Илон Мъск се превърна в един от най-влиятелните и противоречиви политически играчи в новата администрация на Доналд Тръмп. С финансовата си подкрепа от близо четвърт милион долара лични средства и участието в предизборната кампания заедно с Тръмп, Мъск предизвика общественото внимание и още тогава повдигна въпроса какви са истинските му мотиви и политическите амбиции.
На 7 юни бизнесменът Илън Мъск направи сериозна заявка като обявяви, че е време за нова партия в Съединените щати – “Партия Америка”. По думите му, новата формация ще защитава интересите “на 80% от средната класа“.
Това изявление се появи след публичния му спор с президента Доналд Тръмп, който стана обект на широко медийно внимание. Конфликтът между двамата се разгоря след критиките на Мъск към предложен от Тръмп законопроект, който Мъск определи като „отвратителна мерзост“ и предупреди, че ще увеличи националния дълг с до 5 трилиона долара. В отговор Тръмп заплаши да прекрати държавните договори с компаниите на Мъск и намекна за възможна депортация на бизнесмена. Доналд Тръмп коментира създаването на партия от доскорошния му съюзник като абсурдно, а самия Мъск – като “човек, излязъл извън релси”.
Ситуацията подчертава едно от ключовите особености на американската политическа система: традиционно страната е доминирана от две основни партии – Демократическата и Републиканската, които непрекъснато играят водеща роля от средата на XIX век насам. Само те издигат кандидати за президент и осигуряват абсолютно мнозинство в Конгреса, което за мнозина американци не изглежда като пълна свобода на избор, а по-скоро като възможност да се избере „по-малкото зло“.
Според проучване на Галъп от октомври миналата година, 58% от американците смятат, че е необходима трета политическа партия, тъй като Републиканската и Демократическата партии не отразяват интересите и вижданията на гражданите. Това е малко по-малко от рекордните 63% през 2023 г., но все още отразява значително недоволство от двупартийната система.
Pew Research Center твърди, че подкрепата за трета партия е особено висока сред младите избиратели: 48% от тези под 30 години и 46% сред отговорилите на възраст между 30–49 години.
Защо в САЩ има само две партии?
Формално, в САЩ има много регистрирани национални партии. Най-известните сред тях са Конституционната партия, Зелената партия и Либертарианската партия. Въпреки това, повечето от тях имат малко влияние върху политическата ситуация.
Изборите в САЩ обикновено се провеждат по мажоритарна система – както на щатско, така и на национално ниво. В такава система действа принципът „победителят взема всичко“ – кандидатът, който печели в своя район, получава мястото в Конгреса, независимо колко малка е преднината му, дори с един глас. Това насърчава концентрацията на гласовете около двете основни партии, тъй като гласуването за кандидат от по-малка партия често се възприема като „разхищение на глас“.
В допълнение, в много щати има сложни правила за достъп до избори за нови партии. Например кандидатите от трета партия често трябва да съберат хиляди подписи, което изисква значителни инвестиции на време и средства. Двете основни партии имат изградена инфраструктура за това и лесно изпълняват изискването, докато малките партии често нямат необходимия капацитет..
Финансовите ресурси също са фактор. Изборните кампании в САЩ са скъпи, а големите донори обикновено подкрепят само кандидати от двете основни партии, които имат реални шансове за победа. Медиите също обръщат по-малко внимание на кандидатите от трети партии, намалявайки тяхната видимост.
Въпреки това, от време на време отделни представители на трети партии печелят места благодарение на харизмата си. Особено на местно ниво – в законодателните органи на отделни щати. В такива случаи обаче това се отнася повече до отделни политици, отколкото до систематична партийна работа.
Може ли нещо да се промени?
На национално ниво единственият успешен пример е кампанията на Теодор Рузвелт от Прогресивната партия през 1912 г. На президентските избори той получава 27,4% от гласовете и 88 гласа в Избирателната колегия, заема второ място. Това е единственият случай, когато кандидат от трета партия надминава един от кандидатите на основните партии – републиканеца Уилям Тафт.
Въпреки това Рузвелт разчита на личен бранд, който вече е изградил. Преди това той е бил президент два пъти. Прогресивната партия възниква след разцепление в Републиканската партия, така че цялата партийна инфраструктура на местно ниво вече е готова. След загубата на изборите обаче партията изчезва толкова бързо, колкото се е появила.
Примерът доказва, че теоретично е възможно да се създаде трета партия в САЩ, но това изисква средства за кампания, силен личен бранд на лидера и подкрепа от част от елитите във Вашингтон и повечето щати.
Последната точка е особено важна и най-трудна за постигане – тези, които ще се противопоставят на демократите и републиканците, трябва да са готови за трудности: от отмяна на правителствени договори и икономически загуби до атаки върху личната репутация.
Докъде е готов да стигне Мъск?
Въпросите около евентуалната му партия остават многобройни: каква ще бъде ролята му в новата формация, има ли реален шанс тя да навлезе стремглаво в американската политика и може ли самият Мъск да се превърне в политик?
Исторически, Мъск се е определял като ляв либертарианец и твърди, че е гласувал за Обама (2008, 2012), Клинтън (2016) и Байдън (2020). По негови думи, изместването на Демократическата партия наляво го е накарало да се чувства по-близо до републиканците. Ключов фактор за този политически завой, според самия него, е отчуждението от неговата трансджендър дъщеря – Вивиан Джена Уилсън, за която той заявява, че е „мъртва, убита от вируса на прогресивната идеология“ — въпреки че тя е жива.
На този фон, въпреки заявките за създаване на нова партия и разрива в отношенията му с президента, Мъск изглежда не се е отрекъл изцяло от връзките си с републиканците. Дарението от 15 млн. долара, направено в разгара на спора му с Тръмп на 27 юни, е ясен знак за това. На фона на това, той не е предприел формални стъпки за учредяване на партия, а публичните му изявления по темата през последните седмици намаляха значително.
Перспективите пред подобен политически проект са несигурни. Като роден в Южна Африка, Мъск не може да стане президент на САЩ, но с лично състояние от около 360 млрд. долара и значителната трибуна, която му дава социалната мрежа „X“, на която е собственик, той разполага с достатъчно средства и влияние, за да въздейства върху изборите на различни нива. Трудностите пред които е изправен Мъск, се крият в това че сред демократите той е силно непопулярен заради десните си възгледи, а след конфронтацията с Тръмп част от политическата база на републиканците вероятно също ще се отдръпне от него.
Изборите за Върховния съд на Уисконсин през април доказаха, че Мъск лично не е особено харесван от широката общественост. Въпреки появата му на сцена и щедрите му чекове, неговият кандидат загуби убедително. Така ролята на Мъск в политиката изглежда повече като „банкомат“ — източник на финансиране, отколкото като ефективен кандидат или лидер. За успех, според източника на Гардиън, Мъск се нуждае от неоспорима политическа звезда, способна да превърне парите му в печеливша кампания — фигура, която засега липсва.
В същото време Тръмп държи твърд контрол над Републиканската партия и бързо наказва всяка проява на нелоялност, включително и от страна на Мъск. Затова рискът да напуснеш лагера на Тръмп и да се присъединиш към Мъск и неговата авантюристична „центристка мисия“ е голям. Засега най-голямата подкрепа за новата партия идва от потребители в X, малцина от които реално биха се кандидатирали за постове.
Днес „Партия Америка“ е повече идея, отколкото реалност. Политическата тежест на Илън Мъск остава в способността му да финансира и да вдига шум, но не и да печели избиратели самостоятелно. Времето ще покаже дали „Партия Америка“ ще излети в орбита – или ще остане на стартовата площадка като поредния неуспешен експеримент в историята на трети партии в САЩ.
Автор: Ния Козлева
