Ветото в Съвета за сигурност трябва да е „съвсем крайна мярка“ – Председателят на Общото събрание

Общото събрание на ООН проведе първия официален дебат за използването на вето в Съвета за сигурност, една година след приемането на т.нар. „вето инициатива“.

0
209
UN Photo/Manuel Elías/ Залата на общото събрание в Ню Йорк

Преди една година Общото събрание на ООН прие резолюция, според която то трябва автоматично да се свиква в срок до 10 дни, след като някоя от петте постоянни членки на Съвета за сигурност употреби правото си на вето. Съветът за сигурност се състои от 15 членки, от които постоянни са САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай.

Целта на Общото събрание е да държи отговорни държавите, които упражняват специалните си права да блокират решения на Съвета за сигурност.

Правото на вето на петте държави е закрепено в Устава на ООН, заради ключовата роля, която изиграват САЩ, Русия и Великобритания в създаването на международната организация след края на Втората световна война и идеята на американския президент Рузвелт за „Четирите полицая“ (а именно САЩ, Великобритания, Русия и Китай), които да гарантират световния мир и сигурност, към които впоследствие е добавена и Франция.

Откриване на дискусията

В сряда (26.04.2023г.) Председателят на Общото събрание Ксаба Короси (Унгария) откри заседанието, заявявайки, че „проблемът за употребата на вето засяга цялата ООН“ и че „решенията, взимани в тези зали – или липсата на такива – се отразяват на целия свят“.

„Не се срещаме, за да обсъждаме реформа на Съвета за сигурност, нито за да противопоставяме органите на ООН един на друг.
Тук сме, за да намерим най-добрите начини, по които да използваме това ново средство, част от големия инструментариум на ООН“

– каза Председателят на Общото събрание.

Според Короси правото на вето „е като кислородна маска в самолет: добре да го има, но най-добре да не се налага да се използва“.

Изказвания на държавите

Франция, заедно с Мексико, предложи употребата на вето да се забрани в случаи на масови жестокости. Страната е използвала правото си на вето само 18 пъти от 1945г. насам, като за последните 30 години не го е използвала нито веднъж. Това дава на френската страна основание да смята, че подобна стъпка се основава на политически ангажимент и не изисква ревизия на Устава на ООН.

САЩ споделиха френската позиция, заявявайки, че няма да използват правото си на вето „с изключение на редки, извънредни обстоятелства“.

Много държави подкрепиха френско-мексиканското предложение и подчертаха важността на чл.27(3) от Устава на ООН, според който страна по дискутирания спор трябва да се въздържи от гласуване.

Австрия изрази мнението, че членовете на Съвета трябва да действат съгласувано за мир и сътрудничество, като оставят националните си интереси настрана. Според България обаче това не може да се случи, тъй като в условията на труден геополитически контекст Съветът вероятно ще бъде възпрепятстван да упражнява ролята си ефективно, поради злоупотребата с правото на вето.

Италия нарече правото на вето „анахронизъм“ и че въпреки специфичния си исторически контекст, то представлява противоречие с принципа за суверенно равенство между държавите.

Няколко държави подкрепиха тази позиция и дори призоваха за разширяване на правото на вето. Според Индия или всички нации трябва да се третират еднакво в контекста на правото на глас, „или на новите постоянни членове също трябва да се даде право на вето“.

Други държави като Еквадор не се съгласиха с разширяването на това право върху непостоянните членове.

 

Източници: UN News, UN Press