Послание на Изпълнителния директор на UN Women по случай 8 март

0
224
Фъмзил Мламбо-Нгкука. Снимка: ITU Pictures/ Flickr

Фъмзил Мламбо-Нгкука, Изпълнителен директор на Организацията на ООН за равенство между половете и овластяване на жените (UN Women), отправи послание по повод Международния ден на жената, в което определи 2020 г. като година на равенството между половете и призова всички да предприемат действия срещу устойчивите бариери по пътя към това равенството.

Тази година честването на празника минава под надслов “Аз съм Поколение равенство: Реализиране на правата на жените”.

Следва пълният текст на изявлението на г-жа Мламбо-Нгкука:

“2020 е огромна година за равенството между половете. А облагата от равенството между половете не е само за жените и момичетата, но и за всеки, чийто живот ще бъде променен от един по-честен свят, който не изоставя никого на заден план. Годината на онова, което наричаме “Поколение равенство”. Заедно с лидерите на гражданската общественост се мобилизираме, за да реализираме правата на жените и да отбележим 25 години от влизане в сила на Пекинска платформа за действие.

Ние даваме възможност на жените да влияят на решенията за тяхното бъдеще. “Поколение равенство” се бори с проблеми на жени от различни поколения, от ранна възраст до късни години, а в центъра се намират младите жени и момичета.

В момента светът ни не е равнопоставен и жените са разгневени и загрижени за бъдещето. Те са крайно нетърпеливи за промяна. Нетърпението им има дълбоки корени и назрява с години.

Има и положителни промени, които да се отпразнуват. Например наблюдаваме спад от 38% в смъртността на майките [поради усложнения при бременността или раждането] от 2000 г. насам. 131 държави са осъществили правни реформи в подкрепа на равенството между половете и за справяне с дискриминацията. Преди 25 години дискриминацията на жените беше част от законодателството в много страни. Днес повече от три четвърти от държавите имат закони срещу домашното насилие. Повече момичета от всякога ходят на училище, а във висшето образование в световен мащаб има повече жени отколкото мъже.

Но въпреки че има прогрес, не всяка страна е постигнала равенство на половете. Най-доброто, което сме показали досега, не е достатъчно. Предизвикателствата остават за всички страни, въпреки че много от тях не са непреодолими.

Междувременно, момичетата не крият разочарованието си от управлението на планета ни, от неотслабващото насилие, насочено срещу тях, и от бавния темп на промяна в основни въпроси като образованието. Например, въпреки че има подобрение в статистиката за записване в училище, днес 1 на всеки 10 млади жени все още не умее да чете и пише. Това трябва да се промени, за да могат момичетата изцяло да притежават своята сила, да заемат своето място в света и да играят жизненоважната си роля в технологиите и иновациите.

Друга приоритетна цел на нашето нетърпение е липсата на жени около масите, където се вземат решения. Три четвърти от всички парламентаристи по света са мъже. Доказано разрешение е да бъдат въведени правно обвързващи квоти за представителство на жените. Близо 80 страни вече успешно са сторили това и няколко държави имат балансирани по пол правителства и изрично феминистки политики. Това е желателна тенденция, която трябва да срещаме по-често както в публичния, така и в частния сектор, където цялостната пропорция на жени в ръководни длъжности остава около 27%, въпреки че повече жени се дипломират от университети.

Същото се отнася и за жените около масите за мирни преговори, където преобладаващата част от преговарящите и подписващите са мъже. Знаем, че участието на жени води до по-дълготрайни мирни споразумения, и въпреки това жените продължават да бъдат маргинализирани. Женските групи и защитниците на правата на човека са изправени пред преследване, но все пак са готови да направят повече. Затова те отчаяно се нуждаят от повишена сигурност, финансиране и ресурси.

Най-голямо нетърпение изпитвам по отношение на непроменливото икономическо неравенство. Жените и момичетата изразходват три пъти повече време и енергия да се грижат за домакинството в сравнение с момчетата и мъжете. Това им коства равни възможности в образованието, на пазара на труда и при генерирането на приходи и е двигател за повтаряща се бедност. За младите жени, които отглеждат семейства, е 25% по-вероятно в сравнение с мъжете да живеят в крайна бедност, което засяга милиони малки деца и има дълготрайно отражение върху живота на майката и детето. Решението включва добри политики, които да насърчават повече равенство в отговорностите за грижите за децата и които да предоставят държавна подкрепа на семействата и тези, които работят в неформалната икономика.

И така, въпреки че сме крайно нетърпеливи, ние не се предаваме и сме обнадеждени. Имаме все по-голяма подкрепа от съюзници и партньори, които са готови да разрушават бариерите по пътя към половото равенство. Виждаме воля за промяна в различни поколения и страни. Откриваме проблеми, които ни обединяват и които предоставят възможности за нарушаване на статуквото. Уроците, които научихме през последните 25 години, ни показват какво е нужно, за да се ускори ефектът на действията за равенство. “Поколение равенство” е един от отговорите и, заедно, ние сме това поколение.”

Фъмзил Мламбо-Нгкука,
Изпълнителен директор на UN Women
8 март 2020 г.

Източник: UN Women

NO COMMENTS