Има ли Шотландия бъдеще като независима държава?

0
192

Великобритания е създадена през 1707 г. вследствие на политически съюз между кралство Англия и кралство Шотландия. Оттогава насам Шотландия съществува само като част от Обединеното кралство. Възможно ли е това да се промени?

Провеждане на референдум за независимост на Шотландия на 19 октомври 2023 г. – за това настоява министър-председателят на страната, Никола Стърджън. Това не е неочаквано, тъй като това не е първият опит на Шотландия да се отцепи – референдум със същото искане се провежда и през септември 2014 г. Тогава 55% от запитаните гласуват за оставането на страната в състава на Великобритания, а 45% за отделянето й. Но това е следствие на политическата обстановка от преди 8 години, днес ситуацията е различна и Брекзит е най-очевидната промяна на Острова.

Именно Брекзит дава началото на идеята за нов референдум за независимост – за такъв Никола Стърджън настоява още от 2016 г., когато става ясно, че Великобритания ще се отдели от Европейския съюз. Причината е вотът на шотландските гласоподаватели – 62% гласуват за оставане в Европейския съюз.

Подготовката за референдума търпи забавяния, като последното се дължи на COVID-19 и последвалата криза. Днес този въпрос отново е дневен ред, но пътят към независимост не е бърз – съпротива се среща от страна на правителството на Обединеното кралство.

То се позовава на Заповед по раздел 30 (Section 30 order) – подзаконов нормативен акт, изготвен съгласно Закона за Шотландия от 1998 г, предвиждащ временно или постоянно увеличаване или ограничаване на законодателната власт на шотландския парламент. Такива заповеди са били използвани на няколко пъти от 1999г. насам, като най-известният пример е заповедта от 2013г., която временно прехвърля правомощия от законодателство за референдум за независимост на Шотландия.

Актовете по тази точка могат да бъдат инициирани от правителството на Шотландия или на Обединеното кралство, но изискват одобрение от Камарата на общините и Камарата на лордовете в Лондон, както и от шотландския парламент, преди да станат закон.

През март 2017г. шотландското правителство иска прилагането на заповед по раздел 30, за да се разгледа законодателство за втори референдум за независимост, но правителството на Обединеното кралство отказва. Министър-председателят Никола Стърджън подновява искането през 2019г., докато шотландският парламент разглежда друг закон, който става известен като Законът за референдумите от 2020г.

Законовите пречки не са единствените, пред които е изправена Шотландия. Бившият британски премиер Борис Джонсън твърди, че „Референдумът от 2014 г. е възможност, предоставяна веднъж на няколко поколения“, цитирайки думи на самата Стърджън, и настоява, че такъв референдум може да бъде повторен чак след 40 години.

Друг аргумент от страна на Обединеното кралство е, че не е предоставена информация, която би била важна при евентуално отцепване – каква ще бъде шотландската валута, как ще се определят пенсиите и други.

Великобритания също предупреждава, че евентуално присъединяване на Шотландия към Европейския съюз след обявяване на нейната независимост, би довело до по-сериозен граничен контрол между двете държави. Шотландското правителство често е призовавано да се фокусира върху възстановяването на страната от пандемията, както и да се обърне по-голямо внимание на здравеопазването и образованието, вместо на отцепването.

По този въпрос Борис Джонсън коментира:

Мисля, че фокусът на страната трябва да е изграждането на силна икономика. Определено мисля, че ние ще имаме по-силна икономика и по-силна държава заедно“.

 

Подобно мнение изразява и говорителят на правителството на Обединеното кралство, според него сега не е времето за подобен референдум:

Шотландците искат да видят, че правителството им работи по проблемите, които са важни за тях. Това включва цената на живота, енергийната сигурност и развитието на икономиката…

Тези призиви не променят ситуацията и Шотландия е готова да продължи  подготовката на референдума, като той би бил изцяло консултативен и би имал същия статут като референдума за Брекзит. Стърджън предупреждава, че ако Заповед по раздел 30 не бъде издадена следващите парламентарни избори ще се превърнат в референдум „де факто“, тъй като Шотландската национална партия ще има само една точка в своята програма и тя ще бъде независимостта на страната.

Идеята за референдума обаче не се приема еднозначно дори и от самите шотландски партии. Днес в шотландския парламент две партии съставят мнозинство –Шотландската национална партия и Зелените, като и двете партии подкрепят независимостта на страната, но не всички партии са съгласни с тях. Дъглас Рос, лидерът на шотландските консерватори, е на мнение, че такъв референдум е грешен приоритет за страната и той би забавил процеса на възстановяване от пандемията.

На подобно мнение е и лидерът на лейбъристите, чиято партия базира цялата си предизборна кампания на икономическото възстановяване на страната. Според него Никола Стърджън се опитва да раздели страната, преследвайки референдум, който не е желан от 2/3 от гражданите.

Едно от последните развития по въпроса е отказът на Борис Джонсън да приложи Заповед по раздел 30.

Докато нашата държава е изправена пред безпрецедентни предизвикателства, не мога да се съглася да се върнем към въпрос, чийто отговор ясно беше даден от шотландските граждани през 2014 г.

Това предизвика силна реакция от страна на Никола Стърджън в Туитър, където тя споделя писмото с отказа и коментира: „Това което няма да позволя и никога не бих позволила е да оставя шотландската демокрация да бъде заложник на Борис Джонсън или който и да е друг министър-председател … Искам шотландците да изразят своето мнение във валиден и конституционно-съобразен референдум“.

Тя подлага под въпрос не само решението, но и бъдещето на Борис Джонсън като лидер на страната, тъй като неговият отказ се случва в ситуация на политическа криза и десетки оставки на министри и правителствен персонал. Информацията с неговия отказ става публична на 6 юли, а на следващия ден той подава оставка като лидер на консервативната партия. Борис Джонсън ще продължи да изпълнява длъжността на министър-председател до септември 2022 г., когато ще се проведат избори за лидер на консерваторите.

Но докато Никола Стърджън и нейната Шотландска национална партия са убедени, че Шотландия ще просперира като независима държава, благодарение на нейните нефтени запаси, производството на уиски, текстил и банкова индустрия, далеч по-несигурно е дали референдумът изобщо ще има очаквания от тях изход.

Според социолога проф. сър Джон Къртис е много трудно да се предвиди как ще гласуват гласоподавателите. По данни от предишни социологически проучвания около 48% от запитаните подкрепят независимостта на Шотландия, докато 52% желаят нейното оставане във Великобритания. От тази статистика е изваден процентът от гласове „не знам“, така че най-вероятно решението за бъдещето на Шотландия ще бъде точно в ръцете на тези, които твърдят, че нямат мнение по въпроса.

Автор: Биляна Вълкова