[:bg]МААЕ: Провал на „ядрената сделка“ с Иран би бил загуба за многостранното сътрудничество[:]

0
1008
Снимка: IAEA/Dean Calma

[:bg]В свое изявление пред Управителния съвет на Международната агенция за атомна енергия, генералният директор на МААЕ Юкия Амано отбеляза, че Иран изпълнява поетите ангажименти, свързани с ядрената енергетика, и за страната е от ключово значение да продължи да го прави. В продължение на повече от две години агенцията осъществява проверка и мониторинг на изпълнението на задълженията на Иран, произтичащи от т. нар. Съвместен всеобхватен план за действие. Амано заяви, че ако планът претърпи провал, това би представлявало голяма загуба за многостранното сътрудничество. Агенцията поиска Иран да предостави допълнителни разяснения по отношение на плановете си, касаещи развитието на ядрения горивен цикъл, свързан със задвижването на плавателни съдове с ядрена енергия.

Началото на иранската ядрена програма е поставено през 50-те години на миналия век. Според доклад на службата на американския Конгрес за проучвания, в средата на 70-те години САЩ изразява опасенията си от вероятността Техеран да създава ядрени оръжия. Понастоящем изграждането на предприятия за обогатяване на уран с помощта на газови центрофуги в ислямската република е основният източник на тревоги. Газовите центрофуги произвеждат както нискообогатен уран, използващ се в ядрените реактори, така и високообогатен уран, който е един от двата вида делящи се ядрени материали в ядрените оръжия.

Дипломатическите усилия за постигане на дългосрочно решение по иранския ядрен въпрос намират израз в Съвместния всеобхватен план за действие, познат още като „ядрената сделка за Иран“. Международното споразумение, касаещо ядрената програма на Иран, е подписано на 14 юли 2015 г. във Виена от Иран, петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – Обединеното кралство, Китай, Франция, Русия, Съединените щати – плюс Германия, и Европейския съюз. Официалните преговори са предшествани от приемането на Съвместен план за действие – временно споразумение, подписано между Иран, постоянните членки на Съвета за сигурност и Германия – през ноември 2013 г.

На 20 юли 2015 г. Съветът за сигурност единодушно приема Резолюция 2231, която утвърждава СВПД. На 16 януари 2016 г. Съветът за сигурност получава доклад от МААЕ, потвърждаващ, че Иран е предприел редица действия в областта на ядрената енергетика, посочени в приложението към „сделката“. Датата става по-известна като „ден на изпълнение“ (Implementation day).  По думите на говорителя на ООН Стефан Дужарик, „Генералният секретар е убеден, че СПСОС е най-добрият начин да се гарантира изключително мирният характер на ядрената програма на Иран и да се реализират обещаните осезаеми   икономически ползи за иранския народ“.

Съветът за сигурност потвърждава, че сключването на „иранската сделка“ отбелязва фундаментална промяна в разглеждането на иранския ядрен въпрос и изразява желанието си за изграждане на нови отношения с ислямската държава, основата на които да бъде прилагането на споразумението. Споразумението благоприятства насърчаването и улесняването на развитието на нормални икономически и търговски контакти и сътрудничество с ислямската република.

Клаузите на плана за действие включват задължения за Иран, сред които такива, касаещи запасите от обогатен до средно ниво уран, запасите от ниско обогатен уран, броя на газовите центрофуги на територията на страната. За да следи за спазването на споразумението от страна на ислямската република, МААЕ получава редовен достъп до всички ирански ядрени съоръжения. „Сделката“ предвижда Иран да получи облекчение върху наложените икономически санкции от страна на САЩ, Европейския съюз и Съвета за сигурност на ООН, в случай че спазва ангажиментите си. Страната обаче нарушава поетите задължения многократно от януари 2016 г. насам, извършвайки опити с изстрелване на балистични ракети с голям обхват и ракети с лазерно насочване.


МААЕ има директен принос за постигането на девет от седемнадесетте цели за устойчиво развитие на ООН – благодарение на ядрената наука и технология държавите могат да  произвеждат повече храна, управляват своите запаси от вода, отговарят на климатичните промени, генерират повече електричество и лекуват заболявания като рак.


Материала изготви: Лилиана Софкова

Източници[:]