В края на месец март тази година Европейският парламент (ЕП) прие дългоочакваната директива, която въвежда забрана за производство и употреба на пластмасови изделия за еднократна употреба.
560 евродепутати гласуваха в полза на споразумението с министрите на ЕС, според което до 2021 г. редица продукти ще бъдат забранени за производство и употреба на територията на Стария континент. В историята трябва да останат пластмасови прибори за еднократна употреба – чаши, чинии, ножове, вилици, лъжици и пръчки за хранене; сламки, клечки за уши, дръжки за балони и други оксоразградими пластмаси и съдове за хранене, както и чаши, изработени от експандиран полистирен.
Държавите – членки на ЕС ще трябва да достигнат целта от 90% за събиране на пластмасовите бутилки до 2029 г., като възможността за тяхното рециклиране ще трябва да се увеличи на 25% до 2025 г. и 30% до 2030 г.
ЕП въведе и т.нар. изискване за “етикетиране” на отрицателните последици върху околната среда от изхвърлянето на пластмасови изделия, цигарени филтри, хигиенни продукти и други.
Споразумението наложи и прилагането на принципа ”замърсителят плаща”, въвеждайки разширена отговорност за производителите на тютюневи изделия, както и за производителите на риболовни принадлежности. Така например разходите за изгубени в морето мрежи вече ще са за сметка на производителя, а не на рибарите.
Новите правила в Европа за опазване на околната среда и водите, макар и закъснели, са необходими повече от всякога, защото статистиката за състоянието на екосистемите е плашеща. Ежедневието ни гъмжи от пластмаса – тя се превърна в неизменна част от почти всички предмети и материали, заради своите характеристики – гъвкавост, лекота, дълготрайност, ниска себестойност. Наложи се т. нар. “култура на изхвърляне” – ползваш и изхвърляш – лесно, удобно, съвременно. В резултат на това само за няколко десетилетия производството на пластмаса в световен мащаб се е увеличило близо 200 пъти спрямо 50-те години на 20. век.
Произвеждаме все повече, ползваме все повече и… изхвърляме все повече. Колко от нас знаят, че загубената рибарска корда/мрежа в океана ще се разгради след 600 години; пластмасовата бутилка – след 500 години; пластмасовите прибори – след 400; запалката – след 100; пластмасовата чаша – след 65-75; найлоновата торба – след 55 години, а цигарената угарка – от 1 до 5 години? Пластмасите на морското дъно изискват още по-дълъг период, за да се разградят, поради наличието на по-малко светлина и кислород.
Ако сегашното ниво на замърсяване продължи, според Програмата на ООН за околната среда (UNEP) до 2050 г. 12 милиарда тона пластмаса ще задръстят сметищата на света и околната среда, а 99% от морските птици ще са погълнали от вредния за тях материал.
Всяка година в Световния океан се изхвърлят милиони тонове пластмаса. Учени установиха, че дори най-дълбоката точка на Земята – Марианската падина в Тихия океан – е замърсена. Т. нар. микропластика е намерена в храносмилателните системи на дълбоководните същества, обитаващи най-дълбоките региони на Земята. Имайки предвид, че тези микрочастици абсорбират и отделят химикали, т.е. токсични са, те могат да се окажат част от хранителната верига с преки последици върху здравето и живота на човечеството.
Не по-малко вредна е и макропластмасата – рибарски мрежи, найлонови торби и др., които предизвикват заплитане, задавяне, задушаване и недохранване на морските обитатели – костенурки, китове, делфини, морски птици.
Европа е вторият по големина производител на пластмаса в света, произвеждайки 50 млн. тона годишно, от които 40% се използват за пластмасови опаковки. Отпадъци са открити във всички европейски води, по плажовете и на морското дъно. Учените алармират, че всеки ден от сушата и чрез вливащите се в Черно море реки, във водата навлизат 3 тона пластмаса. Пластмасовите боклуци, които виждаме, разхождайки се по морската ивица, са “върхът на айсберга”, а 94% от отпадъците са на морското дъно.
Статистиката плаши и нека не се успокояваме с факта, че в Европа отдавна се рециклира. Това съвсем не е достатъчно, защото само 14% от произведената пластмаса се рециклират. Редно е да се търсят по-чисти, по-устойчиви и иновативни алтернативи. Такива безспорно съществуват. Много от тях са приоритет на европейските институции и на европейските правителства – да променят нормативната уредба и да въведат нови правила; други изискват от самите нас да променим ежедневните си навици, да станем по-отговорни и по-съзнателни; трети са въпрос на съвременни, иновативни методи и инвестиции.
Забраната на пластмасови продукти за еднократна употреба, която ЕП въведе, е дългоочаквана стъпка е правилната посока. Въпреки трудния период, през който преминава Обединена Европа, приетата през месец март директива, изразява волята на европейските държавници да завещаем на идните поколения една по-чиста планета.
Материала изготви: Джоана Зада
Източник: Европейска комисия
