Надпреварата за ваксини: когато победителят се превърне в губещ

0
610

Над 9 трилиона долара – на толкова се оценяват загубите, които световната икономика би претърпяла, ако до средата на годината бедните държави не успеят цялостно да ваксинират населенията си срещу COVID-19, а развитите страни го направят.[1] По-интересното обаче е в ущърб на кого биха били тези загуби. Може би противно на очакванията, близо половината от тази сума би била за сметка именно на богатите държави със завършена ваксинационна кампания, сред които САЩ и държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), в това число и България.[2]

Ако пък бедните страни успеят да ваксинират не всички, а едва половината от гражданите си до края на 2021 г., загубите биха спаднали чувствително – между 1,8 – 3,8 трилиона долара, според данни на Международната търговска палата.

По-оптимистичната прогноза обаче е и по-трудна за осъществяване. До този проблем се стига, след като икономически по-силните държави сключиха договори за доставка на ваксини в огромни количества. По този начин 14% от населението на света си осигури 53% от наличните до момента такива.[3] Така на един канадец, например, се полагат не една или две ваксини, а цели осем.[4] В същото време, десетки държави в Азия, Африка и Южна Америка остават с достъп до по-малко от една ваксина на човек, правейки един цял курс на ваксинация по-скоро утопичен към настоящия момент.[5]

На какво се дължи недостигът

Причините за този недостиг са многобройни, но двете основни причини се коренят в икономическото несъответствие между бедните и богати държави и в ограничения производствен капацитет на фармацевтичните компании.

Финансовият аспект може да бъде разглеждан от няколко различни ъгъла. Първият от тях е по-слабата покупателна способност на развиващите се страни. Така например докато Южна Африка може да си позволи да сключи договори, които покриват едва 39% от местното население, финансовите ресурси на ЕС му позволяват да подсигури 231% от неговите граждани.

Една ваксина, различни цени

Тук обаче е важно да се обърне внимание на договорните условия с фармацевтичните компании, които не са универсални, а строго индивидуални. По този начин цените, на които се предлага една и съща ваксина, са различни за отделните държави. Макар договорите да са конфиденциални и публикуването им в оригинал да е незаконно, част от информацията в някои от тях беше разпространена в световните медии. Така стана ясно, че Южна Африка плаща с почти два долара повече от ЕС за всяка ваксина от AstraZeneca, макар икономиката ѝ да е по-слаборазвита.[6]

Това поражда и въпросът на какво се дължи парадоксалното ценоопределяне в случая. По данни на Politico, една от причините за това може да бъде размерът на самия договор, като при по-голям брой заявени ваксини цената е занижена. С близо 450 милиона души на територията на блока, Европейската комисия (ЕК) е закупила 400 милиона дози от препарата на AstraZeneca.[7] За съпоставка, Южна Африка, с около 8 пъти по-малко население, ще разчита на едва 1,5 милиона бройки от същата ваксина, или над 260 пъти по-малко дози.[8]

Друга причина би могла да се крие в първоначалните инвестиции в разработването на ваксините. Така финансовата подкрепа, която съюзът е оказвал на Оксфордския университет, който участва в проучването и създаването на ваксината, би могла да обясни донякъде разликата в цените, пише “Политико”.

КОВАКС – Решението на финансовата пречка

За да се осигури равен достъп до одобрените ваксини и на по-бедните държави, Световната здравна организация (СЗО), наред с глобалния алианс за ваксините (Gavi) и други организации, стартират инициативата КОВАКС. Чрез нея по-заможните държави подпомагат закупуването на ваксини за тези, които не могат да си го позволят. Целта е поне 20% от населението в такива страни да бъде ваксинирано безвъзмездно.[9]

По-рано през февруари групата на седемте най-развити икономики оповести, че ще увеличи даренията за инициативата до 7,5 милиарда долара.[10] В тях влизат и обявените от американския президент Джо Байдън 4 млрд. долара от името на САЩ, както и допълнителни 1,8 млрд. долара от Германия. [11] [12]

Въпреки по-големите дарения, близо 23 млрд. долара не биха достигнали за закупуването на необходимия брой ваксини.[13] Възможният изход от това е чрез понижаване цените на препаратите. Това от своя страна може да стане чрез разширяване на производствения капацитет, който е втората основна причина за недостига на ваксини.

Недостатъчна продукция

През януари месец AstraZeneca обяви, че няма да успее да достави първоначално договорените количества от препарата си за ЕС, изтъквайки като причина производствени затруднения.[14] [15] Същият сценарий се разигра и с Pfizer/BioNTech, които адаптираха производствения си център в Белгия, за да може да увеличат продукцията скоро след това.[16]

Взети заедно, тези две събития изведоха на преден план проблема с недостатъчния производствен капацитет на фармацевтичните компании, който не е създаден да задоволи безпрецедентно високото търсене на препаратите им в момента. По този начин центровете изнемогват, тъй като са малко на брой, а се очаква да изработят ваксини за милиарди хора по света във възможно най-кратък срок.  До какво води невъзможността това да се случи?

Ваксинационен национализъм

Вместо да бъдат предприети действия, които да стимулират съвместната работа на производителите с други фармацевтични компании с необходимите знания и материална база, беше направена стъпка към ваксинационен национализъм.

ЕК обяви, че износът на всички ваксини, създадени на територията на блока, първо трябва да бъде одобрен от държавите-членки. Целта е да се осигури максимална прозрачност, но при отказано разрешение ваксините остават блокирани в рамките на съюза.[17] Точно това се случи в началото на март, когато Италия блокира износа на четвърт милион ваксини на AstraZeneca към Австралия. [18]

Това донякъде представлява аналог на САЩ, където продажбата на ваксини, произведени на тяхна територия, е изцяло забранена.[19] Така на този етап САЩ дарява милиарди за разпространението на ваксини чрез КОВАКС, стига те да идват от някоя друга държава.

Тъй като по-голямата част от компаниите с одобрени ваксини от СЗО имат производствени центрове именно на територията на САЩ и Европа, политиката на Джо Байдън остава топката в ръцете на съюза. [20] [21] [22]

ЕС обаче на свой ред породи безпокойство в страни от цял свят след като председателят на ЕК, Урсула фон дер Лайен, предупреди за потенциални нови откази за износ.[23] [24] Те пряко биха засегнали ваксинационните кампании на трети държави, тъй като след забраната на САЩ те главно разчитат на ваксини, създадени в рамките на блока.

Изходът от ситуацията

Проблемите с недостатъчния брой производствени центрове и с ваксинационния национализъм могат да бъдат преодоляни, ако патентът върху одобрените до момента ваксини падне. Така фармацевтични компании в цял свят, които имат възможност, биха могли да се включат в създаването на милиони допълнителни бройки от препаратите, чийто износ не би бил ограничен или цялостно забранен. Освен това, липсата на патент ще спести разходите по закупуването на права за производство на одобрените ваксини. Това би допринесло за понижаването на 23-милиардния дефицит, превърнал се в предизвикателство за КОВАКС.

За да може това да се случи обаче, силноразвитите държави трябва да настояват за това пред фармацевтичните компании, които държат правата над интелектуалната си собственост. Стратегия, която до момента не изглежда популярна.

Другият изход е всички 164 държави-членки на Световната търговска организация да гласуват подобна промяна в правата над патентите.[25] Подобен консенсус обаче не се наблюдава към този момент, тъй като някои държави, сред които Великобритания и други европейски страни, се противопоставят на това предложение.

Съществуваше и друга алтернатива. В края на месец март в САЩ ще бъде издаден патент върху част от технологията, на която се базират сегашните ваксини. Тя е именно тази, която модифицира шипчестия протеин на коронавируса и е била създадена още през 2016 г., докато учени са разработвали ваксина срещу МЕРС – друг вид коронавирус.[26]

След издаването на патента, всички компании с одобрени до момента препарати, трябва да плащат на САЩ за употребата на тази технология. На теория това преимущество може да бъде използвано в преговорите с фармацевтичните гиганти да дадат право на други фирми да създават продуктите им. Въпреки това САЩ не пое този курс, оставяйки топката в ръцете на други влиятелни икономики, или на консенсус в самата Световната търговска организация, допълва “Ню Йорк Таймс”.

Въртенето на колелото

Подобни решения показват, че политиката на част от богатите държави е първо да се погрижат за своите собствени граждани и чак след това за тези от други държави.

Това неравенство ще помогне на силните на деня да премахнат по-скоро наложените ограничения и да опитат да рестартират икономиките си. През това време обаче в по-бедните държави, където ваксините не достигат, вирусът ще продължи да се разпространява и да отнема животи. Това ще удължи „затварянето“ им, в резултат на което местните няма да могат да работят и износът им ще продължава да бъде нисък.

В глобализирания свят, в който живеем, това носи със себе си сериозни последици. Често крайният продукт се състои от части, произведени на различни места по планетата. На този принцип е изградена веригата на доставките. Тяхната липса обаче би нанесла нов удар върху икономиките на рестартираните, ваксинирани и развити държави. С тази разлика, че ударът би бил по-тежък, отколкото при един по-солидарен подход при разпределянето на ваксините.

Автор: Пламен Дерменджиев