Цел 13: Борба с климатичните промени

0
463

Изменението на климата е реална и неоспорима световна заплаха. Последиците от него са вече ясно забележими и ще бъдат катастрофални, ако не се предиприемат действия незабавно. Без промяна, която да започне сега, горещите вълни, сухите периоди, наводненията, горските пожари, покачването на морското равнище и глада ще се засилят. Необходими са спешни и променящи действия.  Един от начините да се преборим с изменението на климата и неговите последици са 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР), изготвени през септември 2015 г. на Общото събрание на ООН, когато държавите по света подписват Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. ЦУР целят да се преборят със световни предизвикателства като бедността, глада, опазването на планетата и др.

Факти и Статистикa

Както е посочено в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие на ООН: “Климатичните промени са едно от най-големите предизвикателства на нашето време, а неблагоприятното им въздействие нарушава способността на всички страни да постигнат устойчиво развитие.” A Индексът на ефективността в областта на изменението на климата (CCPI), независим инструмент за наблюдение на резултатите на държавите в областта на опазването на климата разработен от Germanwatch, констатира, че “дори ако всички държави са толкова ангажирани, колкото настоящите лидери, усилията все още биха били недостатъчни за предотвратяване на опасното изменение на климата.” 

Ако написаното по-горе не е достатъчно, за да се обясни изключителното значение на Цел 13, ето и няколко конкретни примера, които описват ясно актуалното положение на нашата планета:

  • В сравнение с прединдустриалния период средната температура на Планетата се е повишила с 0,98°С.
  • Ако температурата се повиши допълнително до 1,5°С, до 90 % от кораловите рифове ще бъдат загубени. Рифовете са изключителнo значими за подържането на морския живот, те съдържат повече от една четвърт от всички морски видове на планетата. Без корали океаните ще останат без живот. 
  • 97% от учените приписват последствията от глобалното затопляне на човешката дейност.
  • В сравнение със средната стойност за периода 1985-2005 г. температурата на Средиземно море се е повишила с 4 градуса.
  • През 2021 г. емисиите на CO2 от потреблението на енергия достигнаха исторически максимум.

Подцели

Дори на пръв поглед, реалността да изглежда необратима, решения има. Нужните промени могат да се случат чрез образование, иновация и спаване на поетите ангажименти и цели в областта на климата. Освен това, всеки един от нас може да бъде от помощ за постигането на глобалните цели и по-конкретно на Цел 13 за устойчиво развитие, прилагайки петте й подцели.  

©Karma Metrix 

13.1   Засилване на устойчивостта и способността за приспособяване към свързаните с изменението на климата опасности и природни бедствия във всички страни. 

13.2   Интегриране на мерки срещу изменеието на климата в националнисте политики, стратегии и планиране. 

13.3   Подобравяне на образованието, повишане на осведомеността и на човешкия и институционален капацитет относно смекчване на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, намаляване на въздействията и ранно предупреждение. 

13.а   Изпълнение на поетия ангажимент от развитите страни, подписали Рамковата конвеция на ООН по измението на климата, за съвместно мобилизиране на 100 милиарда долара годишно до 2020г. от всички източници за посрещане на нуждите на развиващите се страни за подходящи действия за смекчаване на последиците от изменението на климата, и привеждане в действие на Зеления Фонд за климата чрез попълването му със средства във възможно най-кротък срок. 

13.б   Увеличаване на капацитета за справяне с предизвикателствата в най-слабо развитите страни и развиващите се малки осторвни държави за ефективно планиране и управление, свързано с изменението на климата, като се обръща особено внимание на жените, младежите, местните и маргинализираните общности. 

Има ли развитие към днешна дата?

Генераления секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че “Ако не предприемем действия сега, Програмата до 2030 г. ще се превърне в епитафия на един свят, който можеше да бъде.” 

Според доклада за целите на устойчивото развитие до 2023 г. последиците от климатичната криза, войната в Украйна, слабата световна икономика и продължителните последици от пандемията COVID-19 са възпрепятствали напредъка към постигането на ЦУР (цели за устойчиво развитие). Относно Цел 13: Борба с климатичните промени, към днешна дата три ключови наблюдения могат да бъдат направени: 

  1. Необходимо е спешно намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб, за да се предотврати критичната точка от 1,5°C

В последния доклад на Междуправителствен панел по изменение на климата (IPCC), се посочва, че глобалното затопляне с  1,1°C над прединдустриалните нива се дължи основно на човешките дейности и най-вече на изгаряне на изкопаеми горива, неустойчива енергия и нейустойчиви модели на потребление и производство. Последиците от изменението на климата причиняват съществени щети и загуби за хората и екосистемите, провокирайки недостиг на храна, загуба на жилища и инфраструктура, миграция и др. В Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) се констатира, че комбинираните ангажименти за климата на 193 страни по Парижкото споразумение ще доведат до леко намаление (0,3 %) на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 2019 г. Това обаче е далеч по-малко от 43% за които призовава IPCC, за да бъдем на пътя на 1,5°C. IPCC предупреждава, че без спешни мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата най-вероятно ще бъде надхвърлена критичната граница от 1,5°C до 2035 г. За целта е нужно увеличаване на международното сътрудничество, координирани политики, политически ангажименти, за едно по-добро утре за бъдещите поколения. 

2. Рекордното покачване на морското равнище е сериозна заплаха за стотици милиони хора

Покачването на морското равнище (загуба на лед на сушата, топене на ледници) се дължи до голяма степен на рекордно високите концентрации на парникови газове, които повишават глобалните температури и задържат топлината. По данни на Световната метеорологична организация от 1900 г. насам средното ниво на световния океан се е покачвало по-бързо, отколкото през който и да е предходен век през последните 3000 години. През 2022 г. морското равнище продължи да се покачва, достигайки нов рекорд от сателитните измервания през 1993 г. насам. Дори и да се положат усилия за ограничаване на затоплянето до 1,5 °C, през следващото столетие се очаква нивото на световния океан да продължи да се покачва, което ще създаде значителни опасности за общностите по света (риск за крайбрежните екосистеми). Около 900 млн. души живеят в крайбрежни зони с ниска надморска височина, което се равнява на 1 на всеки 10 души по света. Последиците от покачването на морското равнище и други климатични въздействия вече налагат преместване на населението в страни като Фиджи, Вануату, Соломоновите острови и други. 

3. Целта на развитите страни за финансиране на борбата с изменението на климата в размер на 100 милиарда долара годишно все още не е постигната

Финансирането на борбата с изменението на климата е от решаващо значение за преодоляване на кризата с климата. Според UNFCCC, глобалните финансови потоци за климата са достигнали средногодишен от 803 млрд. долара през 2019-2020 г., което представлява 12-процентно увеличение в сравнение с 2017-2018. Този ръст се дължи на увеличаването на действията за смекчаване на последиците от изменението на климата в сградите, инфраструктурата и транспорта, както и на увеличеното адаптиране финансиране. Въпреки увеличението през последното десетилетие, финансирането на борбата с изменението на климата не достига нивата, необходими за ограничаване на затоплянето. Както се вижда на графиката по-горе, разпределението на финансирането между различните сектори е неравномерно. 

Създаването на Фонда за загуби и щети през 2022 г. по време на Конференцията на ООН по климата (COP 27), за да се осигури финансова подкрепа за страните, които са най-засегнати от въздействието на изменението на климата, е най-голямата предприета стъпка до момента. За 2024 г. се разработва нова стратегия за финансирането на борбата с изменението на климата, която планира да подобри качеството и количеството на финансирането. 

 

Автор: Албена Томанова

Източници

 

Вече можете да ни следвате във Вайбър и Телеграм!