Съветът за сигурност на ООН не успя да приеме резолюция, целяща укрепване на сигурността в Ормузкия проток, докато критичният морски коридор остава до голяма степен затворен за глобалната търговия и превоза на хуманитарна помощ на фона на продължаващата война в региона.
Единадесет държави гласуваха „за“ проекторезолюцията, върху която постоянните членки Китай и Русия наложиха вето, докато Колумбия и Пакистан се въздържаха.
Проектодокументът имаше за цел силно да насърчи държавите, заинтересовани от използването на търговските морски пътища в Ормузкия проток – разположен между Иран, Оман и Обединените арабски емирства – да „координират усилията си“ в дефанзивен план. Целта бе да се допринесе за гарантиране на безопасността и сигурността на корабоплаването, включително чрез използването на ескорт за товарни и търговски съдове.
Проектът също така изискваше Иран незабавно да преустанови всички атаки срещу корабоплаването и всеки опит за възпрепятстване на транзита или свободата на корабоплаването в протока.
‘’Изпратен е погрешен сигнал“: Позицията на Бахрейн
Текстът беше внесен от Бахрейн заедно с Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Говорейки след гласуването, външният министър на Бахрейн Абдулатиф бин Рашид Ал Заяни изрази съжаление от името на всички вносители.
„Съветът не успя да поеме своята отговорност по отношение на едно незаконно поведение, което изисква решителни действия без отлагане“, заяви той.
„Неуспехът да се приеме тази резолюция изпраща погрешен сигнал към света, към народите по света – сигналът, че заплахата за международните водни пътища може да премине без никакви решителни действия от страна на международната организация, отговорна за поддържането на международния мир и сигурност’’.
САЩ: Ормузкият проток не може да бъде държан като заложник
Посланикът на САЩ Майк Уолц заяви, че страната му стои зад Бахрейн и народите от Залива „в този съдбоносен момент“.
Той напомни на Съвета, че преди 47 години първото действие на иранския режим е било вземането на десетки американци за заложници.
„Сега той взема за заложник Ормузкия проток, а с него се опитва да вземе за заложник и световната икономика. Е, колеги, това може и да е последното му действие. Предстои да видим“, заяви той.
Уолц подчерта, че „Ормузкият проток е твърде жизненоважен за света, за да бъде използван като заложник, да бъде задушаван или превръщан в оръжие от която и да е отделна държава“.
Гласуване против
Обяснявайки гласуването на Русия, посланик Василий Небензя заяви, че резолюцията представя иранските действия като единствен източник на регионално напрежение, докато незаконните атаки от страна на Съединените щати и Израел „изобщо не са споменати“.
Китайският посланик Фу Цун заяви, че проекторезолюцията „не е успяла да улови първопричините и пълната картина на конфликта по всеобхватен и балансиран начин“.
Китайският посланик изрази надежда, че мирът и стабилността ще бъдат възстановени, и потвърди ангажимента на Китай за правилно справяне със ситуацията чрез отстраняване на първопричините.
Посланикът на Иран Амир Саид Иравани заяви, че проектодокументът се опитва „да накаже жертвата за това, че защитава своя суверенитет и жизненоважни национални интереси в Персийския залив и Ормузкия проток, като същевременно осигурява политическо и юридическо прикритие за по-нататъшни незаконни актове от страна на агресорите“.
Право на вето
Петнадесет държави заседават в Съвета за сигурност на ООН, чиито петима постоянни членове – Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати – имат право на вето върху всяка резолюция или решение.
Десетте непостоянни членове се избират от Общото събрание на ООН и служат с двугодишен мандат.
Източник: https://news.un.org/en/story/2026/04/1167261
Превод: Изабела Хомси
