Сирийските бежанци са в безопасност в Ливан, но убежищата са оскъдни

0
575
Ом Али и семейството й живеят в несигурност и страх поради трудностите, срещнати в търсенето на подслон в Ливан

 

От Андрю Първис в долината Бекаа, Ливан

След нощен преход през планината, Ом Али пристига изтощена по-рано този месец в малък град, близо до границата на Ливан със Сирия. Майката на четири деца от град Хомс е смятала, че децата й, както и тези, които пътуват с нея, най-накрая са намерили място, където да отдъхнат: полу-построена къща без вода, но с приемлив покрив, както и без артилерийски огън, под чиито звуци да се будят децата през нощта.

Когато на следващият ден собственикът пристига, той им заповядва да напуснат и да продължат пътя си. ”Пристигнахме вчера и намерихме това място, но сега трябва да си заминем” разказва Ом Али на ВКБООН часове по-късно „Изморена съм. Всички сме изморени.” Малко момченце спи в ъгъла, докато тя промълвява „Не знам накъде отиваме”

Ом Али не е сама. В Ливан, да намериш адекватно убежище за сирийските семейства, бягащи от конфликта, е най-трудното предизвикателство, с което в момента се сблъскват агенциите като ВКБООН.  Повече от 70 000 сирийци са потърсили възможността за бежански статут в Ливан през последните 18 месеца. Броят им може да се удвои през идните месеци, ако боевете продължат и текущите прогнози се потвърдят.

Всеки ден пристигат нови семейства. ВКБООН и партньорите му работят в тясно сътрудничество с местната власт, за да намерят места, където бежанците да могат да живеят, с цел да осигурят тяхната безопасност и сигурност.

„Най-големият проблем, който бежанците в Ливан срещат сега, а и ще срещат през следващите месеци, е подслона”, каза Ана Леер, главен съветник по закрилата към ВКБООН в Триполи. Тя, както и други, отбеляза, че докато се влагат усилия, за да се разреши проблема, убежищните нужди на отделните семейства често трябва да се разглеждат случай по случай. Като допълнително усложнение на ситуацията, сирийските бежанци са разпръснати на големи площи  в Северен Ливан и долината Бекаа, както и в градските райони.

До сега, много новопристигнали бяха настанени от местни семейства (особено в Северен Ливан, където семейните връзки между Ливан и Сирия през границата са силни) в апартаменти или стаи под наем или в групови убежища като училища. Малцина са живеещите в палатки или подслони, построени от самите тях.

Със задълбочаването на сирийската криза вече втора година, много от семействата, които биха желали да приемат нови бежанци, останаха без стаи или вече нямат възможност да поберат още хора. Наемния пазар е станал пренаситен на териториите на някои общини и е почти невъзможно да се намерят апартаменти. Наемните цени се вдигат – в някои райони на Бекаа дори четворно – докато безработните сирийци изпадат в дълг или рискуват да бъдат изгонени.

Някои училища в долината Бекаа, които бяха достъпни за бежанците през лятната ваканция, са разчистени, за да се освободи място за учениците, тъй като новата учебна година започва. Около 100 семейства ще загубят по този начин временните си домове и в резултат от това, повечето от тях бяха преместени.

„Проблемът, който срещаме в Ливан, е сериозен”, споделя Шеикх Дееб Абед ел Кхаид, оглавяваящ Керас ал Кир, местна НПО, която организира убежища в училищата. Той се притеснява, че семействата няма да могат да намерят подходящи места за подслон, когато се смени сезона. „Ще бъде сурова зима тук в планината.”

Дядо, живеещ с уголеменото си семейство в един апартамент в Триполи, казва, че няма възможност да плаща наема. Като фермер от район, близо до сирийско-ливанската граница, той очаква още роднини да пристигнат. „Трябва да намерим кой да ни помогне с наема или ще умрем”, заявява той. Другите бежанци, които имаха възможността да си позволят място, където да отседнат, надявайки се, че войната скоро ще приключи, се сблъскват с една нова реалност.

„Притеснена съм за това какво ще стане, ако положението се задържи и трябва да останем далеч от родината ни”, споделя Юсра, бежанка от Хомс, която живее в Ливан с петте си деца. „Не знам как ще оцелеем и продължим тук! Всеки ден се надявам , че ще се върнем, че утре мъжете ще спрат да воюват и ще си отидем вкъщи. ”

ВКБООН и международните му партньори , заедно с местните власи и НПО-та, работят сериозно, за да намерят нови места, където да отседнат бежанците. Те идентифицират и почистват груповите убежища, които обикновено са изоставени правителствени сгради.

Двадесет и седем групови убежища са обновени до момента. Норвежкият Съвет за бежанците е предоставил материали и труд, за да помогне да се подготвят за зимните условия частните домове в долината Бекаа.Около 60 сглобяеми „бокс” къщи, местно производство, всяка струваща 2 500 долара, са създадени от ВКБООН и Датския Съвет за бежанците (ДСБ) в северен Ливан за семейства, които живеят в палатки или недовършени домове.

За да се съдейства да спадне напрежението, което изпитват плащащите наем семейства, ВКБООН и ДСБ стартираха програма за финансиране, с цел да се помогне на семействата да могат да се справят с повишените цени. ВКБООН обсъди различни възможности с отделните семейства, търсещи убежещи, като агенцията също започна проучване, заедно с властите на местно и национално ниво, за възможните алтернативи.

За бежанци като Сахар*, 25 г., която пристига пеша от Ал Кусайр и , която също сега живее в палатка, скрита под сянката на джамия, решенията не  могат да дойдат скоро. Нейните малки деца бягат боси из калта и нея я е страх от скорпиони. „Страхувам се от идващата зима”, казва тя, докато студеният вятър вече духа от планините. „Тук е много по-студено от мястото, от където идвам. Страхувам се за децата ми.”

*Името е сменено от съображение за сигурност.

Източник

Източник на снимката

 

NO COMMENTS