[:bg]
НИЕ, НАРОДИТЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ – ТВЪРДО РЕШЕНИ,
да предпазим бъдещите поколения от оковите на войната, която два пъти в нашия живот причини огромно страдание на цялото човечество,
отново да утвърдим нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценноста на човешката личност, в равнопоставеността между мъжа и жената, както и между всички нации, големи или малки,
да създадем условия, при които да се запазва справедливостта и спазването на задълженията от договорите и другите източници на международното право,
да поощрим социалния напредък и по-добрия жизнен стандарт с повече свобода,
И ЗА ТЕЗИ ЦЕЛИ
да изпитваме търпимост едни спрямо други и да живеем заедно в мир като добри съседи,
да обединим силите си, за да запазим световния мир и международната сигурност,
да приемем принципи и да въведем методи, които да гарантират, че насилието на оръжията може да бъда употребявано само в общ интерес, и да използваме международните структури, за да поощряваме икономическия и социален напредък на всички народи –
РЕШИХМЕ В УСИЛИЯТА СИ ЗА ПОСТИГАНЕТО НА ТЕЗИ ЦЕЛИ ДА РАБОТИМ ЗАЕДНО.
Под тези думи се подписват 50 държави на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско, с което се приема Уставът на Организацията на Обединените нации. Документът влиза в сила на 24 октомври 1945 г. Той се състои от Преамбюл и 19 глави, свързани с механизмите за гарантирането на международния мир и сигурност, целите на Организацията и функциите на нейните органи. Част от Устава е и Статута на Международния съд.
България става пълноправен член на ООН на 14 декември 1955 г. и днес е част от 193 държави-членки на най-голямата междуправителствена организация в света.
[:]
