ООН съобщава, че повече от три милиона души са били разселени поради нарастващия конфликт в Мианмар през последните шест месеца. Престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, извършвани от мианмарската военна власт, са ескалирали с „тревожна“ скорост, предупреждават разследващите от ООН.
Систематичните изтезания, групови изнасилвания и насилието срещу деца са се увеличили под управлението на военния режим, съобщава органът на ООН, разследващ нарушенията на човешките права в страната, в свой доклад от вторник. Разследващите твърдят, че повече от три милиона души са били принудени да напуснат домовете си през последните шест месеца, докато конфликтът продължава да се изостря след преврата през 2021 г.
„Събрахме значителни доказателства, които показват ужасяващи нива на жестокост и нечовечност в Мианмар,“ заяви Николас Кумджиян, ръководител на Независимия механизъм за разследване на ООН в Мианмар (IIMM).
В своя годишен доклад, IIMM посочва, че конфликтът в Мианмар „значително се е изострил“ през изминалата година, „със съобщения за по-чести и по-жестоки престъпления, извършени в цялата страна.“
По-жестоки военни престъпления са били разкрити от наблюдателите на ООН, вариращи от удари върху училища, религиозни сгради и болници, които не са военни цели, до обезглавявания и публично излагане на обезобразени и сексуално поругани тела. Разследващите също така разглеждат незаконното лишаване от свобода на смятаните за опоненти на военния режим. „Хиляди хора са били арестувани, а много са били изтезавани или убити в ареста,“ заяви IIMM, като добави, че съществуват и доказателства за изтезания в ареста.
Докладът документира методи на изтезание, вариращи от електрически шокове и издърпване на ноктите на задържаните с клещи, до заливането им с бензин и запалването им. IIMM откри, че престъпления – включително изнасилвания – са били извършени срещу всички полове, както и срещу деца.
Военната хунта дойде на власт след преврата през февруари 2021 г., който свали избраното правителство на Аун Сан Су Чжи, прекратявайки десетилетие на демокрация в страната. Оттогава правителството е обвинено, че потушава съпротивата срещу своето управление от страна на етническите бунтовнически групи и про-демократичните сили.
Докладът на IIMM, базиран на 28 милиона единици информация от 900 източника, също откри доказателства за престъпления, извършени от въоръжени групи, които се борят срещу военната власт. Кумджиян заяви, че IIMM изработва наказателни дела срещу отговорните за тези престъпления.
„Никой не е бил подведен под отговорност за престъпленията, което насърчава извършителите и задълбочава културата на безнаказаност в страната. Ние се опитваме да прекъснем този цикъл,“ каза той.
Ситуацията в Мианмар е част от по-широка вълна на репресии и нарушения на човешките права, които се наблюдават в различни части на света, включително в контекста на растящите глобални авторитарни тенденции. След военния преврат през 2021 г., Мианмар стана арена на продължителен конфликт между военния режим и различни въоръжени групировки, както етнически, така и про-демократични.
Докладът на ООН и разкритията за ужасяващи военни престъпления в Мианмар идват на фона на подобни нарушения в други конфликтни зони, където цивилното население става жертва на систематични нарушения на международното хуманитарно право. Докато международната общност се опитва да реагира на тези нарушения чрез санкции и дипломатически натиск, мнозина критици посочват, че липсата на ефективни механизми за подвеждане на отговорните и извършителите под съдебна отговорност задълбочава безнаказаността, която насърчава извършителите на подобни престъпления.
Настоящата криза в Мианмар и глобалните реакции към нея подчертават нуждата от засилване на международното сътрудничество в областта на защитата на човешките права и предотвратяването на конфликти, както и от укрепване на международните механизми за съдебно преследване на военни престъпления.
По публикацията работи: Елеонора Коларова
