Иран и COVID-19 – твърде малко, твърде късно

0
667
Снимка: UN

Първият положителен случай на коронавирус в Близкия Изток бе регистриран на 29 януари в Обединените арабски емирства, където своевременно бяха предприети извънредни мерки за предотвратяване на разпространението на заразата. Отчетените резултати – общо 140 случая към 20 март – дават основание да се направи изводът, че мерките имат резултат. По-различно е обаче положението в Иран, където броят на заразилите се с COVID-19 нараства ежедневно с над 1 000 души. Бързо нарастващият брой потвърдени случаи на коронавирус в Иран – 19 644 към 20 март, 1 433 от които смъртни – очертава близкоизточната държава като едно от най-тежко засегнатите огнища на заразата заедно с Китай, Италия и Испания.

Притеснителната статистика накара здравни експерти, цитирани от местни ирански медии, да изразят съмнения по отношение на прозрачността на първоначално представените от властите данни за степента на разпространение на вируса. Съмненията, прераснали в обвинения към иранските власти за прикриване на информация, се подхранват и от обстоятелството, че основна част от потвърдените случаи на коронавирус в Бахрейн и Кувейт са на хора, завърнали се наскоро от пътуване в Иран.

В интервю от 26 февруари 2020 г. за Центъра по правата на човека в Иран, американска неправителствена организация, експертът по публично здраве Камиар Алай заяви, че: „[Иранските власти] не искат да признаят, че са изправени пред голямо огнище“. Според Алай иранската здравна система има необходимия капацитет да пребори коронавируса, но властите не са предприели необходимите мерки за бързо и ефективно мобилизиране на своите ресурси.

Като причина за липсата на ранна реакция експертът посочи „политическите опасения“ на иранските власти, а именно – за да не се откаже населението да участва в масовите празненства, отбелязващи 41-вата годишнина от Иранската революция, както и в парламентарните избори, провели се през февруари. Алай допълва, че: „… тъй като скриха огнището на епидемията в Иран, здравните указания не бяха актуализирани своевременно и здравните работници не бяха обучени как да се справят; никой не беше подготвен за това“.

Бързите темпове на разпространение на COVID-19 в Иран и голямата смъртност сеят паника сред общността в страната. Нарастващото напрежение, от своя страна, доведе до разпространяването на вълна от невярна информация в социалните мрежи и в други източници, което взе нови жертви. Съветите разкриваха фалшиви подробности как коронавирусът може да бъде преборен чрез алкохол. Буквалното възприемане на тази подвеждаща информация се превърна в причина за повече от 100 смъртни случая, причинени от алкохолно натравяне.

На фона на тази обстановка, Иран вече предприема някои по-драстични мерки в допълнение към обичайните, свързани с ограничаване на достъпа до публични места и струпването на хора. Така например иранските власти взеха решение за освобождаване на затворници от препълнените затвори, намиращи се на територията на страната. Първоначално мярката бе предприета по отношение на 54 000 затворници., но до настоящия момент обхвана поне 85 000 души.

Решението за освобождаване на затворници като мярка за предотвратяване на разпространението на опасния коронавирус се обуславя от условията на живот в затворите. Неотдавна Центърът по правата на човека в Иран преведе на английски език публикация от личния Фейсбук профил на иранския активист Реза Хандан, която хвърля повече светлина върху проблема.

Реза Хандан е съпруг на иранската правозащитничка Насрин Сотудех, обвинена в разпространяването на противодържавна информация, обида срещу Върховния водач и шпионаж. Адвокатката е била осъдена на 38 години затвор и 148 удара с камшик. В публикацията му в социалните мрежи Хандан разкрива ужасяващи подробности за собствения си опит с условията в затворите: „След задържането ми миналата година бях в затвора с 60 души в стая с площ от 72 кв. м.“. Иранецът призовава властите да освободят съпругата му и другите политически затворници с цел те да бъдат предпазени от разпространението на COVID-19 в пренаселените затвори.

Публикацията на Хандан добива широка обществена публичност. Междувременно семействата на други политически затворници, водени от опасения за здравето на свои близки, съвместно изпратиха отворено писмо до ръководителя на съдебната власт в Иран – Ебрахим Раиси. В писмото те отправят призив за тяхното временно освобождаване на затворниците, докато се преодолее заплахата от коронавируса. Последвалото решение на властите влезе в сила по отношение на лицата, които излежават присъда с продължителност по-малка от 5 години, докато политическите затворници с по-тежки присъди остават в затворите.

По време на брифинг в Женева специалният докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран, Джавад Рехман коментира ситуацията, казвайки, че държавата е направила „твърде малко, твърде късно“, и призова да бъдат временно освободени всички политически затворници. Според доклад, публикуван от Рехман в края на януари т.г., правата на задържаните в Иран търпят сериозни нарушения, а ситуацията на арестуваните по време на протестите през ноември 2019 г. е особено притеснителна. Сред сочените в доклада нарушения са прибягването до мъчения за изтръгване на самопризнания, пренаселеност, лоши хигиенни условия и липса на медицински грижи.


Материала изготви: Дарина Емилова

NO COMMENTS