Тъмната страна на риболова

0
293
Изображение: Магдалина Бозукова

Документалният филм Seaspiracy разкрива изключително вредното въздействие на търговския риболов върху планетата ни. Режисиран и разказан от британския режисьор Али Табризи, филмът на Netflix ни припомня колко са важни акулите и делфините за нашите екосистеми.

Тъмната страна на риболова в Япония, град Тайджи

Океанът не принадлежи на нито една държава. Но всяка една държава в света има влияние върху него и носи отговорност за неговия „живот“.

Япония е една от държавите с най-голям внос и износ на риба. Въпреки че се представя като екологично чиста страна, ако се „гмурнем“ дълбоко в политиката и практиката, можем бързо да видим скритата тъмна страна на риболовната индустрия на страната.

Делфините имат неочаквано голямо значение за морския живот. Умните бозайници обаче ги дебнат множество заплахи.

Знаете ли, че делфините в увеселителните паркове се закупуват? Един делфин струва около 100 000 долара. В Тайджи, Япония има друга практика – улавят незаконно млади делфини и ги носят в морските паркове, където са подложени на ограничени условия на живот. От документалния филм на Али Табризи виждаме, че убиват делфините, които не са избрани за увеселителните паркове. Но защо? Отговорът е прост – защото рибарите виждат делфините като конкуренция, или както те го наричат извършват „контрол на вредителите“. Морските бозайници се хранят с рибата, която им е нужна за улова.

Трябва да се страхуваме от това да няма акули в океана, а не от това, че ги има. Те поддържат океана жив. Акулите поддържат баланса на хранителните вериги и насърчават процъфтяването на биоразнообразието, като се хранят с тези видове, които са най-многобройни, давайки шанс на други видове също да нараснат. Добрите екосистеми се нуждаят от биоразнообразие и на свой ред акулите са важен елемент от здравословното биоразнообразие. По данни от филма Seaspiracy, над 50 милиона акули се хващат всяка година като прилов, докато 10 000 делфина се улавят край атлантическото крайбрежие на Франция всяка година само като прилов.

Престъпна индустрия за милиони долари, отново в Тайджи, се занимава с продажби на перки от акули. Акулите са избивани заради перките им, които се пренасят до Китай и Азия за приготвянето на известната местна супа. Ястието е национален символ – много азиатски култури вярват, че има възстановителни способности и може да се бори с възрастта и болестите. Смята се, че тази супа е символ на богатство и е смятана за деликатес в Китай още от времето на династията Мин. Супата от перки на акула няма никакви хранителни стойности и вкус, но една купа струва над 100 долара.

Безопасна за делфините консерва риба тон – какво всъщност знаем за тази индустрия?

Али Табризи не се задоволява с надписите на консервите от риба тон, които гласят „нито един убит делфин по време на риболова“ и затова се залавя с трудната задача да открие хората, които слагат тези етикети на консервите и да ги попита лично. В интервю с човек от тази компания, разбираме, че няма кой да наблюдава риболова и не може да гарантира опазването на делфините. Тогава как знаят, че консервата с риба тон е “dolphin-safe”, след като няма някой, който да наблюдава какво се случва всъщност в океана? Оказва се, че етикетите “Dolphin-safe” и Marine Stewardship Council не са в състояние да предоставят увереността, която клиентите търсят. По статистика 45 делфини се убиват всеки ден за 8 броя риба тон.

Замърсяването с пластмаса ли е „големият проблем“ на океана?

От години се потиква употребата на хартиени сламки, а не пластмасови, употребата на чанти от плат и т.н. Но никъде не е толкова публично разпространен фактът, че 46% от отпадъците в океана са мрежи за риби. Само 0,03% от отпадъците са пластмасовите сламки. Този проблем се разглежда изчерпателно в документалния филм на британския режисьор. Той отново не може да си „затвори очите“ пред рекламирането на употребата на хартиени сламки.

Али Табризи разговаря с Даяна Коен – главен изпълнителен директор и съосновател на Plastic Pollution Coalition, група за застъпничество и организация за социално движение, която се стреми да намали замърсяването с пластмаса. Тя отказва да отговори на въпроса защо не се говори за мрежите за риби като основен замърсител на океана. По-късно разбираме, че всъщност нейната организация работи съвместно с компанията, която слага фалшивите етикети „dolphin-safe” – отново с цел по-голяма печалба.

Невъзможно е да се пренебрегне най-очевидният елемент от свръхулова: рибата. Япония улавя 10% рибата, която се продава в световен мащаб, като 90% от нея се консумира в страната. Един от най-продаваните видове риба е червеният тон. За един ден се продават 40 тона пресен червен тон и 90 тона замразен червен тон. Това са общо 130 тона червен тон за един ден. Постоянният натиск от търговията върху популацията е свел вида до едва 3% от това, което е бил преди. Това води и до нерешените проблеми със страничния улов, когато други морски животни, които са нежелани, са уловени по време на търговски риболов. Този „допълнителен“ улов е причинил смъртта на 300 000 делфина и 273 милиона акули всяка година.

„Приловът“ – огромен проблем в риболовната индустрия

Рибарите понякога хващат и изхвърлят обратно в океана животни, които не искат, не могат да продадат или не им е позволено да държат. Това е известно като „прилов“. Той може да бъде риба, но включва и други животни като делфини, китове, морски костенурки и морски птици, които се закачат или оплитат в риболовни мрежи. Приловът е глобален и нарастващ проблем, засягащ всички световни морета и океани, много големи реки и много морски бозайници. Изчислено е, че над 300 000 китоподобни умират всяка година в резултат на заплитане в риболовни уреди. Често приловът се изхвърля обратно в морето – и макар това да звучи положително, морските обитатели е малко вероятно да оцелеят поради липса на кислород или травма.

На своето 66-о заседание през 2016 г. Организацията на обединените нации призна необходимостта от глобални съгласувани усилия за справяне със съпътстващия улов и се съгласи да разработи инициатива за смекчаване на прилова, подкрепена от експертна група и координатор.

Инициативата за смекчаване на прилова има за цел да помогне на правителствата да се справят с проблемите, свързани с прилова, и по-специално с неговото смекчаване. Това може да се случи чрез:

1) Поддържане на актуална база данни от изследвания, свързани с мерките за смекчаване на прилова;

(2) Оценка на ефективността и практическото прилагане на мерките за смекчаване, включително прилагането на схеми за мониторинг;

(3) Координация с Международен комитет по китолов, за да се гарантира, че новата релевантна информация се разглежда и оценява всяка година;

(4) Предоставяне на консултации на правителства при поискване;

(5) Връзка и обмен на информация с други междуправителствени органи в областта на рибарството (напр. Регионални органи в областта на рибарството на ФАО)

(6) Връзка с други междуправителствени организации (напр. CMS и нейните регионални споразумения и програмата на ООН за околната среда (UNEP) за регионални морета и свързаните с тях договори) и международни неправителствени организации с инициативи за прилов, за да се осигури взаимно допълване на усилията и редовен обмен на информация и опит.

(Източник: https://sdgs.un.org/partnerships/bycatch-mitigation-initiative )

 

Факти, свързани с риболова, които ще ни „отворят очите“:

  • От 2000 г. до 2015 г. за всеки един заловен делфин – 12 са убити.
  • Убиваме от 11 000 до 30 000 акули на час.
  • При риболов над 50 милиона акули се хващат в мрежите и умират.
  • 46% от отпадъците в океана са мрежи за риби. Само 0,03% от отпадъците са пластмасови сламки в океана.
  • 7 трилиона риба всяка година или 5 милиона убити всяка минута. (fishcount.org.uk, United Nations FAQ 2012)
  • Всяка ферма за отглеждане на сьомга в Шотландия произвежда органични отпадъци, които се равняват на един град от 10 до 20 000 души. Индустрията за отглеждане на шотландска сьомга произвежда органични отпадъци, еквивалентни на цялото население на Шотландия всяка година.

Как да спасим океана?

 

  • Правителствата трябва да спрат вредните субсидии. Примери: Изграждане и обновяване на пристанища; Освобождаване от данък върху горивото; Строителство и модернизация на лодки. Чрез изкуствено намаляване на разходите, вредните субсидии насърчават повече риболов, отколкото запасите могат да поддържат изгодно и устойчиво. Тъй като рибните запаси намаляват, рибарите искат повече субсидии.
  • Много големи площи от морето трябва да бъдат затворени за търговски риболов.
  • Живот без пластмаса –Нашата зависимост от пластмаса за еднократна употреба все още има значение. Китове продължават да изплуват на брега с кореми, пълни с пластмаса.
  • Кажете „НЕ“ на аквариумите и морските паркове.
  • Почиствайте плажовете си.
  • Бъдете информирани. Колкото повече сте запознати с един проблем, толкова повече можете да помогнете за промяната.

 

Прекомерният риболов застрашава от изчезване хиляди морски видове. По статистики, ако търговският риболов продължава с прекомерния улов, ще имаме празни океани до 2048г. От спасението на океаните ни зависи и справянето ни с изменението на климата. Океаните държат Земята жива, дишаща.

 

Източници:

A Netflix Original Documentary, Seaspiracy, Tabrizi A., 24 March 2021

https://themiawave.org/10339/uncategorized/japans-overfishing-problem/

https://sharkchampions.org.au/why-are-sharks-important-to-the-ecosystem/

https://www.theguardian.com/environment/2020/mar/03/more-than-80-of-indian-ocean-dolphins-may-have-been-killed-by-commercial-fishing-study-finds

https://sdgs.un.org/partnerships/bycatch-mitigation-initiative

https://www.plasticpollutioncoalition.org/about/team

Автор: Жанет Генова