Старши длъжностни лица на ООН изразиха тревога в понеделник над продължителната ескалация на конфликта в Мианмар, на фона на съобщения за директни нападения срещу цивилни граждани във въздушни атаки, както и отвличането и принудителното вербуване на деца от въоръжените сили.
Свирепи сражения избухнаха през юли в източен Мианмар, сривайки прекратяването на огъня между военните и коалиция на три етнически въоръжени групи, които се обединиха срещу хунтата миналата година през октомври.
Доклади сочат, че въоръжените етнически групи са завзели ключови регионални градове, докато татмадау – както са известни мианмарските въоръжени сили – са използвали тежки оръжия, включително артилерия и въздушни удари. Стотици цивилни граждани са убити и още десетки хиляди са разселени.
Ситуацията в Мианмар се е влошила, откакто военните свалиха избраното правителство през февруари 2021 г. и вкараха лидерите му в затвора, включително президента Вин Минт, политикът и активист за правата на човека Аун Сан Су Чи и още много други. Повече от 20 000 политически затворници остават лишени от свобода в цялата страна.
Брутален удар над цивилните граждани
В изявлението си, Алис Ваириму Ндериту, специален съветник на ООН по предотвратяването на геноцида, и Мо Блийкър, специален съветник на ООН по отговорността за защита, подчертаха въздействието на подновените нападения над цивилното население.
„От октомври 2023 г., цивилните граждани от цялата страна поемат основната тежест на подновеното насилие между етническите въоръжени групи и мианмарските военни“, споделиха те.
Те подчертаха задължението на военните да осигурят защитата на всички, без значение от религията, етническия произход, пола и политическите убеждения.
„Мианмарските военни са основно отговорни да се занимават със и да се борят срещу речта на омразата и да предотвратят подбуда към дискриминация, враждебност, или насилия срещу малцинствата, както и да предотвратят и защитават цялото цивилно население от и срещу престъпленията като геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.“, подчертаха те.
Атаки срещу Рохингия
Г-ца Ндериту и г-ца Блийкър също изразиха дълбоки притеснения относно положението на членовете на малцинственото мюсюлманско общество рохингия в западната провинция Ракин в страната, където както етническата въоръжена група Араканска армия, така и военните са извършили груби нарушения на правата на човека.
Те включват обезглавявания, изгаряне на села, атаки с дронове и убивания на бягащи невъоръжени. Има показания, че рохингя, както и цивилни от други малцинства, биват използвани като живи щитове и се призовават във военните вили и въоръжени групи.
„Речта на омразата отново се употребява, за пръв път от 2017 г., за да се разпалва етнически напрежения между рохингия и араканското общество, с изгледа да се изостри етническата поляризация.“, добавя се в изявлението.
Ракин беше място на брутална репресия над рохингия от военните през 2017 г., което доведе до убийството на около 10,000 мъже, жени и новородени и до масовото заминаване на близо 750,000 членове на обществото, мнозина от които продължават да гният в бежански лагери в съседен Бангладеш.
Хуманитарна ситуация
Хуманитарната криза в Мианмар продължава да се влошава, с приблизително 18,6 мил. души, които се нуждаят от помощ и защита, включително около три милиона вътрешно разселени лица.
Неблагоприятно време – тежки дъждове и унищожителни бури – се добавя към трагичното положение, унищожавайки домове, реколта и домакинства. Жени, деца и възрастни хора са сред най-засегнатите.
Опити да се предостави помощ са възпрепятствани от настоящите битки и атаки, насочени към хуманитарни работници и ресурси.
Миналия месец склад на Световната продоволствена програма (WFP) в Маунгдо в северен Ракин беше ограбен и запален, унищожавайки достатъчно храна, за да подсигури 64 000 души за месец.
Поради крайно недостатъчното финансиране на Плана за хуманитарни нужди и реагиране от 2024 г., който е получил само 12% от нужните 994 млн. долара, голямо предизвикателство остават ограничените ресурси на програмите за подпомагане.