[:bg]Цел #2 – Изкореняване на глада[:]

[:bg]

Цел 2 има за задача да сложи край на глада и всички форми на недохранване до 2030 г. Тя също така се ангажира с всеобщ достъп до безопасни, питателни и достатъчни хранителни ресурси по всяко време на годината. Това ще изисква устойчиви системи за производство на храна и устойчиви земеделски практики, равен достъп до земя, технологии и пазари и международно сътрудничество в областта на инвестициите в инфраструктурата и технологиите за повишаване на производителността в селското стопанство.

  • В световен мащаб, един от девет души днес (795 милиона) e недохранен.
  • По-голямата част от гладни хора по света живеят в развиващите се страни, където 12,9 на сто от населението страда от недохранване.
  • Азия е континентът с най-гладни хора – две трети от общия брой. Процентът в Южна Азия е намалял през последните години, но в Западна Азия той се е увеличил леко.
  • Южна Азия е изправена пред най-тежкия глад, броят на недохранени хора е 281 милиона. Неправилното хранене причинява почти половината (45 на сто) от смъртните случаи при деца под пет – 3,1 милиона деца всяка година.
  • Едно от всеки четири от децата по света страда от забавен растеж. В развиващите се страни делът може да се увеличи до един на всеки трима.
  • 66 милиона децата в начална училищна възраст посещават учебните занятия гладни в развиващия се свят, с 23 милиона само в Африка.

Как да се подсигури хранителния ресурс?

  • Селското стопанство е най-големият работодател в света, като предоставя средства за препитание за 40 на сто от днешната глобална популация. Това е най-големият източник на доходи и работни места за бедните селски домакинства.
  • 500 милиона малки ферми по целия свят, повечето все още разчитащи само на дъждовна вода, осигуряват до 80 на сто от консумираната храна в голяма част от развиващия се свят. Инвестиране в дребните предприемачи – жени и мъже, е важен начин да се повиши сигурността на продуктите и храненето за най-бедните, както и производството на храни за местните и световни пазари.
  • От 1900 г., около 75 на сто от многообразието на култури е било загубено от полета на земеделските производители. По-добро използване на земеделското биоразнообразие може да допринесе за по-питателна храна, подобрени средства за агрикултурно развитие за селскостопанските общности и по-устойчиви и сигурни системи за земеделие.
  • Ако жените фермери имаха същия достъп до ресурси като мъжете, броят на гладуващите в света може да бъде намалена с до 150 млн.
  • 1,4 милиарда души нямат достъп до електроенергия в световен мащаб – повечето от които живеят в селските райони на развиващите се страни. Енергийната бедност в много региони е основна пречка за намаляване на глада и гаранция, че на света може да се произвежда достатъчно храна, за да се срещне бъдещото търсене.

Прогресът, който ООН постигна с Цел#2 Изкореняване на глада

  • Борбата срещу глада напредна през последните 15 години. В световен мащаб разпространението на глада е намаляло от 15 на сто в съответствие с данните за 2000 до 2002 г., до 11 на сто в съответствие с данните за 2014 г. до 2016 г. Въпреки това, повече от 790 милиона души по света все още нямат редовен достъп до адекватни количества хранителна енергия. Ако сегашните тенденции продължат, целта за нулев глад няма да бъде постигната до 2030 г. Много страни, които не успяха да постигнат целта, определена като част от Целите на хилядолетието за развитие, за намаляване наполовина на броя на хората, които страдат от глад, са били изправени пред естествени и предизвикани от човека бедствия или политическа нестабилност, в резултат на продължителни кризи, с повишена уязвимост и продоволствена несигурност засягаща големи части от населението. Задържането на глада вече не е просто въпрос на наличието на храна. Повече и по-актуални данни за достъпа до храна могат да дадат възможност за проследяване на напредъка и за насочване интервенции за борба с продоволствената несигурност и недохранването
  • В световен мащаб през 2014 г., почти 1 от 4 деца на възраст под 5, общо приблизително 159 милиона деца, страдат от забавен растеж. Спиране на растежа се определя като недостатъчен ръст за възраст, индикатор за цялостното въздействие от недохранване и инфекция. Южна Азия и Субсахарска Африка възлизат на три четвърти от децата под 5 със забавен растеж през 2014 г. Друг аспект на детското недохранване е нарастването на дела на децата, които са с наднормено тегло, а проблем, който засяга почти всяка област. В световен мащаб, в периода между 2000 и 2014 г., процентът на деца на възраст под 5, които са с наднормено тегло се е увеличил от 5.1 на сто на 6.1 на сто.
  • Прекратяване на глада и недохранването разчита основно на устойчиви системи за хранително производство и устойчиви земеделски практики. Генетичното разнообразие в породи животни е от решаващо значение за селското стопанство и производството на храни, тъй като то дава възможност за отглеждане на селскостопански животни в широк кръг от среди и осигурява основа за различни продукти и услуги. В световен мащаб, 20 на сто от местните породи животни, което означава, породи съобщени само в една страна, са застрашени от изчезване. Други 16 на сто породи са стабилни, и състоянието на останалите местни породи е неизвестен поради липса на данни. Цифрите не включват породи животни, които вече са изчезнали.
  • За да се увеличи производствения капацитет на селското стопанство, са необходими повече инвестиции, както публични, така и частни, от вътрешни и външни източници. Въпреки това, последните тенденции в разходите на правителството не са благоприятни. Земеделският ориентировъчен индекс, определен като дял от държавните разходи, разделен на дял от брутния вътрешен продукт на сектора на селското стопанство (БВП), пада в световен мащаб от 0.37 до 0.25 между 2001 г. и 2013 г. Спадът на индекса е прекъснат само временно по време на кризата с цените на храните от 2006 до 2008 г., когато правителствата увеличават разходите за селското стопанство
  • От края на 1990 г., процентът на помощ за подкрепа на селското стопанство в развиващите се страни е стабилен на ниво от около 8 на сто, когато са измерени като дял от сектор-разпределена помощ от страни-членки на Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това намалява, от своя връх от 20 на сто в средата на 1980, в резултат на донори започва съсредоточаване повече върху подобряване на управлението, изграждането на социален капитал и укрепване нестабилните държави.
  • Една от целите за Цел 2 приканва за коригиране и предотвратяване на нарушения в световните селскостопански пазари, включително и премахването на всички форми на субсидии за селскостопански износ. Тези субсидии маскират сигнали от пазара като намаляване на конкурентоспособността и могат да доведат до увреждане на околната среда и несправедливо разпределение на ползите. Това казано, е постигнат известен напредък с членове на Световната търговска организация с приемането на решение на министрите, през декември 2015 г., за премахване на субсидиите за износ на земеделски продукти и въвеждането на ограничаващи износа мерки, които имат равностоен ефект.

 

 

 

 

 

 

 [:]