Демографската криза в България – политика или съдба?

Има числа, които не се нуждаят от коментар – те говорят сами. Към края на 2024 г. населението на България е шест милиона четиристотин тридесет и седем хиляди триста шестдесет души – с осем хиляди сто двадесет и един по-малко в сравнение с предходната година, или спад от 0,13%. Investor Тези цифри обаче са измамливо скромни на пръв поглед. Реалната картина, съставена от данните на Националния статистически институт, е значително по-мрачна: живородените деца са петдесет и три хиляди четиристотин двадесет и осем, а починалите – сто хиляди седемстотин тридесет и шест. Iustitia Разликата между тях – близо четиридесет и седем хиляди души – е естественият прираст на страната за годината, но той е отрицателен. България не расте. България се топи.

Въпросът, който остава висящ над всеки демографски доклад и всяко правителствено заседание, е дали това е проблем с решение или неотвратима съдба. Отговорът, колкото и неудобен да е, лежи някъде по средата – и именно затова е толкова труден за политическо справяне.

Три кризи в една

Демографската криза на България всъщност е сбор от три отделни, но взаимно усилващи се процеса: ниска раждаемост, висока смъртност и трайна емиграция на трудоспособното население. Тази фатална комбинация отнема от икономическия растеж на страната: ниската раждаемост и високата смъртност премахват по 0,6% от него, а емиграцията – още 0,3%. Money.bg Тоест демографията е не само хуманитарен проблем, а директен икономически дефект, вграден в основите на системата.

Коефициентът на раждаемост за страната е 8,3 промила. Естественият прираст е минус 7,3 промила – в градовете минус 5,5 промила, а в селата достига минус 12,5 промила. Всички области в страната отчитат отрицателен естествен прираст. News.bg Регионалните различия са обезпокоителни: най-голям спад се наблюдава в Видин (минус 17,2 промила), Перник (минус 14,8 промила) и Габрово (минус 14,6 промила). News.bg Тези области не просто губят жители – те губят бъдеще.

Застаряването е третото измерение на кризата. В края на 2024 г. над един и половина милиона души, или 24% от населението, са на възраст над 65 години. На всеки сто души в трудоспособна възраст се падат 61 в неактивна – спрямо 46,5% през 2011 г. Euronews Bulgaria Средната възраст на българина вече е 45,3 години – стойност, която красноречиво описва общество, което остарява по-бързо, отколкото се подмладява.

Емиграцията – незаздравялата рана

Ако ниската раждаемост е структурен проблем, споделен с целия Европейски съюз, то емиграцията е специфичният белег на България. Общият брой на хората, родени в България и живеещи в чужбина, е около един милион и сто хиляди души. От тях между 600 и 700 хиляди са заминали по икономически причини. Osis Това не е просто загуба на хора – това е загуба на най-активната, най-образованата и най-репродуктивно способната част от нацията.

Емиграцията достига своя връх между 2012 и 2019 г. – годините след отварянето на трудовия пазар на Европейския съюз за български граждани. Това е период, в който страната губи не само млади и образовани кадри, но и значителна част от работоспособното си население, което забавя развитието на ключови икономически сектори и води до намаляване на потреблението и инвестициите. Money.bg

Надеждите за масово завръщане на емигрантите у нас – тема, която периодично се появява в политическите обещания – засега не намират потвърждение в статистиката. Анализаторите посочват, че обратната имиграция в България е много по-свързана с тенденциите на „кръгова миграция“ и препоръчват страната да разработи „цялостен пакет от мерки, отнасящи се както до решенията за емиграция, така и до решенията за завръщане“. News.bg Показателен е и изводът, че единственото изключение, когато завръщането на българи от чужбина надвишава емиграцията, е 2020 г. – и то не заради ефективни правителствени политики, а заради кризата с ковид-19. News.bg

Националната стратегия по миграция на Република България за периода от 2021 до 2025 г. прокламира завръщането на мигрантите като приоритет и предвижда конкретни програмни насоки – подпомагане на завърналите се, осигуряване на средства за наем на жилище и детегледач. Изследователите обаче отбелязват, че е необходимо да се направи много повече, за да се превърнат тези стратегически ангажименти в конкретни политики. News.bg Между декларацията и изпълнението зее пропаст, позната на всеки, следял демографската дискусия у нас от последното десетилетие насам.

Все пак имиграцията от трети страни частично компенсира загубите. Нетният механичен прираст – разликата между заселилите се и изселилите се – е положителен: плюс тридесет и девет хиляди сто осемдесет и седем души. News.bg Тази цифра обаче не бива да се чете като успех на политиката, а по-скоро като стечение на обстоятелствата – конфликтите в региона и недостигът на работна ръка привличат хора, но не по начина, по който би трябвало да работи целенасочена демографска политика.

Мерките за раждаемост – ефективни ли са?

Всяко правителство от последните двадесет години е имало своите „мерки за раждаемост“. Майчинството се удължава, помощите за деца се увеличават, данъчните облекчения се разширяват. Правителството е одобрило план за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България за периода от 2012 до 2030 г., който включва мерки за насърчаване на раждаемостта чрез създаване на благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца среда, подобряване на репродуктивното и общото здравословно състояние, намаляване на смъртността, насърчаване на заетостта и намаляване на бедността. Министерство на труда и социалната политика

Звучи всеобхватно. Но данните не потвърждават ефективността. Коефициентът на плодовитост скочи рязко през 2022 г. до 1,78, като различни политици се опитаха да си припишат този „успех“. По-внимателният преглед на данните обаче ясно демонстрира, че не се касае за подобрение в броя на родените деца, а за ефект на преброяването от 2021 г., което регистрира по-малък от очаквания брой жени. Economic С други думи – статистически артефакт, изтълкуван като политически успех.

Истината за финансовите стимули е неудобна: опитът показва, че финансовите помощи не са разковничето за преодоляване на демографския срив. Economic Убедителни примери за това предоставят множество европейски страни, вложили значителни ресурси в парични стимули за раждаемост, без да постигнат трайно обръщане на тенденцията. Експертите предлагат комплексен подход – облекчено данъчно облагане на доходите на преместилите се да живеят у нас, мерки за стимулиране на трудовия пазар, подобряване на достъпа до здравни грижи и разширяване на превенцията. Money.bg Никое от тези предложения не е ново – повечето са обсъждани от години. Проблемът е в прехода от дискусия към действие.

Основна причина за частичното подобрение на демографските перспективи е не политиката, а подобряването на икономическата среда и стандарта на живот, които се материализират независимо от политическите боричкания и слабите политики. Economic Това е може би най-важното наблюдение в цялата дискусия: конвергенцията към стандарта на Западна Европа работи за България по-ефективно от всеки правителствен план за раждаемост. Вече има подобни примери в новите страни членки на Европейския съюз – Естония успя да обърне миграционния баланс, когато икономическият растеж, заетостта и стандартът на живот се доближиха достатъчно до западноевропейските нива. Osis

Какво ни очаква след двадесет години?

Прогнозите са еднозначни и не предразполагат към оптимизъм. Според доклад на застрахователя на търговски кредити Алианц трейд, населението в трудоспособна възраст между 20 и 64 години ще се стопи с една трета до 2050 г. По този показател страната е с най-лошата прогноза в целия Европейски съюз. Investor

Прогнозата е, че до 2045 г. населението на България ще бъде пет милиона петстотин и пет хиляди сто четиридесет и три, с около 26,4% пенсионери и близо 20% непълнолетни – тоест 46,2% от хората ще бъдат извън пазара на труда. До 2050 г. тази стойност ще достигне почти 50%, което означава, че един работещ ще трябва да издържа един извън пазара на труда. Dir Последиците за пенсионната и здравноосигурителната система са очевидни и тревожни.

Демографската структура на България сочи към засилване на натиска върху системите за пенсионно осигуряване, здравеопазване и социално подпомагане – освен ако не бъде компенсирано от по-висока раждаемост, устойчива имиграция или промени в политиката. Medianews В дългосрочен план страната ще бъде изправена пред труден избор: или да приеме значително по-либерална имиграционна политика, привличаща квалифицирани работници от трети страни, или да инвестира системно в условия, при които собствените й граждани не биха имали мотив да заминават.

България е сред страните в Европейския съюз с най-ниска продължителност на живота – 74,2 години, при средно 80,6 години за Европейския съюз. Money.bg Разликата от повече от шест години средна продължителност на живота не е просто здравен показател – тя е мярка за качеството на здравната система, на социалните условия, на начина на живот. И докато тя не се скъси, демографската криза ще продължи да се подхранва и от тази страна.

Политика или съдба?

Отговорът на заглавния въпрос изисква честност. Демографският срив не е природно бедствие, нито неотвратима присъда. Страни с много по-неблагоприятни изходни условия са успявали да обърнат тенденцията – не чрез единични мерки, а чрез системна промяна на средата. Темпът на завръщане на емигрантите би могъл да се увеличи при наличие на висок икономически растеж, растяща заетост и намаляване на разликата в доходите и стандарта на живот между България и страните от Западна Европа. Osis Иначе казано – не е нужна нова стратегия, а изпълнение на онова, което отдавна е известно.

Но тук идва политическото измерение на проблема. Демографската криза е въпрос с дълъг хоризонт – резултатите от днешните политики ще станат видими след десетилетие или две. В страна с хронична политическа нестабилност и правителства, сменящи се на всеки няколко месеца, дългосрочното мислене е рядка стока. Всяка нова управляваща коалиция наследява незавършените стратегии на предишната и започва собствена – с ново название, подобно съдържание и неизпълнено изпълнение.

„Ако има една кауза, която може да обедини българите, тя е именно демографската. Необходима е цялостна стратегия и национален консенсус“ – така звучи декларацията, отправена на кръглата маса по демография в Народното събрание. Financialtribune Подобни думи сме чували много пъти. Въпросът е не дали има консенсус по диагнозата – той съществува отдавна. Въпросът е дали има воля за лечение. А тя засега закъснява.

Изгответно от: Йоан Негушевски