Сред най-честите асоциации за Африка са пресъхналите и мръсни извори, сушите, глада и напуканата червеникава почва. Но доколко е актуално това възприятие всъщност и каква роля играе Русия като икономически и технологичен партньор в решаването на този проблем?
Защо Африка се нуждае от вода?
Сложната ситуация с водата в Африка се дължи на два фактора – социално-хуманитарен проблем и проблем на развитието.
Решаването на първия може да намали броя на смъртните случаи от жажда и „болести на мръсните ръце“. Повечето от загиналите по време на суши са деца под пет години. Общо на юг от Сахара, в зони, пряко засегнати от различни водни проблеми, се намират над 190 милиона деца. Според данни на Световната банка (2019 г.), в Северна Африка поради мръсна вода умират 35 души на 100 хиляди, в Източна и Южна – 39, в Западна и Централна – 61. За сравнение: в Русия – около осем.
Ако се реши вторият проблем, животът на бързо нарастващото население на Африка ще стане по-сит, по-активен, по-развит, по-безопасен. Във всички африкански страни селското стопанство представлява 80–95% от водоснабдяването, а нивото на загубите достига 80% (поради технологична неразвитост, горещ климат и зачестили природни катаклизми). Недостигът на вода и нейното нерационално използване са пряко свързани с рисковете от глад и социална нестабилност в десетки африкански страни.
Малко държави могат да си позволят да пренасочат водата към градовете, за нуждите на енергетиката или промишлеността, без да повишат ефективността на напояването. И, разбира се, напредъкът е невъзможен без повишаване на производителността на селското стопанство и по-активна търговия с водоемки продукти както на континента, така и с партньори извън него. Така че Африка трябва да разчита само на собствените си сили. А за това са необходими развитие и икономически растеж.
Дългосрочните стратегии за развитие в Африка поставят акцент върху индустриализацията и повишаването на производителността, но повечето нови работни места се създават в търговията, а не в индустрията. Това означава, че нуждата от вода ще нараства заради електропроизводството, промишлеността и урбанизацията. Затова е ключово да се повиши ефективността на водоползването в земеделието и да се избегне разхищението във фабриките и новите градски зони, включително в над 60-те специални агропромишлени зони в Африка.
Регионалните приоритети във водоснабдяването се разминават – в Източна и Южна Африка се наблюдава индустриализация на водоползването, докато в Западна и Централна Африка водата основно отива за селско стопанство и урбанизация. В Северна Африка Египет е водещ потребител с нарастващо индустриално използване, което поставя акцент върху нуждата от ефективност в селското стопанство и търговията с храни. Мароко следва подобна тенденция в по-малък мащаб, докато Алжир и Тунис инвестират в по-ефективно използване на вода въпреки високото си индустриално ниво.
Мерки за смекчаване на предизвикателствата, свързани с водата
Ефективността на използването на водата в Африка може да бъде значително подобрена чрез технологии. Те могат да бъдат разделени на три категории:
„Същото количество вода, повече ползи“. Дигитализация на технологии като капково напояване, хлориране, облицоване на напоителните канали с водоустойчиви материали, използване на водопроводни тръби вместо канали и др. Така, според Databridgemarketresearch.com, размерът на пазара на филтри за вода в Африка се очаква да бъде 24 млрд. долара от 2024 до 2031 г., с годишен ръст от над 6%.
„Повече вода, повече ползи.“ Технологии като обезсоляване на вода, кондензация на пара, транспортиране на айсберги, разработване на подземни водоносни пластове и водни басейни, особено от малки промишлени проекти в Северна Африка. (пр. Великата либийика река).
„Движеща се вода, други ползи.“ Инфраструктурни строителни технологии, които позволяват „прекрояване“ на водната карта на дадена страна или регион чрез изграждане на язовири, водохващания и водноелектрически централи (пр. язовирът „Ренесанс“ в Етиопия.)
Прочетете повече:
Как съседите от водосборния район могат да си помогнат взаимно?
Управлението на международните водни басейни е първата ключова стъпка за Африка, където 63 трансгранични басейна покриват 64% от територията на континента, като най-сложен е този на Нил с бързо растящо население и политически напрежения. Нужно е координирано водовземане, обмен на данни и синхронизация между енергийните и хранителните системи. Втората стъпка е развитие на търговия чрез агрохъбове и устойчиви хранителни вериги, което изисква надежден достъп до торове.
И накрая, технологиите за справяне с водните предизвикателства вече съществуват и се прилагат успешно в различни сухи региони по света, като Персийския залив, Китай и Австралия. Проблемът в Африка не е липсата на решения, а недостигът на инвестиции и ефективно управление.
Възможности за Русия
Всъщност Русия вече е активен участник в разрешаването на водните проблеми в Африка.
На първо място, благодарение на доставките на храни. Например Египет е най-важният експортен пазар за руския агропромишлен комплекс: през 2024 г. Русия му е продала 11,1 млн. тона зърно със среден воден капацитет 4,8 хил. м3 – това са почти две трети от годишния приток на Нил. Когато говорим за доставки на селскостопанска продукция за Африка, трябва да разберем, че става дума за въпроси, свързани с продоволствената и водната сигурност. От 2022 г. насам голямо внимание в медиите се отделя на хуманитарните доставки на руско зърно за най-слабо развитите страни на континента (около 200 хил. тона за периода от ноември 2023 г. до февруари 2024 г.), но структурното участие на пазара е много по-широко – над 21 млн. тона зърно през първите десет месеца на 2024 г. (измерено в Нил – 1,2 броя).
Стратегическият въпрос е участието на Русия в създаването на агрохъбове в Африка, като се разчита на собствения ѝ логистичен капацитет и инфраструктура. Това е скъпо, но конкуренцията за африканския пазар на храни (както за износ, така и за производство) само ще се засилва.
Вторият аспект е приносът за повишаване на производителността на африканското селско стопанство. На първо място, това е доставката на торове. От 2018 г. насам Русия е удвоила износа си на торове и сега на нея се падат малко над 10% от всички африкански доставки. Възможно ли е да се доставят повече? Да, и това вероятно ще бъде една от точките на растеж на износа през следващите години.
Пряко по отношение на технологиите за производство на вода, перспективна област е пречистването на водата. Това би могло да бъде хуманитарен подход – доставки на таблетки за пречистване на вода в извънредни ситуации, както и търговски износ на филтри за пречистване и подкрепа за програми за тяхното прилагане. По-всеобхватни решения за управление на водите, свързани с технологиите за интелигентни градове, са ниша на близкото бъдеще в градовете на Източна Африка и мегаполисите в други части на континента. Тук ще бъде полезен опитът на Москва в интегрирането на системите за градско управление и сигурност, разработването на системи за прогнозиране на извънредни ситуации с водата за африканските реки (съответните модели са създадени в Института по водни проблеми на Руската академия на науките), системи за мониторинг на управлението на водите – всичко това е търсено.
Ако говорим за технологии за изграждане на инфраструктура, опитът на РусХидро е приложим в различни части на африканския континент. Обучението на специалисти в сектори като земеделие, енергетика и екология също е актуално и открива възможности за износ на образователни услуги.
И накрая, Москва може да играе ролята на посредник и арбитър при регулирането на международните водни басейни в Африка. А съветският подход към управлението на басейните все още се счита за един от най-ефективните.
По материала работи: Емма Горова
