[:bg]Младежки диалог за ролята на медиите в демократичния живот с участието на експерти и журналисти
Свободата и качеството на медиите са барометър за демокрацията. Именно това бе основна тема на Националната младежка конференция „Медиите – автентичност и реалност“, организирана през изминалата седмица от Дружество за ООН в България, в партньорство с АПАО, Национален младежки форум, Министерство на младежта и спорта и Младежки съвет към американско посолство в България.
Събитието бе открито от Асен Марков, заместник-министър на младежта и спорта, Брайън Стимлър, съветник по обществените въпроси в посолство на САЩ в България, Лилия Еленкова, председател на Младежки съвет към американско посолство и Илина Мутафчиева от Дружество за ООН в България. В рамките на конференцията близо 80 младежи от цялата страна дискутираха теми като ролята на медиите, етиката в медиите, традиционните и новите медии, както и социалните мрежи като медиен инструмент.
В първата част от конференцията доц. Орлин Спасов и проф. Петранка Филева (заместник-председател на Дружество за ООН), преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, представиха ролята на медиите в демократичния живот, проблемите пред българската медийна среда и независимостта на журналистите.
Начините на финансиране на медиите бяха идентифицирани като дълбоко проблемни за свободата на медиите в страната. Според доц. Орлин Спасов ценностният модел често се сблъсква с медийния пазар. На въпрос на младежите какво могат те самите да направят, проф. Филева посочи, че е необходимо да критикуваме онези главни редактори, които си позволяват да стъпкват фундаменталните ценности на гражданското общество.
Във втората панелна дискусия, свързана с етиката в медиите, взеха участие бившият председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов и разследващият журналист Алексения Димитрова. Г-жа Димитрова представи пред младите предизвикателствата пред разследващия журналист и необходимостта от спазването на журналистическата етика при всякакви обстоятелства. Според нея, гледните точни на всички страни трябва да бъдат представени задължително. Доц. Лозанов обясни, че моралният журналист е този, който е професионалист. Непрофесионалният журналист съответно е неморален, а неговите некачествени медийни продукти могат да нанесат огромна вреда. Според него, проблемите в българската медийна среда не се дължат на липсата на регулация, а е необходима силна реакция от страна на гражданското общество, което да играе ролята на т.нар. „общност на срама“. По този начин всеки път, когато някой действа неморално ще го е срам да погледне хората около себе си в очите.
Ролята на традиционните медии коментираха, заедно с младежите, Георги Ангелов, водещ на предавания като „Денят започва с култура“ и „История БГ“ в Българска национална телевизия и журналистът Весислава Антонова от в. Капитал. По време на дискусията двамата се обединиха около разделението в традиционните медии на „качествени“ и „некачествени“, а не традиционни и нетрадиционни. Беше обсъден медийният пазар, взаимовръзката между медия, медиен продукт, рекламодател и краен потребител. В хода на диалога беше засегната и темата за финансирането на медиите, като така фокусът бе сложен върху разделението частни-обществени медии. Основното послание към аудиторията бе, че традиционните медии и „броудкастъри“ продължават да бъдат гарант за обективност и навременност на информацията, както и иструмент за предоставяне на отбрана и проверена такава.
В дискусията за новите и алтернативни медии се включиха Ивет Добромирова от Терминал 3 и Иван Бедров от Club Z. Макар и с дългогодишен опит в традиционните медии двамата споделиха виждането си за необходимостта от различните медии. Подобни медии дават прочит на онова, което е важно за обществото, според Ивет Добромирова. Тя представи гледната точка, че схващането, че медиите са безпристрастни е погрешно, тъй като всяка медия представя събитията субективно. Много е важно обаче тези медии да бъдат честни пред обществото за това каква гледна точка представят.
Иван Бедров се допита до младежите кои са статиите и материалите, които споделят често и акцентира колко е важно, когато прочетат материал, който харесват да го разпространят, защото по този начин подкрепят качествената журналистика. Според него, всеки от нас е отговорен за медийните продукти, които чете и има дълг да помага на хората около себе си да идентифицират „жълтите“ и некачествени медии.
За Twitter като медиен инструмент важен за всяка международна организация и институция сподели бившият външен министър на България Соломон Паси. Според него, съдържанието в тази социална мрежа е „по-кратко и дисциплиниращо за ума“. 140-те символа в Twitter той сравни със заглавието на статия – човек трябва да привлече вниманието именно с толкова малко думи, което може да даде начало на по-обстойна дискусия. Според д-р Паси, езикът на омраза в Twitter се наблюдава много по-рядко отколкото във Facebook.
В рамките на дискусията младежите споделиха недоверието си към медийната среда в България и наблюдението, че са изправени пред огромен избор от медийни продукти, но трудно разпознават качествените такива. Ролята на гражданите като „консуматори“ на медийното съдържание, интересът към по-обширен дебат по темата за медиите с участието на всички заинтересовани страни и повече обучения за младежите, бяха сред темите, които се откроиха в рамките на дискусиите.[:]
