През октомври 2017 г., 29-годишната Мегън Швенк-Гатей живее мечтания си живот край Коронейшън, малък град в централната част на Алберта, Канада. Тя обича да се грижи за животните в семейната си ферма, наскоро е завършила строежа на новия си дом със съпруга си и се опитва да забременее. Но тя има притеснения, заради влошаващото й се здраве поради затруднения с дишането, загуба на тегло и чувство за изключителна умора и студ през голяма част от времето. Мегън отишла на изследвания предишната година, когато симптомите й били по-незабележими, но резултатите не показали нищо необичайно. Лекарят й препоръчал да отиде на компютърна томография.
Резултатите преобръщат живота й – оказа се, че Швенк-Гатей имала лимфом на Ходжкин в четвърти стадий – най-напредналата форма на този вид рак на кръвта. Прогнозата не е добра – около един на трима души с нейната диагноза умира в рамките на 5 години – и тя трябва да се подложи на химиотерапия и лъчетерапия, за да се опита да преодолее болестта. Изведнъж плановете й нямат никакво значение – следващите няколко години бяха посветени на това да се бори да оцелее.
Случаят на Швенк-Гатей е част от по-широка тенденция, която се наблюдава в развитите западни страни – нарастващ брой възрастни под 50-годишна възраст биват диагностицирани с рак. Миналата година проблемът беше в центъра на вниманието, след като публични личности като принцеса Кейт Мидълтън и актрисата Оливия Мън, и двете в четиридесетте си години, споделиха собствените си истории. Но даже преди това, голям брой международни и канадски проучвания сигнализираха за това.
Според проучване, публикувано в списание “БМВ Онкология” през 2023 г., в световен мащаб новите случаи на рак при по-младите са скочили със 79% между 1990 и 2019 г. Смъртните случаи също са се увеличили – с над 28%, във възрастовата група под 50 години през същия период. В Канада, проучване, публикувано през 2020 г. разкри, че честотата на тринадесет вида ракови заболявания се увеличава – особено във възрастовата група между двадесет до четиридесет и девет години – през последните тридесет години. Друго проучване, публикувано в Списанието на Канадската медицинска асоциация през 2019 г., установи, че ракът на дебелото черво, гърдата, матката, бъбреците и панкреаса се разпространява най-значително при хората под петдесетгодишна възраст.
Канадските лекари потвърждават тези наблюдения и описват нарастваща тенденция в броя на младите мъже, които биват диагностицирани с рак на простатата или на белите дробове. ,,Наистина не разбираме защо това се случва” – добавя д-р Кристин Брезден-Масли, онколог и директор на програмата за борба с рака в Синай Хелт в Торонто, като обяснява, че характерният възрастов диапазон за тези видове ракови заболявания е от петдесет и пет до шейсет и пет години.
Дарен Бренър, специалист по епидемиология и ръководител на изследователския отдел “Бренър” в университета в Калгари, който от 2015 г. изучава рака на дебелото черво и гърдата при по-млади хора, казва, че проучването показва силна връзка между промените в храненето през последните тридесет години и някои видове рак. Това включва повишената консумация на свръхпреработени храни с високо съдържание на мазнини, като замразени пици и закупени от магазина сладкиши. Освен че допринася за некачественото хранене, прекомерната консумация без достатъчно физически упражнения може да доведе до затлъстяване – известен рисков фактор за някои видове рак. Други проучвани свързват диетите с високо съдържание на червено месо и захар, както и прекомерната употреба на антибиотици, които унищожават здравословните чревни бактерии, с рака.
Проучване през 2022 г. установи, че в допълнение на това, че през последните три десетилетия, хората са приели по-западен начин на хранене, днешните възрастните са изложени на други рискови фактори, като например опасностите, свързани с околната среда и по-заседналия начин на живот, на по-млада възраст в сравнение с поколенията преди тях. Изследователи, включително и Бренър, вярват, че това е причината ракът да се появява по-рано в животите на пациентите в последните години в сравнение със 70-те и 80-те години на миналия век. И въпреки че по-ефикасните прегледи играят роля – авторът осъзнава, че подобрените изследвания биха могли да обяснят някои от диагнозите – те не обясняват рязкото увеличаване на случаите, което наблюдаваме през последните години.
И все пак, изследователи се надяват за по-конкретни отговори на въпроса кои фактори са ключови за по-ранната поява на рака. По-заключителни резултати биха допринесли са по-информирано вземане на решения когато става дума за политиките за предотвратяване и тестване. (Понастоящем в Канада подлагане на изследвания за рак на дебелото черво се препоръчва само на хора над петдесет години, но активисти настояват за намаляване на този праг по примера на Щатите, които направиха същото през последните години.)
Д-р Брезден-Масли споделя, че би искала правителството да влага повече средства в проучвания. В Канада делът на средствата за научни изследвания, инвестирани в онкологична биология и причини за появата на рак в периода 2017-2021 г., всъщност е намалял в сравнение с периода между 2007 и 2011 г. (от общо 49% от средствата до едва 35%). Същевременно делът на средствата, изразходвани за стратегии за предотвратяване, като например създаване на политики за обществено здраве и образователни програми, остава почти същият – 3 на сто, докато най-голямата част от средствата са насочени към лечението. Много малък процент от парите отиват към изследвания, специфично фокусирани върху рака при младите възрастни в сравнение с другите възрастови групи.
Според доклад на Канадското дружество против рака от 2017 г., от 2005 г. до 2013 г., само 0.4 процента от държавните средства са били отделени за изследвания на рака сред подрастващите и младите възрастни на възраст между петнадесет и тридесет и девет. След като раковите заболявания във възрастовата група под петдесет се развиват по-бързо и водят до повече смъртни случаи – отчасти заради по-напредналите стадии на болестта- в сравнение с по-възрастното население, проучвания, насочени върху младите възрастни, трябва да бъдат приоритет, твърди Брезден-Масли.
“Като възрастова група, имаме два главни проблема – не сме толкова сладки като децата и не сме толкова богати, колкото родителите си.” – казва Джеф Ийтън, основател и изпълнителен директор на “Ракът при младите възрастни Канада”.
Институтът за изследване на рака – част от Канадския институт за здравни проучвания – тази година стартира нова петгодишна стратегия. Сред главните й приоритети са предотвратяване на рака, ранното засичане и намаляване на риска, както и подобряване на грижите за оцелелите от рак. Понастоящем се провеждат само няколко изследвания, финансирани от Канадския институт за здравни проучвания, чийто основен фокус е ранно-възникващите видове рак, както и едно изследване, което търси начини за подобряване на последствията, причинени от борбата с рак на гърдата и друго за възможностите за лечение на рак на дебелото черво.
Освен още проучвания, има огромна нужда от повече финансиране от правителството, което да предоставя подкрепа и ресурси за младите възрастни, които са оцелели при борбата с рака. Лечения, операции, както и болестта сама по себе си, често оставят следи върху пациента по различни начини, включително емоционална, социална, психическа и финансова – както в краткосрочен, така и дългосрочен план. За млади възрастни, които биха могли да живеят поне още петдесет години след диагнозата си, непрекъснатите медицински и социално-психологически грижи са важни, за да се подобри качеството им на живот.
Някои неправителствени организации, като тази на Ийтът например, помагат с това, подобно на няколко правителствени програми за млади възрастни. Програмите свързват пациенти с рак и оцелелите от него със специалисти, които предоставят съобразени с нуждите им услуги, като индивидуална или семейна терапия, планове за хранене и упражения, за да се справят с хроничните симптоми, както и грижи за репродуктивното и сексуалното здраве. Също така, организират групи за взаимопомощ и предоставят консултации относно финансовите и кариерните възможности.
Ийтън смята, че младите възрастни са особено уязвими, защото те не са натрупали толкова богатство колкото по-възрастните поколения, което означава, че това да се разболеят оказва по-голямо влияние върху кариерите и финансите им. В много провинции, ако пациентът няма допълнителна здравна осигуровка, която да помогне да покрият разходите за лечението, лекарствата трябва да се платят от собствения джоб, което би могло да достигне хиляди долари, казва Брезден-Масли.
За Швенк-Гатей научаването, че яйцеклетките ѝ вече не са годни за оплождане е най-съкрушителният страничен ефект от лечението й. ,,Беше много труден момент. С мъжът ми планирахме живота си около надеждата, че ще имаме къща, пълна с деца, и тази мечта бе отнета от нас с щракване на пръсти.” – разказва тя. Швенк-Гатей се консултира със специалисти по репродуктивна медицина. Със съпруга си обмислят дали да не осиновят или да закупят яйцеклетки, които да оплодят чрез ин витро процедура, но се сблъскват с пречки и при двете опции. Накрая решават да си дадат още време да помислят над въпроса. Те голям късмет, защото през този период, Швенк-Гатей неочаквано успява да забременее по естествен начин и да роди напълно здраво момченце през 2022 г.
Но дори днес – седем години след като започна лечението си – тя все още се бори с различни физически странични ефекти, като умора, болка в ставите, изтръпване на пръстите, както и с психически затруднения. Понякога се случва да изпише буква наопаки или да не може да намери правилните думи, за да изрази себе си.
Фактор е и емоционалното бреме. ,,Предизвикателство е всеки ден, защото знам какви са статистиките. Завръща ли се ракът? Или кога ще се завърне? Колко време ми остава?” – споделя Швенк-Гатей. Същевременно, се притеснява още колко ще издържи здравето й и дали ще успее да отгледа сина си.
,,Истината е, че възстановяването от рака отнема повече време, отколкото отнема лечението му” – казва Ийтън. Ето защо установяване на социални мрежи за взаимна подкрепа, които да предоставят възможност за връзка с други млади хора, преминали през борбата с рака, е изключително важно, добавя той.
„Чували сме много истории в общността, в които оцелелите са се чувствали отлъчени, депресирани и даже са имали мисли за самоубийство. След това са намерили връзки чрез сдружението “Ракът при младите възрастни Канада”, които са им показали, че начинът, по който се чувстват е нормален, предвид преживяното, което е изключително важно за цялостното лечение.” – казва Ийтън.
Необходими за програми за оцелелите, които да помагат на младите възрастни да се справят с различни проблеми, като това да им покажат как да живеят възможно най-добре след поставянето на диагнозата и как да подобрят енергичността и познавателните си способности, казва Брезден-Масли. Тъй като пациентите с рак обикновено спират да посещават своите онколози за контролни прегледи след изтичането на петгодишния период, тя смята, че повече семейни лекари трябва да бъдат обучени в областта на онкологичните грижи за оцелелите. За много млади възрастни, като Швенк-Гатей, получаването на тази подкрепа би могло да разграничи обикновеното съществуване от истинския живот, които би могъл да разцъфне в следващите десетилетия.
Превод: Зара Филипова
