очаква да има нисък въглероден отпечатък, като до 80% от енергията за производство идва от възобновяеми източници. Компанията си е поставила цели за намаляване на въглеродните емисии за своите ЕПС батерии от 20% до 2025 г. и 35% до 2030 г. в сравнение с 2020 г. Намаляването на въглеродния отпечатък от доставките на кобалт в Мароко ще бъде постигнато и чрез рециклирането на излезли от употреба батерии. Глобалният минен и металотърговски гигант Гленкор влезе в партньорство с Манагем през януари 2022 г. за производство на рециклиран кобалт от излезли от употреба литиево-йонни батерии в хидрометалургичните рафиниращи съоръжения на Манагем, управлявани от дъщерното му дружество Компанье дь Тифну Тигханимин (КТТ), на около 37 километри от Маракеш. И Мароко също може да има свои собствени вътрешни доставки на литий. Мароканските медии съобщиха през май 2022 г. за откриването на значителни находища на този алкален метал в оспорвания регион Сахара в страната близо до границата с Мавритания.

Фосфатните резерви на Мароко: Производство на батерии за електромобили с турбокомпресор

Огромните запаси от фосфати на Мароко са критичен фактор за превръщането му в глобален център за производство на батерии за електромобили. Нарастващата тенденция при електрическите пътнически автомобили е да се заменят литиево-йонни батерии с литиево-железни фосфатни батерии, заменяйки скъпите кобалтови и никелови, както и мангановите с относително по-евтини фосфатни и желязо. Въпреки че не осигуряват същите по-дълги обхвати на работа като литиево-йонните батериите, базираните на фосфат батерии са по-евтини, по-безопасни и издържат по-дълго от своите колеги на базата на кобалт. Нарастващото използване на фосфат батерии благоприятства Мароко за производството на батерии за електромобили, тъй като страната разполага с над 70% от световните запаси от фосфатни скали и е вторият по големина производител на фосфати в света след Китай.

В своя доклад за третото тримесечие на 2021 г. Тесла съобщи: „За превозни средства от стандартна гама, ние преминаваме към химията на батериите с литиево-железен фосфат в световен мащаб.“ В разговор с мароканската преса министърът на индустрията Мезур посочи, че Мароко разглежда производството на стационарни батерии за съхранение на възобновяема енергия, както и за ЕПС батерии. Тези стационарни литиево-йонни батерии имат ясна прилика с линията „мегапакет“ на Тесла от единици за съхранение на енергия в мащаб, които компанията пусна през 2019 г., което предполага, че Тесла може да е една от международните фирми в преговори с Мароко за гигафабриката.

Изводи

За Мароко диверсификацията на употребите и пазарите за производството на фосфати е силно желателна. Западните партньори на Мароко, особено тези, чиито компании участват в производството на литиево-йонните батерии в кралството, трябва да насърчават и подкрепят Мароко да развие свободен капацитет в своя фосфатен сектор. Аналогично на ролята, която Арамко от Саудитска Арабия играе в стабилизирането на петролните пазари, Мароко трябва да има способността да въведе резервен капацитет за производство на фосфати онлайн и да го изключи, ако е необходимо.

Мароко притежава значителни слънчеви и вятърни ресурси. Производството на фосфати, както и други части от веригата за производство на електромобили в Мароко, трябва да се захранват все повече от възобновяема енергия, за да се гарантира, че превозните средства за екологична мобилност се произвеждат по устойчив и климатично интелигентен начин. Мароко покрива 89% от енергийните нужди за своето производство на фосфати и фосфорни торове чрез комбинирано производство на енергия (повторно използване на отработена енергия за създаване на по-чиста и по-евтина енергия от изкопаеми горива) и възобновяеми източници. Планира се в крайна сметка да покрие 100% от енергийните си нужди по този начин. Разчитайки на вноса на газ и въглища, западните партньори на Мароко трябва да работят с Рабат, за да преместят производството на електромобили в страната да се захранва от местни слънчеви и вятърни ресурси, за да насърчат по-голяма устойчивост на веригата за доставки, както и да гарантират, че производството на превозни средства за екологична мобилност също е екологично.

Автор: Професор Майкъл Танчум е чуждестранен сътрудник в програмата за икономика и енергетика на Близкоизточния институт. Преподава в Universidad de Navarra и е старши сътрудник в Австрийския институт за европейска политика и политика на сигурност (AIES). Можете да го последвате в Twitter @michaeltanchum. Авторът би искал да благодари на Роко Шверфел за неговата помощ при изследването.

Преводач: Филип М. Павлов

Бъдеща среща на върха: Рядка възможност за проучване на решения на настоящи и бъдещи предизвикателства, пред които е изправен нашият свят

0

9 септември 2022 г

 Говорителят на ООН Стефан Дюжарик приветства решението на Общото събрание в четвъртък за провеждане на Срещата на върха за бъдещето през 2024 г.

 

Генералният секретар предложи срещата на върха в своя доклад, известен като „Нашия съвместен план“. Той сподели, че тя ще бъде рядка възможност – такава, която се случва само веднъж на поколение. Целите ѝ са свързани с подновяване на глобалните действия за по-добро справяне с видовете сътресения и нарастващи глобални проблеми, с които никоя държава не може да се справи сама и постигне съгласие по конкретни решения на предизвикателствата, които са възникнали или са се появили наскоро.

Говорителят на ООН добави, че срещата на върха ще бъде и възможност за повторно поемане на ангажимент към основните принципи на Хартата на ООН и за удвояване на работата за постигане на целите за устойчиво развитие.

Според него ще бъде постигнато съгласие по заключителен документ, Харта за бъдещето, който ще направи многостранната система подходяща за настоящите и бъдещите предизвикателства.

„Генералният секретар се надява, че тази среща на върха ще позволи на Организацията на обединените нации да изпълни обещанието си, дадено в Хартата, за да спаси бъдещите поколения не само от бича на войната, но и от множеството непосредствени заплахи за самото им оцеляване. ”

Превод: Мелиса Зеки

Фатима- историята на успеха на една имигрантка

0

4 септември 2022 г.

Мигрантите, които се връщат у дома, често се сблъскват със значителни пречки при възстановяването на нормалния си живот. След като положението ѝ в Египет стана много трудно, Фатима реши да се върне в родината си Судан, където стартира малък бизнес с помощта на ООН и в момента сама  издържа семейството си.

49-годишната Фатима осигурява единствената издръжка на четирите си дъщери, след като съпругът й я напуска. В желанието си да осигури по-добро бъдеще за дъщерите си, тя имигрира в Египет през 2017 г., придружена от двете си по-малки дъщери.

„Взех решенията стъпка по стъпка, но те винаги бяха насочени към осигуряването на добро бъдеще за дъщерите ми. Оставих двете си най-големи деца в Судан и това бе едно от най-трудните решения, които трябваше да взема.“…

В Египет, тя се бори да изкарва прехраната си, работейки на краткосрочни работни места, защото повечето работодатели отказват да я наемат поради възрастта й.По темата тя споделя: „Казаха ми, че съм възрастна и неспособна, а когато дъщеря ми, която тогава беше на 17 години, кандидатства за работа, ѝ казаха, че е твърде млада.“

Още преди избухването на пандемията COVID-19,  мигрантите в Египет и на други места са вече  уязвими. Положението им се влошава след разпространението ѝ и на Фатима и двете ѝ дъщери им е трудно да свързват двата края: „Нашите страдания се увеличиха в пъти и нямаше от кого да поискаме помощ.“

Чрез суданската общност в Египет Фатима се запознава с програмата за доброволно завръщане и реинтеграция на Международната организация за подпомагане на миграцията, където открива, че завръщането в Судан е възможна и реална опция.

През юни 2021 г. Международната организация по миграция уредижда връщането на Фатима и други судански граждани, блокирани в Египет. При пристигането си в Судан, Фатима е един от хората, които получават помощи за реинтеграция, което й позволява да покрие нуждите си.

Судан продължава да е изправен пред много предизвикателства, включително вътрешно разселване на хора поради конфликти, климат и социално-културни условия, което води до високи нива на продоволствена несигурност. Социалното и икономическо въздействие на COVID-19 доведе до повишаването на цените на основните хранителни продукти, лекарствата и други стоки, увеличаването на нивото на безработица и намаляването на износа.

 

Успешен предприемач

Въпреки това, с помощта, която получава, Фатима успява да създаде малък бизнес. Международната организация по миграция също й помага да се запише в НЗОК заедно с двете си дъщери, които също получават подкрепа да продължат образованието си. Паричната помощ, предоставена от Международната организация  за миграция в Судан, се оказва бърз и гъвкав начин за подпомагане на реинтеграцията. Този метод на подкрепа позволява на Фатима и други да изберат професията, която искат да започнат.

Фатима решава да се занимава с търговия  на домакински вещи. „Получаването на помощ отне по-малко от месец, което ме направи още по-решена да стартирам бизнеса си“, казва тя.

Тя купува някои домакински артикули от пазара на едро, за да ги продава на хората в своята общност, които скоро станаха нейни клиенти. За да разшири бизнеса си, Фатима също започва да продава храна на здравното заведение в нейния квартал, където по принцип липсва столова за пациенти и посетители. „Работата ми върви добре и сега мога да подсигуря дъщерите си“, казва тя. „Връщането ми в Судан беше най-доброто нещо, което можех да направя.“

 

Реинтеграция в Судан

През 2021 г. повече от 3800 завърнали се в Судан получават помощ за реинтеграция в рамките на съвместната инициатива на ЕС и МОМ.

В световен мащаб МОМ е подкрепила близо 1,9 милиона нуждаещи се чрез парични помощи в 119 страни. Тази помощ се допълва и с бизнес обучение, което предоставя на завърналите се лица умения за стартиране и управление на собствен бизнес.

Превод: Мелиса Зеки

Последни публикации