[:bg]Гражданският сектор има ключова роля за изпълнението на Програма 2030 за устойчиво развитие [:]

0
1252

[:bg]На 21 март в София стартира конференция, организирана от Българската платформа за международно развитие, на тема „Сътрудничество за развитие във време на променящи се парадигми“. Събитието събира над 80 представители от неправителствения сектор в Черноморския регион и Западните Балкани.

Задачата на двудневната конференция е да се повиши информираността и ангажираността по отношение на ролята на Европейския съюз в изпълнението на Програма 2030 и Целите за устойчиво развитие на ООН в рамките на Съюза и в трети страни.

Основните цели на събитието са:

  1. Да се стимулира взаимодействието между гражданските организации от страните от Западните Балкани и Черноморския регион, които са активни в областите здравеопазване, образование и равнопоставеност между половете.
  2. Да се дискутират предизвикателствата и прогреса и да се обменят добри практики и инструменти за контрол на националните политики, свързани с изпълнението на Целите за устойчиво развитие.
  3. Да се обсъдят бъдещи възможности за съвместни действия за последващо развитие.

Събитието бе открито от Моника Панайотова, заместник-министър за Българското председателство на Съвета на ЕС,. Тя очерта няколко аспекти, които са важни за политиката за развитие и сподели, че преди да бъдат определени приоритетите и целите на Българското председателство, в период от 6 месеца са били проведени множество дискусии в страната, с цел обратна връзка от гражданското общество. Заместник-министър Панайотова подчерта, че за да се осигури политическата легитимност, е необходимо непрестанно сътрудничество с гражданското общество. Според нея, най-сериозните предизвикателства пред младите хора в световен мащаб са промяната в климата и опазването на мира, а регионалното сътрудничество е особено важно, за да можем ефективно да се справим с тях.

В откриването се включи и доц.д-р Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация в България. Той разказа, че СЗО се съсредоточава върху два приоритета в страната – широк достъп до лекарства и иновативни методи за лечение и осигуряване на здравни грижи за децата. Г-н Околийски подчерта също, че общественото здраве е централна задача на държавата и на гражданските структури.

В рамките на дискусионния панел относно контекстуализирането на организациите на гражданското общество и ролята на ЕС в развитието на сътрудничеството, Огнян Чампоев, директор на Дирекция „Сътрудничество за развитие“ от Министерството на външните работи подчерта изключителната важност на хуманитарните кризи и мерките за справяне с тях, но не само от страна на ЕС и ООН, а и държавите посредством национални политики.

В своето изказване, Шеймъс Джеферсън, председател на CONCORD Europe (Европейска конфедерация от неправителствени организации за развитие) подчерта, че различните цели трябва да са кохерентни и да не си пречат – акцентът не трябва да е върху финансирането, а как отделните цели си взаимодействат, както и политиките, които се борят със социалната неравнопоставеност. Като пример за некохерентна политика на ЕС, той посочи тази за миграцията. Джеферсън определи успешната система за ефективно развитие, а именно такава, при която всички играчи, включително и гражданското общество, трябва да бъдат въвлечени във вземането на решения под формата на консултации за това как се разпределят и харчат средствата по политиките.  Той подчерта също и активната роля на гражданското общество в привличането на инвестиции, които според него са от особена важност при функционирането на обществения живот. Във всяка една публична политика трябва да има активно участие на гражданското общество, за да може хората да се чувстват като част от процеса и да споделят политическата отговорнст. Особен акцент г-н Jefferson постави върху това, че е важно за Балканите и Черноморския регион да се инициира участие на гражданското общество в законодателните процеси- в момента се наблюдава обратната тенденция.

Във втория тематичен панел на конференцията се засегна темата за прогреса в сферата на здравеопазването, образованието и равнопоставеността между половете , насърчаването на независимостта на жените и доброто управление.

Дайниус Пурас, специален докладчик на ООН по въпросите за правото на здраве заяви, че правото на здраве е фундаментално, заедно със свободата от дискриминация на здравна основа. Както и в предишния панел, така и тук стана дума за активното участие на гражданското общество, кьм което са насочени политиките – за да са ефективни, гражданите трябва да са участвали в изработването им . Друг важен акцент според  Пурас е достъпът до ваксини и базисни лекарства и опазването на психичното здраве и благосъстояние.  Те са част от „Стратегия 2030“, като според нея физическото и психическото насилие трябва да бъдат елиминирани.

Димитър Лазаров от Център за приобщаващо образование акцентира върху качеството на  образованието като най-важният фактор за устойчиво развитие- то води до повишена ефективност на обществото. „Стратегия 2030“ предвижда съществен процент от младите мъже и жени да бъдат грамотни и да имат съвременни умения- дигитални и професионални, както и знания за възможностите за предприемачество.

  Третият панел на събието акцентира върху ролята на корпоративния сектор в постигането на целите, свързани със здравеопазването, образованието и половото равенство.

Като обобщение от изказванията и дискусиите на този първи ден от конференцията може да се отбележи, че:

  1. За изпълнението на 17-те цели за устойчиво развитие на ООН трябва да се вземат мерки не само на централно, а и на регионално и местно ниво. В това число се прибавя и активното съвместно сътрудничество между ООН и ЕС, както и между ЕС и отделните държави.
  2. Ролята на гражданското общество в разпространението и изпълнението на целите има централно място. Без активното участие на гражданските организации в изработването и прилагането на политики в тези области, не би било възможно пълното достигане на желания краен резултат.

Дискусиите и работата по групи продължава и през днешния ден.

Събитието е част от проекта „Граждански диалог за развитие“, изпълняван от Българската платформа за международно развитие, във връзка с Българското председателство на Съвета на ЕС в сътрудничество с Министерството на външните работи и с финансовата подкрепа на Европейската комисия.

Материалът изготви: Данита Янчева

Редакция: Екатерина Димитрова

[:]