[:bg]Превръщането на обелки от ананас в опаковки на продукти или използването на картофени обелки за гориво може да звучи невероятно, но нововъведения като споменатите набират все повече популярност. Това е важно, тъй като икономика, основаваща се на отглеждането и използването на биомаса, може да помогне в борбата срещу замърсяването, глада, бедността и климатичните промени. Това бе и фокусът на Световната среща на високо равнище за биоикономиката, проведена през в Берлин, Германия през м. април 2018 г.
В една устойчива биоикономика, която използва биомаса – органични материали като растения, животни и риба – за производство на хранителни и нехранителни стоки, опазването на околната среда и природата са на преден план. Биомасата е също така потенциален заместител на изкопаемите горива при производството на електроенергия.
Нещата обаче не са толкова прости. Що се отнася до борбата срещу климатичните промени, заместник-генералният директор на департамента „Климат и природни ресурси“ на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) Мария Хелена Семедо обясни, че: „Само защото продуктът е био, не означава, че той има положителен ефект върху климатичните промени. Зависи и от начина, по който се произвежда, и по-специално от това колко и какъв вид енергия се използва в процеса“.
„Само защото продуктът е био, не означава, че той има положителен ефект върху климатичните промени.“
Семедо призова за насърчаване на международно координираните усилия и осигуряване на участие на всички заинтересовани страни на местно, национално и глобално равнище. „Нека заедно работим за развитието на устойчива биоикономика за всички и да не оставим никого по пътя“, каза Семедо, подчертавайки как ФАО работи с държавите-членки и други партньори в традиционните сектори на биоикономиката – селското стопанство, горското стопанство и рибарството, – но и в свързаните с тях технологии като биотехнологиите и информационните технологии.
Прогнозите сочат, че около 815 милиона души по света страдат от хронично недохранване. Имайки предвид достатъчното количество храна, произвеждана за изхранване на населението, проблемът често е липсата на достъп до нея. „Биоикономиката може да подобри достъпа до храна, например чрез допълнителни приходи от продажбата на биопродукти“, посочи още Семедо.
„Биоикономиката може да подобри достъпа до храна, например чрез допълнителни приходи от продажбата на биопродукти.“
Вече има около 25 случая от цял свят, които служат като успешни примери в областта на биоикономиката. Сред тях е историята на група жени-рибари в Занзибар, които произвеждат козметика от водорасли, като така отварят изцяло нов пазар с много търсени продукти. Друг пример ни води в Колумбия, където местните участват в проект за преработка на обелки от ананас в биоразградими опаковки и мед в пчелно млечице.
През септември 2015 г. държавите-членки на ООН приеха програма за развитие, озаглавена „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие”. Програмата се концентрира върху 17 Цели и 169 подцели на устойчивото развитие.
Идеята за стимулиране на биоикономиката е косвено свързана с Целите и по-конкретно с Цел 1 (Изкореняване на бедността повсеместно и във всички нейни форми), Цел 2 (Премахване на глада, постигане на сигурност на храната и по-качествено хранене и насърчаване на устойчиво селско стопанство), Цел 12 (Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство), Цел 13 (Предприемане на спешни действия за борба с климатичните промени и въздействието им) и Цел 15 (Запазване, възстановяване и стимулиране на устойчивото ползване на сухоземните екосистеми, устойчиво стопанисване на горите, борба с опустиняването и преустановяване на деградацията на почвата и пристъпване към регенерирането ѝ, както и прекъсване на загубата на биоразнообразието).
Материала изготви: Лилиана Софкова
Източници: FAO; UN; Сп. Енерджи ревю[:]
