Западният бряг под натиск: бариери, които променят ежедневието
В окупирания от Израел Западен бряг тежки стоманени порти и пътни заграждения преграждат всички пътища, освен един-единствен, за влизане и излизане от град Синджил. Изолираният портал, наблюдаван от израелските войници от охранителните им постове, откъсва палестинците – 8000 души без препитание и вода.
Петметрова метална ограда пресича източния край на града, превръщайки го в един „голям затвор“, по думите на Муса Шабане. 52-годишният баща на седем деца, примирено наблюдаващ издигането на оградата през средата на детската градина в края на града. Палестинецът споделя, че там засажда дървета за продажба – единственият му източник на доходи.
„Разбира се, сега ни е забранено да ходим на детска градина. Всички дървета, които имах, бяха изгорени и изгубени“, казва той. „В крайна сметка ни отмъкнаха поминъка.“
Живот под блокада: палестинската реалност след 7 октомври
Стените и контролно-пропускателните пунктове, издигнати от израелските сили, отдавна са част от ежедневието на близо 3 милиона палестински жители на Западния бряг. Драстичното увеличаване на броя на тези бариери сега, след началото на войната в Газа, е поставило градовете и селата в състояние на постоянна обсада.
Израелските военни, от друга страна, казват, че са необходими тези контролно-пропускателни пунктове, заради войната в Газа. Целта им е защита на близката магистрала Рамала-Наблус.
„С оглед на повтарящите се терористични инциденти в този район беше взето решение за поставяне на ограда, за да се предотврати хвърлянето на камъни по главния път и повтарящите се нарушения на обществения ред, като по този начин се гарантира сигурността на цивилните граждани в региона“, се казва в изявлението на израелската армия.
Все още на жителите им е разрешено да влизат и излизат през единствения останал вход на Синджил. Военните считат, че е олицетворение на политиката на „свободен достъп“ до града.
Отрязани от сушата
Живеещите там сега трябва да вървят пеша или да шофират по тесни, криволичещи улици до единствения пункт за влизане. Някои пресичат затворените пътища пеша, за да стигнат до колите си от другата страна.
„Хората, които някога са изкарвали прехраната си в околните земи, на практика са откъснати от света“, казва Бахаа Фокаа. Заместник-кмета заяви, че оградата е затворила 8000 жители в рамките на едва 10 акра. Границата отрязва останалите 2000 акра околна земя – частна собственост на някои от тях.
„Това е политиката, която окупационната армия използва, за да сплашва хората и да сломи волята на палестинския народ.“
Оградите като мярка за сигурност
Обратно, Израел твърди, че оградите и бариерите му на Западния бряг са необходими за защита на еврейските заселници, преместили се там, след като Израел през 1967 г. завзема територията във войната.
Израел Ганц, ръководител на Регионалния съвет на Бинямин, заяви, че оградата на града е необходима, защото жителите му са хвърляли камъни и коктейл „Молотов“, по колите на близката магистрала, само защото обитателите са евреи.
„Ако ограниченията за арабските палестинци бъдат отменени, това ще насърчи масовите убийства на евреи“, казва пред Ройтерс управляващият 47-те израелски селища в частта от Западния бряг, където се намира Синджил.
Заселници в спорна зона: правен и хуманитарен контекст
Понастоящем около 700 000 израелци живеят на Западния бряг. Повечето държави смятат, че заселването на цивилни граждани в окупирани територии е в нарушение на четирите Женевски конвенции и трите Протокола към тях. Актове, целящи уреждане на хуманитарните отношения по време на война. Израел твърди, че изградените селища са законни и оправдани от историческите и библейските еврейски връзки със земята.
Десетилетия наред Израел само на думи споменаваше перспективата за независима палестинска държава. Сега крайнодясното израелско правителство включва видни активисти на заселниците, открито обявявяващи целта си да анексират целия Западен бряг към Израел.
Половината от живота ни е по пътищата
След изненадващото нападение над Хамас през октомври 2023 г., Израел увеличи военното си присъствие на Западния бряг. За една вечер по пътищата са поставени насипи от пръст и тежки камъни. След това тежки метални порти, обикновено боядисани в жълто или оранжево, са монтирани и заключени от военните на входовете към палестинските населени места, често водещи към пътища, използвани и от заселниците.
Нови постоянни контролно-пропускателни пунктове се създават постоянно, като военни зачестяват случаите на поставяне без предупреждение на мобилни контролно-пропускателни пунктове.
Социални ограничения, загуба на препитание и вълни от разселване: новите реалности за палестинците
Сана Алван, живееща в Синджил, споделя, че някогашното кратко пътуване до Рамала сега ѝ отнема до три часа в посока, без да знае колко време ще бъде блокирана на контролно-пропускателните пунктове. „Половината от живота ни е по пътищата“, казва 52-годишната жена, работеща като личен треньор. Работата ѝ се е затруднила. Вече не може да обещава на клиентите си, че ще може да стигне до тях.
Забраната за влизане в Израел за работа рязко остави без препитание десетки хиляди работници. В началото на годината десетки хиляди жители на Западния бряг са разселени в северната ѝ част от израелските репресии срещу бунтовниците в Дженин.
Преди това Мохамед Джамус, на 34 г., израснал в Йерихон и живеещ в Рамала, е виждал семейството си почти всяка седмица. Тъй като сега едночасовото пътуване обикновено се удължава до няколко часа в посока, той казва, че вече може да го посещава само веднъж месечно.
Израелските военни заявяват, че контролните пунктове трябва редовно да се преместват и да се изграждат на нови места. Това се прави с цел да се наблюдава движението и да се реагира на заплахи, идващи от палестинските общности.
Представители на Палестинската автономна власт, упражняваща ограничено самоуправление на Западния бряг под израелска окупация, подозират, че потискащото влияние върху икономиката и обикновения живот е умишлено. „Те правят всичко възможно, за да затруднят изключително много живота на нашия народ“, заяви палестинският министър-председател г-н Мохамед Мустафа пред репортери миналия месец.
Изготвил: Любослава Петрова
