Вчера (10 март) „Езикът на омраза в медиите и обществото“ беше темата, която събра младите хора във Факултета по журналистика и масова комуникация. Това се случи в рамките на второто за годината издание на форум „Глобални въпроси“, организиран от Дружество за ООН в България, а гост-лектори на провелата се дискусия бяха Константин Пенчев, омбудсман на Република България (2010-2015 г) и доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) в оставка. Модератор на дискусията бе Виолета Върбанова, главен редактор на UNA News Bulgaria (2013-2015 г).
Събитието бе открито от председателя на Младежка секция на Дружество за ООН в България Василена Нинова, която представи дейността на младежката част от Дружеството и принципите на толерантност и недискриминация, които организацията отстоява.
Как се наказва по българското право езикът на омраза?
Константин Пенчев очерта рамките на използването на езика на омразата в обществото и правното регулиране на проблема чрез призмата на своя опит като омбудсман. Пенчев заяви, че често е ставал свидетел на използването на език на омраза от страна на младите хора.
По отношение на санкциите за използване на езика на омраза, такива присъстват в чл. 162 от Наказателния кодекс, който е многократно променян и гласи: „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание“. Въпросът обаче е дали тези текстове в законодателство се прилагат. Пенчев подчерта, че също така хомофобията не е включена в текста и обясни, че в качеството си на омбудсман неведнъж е препоръчвал на Народното събрание това да се случи, като официалният отговор към него е бил, че се подготвя нов Наказателен кодекс, към който ще се включи подбуждането към хомофобия като противоправно действие. Бившият омбудсман подчерта, че правоохранителните органи в страната съсредоточават усилия върху физическото насилие и хулиганството, докато вербалното насилие твърде често остава извън тяхното поле на действие. Той допълни, че институциите все още не показват категорична нетърпимост към езика на омразата.
Константин Пенчев отбеляза, че исторически погледнато езикът на омраза е по-характерен за по-примитивните общества, а в последно време се забелязва негативната тенденция българското общество да се връща към този нецивилизован начин на използване на езика. Бившият омбудсман засегна и използването на езика на омраза в медиите и заяви, че „Ние всички, особено младите хора, трябва да бъдем непримирими към това“. Той допълни, че ако обществото не захранва с интерес медиите, които използват подобен език, те няма как да продължат да съществуват.
Вълната от реч на омраза е огромна
Доц. Георги Лозанов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация и председател на Съвета за електронни медии, който подаде оставка на 25 февруари, която все още не е гласувана от СЕМ, бе вторият лектор на форума. В началото на изявлението си пред младите хора в аудиторията Лозанов заяви: „Тук, тази вечер, аз съм председател в оставка, тъкмо защото ми се струва много важно това да подскаже, че речта на омраза е пред вратите на електронните медии“.
Лозанов заяви, че в момента вълната от реч на омраза е огромна и използването на такъв език е излязло от рамките на частния кръг, на малките групи от хора и вече е видимо и публично, поради наличието на интернет пространството. Председателят в оставка подчерта, че „словото на омраза е насилие с реч“ и допълни, че отговорността за него трябва да се носи така, както се носи за физическо насилие. Лозанов обясни, че фактът, че политически лидери използват език на омраза е „сигнал за действие“ и подтиква техните поддръжници към неправомерни действия.
Лозанов поясни, че при използване на език на омраза в електронните медии, например, от страна на гост в предаване, водещият е длъжен да реагира срещу подобно действие.
Председателят на СЕМ подчерта, че използването на речта на омраза е фалшифициране на проблема, защото то не предоставя възможност за обсъждане и решение на проблема. Лозанов акцентира върху факта, че „език на омраза“ и „враждебна реч“ следва да бъдат разграничавани като понятия. Враждебната реч превръща мразения във враг и стимулира към действия за разправа с врага.
Във връзка с разпространението и средата на език на омраза, Лозанов поясни, че медиите, собственост на политици, се превръщат в територия на враждебна реч. Как обаче би могло да се регулира това явление е неясно, тъй като според доцента никъде в Европа няма закони, забраняващи на политиците да притежават медии, но и никъде те не си позволяват да използват езика на омраза до такава степен.
И двамата лектори констатираха нуждата от законодателни промени, тъй като „словото на омраза“ не съществува като понятие в законодателството, а оттам и не се санкционира неговата употреба. Участието на гражданското общество и неправителствения сектор също е силно необходим фактор в санкционирането на използването на реч на омраза.
