Екрем Имамоглу, кмет на Истанбул и смятан за основен конкурент на действащия президент Реджеп Тайип Ердоган за следващите беше арестуван на 19 март 2025 г. по обвинения в корупция и връзки с терористична организация. Мнозина смятат, че всъщност това е политическа атака.
Задържането на съперника на Ердоган доведе до най-големите протести срещу властта в Турция от протестите в парка Гези през 2013 г. Стотици хиляди хора излязоха на улицата, за да подкрепят кмета и да изразят несъгласие с ареста му. Критиците на правителството възприемат задържането като опит за удължаване на управлението на Ердоган, особено след загубите на управляващата партия на местните избори миналата година. Въпреки това, властите отхвърлят обвиненията за политическа мотивация и подчертават, че съдебната система е независима.
Причини за ареста на Екрем Имамоглу
На 9 юли 2018 г., след преизбирането си, президентът Реджеп Тайип Ердоган въведе нова форма на държавно управление, която концентрира почти цялата политическа власт в ръцете на президента, с което Турция се отдалечава от парламентарната си традиция. Въпреки уверенията на Ердоган, че страната продължава да бъде правова демокрация, мнозина – както в Турция, така и в международен план – поставят под съмнение доколко демократичните принципи действително се спазват.
На 19 март 2025 г. прокурорите в Истанбул обвиниха Имамоглу, че е ръководил група, която се е занимавала с измами и подкупи, според Анадолската агенция. Освен това, той е обвинен и в подпомагане на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Турция, САЩ и Европейският съюз смятат за терористична група. Кметът на Инстанбул отхвърли обвиненията като клевети. Само ден преди ареста му, Инстанбулският университет анулира и дипломата на Екрем Имамголу с обяснението, че има нередности около прехвърлянето му от университет в Северен Кипър в Инстабулския университет, където той завършва “Бизнес и адманистрации“.
Мнозина обаче виждат тези действия срещу Имамоглу като част от по-голям политически план. Според демонстрантите това е начин да се отслаби опозицията, като се попречи на претендента да се кандидатира за президент, като се запази властта, особено на фона на растящите съмнения дали Ердоган изобщо ще може да се кандидатира пак през 2028 г., основно заради конституционните правила на Турция. Според турската конституция президентът може да заема поста най-много два мандата.
Републиканската народна партия (CHP) съобщи, че почти 15 милиона души са подкрепили Екрем Имамоглу като кандидат за президент на изборите през 2028 г. в неофициално гласуване, проведено след отстраняването му като кмет на Истанбул.
Властите ограничават свободата на изразяване
След ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу в цяла Турция избухнаха масови протести, организирани основно от опозиционната партия – Народнорепубликанската партия. Лидерът на партията, Йозгюр Йозел, определи обвиненията срещу Имамоглу като политически мотивирани и настоя за неговото освобождаване и провеждане на предсрочни избори. Според доклад на Associated Press от 14 април, само до 22 март над 300 000 души са участвали в демонстрации в различни части на Истанбул, често принудени да се събират на алтернативни места заради блокирани пътища и мостове.
По данни на вътрешното министерство, до 26 март полицията е задържала 1879 души. Силите на реда използвали палки, сълзотворен газ и гумени куршуми срещу протестиращите, което породи сериозни опасения относно спазването на правото на мирен протест – едно от основните права във всяка демокрация.
Според правозащитни организации, задържаните протестиращи са били държани в претъпкани помещения, без достъп до адвокат и медицинска помощ, което нарушава основни права от Европейската конвенция за правата на човека, като забраната на нечовешко отношение (чл. 3) и правото на свобода (чл. 5).
Имамоглу каза, че обвиненията срещу него са политически мотивирани, твърдение, което президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган отрече, като обвини опозиционните партии, че са провокирали „движение на насилие“.
Мащабното протестно движение на Народнорепубликанска партия бързо прерасна в национален отпор срещу управлението на Ердоган. Исканията на демонстрантите далеч надхвърлиха освобождаването на Екрем Имамоглу – хората настояват за спиране на упадъка на демокрацията в страната.
Макар че протестите са инициирани от СНР, към тях постепенно се включиха и други участници – опозиционни партии като прокюрдската, студенти от водещи университети като Босфорския университет, както и граждански движения като Платформата за правата на човека и Асоциацията на свободните адвокати. Всеки от тези групи изразява свои конкретни искания – от по-голяма свобода на словото до настояване за освобождаване на десетки арестувани студентски активисти, задържани по време на демонстрациите. Така протестното движение прераства в по-широко недоволство срещу политическите и социалните проблеми в страната.
Според информация от 8 април, Главната прокуратура на Истанбул съобщава, че са повдигнати обвинения срещу 819 души във връзка с протестите, последвали ареста на кмета на Истанбул, Екрем Имамоглу. От общо 829 заподозрени, 819 са официално обвинени, като 278 от тях в момента предварително задържани.
Протестите са съпроводени и със засилени атаки срещу журналисти и медии, които отразяват демонстрациите. Според Human Rights Watch в отговор на протестите, към 19 март в Истанбул социалните медии са били временно блокирани, част от по-голямата стратегия за контрол на информацията. Турските власти заплашили медийните платформи да спрат да публикуват съдържание, свързано с протестите, позовавайки се на правото да блокират информация под предлог за защита на националната сигурност. Тези действия са в разрез с международните принципи за свобода на изразяване и достъп до информация.
Турция задържа и 37 души за „провокативни“ публикации в социалните медии след ареста на кмета. Според вътрешния министър Али Йерликая, в рамките на 24 часа са споделени 18,6 милиона публикации в платформата X. Властите са идентифицирали 261 акаунта, които разпространяват съдържание, подбуждащо омраза или престъпление, като усилията за задържане на други заподозрени продължават.
Освен това, Турската радиотелевизионна комисия (RTÜK) наложила глоби на телевизионни канали като Halk TV и Tele 1 за репортажи, които не съответстват на правителствените изисквания. Това е форма на цензура, при която властите контролират медиите и заглушават опозиционни и други критични мнения. Според международните стандарти, свободата на изразяване и на медиите е защитена от член 10 на Европейската конвенция за правата на човека. Когато държавата налага наказания на медиите заради съдържанието им, това показва, че режимът става все по-авторитарен.
Пример за журналист, засегнат от тези действия, е Ясин Акгюл, който описва ареста си като страшен момент, тъй като за първи път е задържан у дома си. Той смята, че целта на арестите е да се спре журналистите да отразяват протестите и да се посее страх сред тях. Въпреки опасността, той продължава да документира събитията в страната, като неговите снимки от протестите, включително на дервиш, обстрелван с противогаз, пръскан от полицията, стават известни по целия свят.
„Не снимайте, не говорете, не заснемайте. Те искат да ни спрат“, казва турският журналист. Въпреки опасността, вярва, че е важно да продължи да разказва историята на своята страна, споделят от BBC.
Заключение
Много хора, журналисти и активисти продължават да се борят за правото на свободно изразяване и демокрация, въпреки репресиите, което прави ситуацията в Турция още по-напрегната и привлича международно внимание. Турция, както всяка друга страна трябва да осигури правото на мирни събирания и свобода на изразяване. Тези основни права са защитени от нейната конституция и международни споразумения като Европейската конвенция за правата на човека. Правителството на Ердоган става все повече застрашава демократичните ценности на Турция и подхранва яростта на хората заради ареста на Имамоглу и опитите на властите да спрат протестите.
Авторски материал на Гергана Петкова
