Източник на снимката: Pixabay/geralt. Pixabay licence.

Тествайте, тествайте, тествайте!

На 11 март 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви COVID-19 за пандемия. Съгласно класификацията на Центъра за контрол и превенция на заболяванията, националния институт за обществено здравеопазване в САЩ, преди дадена болест да достигне до нивото на пандемия, тя трябва да премине през няколко нива на разпространение:

  • спорадично – когато болестта се среща сравнително рядко и расте с непостоянни темпове;
  • ендемично – болестта придобива постоянно присъствие в рамките на дадена географска област;
  • епидемично – внезапно нарастване на броя на случаите – повече, отколкото обикновено се очаква за населението в дадената област;
  • пандемично – епидемия, която се е разпространила в няколко държави или континенти и засяга голям брой хорa;

COVID-19 не е първият вирус от семейството на коронавирусите, придобил такива големи размери. През 2003 г. за епидемия е обявен вирусът на ТОРС (SARS). Важно е да се отбележи, че вирусът, който причинява COVID-19, и този, причинил появата на SARS, са свързани генетично един с друг, но заболяванията, които причиняват, са съвсем различни.

Генетичната структура на COVID-19 съвпада на около 80 % с този на SARS. Двата вируса са сходни с други SARS вируси, мутирали в прилепите, като това би могло да потвърди предположението, че именно тези животни са източникът на SARS – CoV от 2003 г. и COVID-19 (първоначално наречен SARS-CoV-2). Предполага се, че пазарите за живи животни, на които се продават множество диви и домашни животни в непосредствена близост до големи групи хора, са огнището, от което започват  пандемиите. Други прилики са начинът на предаване – чрез въздушни капчици – и инкубационният период, който продължава около 5 дни.

Разликите между SARS – CoV от 2003 г. и COVID-19 се наблюдават в т. нар. „епидемична траектория“, следяща темповете, с които се разпространява болестта. От една страна, епидемията от ТОРС от 2003 г. е поставена под контрол 8 месеца след появата си. От ТОРС загиват около 770 души (от над 8000 заболели) и въпреки че 26 държави потвърждават за случаи на тяхна територия, по-голямата част от тях са концентрирани в 5 държави – Китай, Тайван, Хонконг, Сингапур и Торонто (Канада). Епидемията е овладяна чрез т. нар. „синдромно наблюдение“ (наблюдение в реално време), изолация на заболелите, поставяне под карантина. За разлика от ТОРС, в случая на COVID-19 близо 3 месеца след началото на пандемията случаите са над 300 000 в повече от 180 държави, от които близо 13 000 имат летален изход.

Друг пример за епидемия е Близкоизточният респираторен синдром (MERS), който в периода 2012 – ноември 2019 г. е причинил смъртта на 858 души, при около 2500 потвърдени случая в 27 държави. Най-силно засегнатата държава е Саудитска Арабия, в която са регистрирани над 80% от случаите. Други по-силно засегнати държави са Южна Корея и Обединените арабски емирства. Предполага се, че подобно на COVID-19, първоизточникът на MERS е прилеп, но съществува и тезата, че е възможно вирусът да произхожда от камилите. Прилики се наблюдават и при симптомите на двата вируса – кашлица, висока температура, затруднения при дишането. Една от най-големите разлики е свързана с броя на държавите, в които се разпространяват двата вируса, като той е значително по-малък в случая на MERS. За сметка на това, процентът на смъртност е около 35 % – за сравнение, този при ТОРС е почти 10%, а този при COVID-19 към момента е 4,3%.

Пандемиите от последното столетие

Повечето съвременни пандемии са причинени от грипния вирус. Грипът се променя през различните сезони, но въпреки развитието на медицината и все по-големите способности на здравните работници да предвидят промените, настъпващи при вирусите, понякога се появява такъв, който не „действа“ според техните предположения. Точно тогава може да настъпи и пандемия, тъй като повечето хора нямат имунитет към новия вирус.

Най-смъртоносната пандемия в историята е испанският грип от 1918 г. (наречен така, не защото се появява в Испания, а защото Испания е била първата държава, която съобщава за настъпването му). Той засяга около 1/3 от световното население и води до между 20 до 50 милиона смъртни случая.

Съветите към пациентите не се различавали много от тези днес – избягване на места с много хора, покриване на устата и носа, избягване на близки контакти, носене на маски, лекуване на открито на слънчева светлина.

В периода 1958 – 1968 г. настъпват още две пандемии – Азиатския грип (щам H2N2) и грип от щам H2N3 – „Хонконг“ (пандемията отново получава името си поради мястото, което първо съобщава за случаите), като всеки от двата отнема живота на около 1 милион души.

Свинският грип (H1N1) от 2009 – 2010 г. е причинен от нов щам на вируса, който причинява и испанския грип. От него се разболяват от 700 милиона до 1,4 млрд. души, като в сравнение с испанския грип се наблюдава по-ниска степен на смъртност – между 0,01% и 0,08%.

СЗО изчислява, че сезонният грип обикновено отнема живота на между 290,000 до 650,000 души всяка година.

Какво е развитието при ситуацията с COVID-19?

На брифинга на СЗО на 16 март 2020 г. Генералният директор на Световната здравна организация, Тедрос Адханом Гебрейесус заяви, че се наблюдава бърз напредък що се отнася до мерките, свързани със социалната изолация – като затваряне на училищата и отмяната на спортни прояви и друг вид събирания. Не е налице обаче достатъчно увеличение на направените тестове и проследяването на контактите, които заболелите са имали, което всъщност представлява и гръбнака на нашия отговор към случващото се, тъй като именно социалната дистанция помага да се намали предаването на вируса и улеснява здравните системи в различните държави в борбата със случващото се.

Според г-н Гебрейесус държавите трябва да предприемат един всеобхватен подход. „Най-ефективният начин да спасим животи е „да разбием веригата на предаването“ и, за да стане това възможно, трябва да продължат да се правят тестове и да се поддържа изолация. Всеки ден се произвеждат нови тестове, за да се отговори на глобалното търсене. СЗО е изпратила повече от 1,5 млн. тестове до 120 държави. Ключовият призив е: тествайте, тествайте, тествайте!“

Г-н Гебрейесус изрази благодарността си към всеки, който е допринесъл към COVID-19 Solidarity Response Fund, който вече е натрупал над 40 млн. щ.д. Средствата ще подпомогнат закупуването на тестове за диагностика, материали за здравните работници, както и продължаването на изследванията.

СЗО и Международната търговска камара публикуват и съвместен призив за действие към глобалната бизнес общност. Международната търговска камара ще изпраща редовни насоки към своята мрежа, в която са включени повече от 45 млн. предприятия, ще защитава работниците, купувачите и местните общности, както и ще подпомага производството и раздаването на стоки от първа необходимост.

„Това е определящата глобална здравна криза на нашето време.“

Идните дни, седмици и месеци ще представляват изпитание на нашата решителност, на нашето доверие в науката и на нашата солидарност. Кризи като тази обикновено изкарват най-доброто и най-лошото у хората. Сигурен съм, че както мен, сте останали трогнати от видеата на хора, аплодиращи здравните работници от своите тераси, или историите на хора, предлагащи да напазаруват на възрастните си съграждани.

Този невероятен дух на човешка солидарност трябва да стане дори още по-заразителен от самия вирус. Въпреки че физически сме далеч едни от други за момента, ние можем да се обединим по начини, по които никога не сме го правили преди.

Ние сме заедно във всичко това! И можем да успеем само ако сме заедно – така че правилото на играта е едно: заедно.

Материала изготви: Велислава – Михаела Крачунова

NO COMMENTS