[:bg]В периода 25 август 2017 г. – 27 януари 2018 г. 688 000 рохинги са потърсили убежище в съседен Бангладеш като резултат от това, което военните в Мианмар наричат “операции по прочистване“ (по данни на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси, или OCHA). Междувременно страната, която вече е дом на стотици хиляди рохинги, призовава Мианмар да си ги вземе обратно.
Поради периодичното преселване на рохинги в Бангладеш, започнало още през 70-те години на миналия век, днес двата официални бежански лагера там са пълни и няма възможност да се осигури храна, подслон и медицинска помощ за всички нуждаещи се. Присъствието им черпи от местните ресурси, увеличава престъпността и възпрепятства туризма в района на популярния курорт Кокс Базар. По-рано тази година Бангладеш подкрепи план за преместването на бежанците на остров Тенгар Чар в Бенгалския залив. Идеята се провали поради възраженията на Върховния комисариат на ООН за бежанците и активистите за правата на човека, тъй като сезонните наводнения правят острова неподходящ за обитаване.
Настоящата криза започва още през м. август 2017 г., когато членове на бунтовническата организация „Армия за спасение на рохингите в Аракан“ атакуват полицейски и военни постове. Макар военните в Мианмар да твърдят, че се съпротивляват срещу бунтовниците и отричат действията им да са насочени към цивилни граждани, резултатът са брутални репресивни мерки, при които войници и будистки тълпи убиват мъже, изнасилват жени и унищожават домове и имущество, за да принудят етническото малцинство да се изсели.
А кои са рохингите?
Рохингите са мюсюлманско малцинство в пъстрия в религиозно, етническо и езиково отношение Мианмар. До началото на кризата от края на 2016 г., около 1 000 000 от тях населяват щата Рахин (Аракан), като съставляват една трета от населението там. Самите те представят себе си или за потомци на арабски търговци, населявали региона от началото на XV век насам, или за потомци на работници от Индия и Бангладеш, заселили се там по време на британското колониално управление (1824 – 1948). Правителството на страната обаче отказва да им даде гражданство и ги определя като незаконни емигранти от Бангладеш.
Каква е ситуацията в момента?
„Характерът на насилието се е трансформирал от яростни кръвопролития и масови изнасилвания през изминалата година до по-малко интензивна кампания на терор и принудително гладуване, която изглежда цели да изгони останалите рохинги от техните домове“, каза Андрю Гилмор, помощник-секретар на ООН за правата на човека. Той подчерта, че е немислимо да се очаква от бежанците да се върнат в Мианмар предвид невъзможността това да се случи безопасно и да се запази достойнството им. Завръщащите се ги грози непосредствената заплаха от почти сигурни убийства, изнасилване и други форми на насилие; невъзможността да живеят в родните си места, взимайки предвид, че източниците на храна и средствата за препитание са били унищожени или ограничени за повечето от останалите рохинги; очевидната липса на воля за справяне с корените на насилието, което е резултат от провеждани в продължение на десетилетия политики на дискриминация срещу рохингите, в частност отказа на властите в Мианмар да признаят тяхното право на самоопределение и да им предоставят гражданство.
Каква е реакцията?
Върховният комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад ал-Хюсеин призовава Мианмар да сложи край на „жестоката военна операция“, която според него изглежда като „пример за етническо прочистване, изваден от учебник“, но страната заявява, че никога би толерирала такива зверства.
През ноември 2017 г. тогавашният държавен секретар на САЩ Рекс Тилерсън обвинява силите за сигурност в Мианмар и местните лица, прибягващи до саморазправа, за причиненото „непоносимо страдание“ на рохингите. Въпреки че военните обвиняват бунтовниците за предизвикването на кризата, според Тилерсън „никаква провокация не може да оправдае последвалите ужасни жестокости“.
Международно престъпление ли е това, което се осъществява спрямо рохингите?
Според член ІІ на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, влязла в сила през 1951 г.: „… геноцид е всяко от следните действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
а) убиване на членове на групата;
b) причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;
c) умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение;
d) налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;
e) насилствено предаване на деца от групата на друга група.“
Макар че от години ситуацията с рохингите отговаря на повечето от изброените критерии и е редно да бъде определена като престъпление, масово геноцидът продължава да се свързва само с Холокоста или със случилото се в Руанда през 1994 г.
Ако дадено положение се определи от Съвета за сигурност като „геноцид“, то ООН има законно задължение да се намеси. Според някои, именно това е причината западните държави да не предприемат значителни действия.Китай, който изгражда един от клоновете на своята нова инфраструктура за копринени пътища точно през Рахин, за да влезе в пристанище Ситуе, като постоянен член на Съвета вероятно би наложил вето на такова неблагоприятно за интересите й предложение.
Етническото прочистване, от друга страна, не се признава като самостоятелно престъпление съгласно международното право и според Службата на ООН за превенция на геноцида. Понятието се появява в контекста на конфликта от 1990 г. в бивша Югославия, когато ООН определя етническото прочистване като „превръщането на район в етнически хомогенен с помощта на сила или сплашване за отстраняване от района на лица, принадлежащи към определени групи„.
Проблемът с правата на човека в Мианмар не е новост. На 24 март 2017 г. Съветът на ООН по правата на човека, посредством Резолюция A/HRC/RES/34/22, взе решение за изпращане на независима международна проучвателна мисия в страната. Тя установи фактите и обстоятелствата около данните за нарушения на правата на човека от страна на военните и силите за сигурност, както и допуснатите злоупотреби в щата Рахин. Кностатираните престъпления включват, но не се изчерпват с произволно задържане, изтезания, нечовешко отношение, изнасилване и други форми на сексуално насилие, произволни убийства, принудително разселване и незаконно унищожаване на имущество.
Материала изготви: Лилиана Софкова
Източници[:]