[:bg]На 26 юни 2018 г., точно седемдесет и три години след подписването на Устава на Организацията на обединените нации, се проведе 13-тото издание на Форум „Глобални въпроси“, организирано от Дружеството за ООН в България. Тема на форума беше „Обединени срещу престъпленията против човечеството“.
Забраната за извършване на престъпления против човечеството, подобно на забраната на геноцида, се счита за императивна норма на международното право, която е приложима за всички държави и не търпи отклонения. Римският статут от 1998 г. за създаване на Международния наказателен съд е документът, който отразява най-новия консенсус на международната общност по този въпрос. Също така е договорът, който предлага най-обширен списък със специфични деяния, които могат да съставляват престъпление против човечеството.
При все това, към настоящия момент престъпленията против човечеството не са кодифицирани в специален акт на международно право, за разлика от геноцида и военните престъпления, нормирани съответно в Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. и в Женевските конвенции. Усилията в посока създаване на по-подробна уредба на този вид престъпления бяха тема на провелия се Форум „Глобални въпроси“.
Форумът започна с въведение на модератора Боряна Зарева, български младежки делегат към ООН за 2012-2013 г. От думите ѝ стана ясно, че готвеният от ООН проект за конвенция за престъпленията против човечеството има за цел да запълни една дупка в международната правна рамка. Идеята води началото си от проект на Международния институт по право „Уилям Харис“ под лидерството на група специалисти по международно наказателно право. След дългогодишна работа и подкрепа от международната неправителствена и академична общност влиза в дългосрочната работна програма на Комисията по международно право на ООН.
„В момента се намираме в ключова фаза от развитието на конвенцията – този на консултациите, в който не само страните-членки на ООН, но и всички заинтересовани страни имат възможност да изразят коментари“, подчерта Зарева.
Целта на събитието беше да се допринесе към серията публични дискусии, които се организират с фокус върху конвенцията.
Първият участник във форума бе председателят на Конституционния съд на Република България проф. Борис Велчев. Той започна, споделяйки убеждението си, че всеки акт, приет в рамките на ООН и свързан с регулирането на наказателноправна материя, е принос към цивилизоваността на нашето общество. Ако един ден бъде приета конвенция, която да уреди престъпленията против човечеството по универсален начин, това би било позитивна стъпка напред в развитието на съвременното общество, каза проф. Велчев.
Според професора в българското наказателно право отсъстват характерните за престъпленията против човечеството разпоредби по смисъла на Римския статут. Той обаче изрази скептицизъм дали въвеждането на подобни разпоредби би регулирало належащи за българската действителност обществени отношения.
По въпроса за т. нар. универсална юрисдикция по българския Наказателен кодекс, т.е. възможността да се преследват престъпления, които не са извършени от или срещу български граждани, на българска територия и не засягат пряко интересите на държавата, професорът изрази мнение, че инкриминацията на престъпленията против човечеството е пресилена от гледна точка на правния ефект. Той даде пример с Корейската народно-демократична република и данните за съществуващо там широкомащабно и систематично преследване на хора заради политическите им убеждения. Според него едно обвинение срещу КНДР повече би навредило на международните отношения, отколкото би ги развило. Под въпрос би бил смисълът от такова „дистанционно“ обвинение, след като липсва възможност да бъдат събрани доказателства.
„Дали един ден ще има универсална конвенция и какъв ще бъде нейният смисъл за България е трудно да се каже, защото това ще зависи от начина, по който тя ще изглежда в окончателен вид. Опитът досега показва, че тези конвенции са изключително трудни за съставяне поради генерирането на съгласие между т. нар. Велики сили по чувствителни политически въпроси“, каза още проф. Велчев.
По време на презентацията на доцента по право и международни отношения д-р Катерина Йочева публиката се запозна по-подробно с историята, целите и дейността на Комисията по международно право към ООН, както и с Римския статут и неговия член 7, който урежда престъпленията против човечеството.
Доцент Йочева разказа за дейността на Комисията, създадена през 1947 г. и имаща за свой предмет насърчаването на прогресивното развитие на международното право и неговата кодификация. В продължение на повече от 60 години Комисията работи почти изключително в областта на международното публично право, като провежда ежегодни тримесечни сесии (от май до юли) в Европейската служба на ООН в Женева. Нейните членове извършват изследвания и изработват препоръки с цел да съдействат за прогресивното развитие на международното право и неговата кодификация; изготвят проекти за многостранни конвенции по въпроси, които не са (или не са достатъчно) регулирани от международното право; работят по кодификацията на международното право. Сред темите, върху които Комисията работи понастоящем, са и престъпленията против човечеството.
Самото понятие „престъпления против човечеството” е използвано за пръв път през 1915 г. от правителствата от Антантата (Франция, Великобритания и Русия) в декларация, заклеймяваща масовите убийства на арменци в Османската империя. Обаче едва след Втората световна война престъпленията против човечеството за първи път са преследвани пред Международния военен съд в Нюрнберг през 1945 г.
Международните наказателни трибунали поначало имат юрисдикция да разглеждат три вида престъпления – геноцид, военновременни престъпления и престъпления по време на война. Доц. Йочева разграничи трите вида престъпления, като обясни, че за разлика от военните престъпления, престъпленията против човечеството могат да възникнат в ситуации, които не обхващат въоръжен конфликт. За разлика от геноцида пък престъпленията против човечеството не са насочени срещу конкретна група – жертва на атаката може да бъде всяка част от населението, независимо от принадлежност или идентичност. Друга значима отлика е, че при престъпления против човечеството в общия случай е достатъчно да се докаже просто намерение за извършване на предстъплението.
В края на дискусията Георги Милков, журналист с дългогодишен опит като дипломатически, военен и специален кореспондент в Близкия Изток и други региони, изрази своя скептицизъм към ефективността на инициативи на ООН, свързани с предотвратяване или преследване на сериозни престъпления срещу правата на човека. Журналистът припомни събитията около геноцида в Руанда през 1994 г. и най-вече липсата на навременна намеса на миротворческите сили на ООН. Милков спомена и факта, че през 2003 г. Либия председателства Комисията по правата на човека на ООН, при положение че още тогава съществуват данни за убийства и изтезания в затворите по време на режима на Муамар Кадафи.
Милков завърши с призив към реорганизация на ООН „на всяка цена“. Макар и скептичен към проекта за конвенция за престъпленията против човечеството, журналистът е убеден, че всеки лист, който би спасил и един човешки живот, би имал смисъл.
Материала изготви: Лилиана Софкова
Редактор: Златина Гаджева
* Последна редакция на статията: 06.07.2018 г.[:]
