Днес започва Срещата на върха на НАТО във Варшава, която ще продължи до 9-ти юли. Форумът на високо равнище ще събере държавни и правителствени лидери и министри на 28-те държави членки на Алианса.
Срещите на върха на НАТО не са регулярни. Те се организират с оглед на ключови за организацията обстоятелства. В резултат от тези срещи се представят нови политики или инициативи за Алианса. От подписването на Северноатлантическия пакт през 1949 г. са се състояли 26 подобни срещи на високо равнище. Тазгодишната, 27-ма поред среща, ще протече във Варшава.
Срещата на върха във Варшава е сочена за една от най-важните в историята на Алианса, поради промените в международната сигурност и стремежа на НАТО да се справи с тях. Днес сме свидетели на най-значимото засилване на отбраната на държавите членки на организацията от края на Студената война. По думите на генералния секретар Йенс Столтенберг, НАТО реагира по-бързо и с по-голяма готовност, а след Срещата ще се пристъпи към засилено присъствие на сили на Алианса по източния фланг. Целта на Срещата е да бъде постигнато съгласие по ключови точки, които да помогнат на НАТО да отговори на предизвикателства за сигурността като хибрида война, тероризъм, кибер атаки и т.н.
По време на Срещата на върха се очакват да бъдат обявени няколко ключови решения по отношение на:
- разполагането на четири международни батальона в Естония, Литва, Латвия и Полша
- засилено присъствие на югоизток чрез разполагане на сили в Румъния
- мерки за противодействие на кибер тероризма
- обсъждане на увеличаването на разходите на отбрана и поставената по време на Срещата на върха в Уелс цел за отделяне на 2% от БВП на всяка държава членка
- постигане на съгласие за разполагане на въздушни сили на Алианса в подкрепа на Международната коалиция за борба с Ислямска държава
- съгласие по отношение на изграждане на капацитет в Ирак и ролята на Алианса в Централното Средиземноморие
- решение за продължаване на мисията „Решителна подкрепа“ в Афганистан
На Срещата на върха ще бъдат обсъдени и други ключови въпроси като подсилване на способностите за реагиране в партньорски държави като Грузия, Молдова и Украйна. Очаква се да бъде одобрен всеобхватния пакет за подпомагане на Украйна.
Сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО ще намери измерение в подписването на съвместна декларация. Документът ще допринесе до общи действия по отношение на определени заплахи за сигурността като хибридна война, кибер заплахи и предизвикателства пред сигурността в черноморския регион. Представители на ЕС на Срещата ще бъдат Доналд Туск, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и върховният представител Федерика Могерини.
Няколко дни след Срещата се очаква да се проведе среща на Съвета НАТО-Русия. Тя ще се състои на 13-ти юли, а подготовката за нея вече тече. Според Йенс Столтенберг, диалогът с Русия по отношение на предстоящата сесия на Съвета е добър.
Срещата на върха на НАТО във Варшава ще доведе до важни стъпки по отношение на адаптирането на Алианса към промените в международната среда след анексирането на Крим, дейността на Ислямска държава, безпрецедентната мигрантска криза, към която доскоро НАТО предпочиташе да не взима отношение.
Черноморският регион остава тема, върху която ще бъде съсредоточено особено внимание. Според мнозина, сред страните членки има различни виждания и дори разногласия по отношение на засилване на присъствието на сили на НАТО в черноморския регион. Именно това бе темата предизвикала широк отзвук и извънредна пресконференция от президента, премиера и министъра на отбраната на България преди броени седмици, които увериха, че България няма да се включва в инициативи в черноморието, които не са част от общата стратегия на Алианса.
Значително влияние върху бъдещото развитие на стратегията на Алианса са и събития като референдума във Великобритания, който ще промени позицията на страната в рамките на ЕС. Великобритания, както и НАТО обаче уверяват, че позициите на Обединеното кралство в Алианса остават все така силни. Множеството неизвестни пред Великобритания и ЕС могат да доведат до засилване на ролята на НАТО като платформа на сътрудничество в Европа макар и в рамките на областта на сигурността на отбраната. Алиансът обаче е изправен пред друг значителен проблем – президентските избори в САЩ. Кандидатът за президент Доналд Тръмп даде ясни индикации, че позицията на страната с най-значителен принос към бюджета на НАТО ще претърпи коренна промяна, ако заема поста.
НАТО без съмнение се нуждае от постоянна адаптация към промените в международната сигурност, особено с оглед на неизвестното бъдеще пред ЕС. От държавните лидери, присъстващи на Срещата на върха зависят много от бъдещите действия на Алианса, чрез които може да бъде постигната тази адаптация и стабилност.
На Срещата на върха присъства българска делегация водена от президента на България Росен Плевнелиев, в която участват още външният министър Даниел Митов, министърът на отбраната Николай Ненчев, началникът на отбраната ген. Константин Попов.
Срещата на върха е съпътствана от два форума, а именно конференция на бъдещите лидери на 7 юли, на която младежи обменят опит с експерти, както и форум на експертите, организиран от Полския институт за международни отношения и GLOBSEC, който ще се провежда паралелно на Срещата на върха и може да бъде проследен на живо тук.
Източници: НАТО, Европейски съвет
