Уставът на ООН и съвременните глобални предизвикателства

0
249

Всяка година на 26 юни се отбелязва подписването на Устава на ООН. По този случай Дружеството за ООН в България организира панелна дискусия за Деня на Устава на ООН на тема „Уставът на ООН и предизвикателствата на съвременните международни отношения“.

Председателят на Дружеството на ООН в България посланик Владимир Сотиров откри събитието с думите:

Денят на Устава на ООН – на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско делегати от 50 държави подписват учредителния документ на новата световна организация, с надеждата да избавят бъдните поколения от бедствията на войната, да достигнат прогрес в икономическата, социалната и културната област, и да постигнат развитие и гарантиране на основните права и свободи на човека. В продължение на 77 години, Уставът на организацията играе изключително важна роля като международен, правен инструмент за укрепване на мира, преодоляване на сложни кризисни ситуации, трудности и проблеми на международното развитие“.

Според посланик Сотиров през последните години се наблюдава ускоряваща се тревожна тенденция за нарушаване на важни принципи и норми на международното право, за засилване на противопоставянето и разделението на постоянните членове на Съвета за сигурност, пробуждащи тревогата за нарастваща заплаха за световния мир и сигурност. 

Войната на Русия в Украйна увеличи ускоряването на тези тенденции. Доверието между Великите сили силно ерозира, последвано от ускоряване и задълбочаване на редица предизвикателства, стоящи пред развитието на човечеството. Появяват се нови центрове на сила и нови субекти, които играят все по-съществена роля в международните отношения. На фона на тези развития възниква резонният въпрос за мястото и ролята на ООН в съвременните международни отношения“, допълни още председателят на Дружеството на ООН в България.

По думи на преподавателя по международно право и международни отношения проф. д-р Емил Константинов, през 77-годишната история на ООН особено внимание заслужава приносът й за кодифицирането и развитието на международното право и неговите основни принципи, които са ядрото на съвременната международно-правна система, регулираща мрежата на международните отношения. 

Международното право и неговите основни принципи са доброволно договорени правила между държавите, като те са задължителни за тяхното поведение. Точното им спазване е в интерес на всички, независимо от временните различия в позициите и целите“, обясни още проф. Константинов.

Той припомни, че след приемането на основните принципи в края на Втората световна война, в Устава на ООН, никоя държава не е оспорила валидността им, дори и в случаи на големи конфликти – като сегашния конфликт в Украйна. 

Проф. Константинов припомни, че в България съществуват три правни рамки – на национално, европейско и международно ниво.

Най-важните организации, в които членува България това са Европейският съюз (ЕС)  и НАТО, се задължават чрез различни разпоредби в техните устави да зачитат устава на ООН и основните принципи на международното право“, поясни преподавателят по международно право.

По думи на проф. Емил Константинов е изключително важно доброто познаване на правната материя както от политиците, така и от институциите, медиите и гражданското общество и припомни, че основните принципи на международното право се илюстрират в суверенното равенство, добросъвестното изпълнение на международните задължения, мирното провеждане на споровете, забраната за заплаха и употреба на сила, ненамесата във вътрешните работи, както и правото на народите на самоопределение.

Преподавателят е на мнение, че е неправилно твърдението, че членството на България в ЕС ограничава нейния суверенитет, тъй като суверенитетът не е само щит, който пази държавата и я откъсва от другите държави, напротив той е основата, на която се развива международното сътрудничество между страните и по този начин суверенитетът намира реализация, а не ограничаване.

В международното право са разрешени само три случая на законно прилагане на сила: при индивидуална и колективна самоотбрана, когато една държава е нападнала; по решение на Съвета за сигурност на ООН; и при борба на народите за самоопределение и създаване на независима държава“, каза още проф. Емил Константинов. 

Според д-р Мира Кънева, гл. ас. в катедра „Международно право и международни отношения“ към Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, двете основни направления в дейността на ООН са устойчивото развитие, по-конкретно околната среда, и мирът и сигурността.

ООН се опитва да бъде главен мотиватор и координатор на дейности в областта на защитата на околната среда, като това е най-широкото глобално направление, както и основен защитник на човешките права като това е индивидуалното равнище, на което се развива организацията“, посочи още тя.

Според д-р Кънева освен индивидите, трябва да бъдат овластявани и държавите, тъй като те са тези, които налагат правото на национално равнище, съобразявайки се с международното право. 

До 80-те години на миналия век международната сигурност е разбирана милитаристично, през призмата на отбраната. Основните заплахи не произтичат единствено и само от онези, които са осезаеми като военни заплахи, но и също така от неравномерното икономическо развитие, както и разрушаването на околната среда“, заяви още тя.

Главният асистент в Юридическия факултет обясни, че що се отнася до дейността на ООН относно околната среда, съществуват две дилеми – нормативната рамка, възприемана като трудносмилаема и клишараната реторика относно устойчивото развитие в международен мащаб, както и раздвоението на блокове, групирането на развити и развиващи се държави и др.

Трябва да се поеме отговорността без да има разделение между държавни и недържавни субекти, без да има обвинения кой да поеме повече отговорности по въпроса за устойчивото развитие, защото в крайна сметка уязвимите са бъдещите поколения“, добави д-р Мира Кънева.

В заключение на темата за овластяването на ООН, д-р Кънева посочи, че чашата на миропазването е наполовина пълна и наполовина празна, в зависимост от това дали ще се гледа оптимистично или песимистично на ситуацията и добави:

Овластяването идва не само с количествения ръст на познанието, а и с качественото разбиране на неотложността да се гарантират отделни измерения“.

Дипломатът и бивш зам.-министър на Министерството на външните работи (МВнР), понастоящем директор на Института по икономика и международни отношения Любомир Кючуков взе участие в панелната дискусия с темата „Новият световен ред“.

ООН е неефективна и трябва да се реформира. Това е констатация, която се среща често в публичното пространство през последните 30 години. Напоследък тази констатация започна да придобива все по-негативен оттенък. Трябва ли ООН да се реформира и може ли?“, са въпросите, които Кючуков постави пред себе си и пред публиката на събитието.

Той обясни, че следвоенният световен ред се основава на международните институции на системата на ООН и международното право, като освен ценности, принципи, норми, механизми, като фиксира и определено съотношение на силите. 

Днес това съотношение на силите е значително променено. Цялостната архитектура на следвоенния световен ред е изградена върху националната държава, тя е основният субект на институционалната и правна уредба“, каза Кючуков.

Според дипломатът глобализацията е произвела и извела на преден план нови субекти като транснационалните корпорации, които често разполагат с много по-голям не само финансов, икономически, но често и политически ресурс в сравнение с немалко национални държави.

Появиха се редица неправителствени организации с глобални характеристики като „Грийн пийс“, „Лекари без граници“ и т.н. Налице е и глобално обществено мнение. В резултат на технологичната революция се премахват бариерите в областта на комуникациите, където се очертават нови сериозни рискове за манипулация на информацията“, обясни още Любомир Кючуков.

Оформянето на глобално обществено мнение става в отсъствието на формирано глобално общество.

Глобализацията създава условия за създаване на недържавни, най-често мрежови формирования, обединени от общност на етнос или раса, религии и идеи, като това могат да бъдат както транснационални демократични инициативи от рода на Black Life Matters, така и терористични структури, обслужващи идеите на радикални организации“, заяви директорът на Института по икономика и международни отношения.

Кючуков допълни, че Съвета за сигурност на ООН се заобикаля като институция, водещи държави напускат структурите на ООН, базисни принципи на международното право биват нарушавани.

Международните институции и международното право постепенно губят своята  практическа ефективност и значимост, но по-важното не се заместват от нови такива“, констатира още той.

По думи на Любомир Кючуков в близко бъдеще не би могло да има реформиране на ООН, а това се дължи на тежката, дългосрочна, конфронтация и засилена милитаризация на международните отношения, свят, доминиран от позиция на силата и характеризиращ се с яростна война за нови сфери на влияние. 

Откога не сме чували думата „мир“ да се произнася в медиите?“, зададе въпрос дипломатът към публиката и допълни, че войната се е завърнала като начин на мислене и легитимен инструмент за решаване на международни спорове.

Той завърши своята обосновка с формулирането на основната задача на международната сцена, а именно – да се съхрани сегашният световен мир и неговата основна конструкция в системата на ООН.

В края на дискусията, бяха зададени въпроси от гимназисти от Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“, както и от студенти по сигурност в Нов български университет – дали реформата на ООН не трябва да се получи чрез актуализация на стратегията за сигурност; колко е голяма ролята на ООН за финансовото състояние в световен мащаб; има ли възможност за механизъм, който гарантира държавите да мислят за общото благо на света и чак след това за частното такова.

Картината на съществуващите международни отношения е изключително сложна и нееднозначна. Постигането на мир и съгласие винаги изисква да се прибегне към здрав разум. Необходимо е да се укрепва доверието чрез водене на съдържателен диалог между постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН; да се възобнови спазването на международните договори в пълния им обем; и да не се тълкуват и използват правните норми за егоистични интереси“, закри с думите панелната дискусия посланик Владимир Сотиров.

Автор: Виктория Гетова