От 4 до 10 октомври светът отбелязва Световната седмица на космоса. Тази година фокусът е върху „Революцията на ракетите“ – бързата промяна в начина, по който човечеството достига до космическото пространство. За България темата е особено актуална: страната има повече от пет десетилетия опит в космическите изследвания и днес изгражда ново присъствие в европейската космическа индустрия.
На 4 октомври 1957 г. човечеството прави първата голяма крачка в космическата ера. В орбита е изведен „Спутник 1“ – първият изкуствен спътник на Земята. Десет години по-късно, на 10 октомври 1967 г., влиза в сила договорът, който поставя основите на международната правна рамка за изследването и използването на космическото пространство.
Именно тези две дати – 4 и 10 октомври – са в основата на Световната седмица на космоса, провъзгласена от Общото събрание на ООН с резолюция 54/68 от 6 декември 1999 г.
Днес инициативата е най-голямото ежегодно събитие в света, посветено на космоса. Тя има за цел да популяризира приноса на космическата наука и технологиите, да вдъхновява младите хора, да насърчава образованието и международното сътрудничество и да показва как космическите технологии могат да бъдат използвани в полза на човечеството.
2026: „Революцията на ракетите“
Тазгодишната тема – „Революцията на ракетите“ (Rocket Revolution) – поставя в центъра бързата трансформация на достъпа до космоса.
В продължение на десетилетия изстрелването на ракети беше дейност, достъпна практически само за най-големите държави и техните космически програми. Днес тази картина се променя.
Частни космически компании, стартъпи, университетски екипи, нови национални космически програми и разработките на ракети за многократна употреба разширяват кръга от участници. Изстрелванията стават по-чести, а космосът все повече се превръща в инфраструктура за комуникации, навигация, наблюдение на Земята, научни изследвания и икономическа дейност.
По данни на Асоциацията „Световна седмица на космоса“ инициативата вече обединява събития в повече от 100 държави, а всяка година се провеждат десетки хиляди прояви по света.
Така въпросът вече не е само кой може да достигне космоса. Въпросът е кой ще участва в новата космическа икономика – и как ще бъдат използвани възможностите, които тя създава.
Космосът не е само ракети
Зад всяко изстрелване стои много повече от самата ракета.
Сателитите днес подпомагат наблюдението на климатичните промени, управлението на природни ресурси, прогнозирането и реакцията при бедствия, навигацията, телекомуникациите и редица други дейности.
Космическите технологии вече са част и от работата на Организацията на обединените нации. Най-малко 25 структури на ООН и Групата на Световната банка редовно използват космически приложения в подкрепа на своите дейности, включително за устойчивото развитие.
Това обяснява защо ООН разглежда космическото пространство не само като научна и технологична сфера, но и като област, в която международното сътрудничество е от ключово значение.
ООН и мирното използване на космоса
Още в началото на космическата ера ООН признава, че космосът поставя нови въпроси пред международната общност.
През 1958 г. Общото събрание приема първата си резолюция, посветена на космическото пространство – резолюция 1348 (XIII), озаглавена „Въпросът за мирното използване на космическото пространство“.
Десетилетие по-късно влиза в сила Договорът за принципите, регулиращи дейността на държавите при изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела. Документът често е наричан „Магна харта на космоса“.
Днес основна роля в тази система има Службата на ООН по въпросите на космическото пространство (UNOOSA). Тя насърчава международното сътрудничество в мирното използване на космоса и изпълнява функциите на секретариат на Комитета на ООН за мирно използване на космическото пространство (COPUOS).
А къде е България?
България не е нов участник в космическата история.
Страната има над 50 години опит в космическите изследвания и технологии. Български учени участват в програмата „Интеркосмос“, разработват научна апаратура и експерименти за космически мисии, а България изпраща двама космонавти – Георги Иванов през 1979 г. и Александър Александров през 1988 г. Българската академия на науките има принос към повече от 15 научни инструмента за безпилотни и пилотирани космически мисии.
Днес обаче пред страната стои различно предизвикателство: как да превърне натрупаните научни традиции в устойчиво присъствие в новата европейска космическа икономика.
Пътят към Европейската космическа агенция
България е европейска кооперираща държава на Европейската космическа агенция (ESA). Споразумението за участие в Плана за европейски коопериращи държави (PECS) е подписано през 2015 г.
Това е важна стъпка, но не означава пълноправно членство в ESA. Към 2026 г. България е сред трите държави с действащ статут на European Cooperating State. PECS е механизъм, чрез който страната развива националния си космически капацитет и подготвя индустрията си за по-тясно участие в програмите и дейностите на ESA.
България вече е заявила амбиция да продължи този път. В рамките на Комитета на ООН за мирно използване на космическото пространство страната посочва като приоритет развитието на конкурентоспособен национален космически сектор и задълбочаването на международното сътрудничество, включително стремеж към статут на асоцииран член на ESA.
Новото поколение български космически компании
Именно тук „Революцията на ракетите“ придобива конкретно българско измерение.
Един от най-видимите примери е българска компания, работеща в областта на малките сателити и космическите технологии.
През януари 2026 г. българското правителство одобри меморандум с компанията за изпълнението на инвестиционния проект „Развоен космически център“. Инвестицията е близо 11 млн. евро и предвижда създаването на 50 нови висококвалифицирани работни места. Разработваните продукти са предназначени за международни пазари, включително в ЕС, САЩ и Япония.
През септември 2026 г. развитието на компанията получи и международно измерение. В Париж, в присъствието на българския министър-председател Румен Радев и френския президент Еманюел Макрон, българската и френска единствена компания в света за търговски космически транспорт подписаха меморандум за разбирателство. Според българското правителство партньорството отваря възможности за използване на френски ракети за извеждане на български сателити в орбита.
Това е показателен пример за промяната, която стои зад тазгодишната тема на Световната седмица на космоса: една компания, започнала като стартъп, може да се включи в международна верига, която свързва разработването на сателити, ракетните оператори и глобалния космически пазар.
България и европейската космическа инфраструктура
Българското участие не се ограничава до производството на сателити.
През януари 2026 г. страната одобри присъединяването си към GOVSATCOM – европейска инициатива за сигурни и надеждни правителствени сателитни комуникации.
Технологиите имат практическо приложение при управление на кризи, гранична и морска охрана и защита на критична инфраструктура, включително в ситуации, при които наземните комуникации са недостъпни или прекъснати.
България участва и в европейските усилия в областта на космическата сигурност и устойчивостта на космическата инфраструктура.
Това е друга страна на „космическата революция“: космосът вече не е само пространство за научни експерименти. Той се превръща в критична инфраструктура за икономиката, комуникациите, сигурността и ежедневния живот.
От научна традиция към космическа екосистема
България има основание да гледа на тази трансформация като на възможност.
Страната разполага с научна традиция, инженерни кадри, университетски и академичен капацитет и компании, които вече работят на международния пазар. Предизвикателството е тези елементи да бъдат свързани в устойчива национална космическа екосистема.
През 2026 г. българското правителство определя развитието на космическия сектор като част от по-широките европейски усилия в областта на технологиите и икономическата сигурност. В края на септември министър-председателят подчерта, че България има дългогодишна история в космическите изследвания, наука и технологии и посочи EnduroSat като пример за новите възможности пред страната.
В същото време българското участие в космическия сектор трябва да се разглежда в по-широката рамка на международното право и мирното използване на космическото пространство.
Точно тук се срещат двете измерения на Световната седмица на космоса: технологичният напредък и международната отговорност.
Космосът като общо бъдеще
От „Спутник 1“ до ракетите за многократна употреба пътят на човечеството в космоса е белязан от технологични пробиви, международно сътрудничество и постепенно разширяване на кръга от участници.
Днешната космическа ера вече не принадлежи единствено на големите държави. Частни компании, университети, научни организации и нови космически нации участват в създаването на следващото поколение космически технологии.
За България въпросът е не дали тази промяна ще се случи, а какво място ще заеме страната в нея.
„Революцията на ракетите“ е преди всичко революция в достъпа – до космоса, до данни, до технологии и до нови възможности за научно и икономическо развитие.
А принципът, който ООН отстоява от началото на космическата ера, остава актуален и днес: космическото пространство трябва да бъде изследвано и използвано в интерес на всички държави и в полза на цялото човечество.
Източници:
