От куриери, които следват алгоритми на платформи, до модератори, изложени на насилие и смърт, докато обучават системи с изкуствен интелект (ИИ) – въздействието на новите технологии върху условията на труд става все по-осезаемо.
„Невидимата“ работна сила
Зад всеки чатбот, алгоритъм в социалните мрежи или автоматизирана система стои „невидима“ работна сила. Тя се дели на две основни групи: модератори, които преглеждат вредно съдържание, и специалисти по етикетиране на данни, които структурират информацията, за да може машините да се учат.
Условията им на труд са сходни по цял свят – краен натиск, постоянно наблюдение, ниско заплащане и вреди за психичното здраве.
Травма зад екрана
Големите технологични компании често разчитат на работници от държави в Глобалния юг. Само в Индия десетки хиляди души се занимават с модерация и етикетиране на съдържание. За много жени от селски райони обявите за работа от вкъщи изглеждат като рядък шанс за доходи и независимост.
При назначаване обаче те често не знаят какво ще се налага да преглеждат. Повечето подписват споразумения за поверителност, които им забраняват да говорят за работата си дори пред семействата си.
Според скорошен медиен репортаж жена от индийско село описва как всеки ден гледа стотици видеа, включително сцени на сексуално насилие, катастрофи и умиращи хора. Друга млада жена разказва, че е трябвало да преглежда съдържание със сексуално насилие над деца и да класифицира порнографски материали.
Невъзможни цели
Работници по света са подложени на засилен стрес от алгоритмичното управление – софтуерни системи определят темпото на работа, разпределят задачите и оценяват резултатите. Това засилва напрежението и създава рискове за безопасността.
Според проучване на Кеймбриджкия университет от 2025 г. две трети от шофьорите и куриерите в Обединеното кралство работят в условия на тревожност заради „несправедлива обратна връзка“ и внезапни промени в работното време, определяни от алгоритми. Повече от половината казват, че рискуват здравето и безопасността си на работа.
Макар платформите изрично да не инструктират работниците да нарушават правилата за безопасност, системата от наказания, бонуси за бързина и приоритетно разпределение на поръчките ги принуждава да вземат опасни решения, за да запазят доходите си. Синдикалните организации вече докладват за смъртни случаи, свързани с куриери, „преследващи невъзможни цели за доставка, зададени от алгоритми“.
Бъдещето на труда
Подобни проблеми възникват и в други държави и сектори – автоматизирани системи определят смени, заплащане или дори вземат решения за уволнение, често без човешки контрол и с ограничени възможности за обжалване.
Експерти от Международната организация на труда (МОТ) и Международния съюз по далекосъобщения (МСД) обсъдиха тези проблеми по време на съвместен уебинар. Според тях основният въпрос не е дали ИИ ще промени работата, а как тези промени да гарантират достоен труд и социална справедливост.
Двете агенции на ООН работят по инициативи за регулиране на въздействието на ИИ върху пазара на труда. За системата на ООН основното предизвикателство е да гарантира, че изкуственият интелект разширява човешкия потенциал, вместо да подкопава безопасността и благосъстоянието на работниците. Това изисква изместване на фокуса от технологичните иновации към управление, основано на правата на човека, равенството и устойчивото развитие.
Източник:
Преведено от: Полина Славова
