Home Blog

Време ли е за реформа в СЗО?

By
Екатерина Димитрова
-
0

В разгара на най-голямата здравна криза от създаването на ООН, светът е приковал вниманието си към Световната здравна организация (СЗО) не само заради препоръките на експертите ѝ, но и заради проблеми в управлението, които стават обект на все по-голямо медийно внимание.

От началото на епидемията СЗО води държавите в борбата срещу новия вирус. Ежедневни пресконференции от Генералния директор, Тедрос Гебрейесос, дават информация за броя на заразените и тяхното териториално разпределение още преди епидемията да се превърне в пандемия. С разпространението на COVID-19 в почти целия свят обаче критиките към Световната здравна организация за неадекватни мерки и реакция, се засилват.

Най-силно отекнаха обвиненията към СЗО, когато американският президент Доналд Тръмп обяви, че е дал разпореждане на администрацията си за временно спиране на финансовата вноска на САЩ към СЗО, поради съмнения за прикриване на информация за разпространението на вируса и лошо управление, което е загубило ценно време на държавите в борбата срещу коронавируса.

Сред аргументите на Доналд Тръмп бяха липсата на адекватна реакция на СЗО още в началото на епидемията, когато тя не е изпратила достатъчно експерти, които да установят причините за възникването и разпространението на COVID-19 и не е призовала Китай за повече прозрачност и споделяне на информация за заразата. Това далеч не е първият случай на остра критика към ООН и оттегляне от споразумения от началото на мандата на Доналд Тръмп. През 2019 г. САЩ официално се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата.

Срещата на Г-7 и времето за трудни въпроси

След провелата се през изминалия месец конферентна среща на лидерите от Г-7, резултатът бе твърда позиция, че сега не е време за ограничаване на финансирането на организации като СЗО и че само чрез общи усилия с всички възможности на многостранната дипломация битката с вируса може да бъде спечелена. Още тогава обаче световните лидери споделиха нуждата от внимателно проучване и разследване на действията на СЗО, както и задаването на “трудни въпроси“, на които трябва да се търсят отговори. Ето че времето за това дойде, след като само преди седмица в рамките на виртуално заседание, държавите – членки на СЗО приеха резолюция, с която се съгласиха да бъде проведено независимо разследване на действията на организацията при справяне с пандемията от COVID-19.

Нека обаче разгледаме какви са основните дейности и цели на Световната здравна организация и как тя се финансира.

Kакво всъщност прави СЗО?

СЗО е основана през 1948 г. със седалище в Женева, а функциите и бюджетът ѝ се определят от всички държави членки. Задачите ѝ се простират от подобряване на здравните услуги по света и достъп на повече хора до основни здравни грижи, ограничаване на разпространението на заразни болести, до предвиждането на глобални здравни кризи като настоящата и тяхното овладяване.

Един от основните приноси на организацията за световното здраве още от 70-те години на миналия век е създаването на Програмата за имунизиране, с помощта на която милиони деца по света биват ваксинирани. Организацията, също така, работи за подобряване достъпа до антибиотици, чиста вода и санитарни условия, които силно намаляват рисковете от разпространение на зарази.

Източник: WHO Africa

СЗО създава редица научни фондове, привличайки учени от цял свят, които да работят върху някои от най-наболелите проблеми на медицината, включително изследването на антибиотичната резистентност на световното население, която се превръща в проблем, критичен за световното здраве.

В резултат от дейностите по превенция, проследяване и лечение от страна на СЗО и нейните глобални партньори в периода 2000 – 2015 г. броят на смъртните случаи, причинени от малария е намалял с 60%, а смъртността от туберколоза е спаднала с 30%. Организацията има важен принос в спасяването на живота на милиони деца по света, заболели от дребна шарка, а детският паралич днес почти напълно е изкоренен.

СЗО има ключова роля и в ограничаване на разпространението на ебола – вирусна инфекция, със средно 50% смъртност, която в различните периоди на разпространение на заразата, открита през 1976 г., е варирала между 25 и 90%.

Как се финансира СЗО?

Източник: WHO

Източниците на финансиране на Световната здравна организация са различни. Около 35% от бюджета на организацията идва от държавите – членки на СЗО, което се равнява на 1.79 млрд. щатски долара. Най-голяма вноска правят Съединените щати (553 млн. щ.д.), следвани от Великобритания (293 млн. щ.д.) и Германия (214 млн..д.). Трите държави заедно допринасят за над половината от бюджета, гарантиран от държавите членки. България допринася със 114 000 щ.д. от държавния си бюджет. Останалата част от финансирането на СЗО се формира от филантропски фондации, международни организации, дарения от бизнеса и частни лица.

Най-значителна част от общия бюджет на организацията бива усвояван в борбата срещу детския паралич, имунизации, подобряване на достъп до основни грижи, както и за управление и администрация. Вглеждайки се в териториалното разпределение на финансовите средства, можем да видим, че те са насочени преди всичко към африканските държави и тези от Източното Средиземноморие (Сирия, Ливан, Палестина, Йордания).

Какво показват предишни независими доклади и научен ли е урокът от епидемията от ебола ?

Критиките към СЗО, свързани с настоящата пандемия са ненавременни действия, липса на ефективни пропоръки, а често и противоречиви такива към държавите. Чести са обвиненията, че организацията защитава интересите на Китай.

Един от аргументите срещу СЗО е нейно официално съобщение от 14 януари, когато СЗО съобщава: „Първоначалните изследвания на ситуацията в Китай сочат, че няма доказателство за пренасяне на заразата от коронавируса от човек на човек“.

СЗО бива обвинявана и че е игнорирала информация от тайванските власти за сериозността на вируса още през декември, както и че умишлено не дава гласност на мерките, които Тайван предприема за справяне с COVID-19. Островът се превърна в добър пример, успявайки да овладее и контролира разпространението на коронавируса, а междувременно отношенията му със СЗО се изостриха.

През 2014 г. в борбата срещу ебола, СЗО по подобен начин бива разкритикувана, че оперативните ѝ действия са неефективни, че често има несъответствие между нормативно заложените ѝ функции и реалния капацитет на работа. Както и в кризата с COVID-19, СЗО реагира прекалено бавно в началото на епидемията и не успява да алармира навреме световната общност за опасностите от бързо разпространение на заразата.

През 2015 г.  Изпълнителният съвет на СЗО взима решение за създаване на Независим панел за оценка (Ebola Interim Assessment Panel), съставен от група от независими експерти, които да оценят реакцията на организацията при епидемията от ебола. Задачата на експертите се състои в оценката на три компонента от дейността на СЗО, а именно:

  • следване на Международните здравни правила;
  • капацитет на СЗО за справяне при здравни кризи;
  • сътрудничество на СЗО със здравните системи и хуманитарни организации.
Източник: UNICEF / Naftalin

Незивисимият панел от експерти установява категорично, че задействането на всички механизми на хуманитарната система при епидемията от ебола се е случило прекалено бавно.

На първо място, в доклада на Независимия панел се споменава, че промени в СЗО са необходими, за да изпълнява тя ролята си на „пазител на глобалното здраве“. Те обаче ще изискват участието не само на организацията, но и на Генералния секретар на ООН и на всички държави членки.

Една от препоръките на експертите e въвеждането на стимули на държавите – членки да докладват на СЗО за наличието на рискове за обществено здраве, както и увеличаване на финансовия принос на държавите със 100 млн. щ.д., които да бъдат насочени само за подготовка за отговор при епидемични кризи. Препоръчва се и нова стратегия за разпределение и организиране работата на регионалните офиси на СЗО по света, вземайки се предвид спецификата на всяка държава.

Впечатление прави препоръката на независимите експерти за създаване на Център за подготовка и отговор при кризи, чиято дейност да се следи от независим борд. Председателят на този борд следва да представя Годишен доклад за здравната сигурност на глобално ниво пред ръководството на СЗО и пред Общото събрание на ООН.

Анализирането на действията на здравната организация при епидемията от ебола е ключово за подобряване работата на организацията и отговора ѝ при епидемични и други здравни кризи. Всеки ненаучен урок тогава е довел до бавна и неефективна реакция при пандемии като днешната с COVID-19. Именно затова е критично важно сегашната ситуация и механизми на реакция да се анализират и оценят, за да сме подготвени за следващата пандемия, която може да е още по-смъртоносна от сегашната. А какво ще покаже независимото разследване на действията на СЗО при пандемията от COVID-19, предстои да разберем.

Източници: WHO; Ebola Interim Assessment Panel

„Благодаря на хората!“ Национален форум „С очи за всички“

By
Кристин Красимирова
-
0

Замисляли ли сте се колко често казвате благодаря на някого? Ще ви разкажа за един форум, в който изразът „Благодаря на хората!“ се повтаряше с трепет в гласа след всяка лична история в най-чистия и искрен вид. Всъщност това не бяха обикновени истории. УНИЦЕФ изправи пред нас най-силните хора на планетата Земя. От онази порода, за които казват, че трудностите са им отредени. Става въпрос за хората, които се изправят пред повече предизвикателства, отколкото всеки друг, но същевременно откриват своята суперсила и някак си тя изглежда неизмерима на фона на един обикновен човешки живот.

Под патронажа на министър-председателя на Република България, г-н Бойко Борисов, по случай 30-тата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето УНИЦЕФ, заедно с Министерство на труда и социалната политика, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ) и НДК, на 20 ноември организираха Национален форум „С очи за всички“. В партньорство се включиха Нова телевизия, Нет Инфо, Българската национална телевизия и Дневник.

Конференцията бе открита от Дилиян Манолов от фондация „Визионер“ и Български младежки делегат към ООН, мандат 2018/2019, Бисер Петков, Министър на труда и социалната политика, Омбудсманът на Република България – Диана Ковачева и д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България.

Дилиян Манолов – представител на фондация „Визионер“ и Български младежки делегат към ООН, мандат 2018/2019, Източник: УНИЦЕФ България

„Хората се опитваме да компенсираме уврежданията“ и „бариерите са в нашите глави“, заяви още в самото начало на конференцията Омбудсманът на Република България, Диана Ковачева.

В първия панел чухме историите на Мариета Петрова, Мария Александрова, Калинка Асенова, Петър Нефтелимов и Янис Макдейвид. Всеки един от тях поднесе личната си история по изключително интересен начин. Техен модератор бе Дарин Маджаров, създател на образователната платформа Уча.се.

Графично представяне на Национален форум „С очи за всички“, Източник: УНИЦЕФ България

Участниците разкриха предизвикателствата, пред които са се изправяли, например често отправяни към тях реплики като „това е невъзможно за теб“, „какво да те правя сега?“ и т.н. Това са само някои от поставените им бариери от обществото, но въпреки това с много труд, болка и обич, те успяват да сбъднат и невъзможното.

Основата, която се положи в панела, бе, че уврежданията не са липса на конкретна способност, а напротив, те развиват нови способности у хората с физически затруднения. Всеки един от участниците успя да докосне сърцето на присъстващите. „Вие давате стойност не само на самите вас, но и на всички около вас“, заключи Дарин Маджаров, в края на дискусията.

Дарин Маджаров, създател на Уча.се и Калинка Асенова, участник в първия панел, Източник: УНИЦЕФ България

Приобщаващото образование е ключът, но бизнесът е важен, за да продължим

Това казва Юрий Вълковски, изпълнителен директор на „Reach for Change“ България, и акцентира върху въпроса кои практики са устойчиви. „Най-позитивното е, че има енергия за промяна в българското общество. Кой е генераторът на промяната? Вярваме, че тръгва отдолу нагоре“. Г-н Вълковски разказа как всяка година се разглеждат по 200-300 социални инициативи в България и се избират 5, главно такива, които биха могли да се разрастват и да бъдат чути.

Калинка Асенова, друг участник в конференцията, покорява върхове в буквалния смисъл на думата. Тя обича катеренето и пещерното дело, макар много хора да смятат това за лудост, поради зрителните й увреждания. „Ние можем да научим много от природата и не трябва да я подценяваме. За да приемеш другите, първо трябва да приемеш себе си. Първата победа винаги става в главата. Не бъдете спирачки за нас, но не бъдете и двигатели“. В същия дух д-р Лидия Маринова, член на Общински съвет Варна, подчерта, че в тази зала вижда много победители.

Участници от първия панел, Източник: УНИЦЕФ България

Петър Нефтелимов, доброволец, предприемач и автор на блог за практически съвети за бизнеса, открива своя начин, за да достигне до хората – технологиите. В своята история той наблегна върху мотивацията за работа на хората с физически увреждания. Според Нефтелимов: „Това са хора, които оценяват шанса, който им давате и работят с цялото си сърце“.

Програмата „Open Mind“ на Теленор е социално-корпоративен проект, създаден за включването на хора с физически увреждания в бизнеса. „Освен предизвикателствата, ние имаме и много ползи от работата си с тях. С тази програма ние насърчаваме толерантността и разбирането в компанията и обучаваме лидерите си на това“, отбеляза Радостина Тодорова – бизнес партньор „Човешки ресурси“ в компанията. До този момент в Теленор са наети 17 човека със специални потребности.

Янис Макдейвид е мотивационен лектор и автор на книгата „Вашият най-добър живот“. Ражда се без ръце и крака, което би събудило съжаление у много хора. Истината е, че това е последното усещане при среща с него, защото той по нищо не се различава от тези, които не са в неговото положение. „Запитах се кои са нещата, в които съм най-добър?“ Тогава той открива своята суперсила. Разбира се, не я нарича така – споделя, че това е просто мъчно постигнато приемане на себе си.

Янис Макдейвид, мотивационен лектор и автор на книгата „Вашият най-добър живот“, Източник: УНИЦЕФ България

Миналата година Макдейвид сбъдва една своя мечта – изкачва планина в Перу, носен от приятелите си на гръб. „Бях като турист в раница„, смее се той. Следващата му цел е Килиманджаро, която ще осъществи още идната година. Според Макдейвид, българското общество трябва да спре да говори за проблемите и предизвикателствата и да започне да говори за това от какво имаме нужда, за да живеем живота си по най-добрия начин.

Държавата и бизнеса за хората с интелектуални затруднения

Държавата също се старае да покрие нуждите на хората с интелектуални затруднения, но все още остават пролуки, които предстоят да се разрешат.

Варна е една от областите, в които напоследък най-усилено се работи за подобряване условията на децата с физически увреждания. Там има около 400 деца, които са имали проблеми с хранителния режим в училищата. За да се реши този проблем, в община Варна са възприети добри практики например, изискване постоянно присъствие, както на медицинска сестра в училищата, така и присъствие на лекар и се изграждат допълнителни съоръжения като рампи и асансьори за самостоятелен достъп.

Бюджетът на Министерство на труда и социалната политика е с 30 милиона повече от предходната година по данни на зам.-министър Зорница Русинова. В партньорства с неправителствени организации, тя вярва, че този подход ще отвори врати към възможно най-широк спектър от хора, които да споделят нуждите си в следващите години.

„Свикнали сме да поставяме акцент главно върху затрудненията. Все още е така. Всеки един от нас е агент на промяната. Идеята е да приемеш различието на другите като нещо, което те обогатява“, заключи зам.-министърът за труда и социалната политика.

Все още остават някои неразрешени въпроси като например защо държавната издръжка за социалните услуги приключва след пълнолетие? Това бе една от важните теми, която повдигна пълнолетен човек с увреждания, присъстващ на форума, и остана без отговор. Въпросът заслужава специално внимание.

Ролята на медиите

Мария Чернева, журналист от БНТ, и Юрий Вълковски от фондация „Reach for Change” и организатор на конкурса „Промяната“ съвместно с Нова телевизия акцентираха върху ролята на медиите за подкрепата на работата за социалното включване на децата и младежите с различни способности.

Г-н Вълковски провокира присъстващите с въпроса: „Кое е системата? Само държавата ли? Медиите? А родителите? Децата? Истината е, че всеки един от нас би могъл да бъде герой на промяната.“

Участници във втория панел на форума, Източник: УНИЦЕФ България

На мотивационния лектор Янис Макдейвид му е отнело 8 години, за да намери най-доброто за себе си. Можем да вперим поглед в негативите и да стоим залостени зад своята орисия, а може и да изберем да видим предимствата на ситуацията. Самият Макдейвид се шегува, че личното му предимство е, че не му се налага да си купува обувки… Представете си какви са вашите предимства.

Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, Източник: УНИЦЕФ България

Най-важният въпрос според д-р Джейн Муита от УНИЦЕФ е какво всеки един от нас би могъл да направи. „Важно е да се вгледаме във визията на Конвенцията“, настоя д-р Муита и отправи своя призив да гледаме през очите на всеки.

БРИКС: акцентите от срещата на върха през 2023 г.

By
zamredaktor
-
0

В периода 22-24.08 се проведе петнадесетата годишна среща на върха на БРИКС с тазгодишен домакин Южна Африка. Президентът на страната Сирил Рамафоса обяви, че настоящите членки на групата Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка са взели решение да одобрят заявките на Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства да се присъединят към блока. Тяхното членство ще влезе в сила от 1 януари 2024 г. 

„Това разширяване на членството е историческо“, смята китайският лидер Си Дзинпин, чиято страна представлява една четвърт от световната икономика. „Разширяването също така е нова отправна точка за сътрудничеството на БРИКС. То ще внесе нова сила в механизма за сътрудничество на групата и допълнително ще укрепи силата за световен мир и развитие.“

Министър-председателят на Индия Нарендра Моди по-късно също изрази подкрепа за новите попълнения. „Индия винаги е подкрепяла разширяването на БРИКС. Индия вярва, че присъединяването на нови членове ще укрепи организацията“, каза той.

Тази година подалите заявки за присъединяване към БРИКС бяха 23 страни, от които Бангладеш, Беларус, Боливия, Куба, Хондурас, Казахстан, Кувейт, Палестина, Сенегал, Венецуела и Виетнам. Прави впечатление, че новоприетите 6 членки са предимно мюсюлмански страни, което ще доведе до засилване на ролята им в световната икономика.

Декларацията на Йоханесбург бележи, че шестте държави са одобрени, след като „страните от БРИКС са постигнали консенсус относно ръководните принципи, стандарти, критерии и процедури на процеса на разширяване на БРИКС“, но не предоставя повече подробности за конкретните критерии.

„Трудно е да се намерят общи черти между шестте държави, поканени да се присъединят към БРИКС, освен това, че всяка от тях е важна държава в своя регион“, посочи Дани Брадлоу, професор от Центъра за развитие на стипендиите в Университета на Претория. С присъединяването на Саудитска Арабия, Иран, ОАЕ и Египет блокът може да е взел под внимание ценообразуването на енергийните продукти и как страните-членки да намалят своята уязвимост по отношение на цената на петрола.

Освен това в Йоханесбург Моди и Дзинпин на четири очи се споразумяха да овладеят напрежението по отношение на оспорваната им граница. Спорната граница отдавна е повод за напрежение между Ню Делхи и Пекин – то прераства във война през 1962 г., която завършва с победа за Китай. През следващите години двете ядрени сили са разделени от недобре обособена фактическа граница, наречена Линия на фактически контрол (ЛФК).

Конфликтите между двете страни се развиха значително след смъртоносен сблъсък в Аксай Чин-Ладак през 2020 г. и ескалираха миналия декември, когато след стълкновения между китайски и индийски войски в североизточната част на Индия имаше ранени и от двете страни. През април министърът на отбраната на Индия заяви на китайския си колега, че нарушенията на общата им граница подкопават „цялата основа“ на отношенията между двете съседки. Въпреки това обаче днес Моди и Дзинпин се опитват да стабилизират отношенията помежду си.

На срещата на върха Моди подчерта, че поддържането на мира и спокойствието, както и спазването и зачитането на границата са от съществено значение за нормализиране на отношенията между Индия и Китай. „Президентът Си изтъкна, че подобряването на китайско-индийските отношения служи на общите интереси на двете страни“, се съобщава в изявление от Министерството на външните работи на Китай.

Предвижда се, че разширяването на БРИКС ще доведе до увеличаване на дела ѝ в световния БВП от 32% на 37%. Развитието на икономическия блок и стабилизирането на политическото сътрудничество между страните-членки на организацията може да превърне БРИКС в равностоен опонент на САЩ в търговията.

 

Източници: CNN, Aljazeera

Автор: Паола Смоличка

„Разрушителят на светове“: ще повлияе ли филмът „Опенхаймер“ върху съвременната ядрена политика?

By
zamredaktor
-
0

Създаването на атомната бомба се оказва също толкова противоречиво, колкото и нейните създатели. То поставя началото на свят, в който човешкото самоунищожение остава постоянно съществуваща възможност. Блокбъстърът „Опенхаймер“ се появява в момент, когато ядрената опасност видимо се увеличава, и предлага на публиката отправна точка за възприемането на по-голямото социално-политическо послание на ядрените оръжия – че ядрената война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води.

Филмът „Опенхаймер“ на Кристофър Нолан проследява моралната дилема на американския физик и теоретик Робърт Опенхаймер, свързана с ролята му в създаването на най-разрушителното оръжие в историята. Активистите за ядрено разоръжаване обаче се опасяват, че силата на филма да убеди хората в екзистенциалната заплаха, която атомните оръжия представляват, може да бъде намалена поради фокусирането му върху научните постижения. А в политиката значение имат само делата на успешния учен, не неговите морални дилеми.

Достоверен ли е филмът?

Според Чарлз Опенхаймер, внук на учения, биографичният филм, базиран на наградената с „Пулицър“ биография от 2005 г. „Американският Прометей“, написана от Кай Бърд и Мартин Шервин, е в голяма степен исторически точен.

Филмите са отражение на живота. За съжаление, въпреки многобройните призиви за глобално разоръжаване, след Втората световна война последва надпревара във въоръжаването. Днес светът все още е обременен от ядрени оръжия.

Макар от взривяването на първите атомни бомби да са изминали 78 години, идеите за международен контрол на атомните технологии, предложени от Опенхаймер и други просветени, не са осъществени. Вместо това ядрените държави изградиха точно такъв свят, от какъвто учените се опасяваха – свят с хиляди термоядрени оръжия, повечето от които многократно по-мощни от бомбите, опустошили Хирошима и Нагасаки на 6-ти и 9-ти август 1945 г., когато за миг САЩ убиват повече от сто хиляди души.

Облаци от атомните бомби над Хирошима (вляво) и Нагасаки (вдясно), © George R. Caron

Осем дни след нападенията Робърт Опенхаймер, главният учен, отговарящ за разработването на ядрената бомба в лабораторията в Лос Аламос, Ню Мексико, изпраща писмо до военния министър, в което изразява съмненията си относно възможността за постигане на мир чрез продължаване на разработването на ядрени арсенали. Осем години по-късно Опенхаймер предупреждава „за потенциала на това ново оръжие да провокира надпревара във въоръжаването, подхранвана от меркантилност, за нестабилността на мита за ядрения мир и за постоянната непреодолима заплаха, която тези оръжия представляват за цивилизацията“.

През 1965 г. той си спомня за момента на експлозиите: „Знаехме, че светът няма да е същият. Няколко души се смееха, няколко души плачеха. Повечето хора мълчаха. Спомних си репликата от хиндуисткото свещено писание „Бхагавад гита“: “Сега аз станах смърт, разрушител на светове.””

През същата година интервюиращ пита Опенхаймер какво мисли за предложението на сенатора Робърт Кенеди президентът Линдън Джонсън да започне преговори със Съветския съюз, за да спре разпространението на ядрени оръжия. Ученият отговаря: “Закъсняхме с 20 години… Това трябваше да се направи в деня след Тринити”.  „Тринити“ е кодовото име на първата ядрена експлозия в света, извършена на 16 юли 1945 г.

Разширяващото се огнено кълбо и ударната вълна при експлозията на Тринити, наблюдавани 0,053 секунди след детонацията на 16 юли 1945 г., © U.S. Department of Defense

Настоящата ядрена реалност

Макар режисьорът Кристофър Нолан да е пресъздал част от биографията на Опенхаймер, филмът може да предизвика нов разговор за историята, която мнозина от нас са изучавали, но която често не успява да въздейства достатъчно.

Реалността е, че 78 години след изпробването на първата атомна бомба, човешкото общество живее в опасен ядрен период.

Още преди началото на войната в Украйна ООН предупреждаваше, че “рискът от използване на ядрени оръжия сега е по-висок, отколкото когато и да било от времето на Студената война”. Анализатори от Бюлетина на ядрените физици, организация с нестопанска цел, занимаваща се с въпросите на науката и глобалната сигурност, изчислиха, че е малко вероятно дете, родено днес, да изживее естествения си живот, без да стане свидетел на ядрено опустошение.

Себастиан Брикси-Уилямс, изпълнителен директор на мозъчния тръст „Бейсик“, счита, че „ядрените оръжия отново стават част от международния диалог и това е нож с две остриета, тъй като ядрените рискове се увеличават“. Руският президент Владимир Путин заплаши, че ще използва тактически атомни оръжия по време на войната в Украйна. Китай разшири собствения си някога малък ядрен арсенал и отказа да участва в договори за контрол на въоръженията със САЩ. От своя страна Съединените щати ще похарчат около 750 млрд. долара за обновяване на ядрените си оръжия през следващото десетилетие. Същевременно държави от Близкия изток, като Саудитска Арабия и ОАЕ, се стремят да създадат граждански ядрени програми, отчасти в отговор на усилията на Иран да разработи атомна технология.

Ето защо Часовникът на Страшния съд на Бюлетина на ядрените физици – условен измерител на вероятността от глобална катастрофа, причинена от човека – показва 90 секунди до полунощ (т.е. до настъпването на края на цивилизацията). Сега часовникът е по-близо до полунощ, отколкото когато и да било преди. Мнението на учените, съставящи Бюлетина, за това колко близо е светът до полунощ се съобщава през януари всяка година.

© Jamie Christiani

Най-лошият сценарий на Опенхаймер за това какво би могло да се случи след изобретяването на атомната бомба е, че ще се окажем в свят, в който множество държави разполагат с големи количества ядрени оръжия, които могат да бъдат доставени бързо до целта. Според Алекс Уелърстейн, историк в Технологичния институт „Стивънс“ в Ню Джърси, настоящата ситуация не предвещава трайна стабилност в дългосрочен план. А ако се превърне в нестабилна, има голяма вероятност да се стигне до катастрофа.

Карол Търнър, съпредседател на лондонския клон на Кампанията за ядрено разоръжаване, смята за положителен факта, че филмът привлича вниманието на хората към „реалната и настояща опасност“ от атомни оръжия, произтичаща от руско-украинската война, особено в момент, когато обществените дискусии са ограничени – забелязва се, например, сравнителното мълчание около съхранението на американски ядрени оръжия в Обединеното кралство в сравнение с възмущението от последните десетилетия.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), независима международна организация, занимаваща се с изследване на конфликти и контрол на въоръженията, в света има девет ядрени държави: САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Корейската народно-демократична република (Северна Корея) и Израел.

Според SIPRI “от общия глобален ядрен арсенал, който през януари 2023 г. се оценява на 12,512 бойни глави, около 9576 са готови за потенциална употреба. От тях приблизително 3844 бойни глави са били разположени с ракети и самолети, а около 2000 – почти всички принадлежащи на Русия или САЩ – са били поддържани в състояние на висока оперативна готовност, което означава, че са били монтирани на ракети или са се намирали в авиобази, в които са били разположени ядрени бомбардировачи. САЩ и Русия притежават общо почти 90% от всички ядрени оръжия.”

© SIPRI Yearbook 2023

Експлозивният потенциал на един ядрен конфликт е 440 метрични тона, което се равнява на около 150 пъти повече от всички бомби, взривени през Втората световна война. Смята се, че подобен пълномащабен атомен сблъсък ще доведе до 770 млн. преки жертви, както и много други смъртни случаи вследствие на последвалата ядрена зима.

Въпреки това държавите продължават да модернизират ядрените си арсенали, а през 2022 г. няколко от тях внедриха „нови ядрени оръжейни системи или системи с ядрен потенциал“.

Към надпреварата във въоръжаването с пълна сила се присъединява и Китай. “Оценката на SIPRI за размера на китайския ядрен запас се е увеличила от 350 бойни глави през януари 2022 г. на 410 през януари 2023 г. и се очаква той да продължи да нараства. В зависимост от това как ще реши да структурира силите си, до края на десетилетието Китай потенциално може да разполага с поне толкова междуконтинентални балистични ракети, колкото САЩ или Русия”, като междувременно сме изправени и пред перспективата за конфликт между Тайван и Китай.

Премиерата на филма „Опенхаймер“ се състоя само няколко седмици преди първата сесия на Подготвителния комитет за Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) през 2026 г. във Виена. На нея не беше прието становище поради противопоставяне от страна на Иран, Китай и Русия.

На 49-ата среща на върха на Г-7, проведена от 19 до 21 май 2023 г. в Хирошима, беше потвърден ангажиментът на страните за „свят без ядрени оръжия“. Но, имайки предвид мащаба на ядрените запаси, ядрената политика е днешната реалност.

Поглед към бъдещето

Филмът „Опенхаймер“ завършва с предупреждение към учените, които работят във военно-промишления комплекс. В разговор с Опенхаймер след войната Алберт Айнщайн предупреждава своя колега физик, че почестите от страна на политическите кръгове никога не са „за теб“, а винаги „за тях“. Това насочва вниманието към по-широката тема на филма – че Опенхаймер и неговите колеги са механизми във военната машина, които нямат контрол над това как ще бъдат употребени плодовете на тяхната работа и които властта ще използва и захвърля по свое усмотрение.

© Life Magazine

Важните двустранни споразумения за контрол на ядрените оръжия вече не съществуват, пренебрегват се или са застрашени. Войната на Русия в Украйна провали редовните преговори между Москва и Вашингтон за намаляване на ядрения риск. През февруари 2023 г. Русия „преустанови“ изпълнението на Новия СТАРТ – единствения останал договор, ограничаващ двата най-големи ядрени арсенала в света и чийто срок на действие изтича в началото на 2026 г. Кремъл се позова на „враждебното“ отношение на САЩ, но обеща да спазва основните ограничения на договора. Междувременно програмите за модернизация на атомните арсенали на ядрените сили могат да доведат само до нарастващи заплахи, които ще оправдаят още повече разходи. Това може да се превърне в още по-опасна надпревара във въоръжаването между САЩ, Русия и Китай.

Като инструмент на „меката сила“ филмът „Опенхаймер“ има за цел да образова аудиторията и да напомни колко много щети и разрушения е нанесло атомното оръжие през 1945 г. Днешните ядрени оръжия са много по-мощни от атомната бомба по проекта „Манхатън“. Ето защо напредъкът в областта на контрола на въоръженията и разоръжаването е неотложен. С достатъчно политическа воля и обществен и международен натиск той е и възможен.

Така на 2 юни съветникът по националната сигурност на президента Байдън Джейк Съливан заяви, че САЩ са готови да започнат дипломатически преговори за контрол на ядрените оръжия с Русия (както и с Китай, Франция и Обединеното кралство) “без предварителни условия”. Съливан посочи, че “вместо да чакаме да разрешим всичките си двустранни различия – Съединените щати са готови да ангажират Русия сега, за да управляват ядрените рискове и да разработят рамка за контрол на въоръженията след 2026 г.”. На 5 юни говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори, че Русия остава отворена за диалог със САЩ по въпросите на контрола на въоръженията и определи коментарите на Съливан като “важни и положителни”. До момента обаче двете страни все още не са започнали диалог по тези въпроси.

Друга възможна многостранна мярка е всички пет ядрени членки на Съвета за сигурност на ООН да предприемат незабавно глобално замразяване на производството и модернизирането на ядрените оръжия. Така Китай, Франция и Обединеното кралство могат да ограничат общия размер на атомните си арсенали и да се съгласят да спрат производството на ядрени материали, стига Русия и САЩ да договорят нова рамка за намаляване на запасите си.

„Опенхаймер“ трябва да напомни на обществеността, че по-голямото количество атомни оръжия ни правят по-малко сигурни. Повишаването на осведомеността за тези рискове може да разпространи послание за оптимизъм и противопоставяне на ядрената надпревара. Според Кампанията за премахване на ядрените оръжия филмът дава възможност да се насърчи участието в движението за елиминирането им.

Ето защо като зрители трябва да продължим да изискваме от нашите лидери да следват по-безопасния път чрез дипломация за разоръжаване към свят без атомни оръжия, преди да е станало твърде късно.

Автор: Каролина Величкова

Източници

Гватемала избра президент, но правни действия може да му попречат да встъпи в длъжност

By
zamredaktor
-
0
Източник: France 24

Прогресивен кандидат извън властовата структура на Гватемала беше избран в неделя за президент на страната в резултат на силно неодобрение към управниците, породено от чести обвинения към тях в корупция.

Предварителните резултати от втория тур сочат убедителна победа на Бернардо Аревало. Въпреки резултатите обаче вниманието веднага се насочи към това дали ще му бъде позволено да заеме поста на президент, тъй като Главната прокуратура се опитва да заличи партията му. След преброяване на 100% от гласовете се установи, че 58% са за Аревало и 37% за трикратния кандидат за президентския пост Сандра Торес. Официалните резултати обаче все още трябва да бъдат потвърдени.

,,Ние знаем, че е в ход политическо преследване – то се осъществява чрез институциите, прокуратурата и съдиите, които са корумпирани“, заяви Аревало в неделя вечерта. ,,Искаме да мислим, че тази победа ще покаже ясно, че няма място за саботиране на изборния процес. Народът на Гватемала се изказа категорично. „ В кампанията на Аревало е застъпена идеята да се бори с корупцията и упадъка на демокрацията в най-многолюдната страна в Централна Америка. Бернардо съобщи, че отиващият си президент Алехандро Джаматей го е поздравил и му е казал, че ще започнат да планират прехода в деня след официалното обявяване на резултатите.

Гватемалците още помнят, че час преди да бъдат съобщени резултатите от първия тур на гласуването миналия месец Главната прокуратура обяви разследване на подписите, събрани от партията на Аревало  (“Movimiento Semilla“). Съдия за кратко прекрати лиценза на партията, преди да се намеси по-висша съдебна инстанция.

Едуардо Нуньес, живещият в Гватемала старши директор на Националния демократичен институтна САЩ, очаква две тенденции да се засилят през следващите дни: поляризацията на страната и съдебната намеса в изборния процес.

Едмон Мулет, бивш дипломат и настоящ президент на Конгреса в Гватемала, вижда два възможни сценария – партията на Аревало да не бъде приета от политическия елит, но все пак лидерът ѝ да поеме президентството без партия, или Службата на главния прокурор да успее да прекрати регистрацията на партията и да установи, че тя е била неправилно регистрирана, което да доведе до невъзможност на Аревало да поеме президентския пост. Независимо от развоя на събитията Аревало е решен да се бори.

Корупцията в Гватемала е проблем от много време насам и основна причина много хора да напускат страната – стотици хиляди гватемалци са емигрирали в Съединените щати през последните години.

Остава големият въпрос как гватемалците могат да реагират на всякакви действия на правителството, които изглеждат против волята на избирателите.

 

Източник: AP News

Автор: Паола Смоличка

Дружеството за ООН в България търси 16 млади лидери, които да се включат в екип „16х16“.

By
Редактор
-
0

Проектът „Младежка инициатива 16х16“ е посветен на изпълнението на Цел 16 от Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), която се фокусира върху изграждането на мирно, справедливо и приобщаващо общество. Сред приоритетите на Цел 16 са намаляване на различните форми на насилие, насърчаване принципите на върховенство на закона и развитие на работещи институции.

Предвиждаме поредица от дейности, които ще въведат младите хора в изпълнението и разпространението на Цел 16 и ще насърчат комуникацията и сътрудничеството между участниците и представляваните от тях организации.

Избраните лидери ще сформират екип от 16 мотивирани и активни млади хора, които ще участват в обучения и интерактивни занимания, посветени на Целите за устойчиво развитие. Одобрените участници трябва задължително да се включат във всички планирани обучения! Датите на провеждане на обученията са посочени във формуляра за участие.

В следващия етап от проекта ще бъдат разработени групови и индивидуални дигитални продукти – кратки публикации, снимки и съобщения, свързани с индикаторите по Цел 16. Младежките лидери ще организират тези дейности сред членовете на своите организации.

Младежите ще подготвят изложба „16х16“. Лидерите ще обменят идеи, публикации и снимки, които да станат основа за изработката на 8 информационни табла. Готовите табла ще се представят в рамките на заключителното събитие, планирано да се проведе в София на 26 октомври.

За участниците са предвидени специални награди! Ще бъдат раздадени 16 сертификата „Млад лидер на ООН“ и 6 плакета на отличилите се в дигитализирането на темата „Млади творци на Цел 16“.

Проектът е насочен към активни и ангажирани млади хора и/или представители на базирана в София младежка организация на възраст между 15 и 29 г., желаещи да променят в положителна посока средата, в която живеят и се развиват.

Младежите трябва да имат опит и желание за работа в някоя от следните области:

  • борба с насилието и тормоза на деца и жени
  • борба с трафик на хора
  • ограничаване на детския труд
  • работа с бежанци
  • мир и справедливост
  • намаляване на неравенствата
  • достъп до информация
  • борба с корупцията
  • добро управление и върховенство на закона
  • защита на правата на човека и основните свободи

За да бъдете част от проекта „Младежка инициатива 16х16“, трябва да кандидатствате чрез следния формуляр:

https://docs.google.com/forms/d/1zdLWyWWT14PI8Xw2yozu0UQKEOe6DtX8SGgOplyPtzk/edit

Крайният срок за попълване на формуляра е 30 август. С избраните участници ще се свържем на 4 септември.

Проект „Младежка инициатива 16х16“ се финансира от Столична община по Програма „София – град на младите и активните“.

Докато израелските селища процъфтяват, палестинските кранчета пресъхват

By
zamredaktor
-
0
Източник: Anadolu Agency

В селата на окупирания от Израел Западен бряг – там, където израелските водопроводни тръби не достигат – оранжериите са празни и безлюдни. Палестинците едва успяват да се сдобият с достатъчно вода, за да изкъпят децата си и да изперат своите дрехи, а да отглеждат добитък и овощни дървета се оказва почти невъзможно. Значителен е обаче контрастът със съседните еврейски селища, които изглеждат като оазис – там растат диви цветя, рибите, отглеждани във ферми, плуват в спретнати редици от езера, а децата се плискат в обществени басейни.

Основният източник на вода за двете страни е долината на река Йордан, която палестинците смятат за житницата на своята бъдеща държава, а израелците – за защитник на източната си граница. „Хората са жадни, реколтата иска вода“, казва Хазех Дараме, 63-годишен палестински фермер, отглеждащ фурми в района на Джифтлик в долината, където някои от палмите му са изсъхнали в сухата пръст. „Опитват се да ни притиснат стъпка по стъпка“, казва Дараме.

Споразуменията между Израел и Палестина, сключени през 90-те години на миналия век, гласят Палестина да купува вода от израелската държавна компания и да осигурява вода на своите разрастващи се градове, използвайки обаче бързо изчерпващите се запаси, които споделя с Израел. Палестинците, които живеят в останалите 60 % от Западния бряг, са под пълен израелски граждански контрол и остават в безизходица – те са лишени от достъп и до израелските, и до палестинските водоснабдителни мрежи. Предвидени да продължат само пет години, временните споразумения остават в сила и днес.

„Количеството вода, което Израел доставя, не е съобразено с нуждите на палестинците и в много случаи не се е променило от 70-те години на миналия век“, посочва Еял Харевени, автор на скорошен доклад за водната криза от израелската правозащитна група B’Tselem. 500 000 еврейски заселници, които живеят на Западния бряг, са свързани с израелската водоснабдителна мрежа чрез сложна мрежа, която осигурява вода непрекъснато, но палестинските градове не са. Така през знойното лято палестинците получават общинска вода само от време на време.

Със засилващите се регионални засушавания, покачването на температурите и крайнодясното правителство на Израел, което установява военно управление над територията, палестинците твърдят, че проблемите им с водата са се влошили. „Това е най-тежкото лято, което сме имали от девет години“, каза палестинският министър на водите Мазен Гунайм.

В животновъдните общности в северната част на долината на река Йордан консумацията на вода в Палестина е само 26 литра на ден. Това е под минималния стандарт на Световната здравна организация от 50-100 литра, което класира страната като зона на бедствие, според B’Tselem. За разлика от тях израелските заселници в долината на река Йордан консумират средно по 400-700 литра на ден според правозащитната група.

Повече от дузина фермерски семейства наскоро са напуснали палестинското село Бардала, за да се преместят в северен град с повече вода, а други са заменили нивите си с по-добре платена работа в процъфтяващите ферми на израелските селища.

„Те не искат да бъдем фермери“, посочи Ибрахим Сауафта, член на местния съвет в Бардала, по отношение на израелските власти. „Те не искат да сме самодостатъчни.“

 

Източник: AP News

Автор: Паола Смоличка

Лачинският коридор трябва да бъде отворен отново за хуманитарна помощ

By
zamredaktor
-
0
Източник: Forbes

Необходимо е  „бързо и безпрепятствено преминаване на хуманитарна помощ за всички цивилни в нужда“ през Лачинския коридор, съобщиха представители на Съвета за сигурност на ООН на брифинг в сряда. Те също така призовават Армения и Азербайджан да нормализират отношенията помежду си.

Движението през Лачинския коридор, свързващ Нагорни Карабах с Армения и останалия свят, трябва да бъде възобновено незабавно, казаха на брифинга пред Съвета за сигурност. Едем Восорну, високопоставен служител на Службата за координация на хуманитарните въпроси на ООН, съобщи, че Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) не е успял да транспортира хуманитарна помощ през Лачинския коридор до цивилното население в района от няколко седмици насам. Позовавайки се на международното хуманитарно право, според което държавите трябва да позволяват и улесняват бързото и свободно преминаване на помощ за всички цивилни в нужда, тя подчерта, че е изключително важно доставката на хуманитарна помощ от МКЧК да бъде възобновена по всички налични маршрути.

Тя също така изтъкна, че е задължение на страните да не възпрепятстват или политизират каквито и да било принципни хуманитарни усилия, отбелязвайки, че Службата ще продължи да се ангажира със страните относно хуманитарния достъп за посрещане на основните нужди на цивилните. Представителствата на ООН в Армения и Азербайджан също поддържат отворени канали с властите в тези страни, за да осигурят отговор на хуманитарните нужди, съобщи тя.

Восорну заяви, че Международният комитет на Червения кръст прави всичко по силите си, но „като единствена организация може да покрие само най-неотложните нужди“, затова призова страните да допуснат в региона и други хуманитарни помощи.

История

Лачинският коридор е проход, разположен в границите на Азербайджан, който представлява най-краткият маршрут между Армения и Нагорни Карабах. Нагорни Карабах е населена предимно от етнически арменци, но се намира в състава на Азербайджан, което е причина за постоянните конфликти между Армения и Азербайджан за контрол над областта. Официално Лачинският коридор е част от Азербайджан, но след сраженията между азербайджански и арменски военни групи в момента той се управлява от Нагорни Карабах. След като на 17 май 1992 г. арменските войници превземат град Лачин, се образува коридор, свързващ Армения и Азербайджан.

Конфликтът между Армения и Азербайджан за региона продължава повече от три десетилетия, но след около шест седмици на сблъсъци през ноември 2020 г. с посредничеството на държавния глава на Русия президентът на Азербайджан и министър-председателят на Армения постигнаха споразумение за прекратяване на огъня, което доведе до разполагането на няколко хиляди руски миротворци в областта.

Лачинският коридор е блокиран от Азербайджан от 12 декември 2022 г. поради предполагаемия незаконен добив на природни ресурси в Нагорни Карабах, но много страни смятат тази обсада за нарушаване на споразумението между Русия, Армения и Азербайджан. На срещата тази сряда председатели насърчиха държавите да спазват поетите ангажименти според тристранното споразумение, а именно – да положат основите за бъдещ мирен договор и да гарантират, че хуманитарната помощ и храните ще могат да достигат до населението на Нагорни Карабах без усложнения.

В свое изявление на 2 август тази година генералният секретар на ООН Антониу Гутериш припомня необходимостта от мерки, които Международният съд да предприеме относно свободното движение „в двете посоки“. В това изявление г-н Гутериш призова „и двете страни да засилят усилията за дългосрочно нормализиране на отношенията си в полза на мира и сигурността в региона“.

 

Източник: UN News

Автор: Паола Смоличка

Министърът на енергетиката на Израел посети ОАЕ във връзка с реализирането на екологично споразумение

By
zamredaktor
-
0
Източник: The Times of Israel

В понеделник Израел Кац, министърът на енергетиката на Израел, посети Обединените арабски емирства (ОАЕ), където се срещна с официални представители на Емирствата, Йордания и САЩ, за да постигне напредък по тристранното споразумение „Вода за енергия“ , подписано през 2022 г. Тази сделка, наречена „Проект Просперитет” (”Project Prosperity”), предвижда Йордания да изгради 600-мегаватова слънчева електроцентрала в Израел, а в замяна Израел да предостави на Йордания 200 милиона кубични метра вода.

Меморандумът за разбирателство беше направен през ноември миналата година на срещата КОП27 в град Шарм ел-Шейх в Египет. Идеята на споразумението е Израел да купува енергия, произведена от фотоволтаични системи в новото йорданско съоръжение, а на Йордания да бъде предоставена обезсолена вода от израелски обект, който ще бъде изграден по средиземноморското крайбрежие на страната.

Домакин на срещата вчера в Абу Даби беше министърът на технологиите и промишлеността на ОАЕ Султан Ахмед ал-Джабер. В изявление, публикувано от офиса на Кац след срещата, се съобщава, че страните са обсъдили желаните начини, по които да осигурят ежегодната продажба на 200 милиона кубични метра обезсолена морска вода за Йордания. Освен това ОАЕ, Йордания и САЩ са разисквали идеята за закупуването на електроенергия от соларен парк, който Обединените арабски емирства да изградят в Йордания. Разговорите се проведоха в контекста на подготовката за годишната конференция за климата КОП28, която ще се проведе в края на годината в Дубай.“

Проектът „Вода за енергия“ е стартиран през 2021 г. с цел стабилизиране на отношенията между Израел и Йордания. Меморандумът беше подписан по време на правителството на израелския министър-председател Нафтали Бенет, който постави като приоритет установяването на добри контакти с йорданците. Отношенията между двете държави обаче бяха обтегнати, след като министър Бенамин Нетаняху пое властта в Израел, тъй като между него и краля на Йордания Абдула често възникват неразбирателства.

Кац от своя страна инвестира в „Проект Просперитет“, като от встъпването си в длъжност настоява за ускоряване на изпълнението му. Израел Кац, който трябва да стане министър на външните работи от януари 2024 г. за период от две години, е първият израелски министър, който посещава Емирствата, откакто правителството на Нетаняху дойде на власт през декември.

 

Източници:  Al-Monitor, Reuters

Автор: Паола Смоличка

Над 90 жертви вследствие на горските пожари в Мауи

By
zamredaktor
-
0
Източник: CNN

Спасителните екипи в Западен Мауи продължават да вървят из пепелта на някогашните домове и любими забележителности, унищожени от най-смъртоносния горски пожар в САЩ за повече от 100 години насам. До момента са потвърдени 96 смъртни случая, много хора са изчезнали, а екипите не спират да търсят останки в разрушените квартали.

Опустошението е това, което е останало след множеството едновременни горски пожари, които започнаха във вторник на хавайския остров Мауи. Бързото разпространение на пламъците принуди хиляди хора да напуснат домовете си. „Когато ветровете се усилиха – до 81 мили в час – пожарите се разпространиха бързо“, заяви губернаторът на Хавай Джош Грийн във видеообръщение. „Пожарът е изминавал по една миля на всяка минута.“

Местността Лахайна е най-тежко засегната: според Джош Грийн около 2200 постройки са унищожени или повредени от пожарите в западната част на Мауи, където се намира силно засегнатият исторически град Лахайна. Около 86 % от постройките са жилищни, допълва той. Към петък вечерта общо 1418 души се намират в приюти за спешна евакуация, съобщават от окръг Мауи.

Идентифицирането на всички жертви обаче няма да е лесно – от десетките намерени починали в района на опожаряването само двама души са разпознати в събота, според окръг Мауи. „Останките, които откриваме, са вследствие на пожар, който е разтопил метал. Трябва да направим бърза ДНК експертиза, за да установим самоличността на всички“, заяви в събота началникът на полицията в Мауи Джон Пелетие. Той призова хората, които имат изчезнали членове на семейството, да се свържат с властите, за да се направи ДНК тест, който да помогне в процеса на идентифициране.

Много от хората все още са в неизвестност. Претърсването на руини продължава, но служителите не могат да определят точния брой на хората, изчезнали в опожарените райони. „Никой от нас все още не знае какъв е размерът на пожара.“, добавя Пелетие. Междувременно властите на Хаваите призоваха туристите да избягват да пътуват до Мауи, тъй като много хотели са готови да настанят евакуирани лица.

Въпреки нестихващите пламъци властите правят опит за равносметка на щетите. В събота Федералната агенция за управление на извънредни ситуации заяви, че е рано да се определи приблизителна сума в долари за загубите, които претърпя Мауи, но губернаторът оцени, че „щетите се доближават до 6 млрд. долара“.

Това е най-сериозното бедствие в САЩ за последните години, задминало пожара в Северна Калифорния през 2018 г., където загинаха 85 души. Спасителните екипи не спират да работят усърдно, за да намерят изчезналите, а жителите на острова отправят съболезнования към загиналите и се молят всичко това да приключи възможно най-скоро.

 

Източник: CNN

Автор: Паола Смоличка

Кандидат на президентските избори в Еквадор беше убит

By
zamredaktor
-
0

Фернандо Виявисенсио, кандидат-президент на изборите в Еквадор и бивш член на Националното събрание на страната, е бил убит по време на предизборен митинг.

В петък шестима колумбийци, заподозрени в извършване на престъплението, бяха арестувани и ще бъде изследвано участието им в убийството, съобщават медии. Фернандо е бил прострелян на влизане в колата си след събитие в столицата Кито тази сряда. 

Чичото на Виявисенсио, Гало Валенсия, описва момента, в който племенникът му е бил убит: „Бяхме само на няколко метра от училището, когато бяхме ударени от градушка от около 40 куршума.“ Той съобщи, че неговият племенник е бил улучен от три куршума в главата. Други девет души са били ранени, включително кандидат за народното събрание и двама полицаи според данни на прокуратурата.
Веднага след убийството на Фернандо петима от останалите кандидат-президенти обявиха прекратяване на кампаниите си, като всички осъдиха престъплението и отправиха остри критики към настоящото управление, твърдейки, че то не е способно да гарантира сигурността и да контролира реда в държавата.
Бивш депутат и разследващ журналист, Виявисенсио, воден от идеята за борба срещу престъпността и корупцията в страната, е бил един от осемте кандидати на изборите. В свое интервю за вестник “El Universo“ Фернандо твърди, че е правил журналистически разследвания по около 260 случая, свързани с корупция.

В миналото Еквадор се е считала за сравнително безопасна и стабилна страна в Латинска Америка, но през последните години се усеща рязък скок на престъпността там. Това се дължи на все по-честото присъствие на колумбийски и мексикански наркокартели, които стават част от местните престъпни групировки.

В края на месец юли Фернандо Виявисенсио е получил заплахи от банда, наричаща себе си “Los Choneros“, след което му е била осигурена охрана. След убийството му в социалните медии се появи видеоклип, в който въоръжени мъже поемат отговорност за убийството. Мъжете твърдят, че принадлежат към бандата “Los Lobos“ („Вълците“), които са съперници на “Los Choneros“. Часове по-късно обаче в интернет се появява друг видеоклип, в който друга група мъже – този път без маски – заявяват, че са “Los Lobos”, и отричат да са играли роля в убийството. Те твърдят, че другият видеоклип е опит на съперниците им да ги набедят за убийци. И двете банди са добре познати в страната и насилието, което упражняват, се оказа една от основните тревоги на еквадорците преди президентските избори на 20. август.

В предизборната кампания на г-н Виявисенсио беше заложена идеята за строги репресии срещу наркокартелите, които печелят от трафик на кокаин, което е навлякло яростта на групировките.

Той не е първият убит политик в Еквадор. Миналия месец беше застрелян кметът на град Манта, а през февруари беше убит кандидат за кмет на село Пуерто Лопес. Разстрелът на кандидат-президент на обществено събитие в столицата обаче е най-жестокото нападение досега и е свидетелство за влиянието на наркокартелите в страната. Беше обявено извънредно положение и настоящият президент Гилермо Ласо обеща, че „престъплението няма да остане ненаказано“.

„Еквадор ще възстанови мира и сигурността“, сподели Ласо в социалните мрежи. 
Източници: BBC, AP News
Автор: Паола Смоличка

ООН изрази тревога относно състоянието на нигерския президент

By
zamredaktor
-
0

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш показа загриженост във връзка със здравето и безопасността на президента на Нигер, докладва говорителят на Гутериш в бележка до журналисти. Според изявления в медиите президентът Мохамед Базум и семейството му живеят без електричество, вода, храна и лекарства.

На 26. юли армията превзе властта в Нигер – оттогава е задържан демократично избраният лидер на страната. Военната хунта, която е свалила президента, отказва да му предаде отново властта, държи го в изолация и го лишава от всякакви човешки контакти.

„Генералният секретар призовава за неговото незабавно и безусловно освобождаване и възстановяване на поста държавен глава“, се казва в бележката. Г-н Гутериш е разтревожен и от продължаващите съобщения за ареста на няколко членове на правителството и спешно призовава за тяхното освобождаване.

Групата, наречена „Съвет за съпротива за републиката“, призова в изявление военните да се оттеглят и да арестуват явния лидер на хунтата Абдурахаман Тиани. Съветът също така предупреди, че ще използва всички необходими средства, за да предотватява в бъдеще действията на непочтени и безотговорни войници, които се противопоставят на свободния избор на хората.

Нигерия доставя голяма част от електроенергията на съседен Нигер, но в отговор на преврата прекъсна захранването, което доведе до липса на електричество и в домовете на много нигерийци.

ООН подкрепя усилията за посредничество на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) за възстановяване на конституционния ред в Нигер. Регионалният блок се събра в Абуджа, Нигерия в четвъртък, за да обсъди отново кризата. ECOWAS заплаши да „предприеме всички необходими мерки за възстановяване на конституционния ред“ в страната, включително използване на сила. ООН се опасява, че кризата в Нигер може да окаже влияние върху целия западноафрикански регион, и продължава да подчертава необходимостта от осигуряване на постоянна хуманитарна помощ за около 4,3 милиона души в страната.

Тази седмица Световната продоволствена програма (СПП) подпомогна повече от 12 000 души в района на Маради в южната част на централен Нигер, заяви в четвъртък заместник-говорителят на ООН Фархан Хак. Г-н Хак допълни, че ООН е получила разрешение от фактическите власти за извършване на четири полета от хуманитарните въздушни служби на ООН (UNHAS) от столицата Ниамей до Уагадугу, Буркина Фасо, за временно преместване на 49 зависими семейства.

След опита за преврат в Нигер полетите на UNHAS бяха временно преустановени, тъй като въздушното пространство и териториалните граници бяха затворени.

 

Източници: CNN, UN News

Автор: Паола Смоличка

123...250Page 1 of 250

Последни публикации

[:bg]Популярни категории[:en]Popular Categories[:]

EDITOR PICKS

POPULAR POSTS

POPULAR CATEGORY

©