Замисляли ли сте се колко често казвате благодаря на някого? Ще ви разкажа за един форум, в който изразът „Благодаря на хората!“ се повтаряше с трепет в гласа след всяка лична история в най-чистия и искрен вид. Всъщност това не бяха обикновени истории. УНИЦЕФ изправи пред нас най-силните хора на планетата Земя. От онази порода, за които казват, че трудностите са им отредени. Става въпрос за хората, които се изправят пред повече предизвикателства, отколкото всеки друг, но същевременно откриват своята суперсила и някак си тя изглежда неизмерима на фона на един обикновен човешки живот.
Под патронажа на министър-председателя на Република България, г-н Бойко Борисов, по случай 30-тата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето УНИЦЕФ, заедно с Министерство на труда и социалната политика, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ) и НДК, на 20 ноември организираха Национален форум „С очи за всички“. В партньорство се включиха Нова телевизия, Нет Инфо, Българската национална телевизия и Дневник.
Конференцията бе открита от Дилиян Манолов от фондация „Визионер“ и Български младежки делегат към ООН, мандат 2018/2019, Бисер Петков, Министър на труда и социалната политика, Омбудсманът на Република България – Диана Ковачева и д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България.
„Хората се опитваме да компенсираме уврежданията“ и „бариерите са в нашите глави“, заяви още в самото начало на конференцията Омбудсманът на Република България, Диана Ковачева.
В първия панел чухме историите на Мариета Петрова, Мария Александрова, Калинка Асенова, Петър Нефтелимов и Янис Макдейвид. Всеки един от тях поднесе личната си история по изключително интересен начин. Техен модератор бе Дарин Маджаров, създател на образователната платформа Уча.се.
Участниците разкриха предизвикателствата, пред които са се изправяли, например често отправяни към тях реплики като „това е невъзможно за теб“, „какво да те правя сега?“ и т.н. Това са само някои от поставените им бариери от обществото, но въпреки това с много труд, болка и обич, те успяват да сбъднат и невъзможното.
Основата, която се положи в панела, бе, че уврежданията не са липса на конкретна способност, а напротив, те развиват нови способности у хората с физически затруднения. Всеки един от участниците успя да докосне сърцето на присъстващите. „Вие давате стойност не само на самите вас, но и на всички около вас“, заключи Дарин Маджаров, в края на дискусията.
Приобщаващото образование е ключът, но бизнесът е важен, за да продължим
Това казва Юрий Вълковски, изпълнителен директор на „Reach for Change“ България, и акцентира върху въпроса кои практики са устойчиви. „Най-позитивното е, че има енергия за промяна в българското общество. Кой е генераторът на промяната? Вярваме, че тръгва отдолу нагоре“. Г-н Вълковски разказа как всяка година се разглеждат по 200-300 социални инициативи в България и се избират 5, главно такива, които биха могли да се разрастват и да бъдат чути.
Калинка Асенова, друг участник в конференцията, покорява върхове в буквалния смисъл на думата. Тя обича катеренето и пещерното дело, макар много хора да смятат това за лудост, поради зрителните й увреждания. „Ние можем да научим много от природата и не трябва да я подценяваме. За да приемеш другите, първо трябва да приемеш себе си. Първата победа винаги става в главата. Не бъдете спирачки за нас, но не бъдете и двигатели“. В същия дух д-р Лидия Маринова, член на Общински съвет Варна, подчерта, че в тази зала вижда много победители.
Петър Нефтелимов, доброволец, предприемач и автор на блог за практически съвети за бизнеса, открива своя начин, за да достигне до хората – технологиите. В своята история той наблегна върху мотивацията за работа на хората с физически увреждания. Според Нефтелимов: „Това са хора, които оценяват шанса, който им давате и работят с цялото си сърце“.
Програмата „Open Mind“ на Теленор е социално-корпоративен проект, създаден за включването на хора с физически увреждания в бизнеса. „Освен предизвикателствата, ние имаме и много ползи от работата си с тях. С тази програма ние насърчаваме толерантността и разбирането в компанията и обучаваме лидерите си на това“, отбеляза Радостина Тодорова – бизнес партньор „Човешки ресурси“ в компанията. До този момент в Теленор са наети 17 човека със специални потребности.
Янис Макдейвид е мотивационен лектор и автор на книгата „Вашият най-добър живот“. Ражда се без ръце и крака, което би събудило съжаление у много хора. Истината е, че това е последното усещане при среща с него, защото той по нищо не се различава от тези, които не са в неговото положение. „Запитах се кои са нещата, в които съм най-добър?“ Тогава той открива своята суперсила. Разбира се, не я нарича така – споделя, че това е просто мъчно постигнато приемане на себе си.
Миналата година Макдейвид сбъдва една своя мечта – изкачва планина в Перу, носен от приятелите си на гръб. „Бях като турист в раница„, смее се той. Следващата му цел е Килиманджаро, която ще осъществи още идната година. Според Макдейвид, българското общество трябва да спре да говори за проблемите и предизвикателствата и да започне да говори за това от какво имаме нужда, за да живеем живота си по най-добрия начин.
Държавата и бизнеса за хората с интелектуални затруднения
Държавата също се старае да покрие нуждите на хората с интелектуални затруднения, но все още остават пролуки, които предстоят да се разрешат.
Варна е една от областите, в които напоследък най-усилено се работи за подобряване условията на децата с физически увреждания. Там има около 400 деца, които са имали проблеми с хранителния режим в училищата. За да се реши този проблем, в община Варна са възприети добри практики например, изискване постоянно присъствие, както на медицинска сестра в училищата, така и присъствие на лекар и се изграждат допълнителни съоръжения като рампи и асансьори за самостоятелен достъп.
Бюджетът на Министерство на труда и социалната политика е с 30 милиона повече от предходната година по данни на зам.-министър Зорница Русинова. В партньорства с неправителствени организации, тя вярва, че този подход ще отвори врати към възможно най-широк спектър от хора, които да споделят нуждите си в следващите години.
„Свикнали сме да поставяме акцент главно върху затрудненията. Все още е така. Всеки един от нас е агент на промяната. Идеята е да приемеш различието на другите като нещо, което те обогатява“, заключи зам.-министърът за труда и социалната политика.
Все още остават някои неразрешени въпроси като например защо държавната издръжка за социалните услуги приключва след пълнолетие? Това бе една от важните теми, която повдигна пълнолетен човек с увреждания, присъстващ на форума, и остана без отговор. Въпросът заслужава специално внимание.
Ролята на медиите
Мария Чернева, журналист от БНТ, и Юрий Вълковски от фондация „Reach for Change” и организатор на конкурса „Промяната“ съвместно с Нова телевизия акцентираха върху ролята на медиите за подкрепата на работата за социалното включване на децата и младежите с различни способности.
Г-н Вълковски провокира присъстващите с въпроса: „Кое е системата? Само държавата ли? Медиите? А родителите? Децата? Истината е, че всеки един от нас би могъл да бъде герой на промяната.“
На мотивационния лектор Янис Макдейвид му е отнело 8 години, за да намери най-доброто за себе си. Можем да вперим поглед в негативите и да стоим залостени зад своята орисия, а може и да изберем да видим предимствата на ситуацията. Самият Макдейвид се шегува, че личното му предимство е, че не му се налага да си купува обувки… Представете си какви са вашите предимства.
Най-важният въпрос според д-р Джейн Муита от УНИЦЕФ е какво всеки един от нас би могъл да направи. „Важно е да се вгледаме във визията на Конвенцията“, настоя д-р Муита и отправи своя призив да гледаме през очите на всеки.
