[:bg]
Анина Йовкова, младежки делегат на България към ООН за 2015-2016 г., взе участие в международна конференция , организирана от Съвета за сътрудничество на тюркскоговорящите страни (Тюркски съвет) и Алианса на цивилизациите на ООН (UNAOC). Ето как премина събитието през нейния поглед:
Дипломати, експерти, академици, представители на НПО сектора и младежи от над 35 държави от Европа, Централна Азия и Северна Африка се събраха в Истанбул на 21-ви и 22-ри октовмри 2016 г., за да обсъдят ролята на младежите в превенцията и борбата с насилствения екстремизъм. Международната конференция на тази тема бе организирана съвместно от Съвета за сътрудничество на тюркскоговорящите страни (Тюркски съвет) и Алианса на цивилизациите на ООН (UNAOC).
Официалното начало на конференцията бе дадено с церемония за подписването на Меморандум за разбирателство между Тюркския съвет и Алианса на цивилизаиите на ООН. В своето приветствие, Н.Пр. Рамил Хасанов, генерален секретар на организацията домакин, постави акцент върху младите хора като „парнтьори днес и лидери на утрешния ден”. Специалният представител на ООН за Алианса на цивилизациите, Н.Пр. Насир Ал-Насер, наблегна на младежта като един от четирите основни стълба за Алианса и представи различни инструменти и проекти като Младежкия фонд за солидарност, които използва организацията, за да подпомага младежките организации и младите миротворци.
В рамките на следващите два дни феноменът „насилствен екстремизъм” бе разгледан през различни перспективи, докато панелисти и участници заедно търсиха неговите корени и дискутираха иновативни решения за справяне с него. В този ред на мисли, добри практики и примери бяха предложени от правителствени представители от Турция, Азербайджан, Казахстан и Киргистан, международни организации като Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), неправителствени организации от Кения, Пакистан и Босна и Херцеговина, както и от самите младежки участници, които взеха думата по време на интерактивните сесии накрая.
Предотвратяването на социалното и икономическото изключване на младите хора, промотирането на диалог, разнообразието и толерантността, ангажирането на младите в социалния живот и процесите на взимане на решения бяха посочени като главни приоритети в борбата с насилствения екстремизъм.
Изглежда има различни условия, които правят младите уязвими и ги предпоставят към присъединяване към екстремистки групи и в същото време академиите изпитват големи затруднения да идентифицират един общ профил на човек, който прима радикалните идеи и използва насилие заради тях. Широко разпространено е разбирането, че много млади хора, които нямат образование, работа или други възможности са тези, които биват лесно манипулирани. В същото време обаче има многобройни случаи на млади професионалисти, които имат стабилен доход и потенциал и въпреки това избират пътя на насилствения екстремизъм.
Защо се случва това и каква е главната причина? Един логичен и основателен отговор на този въпрос бе предложен от Мосарат Кадем, изпълнителен директор на неправителствената организация PAIMAN Alumni Trust в Пакистан, която работи за дерадикализаия и рехабилитацията на младежи чрез позитивното им ангажиране в живота на общността. Тя вярва, че главната причина за радикализацията не е липсата на възможности, а липсата на цел.
Днес много млади хора не намират смисъл в живота си и биват лесно манипулирани от екстремистите, които им предлагат алтернатива. Ето защо, всички усилия на международната общност, правителствата и гражданското общество трябва да бъдат насочени към ангажирането на младежта в социални, икономическия, културния и политическия живот по всички възможни начини и към осигуряването на възможности да работят в полза на обществото и да се чувстват значими.[:]
