В периферията на Европа, притисната между река Днестър и границата с Украйна, съществува едно място, което сякаш е замръзнало във времето. Това е Приднестровската молдовска република, наричана още Приднестровието или Транснистрия – самопровъзгласила се република, непризната от международната общност.
Тя е пример за геополитически парадокс, историческа травма и скоро може да спре да съществува.
Какво е Приднестровската молдовска република?
Приднестровието, официално известно като Приднестровска молдовска република (ПМР) и често назовано с румънското име Транснистрия, е отцепническа държава без излаз на море, международно призната като част от Молдова. Тя обхваща по-голямата част от тясната ивица земя между река Днестър и границата между Молдова и Украйна, както и част от земята от другата страна на брега на реката. Столицата и най-големият ѝ град е Тираспол.
Приднестровието, заедно с Абхазия и Южна Осетия, е постсъветска зона на „замразен конфликт“, като през март 2022 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция, която определя територията като намираща се под военна окупация от Русия.
Икономическият колапс на Приднестровието
Руската инвазия в Украйна през 2022 г. промени стратегическата среда около Приднестровието и превърна региона в потенциална зона на риск. Поради географската си близост и откритите си проруски позиции се появиха опасения, че страната може да бъде използвана като нож в тила на Украйна, потенциален нов фронт.
Макар и войната да не се прехвърли в Приднестровието, тя все пак подчерта уязвимостта на страната. След началото на конфликта украинската граница бе силно контролирана, което ограничи движението на стоки, хора и потенциална военна подкрепа. Това допълнително задълбочи икономическите проблеми и зависимостта от външни ресурси.
“Двигателят” на Приднестровската икономика е почти безплатният руски газ, който захранва индустрията и електроцентралите на страната. Това позволяваше на региона да поддържа ниски разходи и относителна социална стабилност, но този модел започна да се разпада драматично.
Според анализатори от UA News, прекратяването на транзита на руски газ през Украйна в началото на 2025 г. обезглави икономиката на региона. Без евтиния енергиен ресурс, индустриалният сектор – гръбнакът на Приднестровието – започна да се срива. В рамките на месеци производството спадна с над 25%, външната търговия се сви рязко, а брутният вътрешен продукт на страната отчете спад от около 18%. На практика почти цялата индустрия бе парализирана, като функционираха единствено производства, свързани с базово оцеляване като хранителната индустрия. Това доведе до масова безработица, спад на доходите и нарастващо социално напрежение.
Енергийната криза бързо се превърна и в хуманитарна. В определени периоди бяха ограничени отоплението, топлата вода и дори електрозахранването. Регионът, който десетилетия наред разчиташе на стабилност чрез външна зависимост, се оказа напълно неподготвен да функционира самостоятелно.
Допълнително, Молдова започна да намалява икономическите си връзки с региона – включително закупуването на електроенергия – което лиши Приднестровието от един от основните му източници на приходи. Това задълбочи бюджетния дефицит и ускори финансовия срив.
Кратка история на Приднестровието
Историята на Приднестровието започва през 1924 г., когато е създадена Молдовската автономна съветска социалистическа република (МАССР) в състава на Украинската ССР. По замисъл на Съветския лидер Йосив Сталин, МАССР е замислена да бъде плацдарм за бъдещото завръщане на Молдова, която Румъния присвоява след разпадането на Руската империя.
За официални езици са обявени руски, украински и молдовски език. Столица на МАССР първоначално е град Балта, но по-късно става Тираспол, който изпълнява тези функции до 1940 г.
През юни 1940 г. СССР в ултимативна форма иска от Румъния да му предаде територията на Бесарабия, Северна Буковина и областта Херца. Румъния е принудена да приеме отправения от Сталин ултиматум. Анексираната от СССР територия е обединена с МАССР в Молдавска съветска социалистическа република със столица Кишинев, като град Балта и прилежащите ѝ райони са върнати в състава на УССР.
Защо Приднестровието не е част от Молдова днес?
Още от времето на Руската империя източният бряг на река Днестър е силно обвързан с рускоезичното население, за разлика от останалата част на Молдова, която има по-силна културна и езикова връзка с Румъния. Това е, защото регионът е колонизиран от Русия още в края на 18 век, след договора от Яш от 1792 г., когато Руската империя придобива тези територии от Османската империя.
В края на 80-те години на 20-ти век, националните движения в съветските републики се засилват. В Молдова започват процеси на утвърждаване на молдовския език и идентичност, което поражда тревога сред рускоезичното население в Приднестровието. През 1990 г., още преди официалния разпад на СССР, местните елити обявяват създаването на Приднестровска молдовска република. След като Молдова обявява независимост година по-късно, напрежението прераства във въоръжен конфликт през 1992 г. наречен още като Приднестровската война.
Сраженията между молдовските сили и приднестровските формирования, подкрепени от части на бившата съветска 14-та армия, завършват с примирие, но не и с политическо решение.
Краткият, но кървав конфликт, отнел живота на над 1100 души по данни на Стокхолмския Център за Източноевропейски Науки, затвърждава фактическата независимост на Приднестровието, подкрепена неофициално от Русия. Оттогава насам тази държава съществува в политически вакуум – със собствена валута, армия и институции, но без международно признание.
Ролята на Приднестровието като сателит на Москва
Ролята на Русия в съществуването на Приднестровието е ключова.
Още от самото начало на конфликта в региона, Москва служи като гарант за оцеляването на непризнатата република. Най-видимият инструмент на това влияние е присъствието на руски войски в региона, наследници на бившата съветска 14-та армия. Те остават на територията на Приднестровието и до днес под формата на „мироопазващ контингент“, въпреки международните призиви за изтегляне.
Освен военното присъствие, Русия упражнява силно икономическо влияние. Преди започването на войната в Украйна през 2022 г., Приднестровието получаваше руски природен газ на преференциални цени, като дълговете често не се изплащаха, а се натрупваха формално към Молдова. Това създаде изкуствена икономическа стабилност, която позволи на региона да функционира, но същевременно го направи напълно зависим. Финансовата помощ от Москва поддържаше социалната система, пенсиите и част от публичния сектор.
Местният елит също така поддържа тесни връзки с Кремъл, а руското гражданство е широко разпространено сред населението, като практически навсякъде могат да се открият офиси за издаване на визи. Руският език доминира в администрацията, медиите и образованието, което допълнително засилва културната и информационната зависимост.
Империята “Шериф”
Ако някога посетите Приднестровието, няма как да не видите компанията “Шериф”. Конгломератът е Приднестровието, а основателят на компанията, олигархът и бившя служител на КГБ Виктор Гушан, е де факто цар.
Виктор Гушан започва бизнескариерата си с търговия на контрабандни цигари и алкохол, след което се включва в приватизацията на супермаркети и промишлени предприятия. Днес е собственик на концерна „Шериф“, който управлява бензиностанции, медии, банка, автокъщи, строителни фирми, футболен клуб, както и телекомуникациите в региона. Според наблюдатели от DW News неговият конгломерат контролира 60 процента от местната икономика.
Точно затова Гушан е смятан за истинския владетел на Приднестровието – финансираната от него партия „Обновление“ има мнозинство в местния парламент на страната, а останалите депутати са смятани за негови приближени.
Какво предстои за Приднестровието?
Когато се съберат всички споменати фактори бъдещето на Приднестровието изглежда все по-несигурно. Истината е, че регионът бавно умира.
Смята се, че най-реалистичният път, който страната може да поеме, е да започне постепенно икономическо и административно сближаване с Молдова. Колкото и да не го иска местният елит, страната е вероятно скоро ще се присъедини към Молдова, или по мирен път, или по военен.
Така Приднестровието остава в състояние на бавна смърт – територия без ясно настояще и без сигурно бъдеще. И ако досега бавната му гибел на страната бе процес на стагнация, то следващите години може да се окажат решаващи за това дали този процес ще завърши с трансформация, реинтеграция или окончателен разпад, като изходът ще зависи в значителна степен от развитието на регионалната геополитическа среда, както и политиката на външните актьори – Молдова и Русия.
Изготвено от: Иван Иванов
