Нови изследвания показват, че глобалният спад в дивата природа е свързан с увеличението на трафика на хора и робството при децата. Еколози твърдят, че недостигът на диви животни означава, че в много страни сега е необходим повече труд, за да имат хората там достъп до храна. А децата често биват използвани, за да се запълни нуждата от евтини работници, особено в сектора на риболова.
Спадът на видовете също помага за разпространението на тероризма и дестабилизацията на отделни региони. Според проучване, публикувано в Science Magazine, събирането на диви животни от морето и земята, се оценява на стойност 400 милиарда $ годишно и подпомага поминъка на 15% от населението на света. Но авторите твърдят, че бързото изчерпване на видовете животни, е увеличило необходимостта от робски труд. Намаляването на рибарството в целия свят означава, че на лодките често се налага да пътуват на по-големи разстояния, в тежки условия, за да намерят своя улов.
В Азия, хората от Бирма, Камбоджа и Тайланд биват „продадени” на все повече рибарски лодки, с които те остават в морето в продължение на много години, без заплащане и принудени да работят по 18-20 часа на ден.
„Има пряка връзка между недостига на дивата природа, нуждите на реколтите и драматичното увеличение на детското робство”, заяви проф. Джъстин Брашърс от Университета в Калифорния, Бъркли, който е ръководител на изследването. „Много общности, които разчитат на дивите природни ресурси, нямат икономически капацитет да наемат повече работници, така че вместо да търсят евтина работна ръка, в много области това е довело до купуването на деца, като роби.” Тази експлоатация се случва и в Африка, където хората, които някога са намирали храната си в съседните гори, сега пътуват с дни, за да намерят прехрана.
Изследователите контрастират резултатите от спада на риболова в североизточния бряг на САЩ и водите край Сомалия. Докато в САЩ спадът бе омекотен чрез федерални субсидии, за да могат рибарите да се преквалифицират, в Сомалия засилената конкуренция за рибни запаси, доведе до възход пиратството.
„Ето как започна сомалийският конфликт,“ твърди проф. Брашърс. „Рибарите започнаха да излизат с пушки, опитвайки се да „глобяват“ лодките, които ловяха риба незаконно във водите им. За съжаление, някои хора от общността заявиха, че можем да направим много повече, като взимаме откуп от тези лодки, вместо самите ние да ловим риба.
Авторите посочват Джанджауид (суданска проправителствена паравоенна организация), Съпротивителната армия на Господ (действа в северната част на Уганда), Ал-Шабаб (терористично крило на войнствената ислямистка организация Ал-Кайда) и Боко Харам (радикална нигерийска ислямистка секта), са били замесени в бракониерство на слонова кост и рогове на носорози, за да финансират терористичните си атаки. Други изследователи твърдо заявяват, че няма достатъчно доказателства, които да подкрепят това твърдение. Но независимо от доказателствата, западният отговор на тези събития, бе обявяването на „война на бракониерите“.
Проучването показва, че има някои подходи, които може би ще сработят. Авторите твърдят, че когато местните правителства дадат на рибарите и ловците изключителни права да извършват дейността си в някои райони, тогава социалното напрежение ще бъде намалено. Те посочват, че риболовът във Фиджи е структуриран на базата териториални права на ползване, а в Намибия проактивните политики, са помогнали да се намали бракониерството.
„Най-важното нещо от тази статия, мисля е, че трябва да разберем по-добре факторите, които са в основата на спада на риби и диви животни, от местна перспектива, и че интердисциплинарните подходи вероятно са най-добрият вариант за улесняване на това разбиране,“ заяви д-р Мередит Гор, от Мичиганския държавен университет, която не е част от изследването.
Източник: BBC
Изготвил: Светослава Димитрова
