Продължава политическата криза в Ливан

0
1355

 

Flag_of_Lebanon.svg

Ливан е без президент от година и половина, през юни парламентът за трети път удължи мандата си, а избори в страната не са провеждани от 2009 г. насам. Надигна се вълна на гражданско недоволство. Обстановката се усложнява допълнително и от опасенията за сигурността в страната и конфликтът в съседна Сирия.

Малката държава в Близкия изток напоследък е изправена пред сериозни трудности. След кървавата гражданска война, продължила 15 години, в Ливан действа специална система известна като конфесионализъм. Базира се на справедливото и еднакво разпределение на политическата власт между отделните религиозни общности, а в Ливан те са многобройни. Равновесието е изключително крехко. Конфесионализмът е компромисно решение, опит да се реши въпросът за религиозния мир. За момента конфесионалната система постига баланс в страната, но в дългосрочен план крие рискове от нови разделения. Местата в парламента са разпределени поравно между мюсюлмани и християни. Различните политически постове могат да се заемат само от личности с определена религиозна принадлежност. Президентът трябва да е католик, министър-председателят – сунит, заместник министър-председателят – православен християнин, а председателят на парламента – шиит. Политическите партии също се формират не на база убеждения, а според религиозната принадлежност. Конфесионалната система разчита на компромис, който се постига все по-трудно напоследък.

През 2013 г. в Ливан настъпи остра политическа криза след като в продължение на 330 дни страната беше без министър-председател, поради невъзможност за постигане на консенсус. Сега събитията се повтарят. През май 2014 г. изтече мандатът на президента Сулейман. Заместникът му трябва да бъде избран от 2/3 от народните представители в парламента. Това не се е случило и до момента. Основните християнски партии в страната не могат да се обединят около един кандидат. Шиитските и сунитските фракции също имат различни предпочитания. Настоящият парламент, избран през 2009 г., вече два пъти е удължавал мандата си, последният път до юни 2017 г. Като причини се изтъкват невъзможността да се постигне съгласие по въпроса за важната изборна реформа, предизвикателствата пред сигурността в страната и стремежът да се предотврати допълнително деление на политически фракции. Институциите в Ливан са дестабилизирани, постигането на общи позиции е изключително трудно. Голяма част от обществените услуги са в застой.

Настъпилата криза с боклука е отражение на нестабилната обстановка в страната. Препълнените с отпадъци улици на Бейрут и неспособността на политиците да се справят с проблема, бяха последната капка за хората. Започнаха граждански протести. Ливанците са вбесени от състоянието на системата и настояват за дълбоки промени, започващи от оставката на правителството. Напрежението по улиците остава, след като кризата още не е овладяна напълно, а действията на правителството са със спорни резултати. Политическият и демократичният живот в Ливан са парализирани.

Регионалната обстановка има своя негативен ефект върху ситуацията. Гражданската война в Сирия, с която Ливан граничи на север и на изток, доведе до изостряне на вътрешнополитическите противопоставяния. Преди по-малко от десетилетие Сирия е оказвала силно влияние върху политическия живот на Ливан. Винаги е имало просирийски и антисирийски политически лагери. На 25 май миналата година Хизбула официално призна, че подкрепя правителството на Асад и праща свои войници в Сирия, за да се бият на негова страна. Повечето шиитски партии също подкрепят режима. От своя страна, политическите противници на Хизбула, както и по-голямата част от сунитите подкрепят бунтовниците. Проблемите се допълват и от огромния брой сирийски бежанци, намиращи се на територията на Ливан. По последни данни те са над 1 милион или 1/4 от ливанското население. Инфраструктурата се задъхва. След кървавите атентати в Бейрут от 12 ноември се породиха и сериозни опасения за сигурността в страната и възможното начало на нова вълна на насилие.

Все пак в последния месец се наблюдават и редица малки, но оптимистични пробива. На 12 ноември парламентът се събра за първи път от май 2014 г., за да гласува над 40 законопроекта, чакащи одобрение. Състояха се и редица срещи и консултации, търсещи сближаване на позициите по въпроса за кандидата за президентския пост. На парламентарната сесия на 16 декември ще се проведе рекордното 33-то гласуване за нов президент. Мнозина се надяват, че този път ще има успешен избор и партиите най-после ще се обединят около един кандидат.

Събитията в Ливан са отражение на регионалните борби за надмощие и нестабилната обстановка в Близкия изток. Същевременно проблемите на страната, натрупвани с години, не търпят повече отлагане. За преодоляването на кризата е нужен единен и силен Ливан, в който националните интереси се поставят над частните.

Изготвил: Радост Карамихалева

Източници

 

 

NO COMMENTS