Възстановяването на екосистемите: повече от засаждане на дървета
Възстановяването на природата е ключова стъпка в борбата с климатичните промени и изчезването на видовете. Засаждането на дървета често се посочва като основното решение, но ако се фокусираме само върху него, могат да възникнат проблеми с водните ресурси, биоразнообразието и живота на местните общности.
На глобално ниво ООН обяви периода от 2021 г. до 2030 г. за Десетилетие на възстановяването на екосистемите, като целта е да се повиши осведомеността, да се мобилизират ресурси и да се създадат условия за успешни проекти. В рамките на инициативите „Предизвикателството на Бон“ и Декларацията от Ню Йорк за горите се планира възстановяването на 350 милиона хектара гори по света до 2030 г. През 2024 г. Европейският съюз прие „Закон за възстановяване на природата“. Той цели да възстанови поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС до 2030 г. и всички деградирали екосистеми до 2050 г.
Защо е важно възстановяването на екосистемите
Здравите екосистеми са основата на живота на Земята. Те предоставят чиста вода, регулират водните ресурси, поддържат плодородието на почвите и защитават от природни бедствия.
Природата обаче е под сериозен натиск: около 75% от земната повърхност е променена от човешката дейност, 66% от океаните са засегнати негативно, а 85% от влажните зони вече са изчезнали. В ЕС 81% от защитените местообитания, 39% от защитените птици и 63% от другите защитени видове са във влошено или лошо състояние. Общата площ на местообитанията, нуждаещи се от възстановяване, е поне 259 000 км² – почти колкото половината от Испания.
Възстановяването помага за ограничаване на изчезването на видове, улавя въглерод и намалява последиците от деградацията на земята като опустиняването, ерозията и намалената селскостопанска продуктивност. Чрез залесяване, устойчиво управление на земите и защита на почвите можем да върнем жизненоважните ландшафти, от които всички зависим.
Опасностите от засаждането на 1 трилион дървета
Глобалните инициативи за засаждане на дървета, като 1t.org, която си е поставила за цел 1 трилион дървета до 2030 г., привличат внимание и ресурси.
Възстановяването на екосистемите обаче не означава само засаждане на дървета. То включва и други местообитания като влажни зони, пасища и различни природни пространства. Широкомащабното засаждане на дървета често води до създаването на монокултури, когато големи площи са покрити с един вид, като например евкалипт, което намалява разнообразието и устойчивостта на екосистемите. Неместните дървесни видове могат да изместят местната флора и фауна, а ограниченото генетично разнообразие прави горите по-уязвими към болести, вредители и климатични промени.
Освен това неправилно планираните насаждения могат да натоварят водните ресурси, особено в райони с недостиг на вода, което застрашава както природата, така и местните общности.
Масовите проекти за залесяване също могат да доведат до социални конфликти, ако не се уважават правата върху земята и културното наследство на хората, които живеят там.
Важно е да се отбележи, че младите дървета поглъщат много по-малко въглерод от зрелите гори, което означава, че дългосрочната защита и управление са задължителни за реален ефект върху климата.
Въглерод: сега, по-късно, може би?
Много проекти за залесяване се финансират чрез въглеродни кредити, издавани за очакваното поглъщане на въглерод от дърветата с времето. Компаниите ги купуват, за да компенсират част от своите емисии. Пазарът на доброволни въглеродни кредити нараства бързо – през 2021 г. стойността му достигна близо 2 милиарда долара.
Реалността обаче е сложна. Дърветата се нуждаят от време и грижи, а пожари или обезлесяване могат да унищожат големи площи. Данни от 176 обекта в Азия показват, че половината дървета загиват в първите пет години. Експертите препоръчват да се отчитат само вече уловените количества въглерод и да се предвиди възможност за отнемане на кредити при загуба на дървета. Въглеродните кредити могат да допълват стратегията за климата, но основният фокус трябва да остане върху намаляването на емисиите и други мерки, като данъчно облагане на въглеродните емисии.
Отвъд засаждането на дървета
По-ефективният подход към възстановяването на природата е да се мисли за цялостните екосистеми и за животните, които ги обитават. Ключовите видове поддържат екологичния баланс, подпомагат други растения и животни и възстановяват естествените процеси в екосистемата. Върховните хищници, като вълците, контролират популациите на тревопасните животни, което позволява на растенията да се развиват и поддържа баланса на цялата хранителна мрежа. Бобрите, наричани „инженери на екосистемите“, изграждат язовири, които създават влажни зони и осигуряват вода, подслон и храна за много други видове. Този подход показва, че успешното възстановяване не се състои само в засаждане на дървета, а в възстановяване на цялостни екосистеми, където всеки вид играе своята роля.
Дивата природа в Родопите – пример за цялостно възстановяване
Програмата Rewilding Rhodopes, част от мрежата Rewilding Europe, показва как може да се приложи холистичен подход за възстановяване и опазване на природата. В българската част на Родопите инициативата се фокусира върху ключови видове като грабливите птици – орли и лешояди, включително застрашените египетски и черен лешояд – и пасящите тревопасни животни като благороден елен и зубър.
Освен опазването на видовете и възстановяването на местообитанията, програмата работи за подобряване на екологичната свързаност в района. Чрез създаването на коридори за дивите животни се улеснява тяхното движение, подпомага се генетичното разнообразие и се възстановяват естествени процеси като опрашване и разпръскване на семена. Това допринася и за подобряване на екосистемните услуги – като регулиране и пречистване на водата.
Холистични подходи с въглерод като странична полза
Засаждането на дървета не може да замени намаляването на емисиите, която е най-спешната мярка срещу климатичните промени. Ефективното възстановяване включва разнообразни екосистеми и ключови животни, които правят природата устойчивa и адаптивнa. Улавянето на въглерод се разглежда като допълнителна полза, а не основна цел.
Подходите, които обхващат различни екосистеми и цели множество ползи за хората, климата и природата, са най-ефективният начин да се справим едновременно с климатичната криза и загубата на биоразнообразие.
Автор: Емилия Пръмова
Работила по публикацията: Надя Михалкова
