Мерките, предприети за защита на националната сигурност и борбата с тероризма в Иран, водят до тежко и сериознo нарушаване правата на човека. Това става ясно от доклад, публикуван по-рано т.г. от Международната група за правата на малцинствата и Центъра за прекратяване на огъня за гражданските права.
Докладът описва как иранските власти са затваряли, измъчвали и убивали собствените си граждани в името на националната сигурност – идеал, който преобладава в обществения живот на страната от края на Ислямската революция от 1979 г.
Предпоставки за политиките на Иран
След като Ирак нахлу в страната през 1980 г., в продължение на осемгодишна война бяха избити 1 милион души. Това хвърли сянка върху регионалната сигурност на Иран и върху бъдещата политика на лидерите на страната.
През десетилетията външната политика на Иран е доминирана от спорове със Съединените щати. Конфронтациите многократно са били заплашвани да ескалират до голям въоръжен конфликт. Заплахата от COVID-19 също се разглежда от иранските власти като проблем на националната сигурност. Особена роля за това внушение имат държавните медии, които разпространяват информация, че вирусът е „биологично оръжие“, създадено в САЩ. Днес, Иран среща заплахи както от САЩ и други държави, така и вътре в страната от въоръжени бойци, тероризъм и търговия с наркотици.
„Иранският светоглед вижда всички политически предизвикателства като екзистенциална заплаха“, казва Дрюри Дайк, автор на доклада. „Това доведе до незаконни убийства по време на неотдавнашни протести в цялата държава заради тежката икономическа криза.“, споделя още той.
Международни задължения на Иран по линия правата на човека
Страната следва международните задължения за правата на човека и международното хуманитарно право – тя е страна по Международния пакт за граждански и политически права (ICCPR), Международния пакт на икономически, социални и културни права (ICESCR), Международната конвенция за елиминиране на всички расови форми на дискриминация (CERD) и по Женевските конвенции. Но въпреки тях, иранските власти прилагат законите за националната сигурност по отношение на почти всеки аспект от иранския културен и социален живот. И макар Конституцията на Иран да осигурява защита на основните права, то разпоредбите в нея и в Наказателния кодекс също ограничават ефекта на закрила и предвиждат мерки за националната сигурност, които рутинно се използват за нарушаване правата на човека.
Сред потърпевшите са както политически представители, така и етнически и религиозни малцинства. Хората с двойно гражданство и техните семейства са били тормозени или дори арестувани с цел упражняване на натиск и използването им като лостове за чуждестранни правителства, става ясно от доклада.
Защитата на националната сигурност води и до нарастването властта на Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC), който играе решаваща роля в сплашването и преследването на онези, които счита за заплаха. Частите на корпуса за борба с безредиците са най-мощното оръжие в страната за справяне с обществените протести и размирици. Това изостря вече лошите отношения с малцинствените общности в районите на пакистанската провинция Белуджистан и етнографската област Кюрдистан, както и с араби, азербайджански турци и туркмени, живеещи в границите на Иран. Корпусът е обвинен в трафик и насилствено набиране на иранци и жители с чуждестранен произход за борба в Сирия. Срещу обещания за добър доход и възможност за придобиване на иранско гражданство, много афганистанци и пакистанци загиват в сраженията.
Смъртна присъда за протестиращи
Наскоро Иран екзекутира 27-годишен младеж, участвал в протестите срещу правителството през 2018 г. Това предизвика голям международен отзвук и критики от водещи международни организации в областта на правата на човека. В онлайн интервю за Съвета по външни отношения, външният министър на Иран – Мохамад Джавад Зариф, коментира случилото се така:
„Мисля, че е важно да поставим въпроса на масата и да изясним нещата. Младежът не е екзекутиран за участие в демонстрация. Много хора участват в демонстрации и никой от тях не е екзекутиран. Тези, които извършват престъпления, включително палежи и други, се наказват, но не за участие в демонстрации. Ние имаме независима съдебна система и правителството не участва във вземането на решения на съдебната власт. Също така, смъртното наказание присъства в Иранския наказателен съд, но все още съществува дебатът дали то служи за намаляване на престъпността, или не.“
Ормузка мирна инициатива
Междувременно, през 2019 г. иранският президент Хасан Роухани обяви по време на Общото събрание на ООН мирната инициатива на страната, известна като „Ормузка мирна инициатива“ (HOPE). Тя има за цел да укрепи мира, стабилността и напредъка на всички държави от Персийския залив.
„От 1985 г. даваме предложения за мир и за съжаление никое от тях не е било взето на сериозно от онези страни в региона, които се надяват, че могат да платят за сигурността си“, коментира външният министър, Зариф, по повод мирната инициатива на Иран.
Въпреки усилията за осигуряване на мир и изграждането на доверие относно политиките за национална сигурност в страната и извън нея, Иран има какво още да направи в тази посока.
„Върховният лидер, правителството и новият парламент трябва да работят, за да прекратят този подход и спешно да възстановят достойнството на различните етнически, религиозни и други общности, които са потърпевши от тези действия“, казва Дайк в доклада. Той обръща внимание на това, че „Ислямската република се сблъсква със заплахи за сигурността, но колко време може да продължи да третира собствения си народ като враг?“
Някои от препоръките на доклада са в посока спазване на задълженията на страната съгласно международните договори за правата на човека, ратифицирането на Конвенцията на ООН срещу изтезанията и други жестокости, нечовешко или унизително отношение или наказание и Конвенцията за премахване всички форми на дискриминация срещу жените, както и създаването на независима национална институция за правата на човека, която да се занимава с оплакванията на граждани, засягащи техните права.
Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Minority Rights Group Europe.
* Международна група за правата на малцинствата (MRG) е водещата международна организация за правата на човека, която работи за осигуряване на правата на етническите, религиозните и езиковите малцинства и коренното население.
**Центърът за прекратяване на огъня за граждански права е инициатива за разработване на „граждански мониторинг“ за нарушения на международното хуманитарно право или права на човека, за преследване на правната и политическа отчетност на лицата, отговорни за такива нарушения, и за развитие на практиката на гражданските права.
*** Ислямски революционен гвардейски корпус (IRGC) е институцията за военна сигурност на Ислямска република Иран. Той е създаден след ислямската революция в страната през 1979 г. и основната му цел е опазване на ислямската революция и нейните постижения.
