[:bg]Приключи и втората седмица от започналата на 27 февруари и продължаваща до 24 март сесия на Съвета по правата на човека на ООН (UNHRC).
Основна тема, обект на няколко последователни обсъждания през седмицата, бе тази за правата на децата и тяхното зачитане в контекста на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. Представени бяха специални доклади относно насилието срещу деца, зачитането на правата на децата в условията на военни конфликти и трафика на деца.
В рамките на седмицата на дискусия бяха подложени и други сериозни проблеми – тези за истината, справедливостта, обезщетенията и гаранциите за неизвършване на повторно нарушение, както и свободата на религиозните възгледи. Също така бе изнесена и презентация за достъпа до лекарства във връзка с правото на здраве и достъпа до здравни услуги. В края на работната седмица обсъжданията бяха съсредоточени върху темата за правата на мигрантите.
Правата на децата
Кейт Гилмор, заместник-върховен комисар на ООН по правата на човека, заяви, че постигането на целите за устойчиво развитие преминава през защитата на правата на децата. Гилмор изрази своето безпокойство относно съдбата на тази възрастова група, като описа ситуацията, в която се намират, с думите: „Няма с какво да се гордеем„. Тя припомни също така, че около 570 млн. деца живеят в условия на изключителна бедност, почти 120 000 деца под 5-годишна възраст умират всяка седмица вследствие на причини, които могат да бъдат избегнати, сред които липсата на питейна вода. Предходната година милиард деца са били жертва на физическо, сексуално или психологическо насилие.
Ситуацията става все по-тревожна в развиващите се страни, където живеят огромна част от засегнатите деца. Ако не бъдат предприети мерки, в периода до 2030 г. почти 70 млн. ще намерят смъртта си преди навършване на 5-годишна възраст, предимно в Субсахарска Африка. Междувременно около 60 млн. деца, навършили необходимата възраст да посещават училище, ще бъдат лишени от тази възможност.
За да се справи с това огромно предизвикателство, международната общност трябва да предприеме ефективни мерки за защитата на правата на децата. В този контекст могат да бъдат изтъкнати три приоритета. На първо място, действията трябва да се насочат към децата в най-тежко положение – мигранти и бежанци, бездомни деца и тези, които са жертва на дискриминация. След това трябва да се инвестира повече в защитата на техните права, като международното сътрудничество е абсолютно наложително в тази насока. Трето, необходимо е участието на всички в процеса на изработване и взимане на ефикасни мерки.
Панелът за правата на децата имаше за цел определянето на специфичните предизвикателства и възможности за засилване защитата на правата им чрез осъществяването на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. Въпреки огромния потенциал на поетите в рамките на Програмата ангажименти за реализация на правата на децата, истинският индикатор за успеха ѝ ще бъде дали предизвикателствата могат да бъдат преодолени в реални условия. Бе изразено мнението, че правата на децата са крайъгълен камък на глобалния дневен ред на развитие и държавите трябва да предприемат действия в тази насока с оглед намаляване на бедността и насърчаване на устойчивостта. „Децата са нашето настояще„, заключи един от участниците в панела.
Обсъжданията продължиха с акцент върху насилието срещу деца и предприемането на действия относно превенцията му, както и зачитането на правата на децата в условията на военни конфликти. Бяха изтъкнати обнадеждаващи факти за постигнатото развитие в тези области. Повече от 90 държави по света имат изготвени национални планове или програми за защита на децата срещу насилие. Въпреки това необходимостта от адресирането на този проблем не намалява. Свидетели сме на повишаващ се брой деца, изложени на подобни опасности, деца, принудени да напуснат домовете си поради насилие, както и маргинализирани и социално изключени деца.
През 2016 г. все по-тежък ефект върху правата на децата имат въоръжените конфликти в държави като Афганистан, Ирак, Сомалия, Южен Судан, Сирия и Йемен, където хиляди биват убити или осакатени. Набирането и използването на деца за военни цели продължава да е все така разпространено и се наблюдава в страни като Централноафриканската република, Демократична република Конго и Нигерия. Присъстващите на обсъждането делегати заявиха, че кампанията „Деца, не войници“ („Children, Not Soldiers“) успява да разпространи жизненоважното съобщение, че децата са жертви, а не виновници, и трябва да бъдат третирани като такива. Повече за тази кампания, както и постигнатото през годините, може да се открие на сайта: https://childrenandarmedconflict.un.org/children-not-soldiers/.
Засегнат бе и въпросът за продаването на деца, детската проституция и детската порнография. Фокусът бе поставен върху нуждата от повече внимание от страна на държавите в надзора на тези практики. Изразено бе и притеснението, че ако международната общност продължава да се движи в същата посока, то гражданските права и свободи могат да бъдат пожертвани в името на едно крехко и непълно понятие за сигурност.
Делегатите обсъдиха и проблема с нелегалните осиновявания. Бяха посочени четири фактора, насърчаващи и способстващи тази практика: големият натиск в търсенето, финансовите транзакции, ролята на посредниците и прибягването до страни на произход, които не са ратифицирали Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 1993 г. Държавата на произход, както и приемащата такава, трябва да признаят сериозността на ситуацията и да поемат своята отговорност.
Преглед на първата седмица от 34-тата сесия на UNHRC може да намерите тук.
Върху материала работи: Антоанета Ирикова
Източници[:]
