Защо не можем да намерим лек срещу болестта „фалшиви новини“?

0
880
Източник: Freepik

Проучване на „U-Report представя няколко основни начина за проверка на достоверността на медийната информация

Шок! Бомба! Скандал! Все по-често интернет пространството е затрупано от подобни думи, които озаглавяват непроверени новини с невярна информация. Те са само малка част от ендемията от фалшиви новини, за която по всичко личи, че дълго време ще върлува в географските ни ширини.

Широката употреба на социалните медии, чрез които всеки потребител вече има възможността да бъде сам по себе си медия, за съжаление, също допринася за разпространението на такава фалшива информация. Често една фалшива новина се разпространява по-бързо, отколкото достоверната информация по същата тема. Сред причините за това е обстоятелството, че обикновено фалшивата новина звучи по-атрактивно както като съдържание, така и като форма“, пише в материал „U-Report“ след провеждане на проучването „Умееш ли да разпознаваш фалшиви новини?“ във „Вайбър“. Някои жълти новини например съдържат само заглавие и снимка, без описателен текст.

Социалните мрежи – там, където ежедневието се пресича с виртуалността от фалшиви новини

За щастие или не социалните мрежи са висша форма на демокрация. Всеки в тях не е само потребител, но и разпространител на информация. Не всеки обаче има необходимите познания как се проверява медийна информация. Може би пък някои много ясно осъзнават, че създават фалшиви новини. Често фалшивите новини са спонсорирани от политици или компании и достигат до по-голяма аудитория в социалните мрежи, което например добавя данък „обществено мнение“.

Разбира се, от едната страна на монетата са създателите на непроверена информация, но от другата са техните консуматори – частта от потребителите, които не умеят да различат истината от лъжата.

Ниското ниво на медийна грамотност е феномен не само сред децата и младите хора, но и сред възрастните, като нерядко се случва дори добре образовани и интелигентни хора също да повярват и да разпространяват фалшиви новини“, добавят от „U-Report“. От друга страна, се наблюдава как младите разпознават доста по-бързо фалшива информация, отколкото възрастните.

При фалшивите новини много реални факти са представени по тенденциозен и дори подвеждащ аудиторията начин. Понякога в един и същи материал се смесват факти с невярна информация, което прави откриването на манипулацията по-трудно. Друга хитрост за създаване фалшиви новини, която остава почти незабележима за човешкото око е, че често фактите са представени заедно с интерпретацията на автора. Много пъти това отговаря на неговите лични политически и идеологически пристрастия, както и може би с тези на главния редактор или собственика на медията.

Разлики между малинформация, мисинформация и дезинформация

В своя „Пътеводител за проверка на факти в дигитална среда“ Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) разграничава трите различни типа на представяне на невярна информация:

  • Мисинформация – неволни грешки като неточни заглавия на снимки, дати, сбъркани статистически данни или превод, позоваване на сатирични сайтове като реални информационни източници;

Пример: През 2015 г. многобройни български медии публикуваха новина, че главният мюфтия на Саудитска Арабия е разрешил на мъжете да ядат жените си. Елементарна проверка на оригиналния източник на тази информация, плъзнала и в страни като Италия и Великобритания, показва, че месеци преди излизането ѝ у нас тя е публикувана от египетски сатиричен сайт. Това не ѝ попречи да си проправи пътя до централните емисии на водещи български телевизионни канали.

  • Дезинформация – изфабрикувано или умишлено манипулирано аудио- или видеосъдържание, умишлено разпространявани слухове и конспиративни теории.

Пример: „Инфодемията“ около глобалната криза с коронавируса е богата на примери за дезинформация. Един от тях е слухът, че вирусът се разпространява чрез антените за 5G мобилно покритие, добил широка популярност и довел включително до разрушаване на подобни клетъчни кули от уплашени граждани в страни като Великобритания.

  • Малинформация – умишено публикуване на лична информация в името на личен или корпоративен интерес и изменяне на контекста, датата или времето на публикуване на автентично съдържание.

Пример: Публикуването на части от личната кореспонденция на Хилъри Клинтън, кандидатка за президент на САЩ, доведе до мащабна кампания срещу нея, включително и чрез специално създадени сайтове, и в крайна сметка допринесе за провала й в полза на настоящия американски президент Доналд Тръмп.

U-Report” представя няколко основни начина за проверка достоверността на медийна информация:

  • Обръщайте внимание на заглавието и на езика, който се ползва (има ли типични за жълтите медии и кликбейт сайтовете изрази като „шок“, „бомба“ и подобни), дали цели да предизвика емоция (използват ли се напр. много удивителни знаци или изписване на заглавията изцяло с главни букви);
  • Сравнявайте информацията в поне още два други медийни източника;
  • Проверявайте дали самата медия е надеждна (дали е посочен редакторски екип, какви са другите материали в нея);
  • Проверявайте кой е авторът на статията и дали изобщо е посочен такъв;
  • Проверявайте датата на публикацията;
  • Проверявайте дали е цитиран (с посочено име и фамилия, които бихме могли да проверим) авторитетен източник – напр. експерт или представител официална институция;
  • Не на последно място проверявайте снимките към публикацията – в случай, че не са видимо илюстративни, а претендират за документ към новината, проверяваме дали се срещат в съвсем друг контекст (в някои случаи са указани като илюстративни, но с много малък шрифт, който лесно се пропуска).

Важно е да сме информационно грамотни

„Информационната грамотност е важен компонент на дигитално-медийната грамотност заедно с уменията за комуникация и сътрудничество, за решаване на проблеми, за онлайн безопасност и за създаване на дигитално съдържание. Тези основни компетентности са включени в рамката за дигитална грамотност на Европейския съюз (DigComp), както и в рамката за медийна грамотност на Европейската Асоциация на зрителите (EAVI). Тe следвa да се развиват още от ранна възраст, включително в училище“, обясняват от „U-Report”.

Към кого да се обърнете при борбата с фалшивите новини?

Национален център за безопасен интернет

Центърът се занимава с обработване на сигнали за детска порнография и компютърни посегателства срещу деца и непълнолетни; консултиране по телефон и по онлайн канали на деца, непълнолетни, родители и учители при инциденти на деца онлайн; разработване и провеждане на различни обучения на деца, млади хора, родители, учители и други професионалисти; разработване на различни материали, целящи да повишат информираността на обществото за рисковете за деца при ползване на интернет, социални мрежи и мобилни устройства, както и начините за превенция и търсене на помощ.

Коалиция за медийна грамотност

Коалицията обединява 13 организации в областта на образованието, журналистиката и гражданското участие, академични представители и експерти по медийна грамотност. На сайта ѝ можете да намерите много полезни и интересни материали и инструменти за развиване на медийна грамотност.

Какво е „U-Report“ и защо е важно? 

„U-Report България“ е част от глобална мрежа на УНИЦЕФ и партньори, където всяко дете и млад човек на възраст 14-29 години може да даде мнението си по различни теми и да получава ценна информация от общите проучвания.

Мрежата използва популярния чат Viber, където регистрираните деца и младежи получават регулярни допитвания, полезна информация и препращане към различни услуги, подходящи за тях.

Съдържанието на всяко предложено допитване и всяка информация, както и всяка публична проява на „U-Report“, се обсъждат в широк кръг от организации, експерти и деца и млади хора, за да бъде възможно най-полезно. Резултатите от всяко допитване, както и всяка предложена на потребителите информация, са достъпни публично на сайта на U-Report за България.

Вижте как да се регистрирате и да давате вашето мнение ТУК.

Източници

Материала изготви: Мартина Казакова