Да напуснеш Международния наказателен съд

0
855
Сградата на Международния наказателен съд в Хага, Холандия. Снимка: Wikimedia Commons

Русия официално отказва да се присъедини към юрисдикцията на Международния наказателен съд („МНС”) в Хага, става ясно от указ на президента Владимир Путин от 16 ноември 2016 г. Руското външно министерство твърди, че причина за отказа е фактът, че от създаването на трибунала през 2002 г., той не е сбъднал надеждите, възлагани му от международната общност, и не е успял да се превърне в един наистина независим и авторитетен съдебен орган.

Русия подписва учредителния инструмент на Съда – Римския статут – на 13 септември 2000 г. Без обаче да бъде изпълнена вътрешната процедура по ратификация на договора, той няма юридическа сила за страната. Обвързаността й до момента се изразява единствено в общо задължение за сътрудничество и съблюдаване целите на Статута. Русия е четвъртата страна, която оттегля подписа си, преди да е ратифицирала Статута, след САЩ, Израел и Судан.

Оттеглянето на подписа идва два дни след като Фату Бенсуда, главен прокурор на МНС, публикува годишния си доклад за конфликтите, по които Съда в момента провежда предварително разследване, преди да реши дали да премине към наказателно преследване. Един от тези конфликти е намесата на руски войски в Крим през 2014 г., когато бившият украински президент Виктор Янукович беше отстранен от власт, а на полуострова се проведе референдум, с който територията му de facto стана част от Русия.

В доклада на главния прокурор действията на Русия в Крим и Севастопол са окачествени като международен въоръжен конфликт, а продължаващото присъствие на руски войски там – като окупация на чуждестранна територия. От своя страна, Димитри Песков, говорител на Кремъл, определи становището на главния прокурор като „противно на реалността”.

Освен по повод действията си в Украйна, Русия търпи критика и относно въздушната си бомбардировка над сирийския град Алепо. Наскоро френският президент Франсоа Оланд призова отговорните за бомбардировките лица да бъдат съдени за военни престъпления, включително пред МНС.

Въпреки че формално отказът на Русия не променя досегашните й отношения със Съда, новозаявената позиция вече дава политически отзвук. Филипинският президент, Родриго Дутерте, заяви в четвъртък, че Съдът е „безполезен” и че може да последва примера на Русия, като се откаже от членството на страната си в трибунала. Преди месец главният прокурор на МНС отправи предупреждение към Дутерте по повод агресивната му политика срещу разпространението и използването на наркотици, взела многобройни жертви от август насам.

За разлика от Русия, Филипините са ратифицирали Римския статут (през 2011 г.) и евентуалното им напускане би представлявало прецедент, който може сериозно да разклати юрисдикцията на Съда. За момента нито една държава членка не е напускала МНС.

Позициите на Русия и Филипините са най-новият удар срещу международното наказателно правосъдие през последните месеци. През октомври три африкански държави – ЮАР, Бурунди и Гамбия – поискаха да оттеглят членството си в МНС. Те смятат, че трибуналът е предубеден и дискриминира континента им, защото голяма част от водените дела и разследвания са насочени срещу държавни глави и военни именно от Африка. Трибуналът отрича да е предубеден, позовавайки се на факта, че повечето от разследвания му са започвали по сигнал или на самите държави-членки, или на Съвета за сигурност на ООН.

От създаването си преди 14 г. досега, МНС e разгледал 23 случая на престъпления, попадащи в материалната му компетентност, а именно геноцид, престъпления срещу човечеството и  военни престъпления. По тези случаи са произнесени четири присъди, от които една оправдателна и три осъдителни. Съдът има правомощия да действа спрямо онези 124 държави и техните граждани, които са ратифицирали Римския статут и признават юрисдикцията му.

NO COMMENTS